Решение по дело №270/2020 на Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към Решение № 54 /30.09.2020 г. по а. н. дело № 270/2020 г. по описа на ОС-
Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев

Производство по реда на чл. 83а и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, образувано по предложение на Емилиян Грънчаров – зам. окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура-Разградс за налагане на имуществена санкция на “СПВ
СТРОЕЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Дряновец, обл.
Разград, ул. Комсомолска“ № 2, със собственик и управител С.С.Г..
В предложението се посочва, че на 14.11.2016 г. “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД било
регистрирано със седалище и адрес на управление в с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варна, с
основен предмет на дейност - строителство, строително-монтажни и строително-ремонтни
дейности, хидроизолации, ремонт на покриви и улици, покупка, строеж и обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба и др. През периода от 28.12.2016 г. до 16.01.2017 г.
дружество е било представлявано от С.С.Г., но цялата стопанска дейност реално се
осъществявала от С.М., в качеството й на търговски пълномощник, като счетоводството на
дружеството било водено от Т.Д.. Именно в качеството й на търговски пълномощник и в
условията на посредствено извършителство, чрез използване на Т.Д. С.В.М. е бил привлечен
към наказателна отговорност, а в последствие и признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6 от НК за това, че дружеството е избегнало
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – общо 10 200.00
лева. От прокурора се излагат доводи, че са налице основанията, визирани в разпоредбата на
чл. 83а от ЗАНН, тъй като в резултат на извършеното престъпление от С.В.М. по чл. 255,
ал.1, т. 2, предл. 1 и т. 6 от НК , “ПСВ СТРОЕЖИ“ ЕООД, със собственик и управител
С.С.Г., неоснователно се е обогатило с размера на дължимия за внасяне, но неплатен от него
ДДС. С оглед на това е направено и предложението до съда да бъде наложена имуществена
санкция на юридическото лице в размер на 10 200.00 лв.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното предложение.
Ответната страна “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Дряновец, обл. Разград, ул. Комсомолска“ № 2, със собственик и управител
С.С.Г., при редовност в призоваването не изпраща представител и не заявява становище.
От събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Както бе посочено по-горе дружество “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД е вписано в търговския
регистър с основна дейност: строителство, строително-монтажни и строително-ремонтни
дейности, хидроизолации, ремонт на покриви и улици, покупка, строеж и обзавеждане на
недвижими имоти с цел продажба и др.
Към момента на депозиране на предложението дружеството се управлява от С.С.М.
който е и едноличен собственик на капитала.
От приложеното в настоящото производство нох дело № 2017/2019 г. по описа на ОС –
Варна се установява, че с Присъда № 48 / 04.09.2019 г., влязла в сила на 20.09.2019 г., съдът
е признал подсъдимата С.В.М., ЕГН ********** за виновна в това, че през периода
28.12.2016 г. до 16.01.2017 г., в град Разград, в качеството на търговски пълномощник на
“СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД с. Дряновец, обл. Разград, в условията на посредствено
извършителство, чрез използване на Т.П.Д. от гр. Варна /счетоводител/ е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - данък за внасяне по чл. 89, ал. 1 от
1

ЗДДС в големи размери - 10 200 лв. /десет хиляди и двеста лева/, като потвърдила неистина
в подадена Справка - декларация на “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД с. Дряновец, обл. Разград за
данъчен период 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., с вх.№ 17001 142563/ 16.01.2017 г. на ТД на
НАП-Варна-офис Разград /, която се изисква по силата на ЗДДС и правилника за
приложението му (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС), с която декларирала
данъчна основа на извършените облагаеми доставки 51 178.71 лв. и ДДС за внасяне 35.74 лв.
при реално дължим 10 235.74 лв., които представляват начислен ДДС по неистинските
данъчни фактури, като невярното съдържание в декларацията се изразява в описаните суми
по раздели и графи, както следва:
в раздел Б: Данни за упражнено право на данъчен кредит, в клетка 31 - с право на
пълен данъчен кредит - декларира 51000,00 лв., вместо 0,00 лв., в клетка 41 ДДС с право на
пълен данъчен кредит - декларира 10200,00 лв., вместо 0,00 лв., в клетка 40 Общо данъчен
кредит (кл.41+кл.42 х кл.ЗЗ+кл.43) -декларира 10200,00 лв., вместо 0,00 лв.
в Раздел В: Резултат за периода, в клетка 50 - декларира 35,74 лв., вместо 10235,74 лв.
в Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка 71 Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно: -
декларира 35.74 лв., вместо 10235,74 лв., като използвала неистински документи - данъчни
фактури с № **********/28.12.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/
30.12.2016 г. при водене на счетоводство – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6
от НК, поради което на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а от НК й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца и глоба в размер на
1000 лева, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
От така установеното фактическо положение, съдът достига до следните правни
изводи:
Предложението е допустимо и основателно по следните съображения:
Изхожда от компетентен орган, подадено е в срока по чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
мотивирано е и има изискуемото от чл. 83б, ал. 2 ЗАНН съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН, производството по реда на чл. 83а
от ЗАНН се образува по мотивирано предложение на прокурор след внасяне на обвинителен
акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в
съда. В конкретния случай е налице внесен обвинителен акт на прокурор от ОП - Разград, по
който, съобразно Определение № 24/25.02.2019 г. по ч.н. дело № 94/2019 г. на ВКС, е
образувано и нох дело № 217/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Наказателното
производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимата С.В.М.,
действаща в качеството на търговски пълномощник на управителя на “СПВ СТРОЕЖИ“
ЕООД е призната за виновна в извършване на престъпление по 255, ал.1, т. 2, предл. 1 и т. 6
от НК.
Към момента на депозиране на предложението седалището на юридическото лице
“СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД е в с. Дряновец, обл. Разград, ул. Комсомолска № 2.
Административнонаказателната отговорност по реда на чл. 83а от ЗАНН се ангажира
при кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. Привлеченото към отговорност лице да е юридическо.
2

2. Да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено
престъпление от кръга на посочените в чл. 83а ал.1 от ЗАНН.
3. Престъплението да е извършено от някое от лицата, посочени в точки 1-4 на
цитираната правна норма.
Съдът намира, че в конкретният случай всички изискуеми предпоставки са налице:
“СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД е юридическо лице по смисъла на чл. 113 във вр. с чл. 63, ал.3
от ТЗ, т.е. годен субект за носене на административнонаказателна отговорност по чл. 83а от
ЗАНН. Към инкриминирания период 28.12.2016 г. до 16.01.2017 г. “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД
е било дружество с ограничена отговорност, представлявано от С.С.Г., тъй като с договор за
покупко-продажба от 28.11.2016 г. същата придобила собствеността върху дружеството. От
придобиване на собствеността и към момента на постановяване на решението, управител на
дружеството е С.С.Г..
Видно от материалите по делото на 16.12.2016 г. дружеството било регистрирано по
ЗДДС. Независимо, че управител на дружеството била С.С.Г. цялата стопанска дейност
било осъществявана от С.В.М.. Счетоводството на дружеството било водено от Т.Д.от гр.
Варна, която работела в “Прокаунд“ ООД. Осъдената С.М. лично представяла всички
фактури и други необходими документи на Т.Д. която от своя страна ги осчетоводявала и
включвала в справките-декларации за данък добавена стойност и в дневниците за покупки и
дневниците за продажби към тях за съответния месец.
С Пълномощно per. № 23210/28.12.2016 г., управителя Стелияна Георгиева
упълномощила осъдената С.М. със следните права: да представлява дружеството пред
общинските администрации в цялата страна, Агенция по вливанията, Търговски регистър,
“НЕК“ АД, “Енерго Про –Мрежи“ АД, мобилните оператори, РИОСВ, НАП, НОИ и други
институции, да подписва и подава необходимите молби, заявления и декларации, да
получава оригинални документи и удостоверения; да извършва от нейно име и за нейна
сметка всички действия и сделки, свързани с управлението на търговското предприятие,
както и действията упоменати в чл.26 от Търговския закон; да я представлява пред нотариус
при продажба или прехвърляне на дяловете на дружеството на свое име или на трети лица;
да я представлява при участие в търгове, да подписва и сключва всякакви договори от името
на дружеството; да я представлява пред всички данъчни служби и подразделения като от
нейно име и от името на дружеството подава и получава всякакви документи; да контролира
приходите и разходите, свързани с управлението на предприятието; да сключва договори с
физически или юридически лица във връзка с търговската дейност на дружеството; да я
представлява пред всички банки и да извършва всякакви действия, сделки и операции без
ограничение, по банковите сметки на фирмата; да извършва неограничено теглене,
прехвърляне и приемане на суми и на всякакви документи; да открива и закрива сметки от
името на фирмата.
Във връзка с извършваната дейност осъдената С.М. разбрала, че “Простор 005“ ЕООД
гр. Варна търси подизпълнител за извършване на СМР, възложени от “Флотски арсенал“.
Управител на “Простор 005“ ЕООД гр. Варна била С.Р. но реално търговската дейност се
осъществявала от нейния син Рашко Йорданов. След проведени разговори последният се
съгласил СМР да бъдат извършени от “СПВ Строежи“ ЕООД. Така през периода 19.12.2016
г. - 29.12.2016 г. между двете дружества били изготвени следните документи: Договор №
14/19.12.2016 г. за обект “Частичен ремонт на покрив цех “дървени корпуси“ във Флотски
арсенал гр. Варна / на стойност 25 000 лв. без ДДС/ и Протокол обр. 19 от 29.12.2016 г. за
извършени СМР на стойност 24 741.45 лв.; Договор № 15/19.12.2016 г. за обект “Частичен
ремонт на покрив сграда на “Нова административна“ във Флотски арсенал гр. Варна / на
3

стойност 26 437.26 лв. без ДДС/ и Протокол обр. 19 от 29.12.2016 г. за извършени СМР на
стойност 31 724.71 лв.
Издадени били Фактури № 2 от 28.12.201 6г. и № 3 от 29.12.2018 г. за извършени СМР.
По тези две фактури сумите постъпили по сметката на “СПВ Строежи“ ЕООД в Банка
„ДСК" ЕАД.
Впоследствие М. предоставила на Т.Д.следните фактури: № **********/28.12.2016 г.,
на стойност 17000 лв., ДДС 3400 лв., сума за плащане 20 400 лв. за услуга “СМР“; - №
********** /29.12.2016 г. на стойност 14 000 лв., ДДС 2 800 лв., сума за плащане 16 800 лв.;
- № **********/30.12.2016 г. на стойност 20 000 лв., ДДС 4000 лв., сума за плащане 24
000лв., с вписан доставчик “АБ ПРОПЪРТИИЗ“ ЕАД гр. Варна. Освен това тя й
предоставила и електронния подпис на дружеството, за да подава справките -декларации по
електронен път.
При така създадената организация на работа само осъдената М. знаела каква е реално
извършената и осчетоводена дейност на търговското дружество. Това било така, защото
счетоводителката Т.Д.работела само с представени от нея документи, без да знае какви са
реално извършените сделки.
На 16.01.2017 г. по електронен път с електронен подпис счетоводителката Т.Д.подала
пред ТД на НАП - Варна, офис Разград справка-декларация за данък върху добавената
стойност с вх.№ 17001142563/16.01.2017 г. за “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД. В дневника за
покупки за м. декември 2016 г. били включени фактура №**********/28.12.2016г., Фактура
№**********/29.12.2016 г. и Фактура № **********/30.12.2016 г., а в дневника за
продажби фактура № 2 от 28.12.2016 г. и фактура №3 от 29.12.2018 г.
За да избегне плащането на дължими задължения по ЗДДС за данъчния период
01.12.2016 г. до 31. 12.2016 г.. осъдената М. решила в изискуемата справка-декларация по
ЗДДС да посочи недействителни сделки. В изпълнение намисленото тя предоставила на
счетоводителката Т.Д.Фактури: № **********/28.12.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и
№ **********/30.12.2016 г. с доставчик “АБ ПРОПЪРТИИЗ“ ЕАД - гр.Варна. Тъй като
нямала никаква представа, че по така представените й от С.М. фактури нямало реално
осъществени сделки, счетоводителката Т.Д.ги включила в дневника за покупки и ги
осчетоводила.
В месечната справка -декларация за данък върху добавената стойност били посочени
следните данни:
в раздел Б: Данни за упражнено право на данъчен кредит, в клетка 31 - с право па
пълен данъчен кредит - декларира 51000.00 лв., в клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен
кредит - декларира 10200.00 лв., в клетка 40 Общо данъчен кредит (кл.41+кл.42 х
кл.ЗЗ+кл.43) - декларира 10200.00 лв.,
в Раздел В: Резултат за периода, в клетка 50 - декларира 35.74 лв., вместо 10 235.74 лв.
и
в Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка 71 Данък за внасяне от кл.50, внесен ефективно: -
декларира 35.74 лв., вместо 10235.74 лв.
Била вписана данъчна основа на извършените облагаеми доставки 51 178.71 лв. и
ДДС за внасяне 35.74 лв.
4

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001717001186-020-001/02.03.2017 г.,
изменена със Заповед № Р-030017170011 86-020-002/3.04.2017 г. от ТД на НАП Варна било
възложено на служителите М.А. и Е.Г. извършване на ревизия на “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД,
относно данък върху добавената стойност за периода от 16.12.2016 г. - 31.12.2016 г.
Ревизията приключила със съставянето на Ревизионен доклад № Р-030017! 7001 186-092-001
/09.05.2017 г. и Ревизионен акт № Р- 03001717001186-091-001/02.06.2017 г. По време на
ревизията било установено, че от “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД неправомерно е приспаднат
данъчен кредит в размер на 10 200 лв. по фактурирани доставки от “АБ ПРОПЪРТИИЗ“
ЕАД за данъчен период м. 12.2016 г.
“АБ – ПРОПЪРТИЙЗ“ ЕАД било регистрирано на 07.01.2010 г. е управител М.Г. и
Съвет на директорите в състав - Ц.Д. и Д.Д.. От същата дата била й регистрацията на
дружеството по ЗДДС. Основен предмет на дейност бил проектиране, строителство,
обзавеждане, покупка и продажба на недвижими имоти, обработка, внос, износ, покупка,
продажба, реализация и транспорт на стоки от всякакъв произход, обработени или
преработени в Република България или чужбина.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването съдебно -
счетоводната експертиза било установено, че за месец декември 2016 г. дружеството не е
декларирало правилно данъчните основи и начисления данък за покупките /данъчен кредит/
и данъка за внасяне. В дневниците си за покупки за м. декември 2016 г. и съответно в
справката -декларация за ДДС, включва стойностите за данъчна основа и начислен ДДС за
покупките но 3 бр. фактури с доставчик “АБ ПРОПЪРТИИЗ“ ЕАД за извършени строително
- монтажни работи, по отношение на които в РА №Р-03001717001186-091-001/02.06.2017 г. е
отказано основание на възникване на право на приспадане на данъчен кредит. От
служителите на ТД на НАП бил направен извод за липса на реално осъществена доставка по
тези фактури, тъй като същата не била доказана с неоспорими доказателства. За да има
право на приспадане на данъчен кредит, по отношение на задълженото лице следва да е
изпълнено следното: да притежава данъчен документ / чл. 71, т. 1 ЗДДС/; да е настъпило
данъчното събитие, т.е. стоката да е прехвърлена или услугата да е извършена / чл. 25
ЗДДС/; да има реално изпълнена облагаема доставка или услуга /чл. 68, ал. 1 ЗДДС/.
Извършена била проверка на доставчика “АБ ГТРОПЪРТИИЗ“ ЕАД, при която било
установено, че дружеството не е декларирало продажби и не е получавало покупки. То не е
осъществявало стопанска дейност, съответно не е декларирало приходи и не е извършвало
разходи.
Нарушенията по декларираните обстоятелства в справка-декларация за данък върху
добавената стойност с вх.№ 17001 142563/16.01.2017 г. за “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД, за
данъчен период декември 2016 г. се изразявали в некоректно попълнени данни в нея както
следва: била вписана данъчна основа на извършените облагаеми доставки 51 178.71 лв. и
ДДС за внасяне 35.74 лв. при реално дължим 10 235.74 лв., които представляват начислен
ДДС по включените данъчни фактури.
В декларацията били посочени следните данни: в раздел Б: Данни за упражнено право
на данъчен кредит, в клетка 31 - с право на пълен данъчен кредит - декларира 51000.00 лв.,
вместо 0.00 лв., в клетка 41 ДДС с право на пълен данъчен кредит - декларира 10 200.00 лв.,
вместо 0.00 лв., в клетка 40 Общо данъчен кредит (кл.41+кл,42 х кл.ЗЗ+кл.43) - декларира 10
200.00 лв., вместо 0.00 лв. в Раздел В: Резултат за периода, в клетка 50 - декларира 35.74 лв.,
вместо 10 235.74 лв. в Раздел Г: ДДС за внасяне, в клетка 71 Данък за внасяне от кл.50,
внесен ефективно: - декларира 35.74 лв., вместо 10 235.74 лв.
5

От заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът положен за “Получател“ във
Фактури № **********/28.12.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/
30.12.2016 г. е положен от управителя С.С.Г., а подписът, положен срещу “съставил“ в
същите фактури не е изпълнен от М.Г. Василев. Според разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.) когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е
длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-
декларацията за този данъчен период.
С нормата на чл. 125, л. 1 ЗДДС е регламентирано, че за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124 - дневник за покупки и дневник за продажби.
С оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно за
всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец -
приложение № 13.
Налице е причинна връзка между извършеното от осъдената С.В.М. престъпление по
чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 от НК и облагата получена от “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД .
Посочения престъпен състав е от визираните в чл. 83а, ал.1 от ЗАНН.
Съдът при извършване на преценката си по чл. 83г, ал.5, т.2 от ЗАНН и въз основа на
събраните по делото доказателства приема, че осъдената С.В.М. е представлявала
търговското дружество като търговски пълномощник и именно в това й качество е призната
за виновна и е осъдена. Това определя наличието на връзка между С.В.М. като извършител
на деянието и “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД, което представлявала, както и наличието на връзка
между самото деяние и облагата на юридическото лице.
В резултат на престъпната дейност на осъдената “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД е намален
размера на дължимия ДДС от данъчно задълженото лице.
С размера на това публично държавно вземане, представляващо вреда за държавата,
същевременно дружеството се обогатило след като данъчното задължение не е заплатено, а
е дължимо. Облагата се явява резултат от извършеното от осъдената С.М. престъпление. По
своя характер тази облага представлява благоприятно изменение в правната сфера на
дружеството, настъпило като непосредствена последица от престъплението и е пряка облага
в резултат на извършено престъпление по чл. 255 от НК, имаща имуществен характер.
Размера на облагата за юридическото лице се равнява на дължимото данъчно задължение,
което е и съставомерен признак на данъчното престъпление, на което е осъдена С.М. и се
установява от постановената и влязла в сила присъда по приложеното дело.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за
налагане на имуществена санкция на “СПВ СТРОЕЖИ“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в с. дряновец, обл. Разград, съгласно разпоредбите на чл. 83а от ЗАНН - налице
е връзка между извършителя на престъпното деяние и ЮЛ, налице е връзка между
престъпното деяние и облагата за ЮЛ, налице е и безспорно установен размер на
получената имуществената облага.
Разпоредбата на чл. 83а ал.1 от ЗАНН предвижда налагането на санкция до 1 000 000.00
лв., но не по-малко от равностойността на облагата. В предложението на прокурора при ОП-
6

Разград е поискано налагане на имуществена санкция на юридическото лице в размер на
получената облага. Преценявайки очертаните от законодателя параметри на имуществената
санкция, съдът намира, че следва да се наложи такава в размер на10.200.00 лв.
По горните съображения съдът постанови решението си.

Съдия:
7

Номер на акта:	54
Дата:	30 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия:	Лазар Йорданов Мичев

Дело:	20203300200270
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 август 2020 г.

Решение по дело №270/2020 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите