РЕШЕНИЕ
№774/04.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на трети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета
Атанасова…………….............…..………...................................и в
присъствието на
прокурор…………………................................................................като
разгледа докладваното от съдия
Байнова адм. дело №595 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.195, ал.5 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба от Н.А.В. ***, с посочен съдебен адрес:***, против писмо изх.№791/04.04.2019г.
на Кмета на Община Маджарово.
Жалбоподателят
сочи, че макар да не е изготвено в предвидената от ЗУТ форма, писмото
представлява индивидуален административен акт, тъй като съдържа конкретно
разпореждане за премахване на обект, с което се засягат негови законни права и
интереси. Твърди, че писмото е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗУТ –
при неспазване на законоустановената форма. При налично нарушение и основание за премахване на обект, кметът
следвало да издаде мотивирана заповед за премахване. В писмото не се съдържало и
посочване на конкретно нарушение. Посочено било единствено, че навесът попадал
в полски път на община Маджарово като липсвала каквато и да била конкретизация относно
характера, вида и степента на евентуалното нарушение. Не била посочена и
конкретната приложима правна норма. При издаване на писмото били допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В ЗУТ
изчерпателно и конкретно се визирали основанията за премахване различни обекти.
Във всички случаи обаче законът предвиждал обстоятелствата, представляващи
нарушение да се установят с констативен акт, съставен от надлежен орган в
определен срок и съдържащ конкретни реквизити, който следвало да се връчи на
собственика на обекта като му се предостави срок за възражение. В конкретния
случай, ведно с оспореното писмо, на жалбоподателя бил връчен констативен
протокол , също неотговарящ на предвидената форма. Жалбоподателят твърди, че не
му бил предоставен срок за възражение. Вместо това му бил определен 30-дневен
срок за премахване на „навес за отглеждане на животни”. Оспореното писмо, както
и приложения към същото констативен протокол, не съдържали никакви данни за
строежа (кога е извършен, от кого и на какво основание), нито данни за собствеността
и реда за ползване. Очевидно било, че при издаването на писмото не били
обсъждани и/или разисквани строителни книжа и документи, нито такива били
изисквани от него. Липсвало описание на обекта – тип и вид на изпълнение и
застрояване, квадратура, разположение, начин на ползване и др. Липсвала и
скица, от която да е видно как е разположен обектът и дали действително е
налице”застъпване” на полски път. Жалбоподателят сочи също, че съгласно ЗУТ издаването
на констативен протокол е само основание за евентуално започване на
административно производство, но не е основание за издаване на индивидуален
административен акт, доколкото в закона е предвидена процедура с участие на
собственика, какъвто дори не се посочвал в писмото. В оспорения акт не се
съдържали и фактически и правни основания, мотивирали разпореденото премахване
на обекта. Липсата на мотиви представлявала съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и на установения в чл.12 ал.1 от АПК основен принцип на административното производство. Не било спазено и
изискването на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Допуснатите съществени процесуални нарушения лишавали
жалбоподателя от възможността не само да се запознае с изводите и констатациите
на административния орган, но и да ангажира становище във връзка с обективираното в писмото разпореждане.
Административният орган не изпълнил задълженията си по чл.26, чл.28, чл.34,
чл.35 и чл.36 от АПК, с което не била осигурена възможност за жалбоподателя да
обезпечи защитата си. Нарушени били и принципите по чл.12 и чл.13 от АПК за
достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост.
По
изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на оспореното писмо,
обективиращо разпореждане на Кмета на Община Маджарово за премахване на обект.
Претендира разноски.
Ответникът
– Кмет на Община Маджарово,
в депозирана чрез пълномощник молба, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Твърди, че жалбоподателят е допуснал и
извършил посочените в заповедта нарушения.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С
Констативен протокол от 20.02.2019г.
комисия от служители в Община Маджарово, назначена със Заповед
№25/18.02.2019г. на Кмета на община Маджарово е извършила проверка на място в
с.Горно Поле по повод установяване в кои имоти попадат нанесените навеси и
засягат ли други имоти собственост на физически и юридически лица, съгласно
приложени скици на имоти с №021017 и №021018 към заявлението, внесено до Кмета
на Община Маджарово от земеделския производител С.Д. К.. Съгласно протокола, на
проверката е присъствал собственикът на имотите Н.А.В. – земеделски
производител от с.Горно Поле. В протокола е отразено, че е извършено заснемане
от геодезиста на община Маджарово ( член на комисията), при което е
установено следното:
Единият от
навесите попада в имоти с №021017 и №021018 – собственост на Н.А.В..
Вторият
изграден навес, видно от геодезическото заснемане попада върху части от имоти с
номера и собственици, както следва :
№021004 - Н.А.В..
№021003 - Н.А.В.,
Б.Д.В.и наследници на Т. С.К.
№021022 –
общински път
№021015 –
на общ.Маджарово
№021017 - Н.А.В.
№021018 - Н.А.В..
Посочено е,
че комисията дава настоящия протокол на Кмета на Община Маджарово, за да му
послужи за вземане на решение във връзка с направеното искане от земеделския
производител С.Д.К.
Приложена е
Скица – геодезическо заснемане на навес в землището на с.Горно поле, общ.
Маджарово.
От Кмета на
Община Маджарово до Н.А.В. е изпратено писмо изх.№791/04.04.2019г. , с което е
уведомен, че във връзка с подадено заявление за издаване на становище за
регистрация на животновъден обект за отглеждане на едри преживни животни по реда на чл.137 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност от С.Д. К. и направените допълнения към
заявлението с приложени документи към него, а именно: скици с
№Ф000060/12.02.2019г. и №Ф000061/12.02.2019г. , издадени от „Геосад”ЕООД и
заверени от Началника на Общинска служба „Земеделие” – гр.Харманли, е
установено визуално, че в имот с кадастрален
№021022, НТП – полски път, собственост на община Маджарово, има
разположен навес за отглеждане на животни. За установяване на обстоятелствата с
точност със Заповед №25/18.02.2019г. на Кмета на община Маджарово е назначена
комисия , която да провери случая. С писмото Н.В. е уведомен за резултата от проверката
на комисията като са преповторени констатациите по констативния протокол от
20.02.2019г. с някои уточнения. По отношение на навеса,попадащ в имоти с №021017 и №021018 – собственост на Н.А.В.,
е посочено, че е с площ 167 кв.м., а за имотите е посочено, че са отдадени под
наем на С.Д. К..
В писмото е посочено, че полските пътища са
общинска публична собственост и предназначението им е да служат за достъп до
всички имоти по КВС на дадено землище, поради което до В. е отправена молба в
срок 30 дни от получаване на писмото да премахне навеса от имот №021022. Наред
с това му е указано, че в противен случай община Маджарово ще премахне навеса
принудително и разходите ще бъдат за негова сметка.
Като
приложение към писмото е посочен констативен протокол на комисията, назначена
от Кмета на община Маджарово, установила чрез геодезическо заснемане в кои
имоти попадат изградените навеси.
Видно от
приложената обратна разписка от „Еконт експрес” (л.16), писмото е получено от Н.В.
на 07.05.2019г. Жалбата е подадена на 14.05.2019г. по пощата, видно от
пощенското клеймо на плика, с който е изпратена директно до съда.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
На първо място съдът
счита, че оспореното писмо притежава белезите на индивидуален административен
акт, тъй като съдържа властническо изявление, с което се засяга неблагоприятно
жалбоподателя. Този извод не се променя от обстоятелството, че волеизявлението
е обективирано под формата на молба, доколкото непосредствено след отправянето
на същата до жалбоподателя, в писмото се съдържа и указание, че „ в противен
случай” т.е. при липса на доброволно изпълнение, въпросният навес ще бъде
премахнат принудително.
Предвид горното съдът
намира жалбата за допустима като насочена срещу годен за обжалване
административен акт, изхождаща от лице с правен интерес от търсената защита и
подадена в законоустановения срок. Разгледана
по същество, е основателна.
Видно от съдържанието на
писмото, същото има характер на заповед по смисъла на чл.195 ал.5 от ЗУТ,
доколкото от изложеното става ясно, че се има предвид премахване на селскостопански обект – навес за
отглеждане на животни, поради това, че попада в общински имот.
При преценка
относно съответствието на оспорения акт с изискванията за законосъобразност,
съдът намира следното:
Оспореното писмо
изхожда от компетентен орган по чл.195 ал.5 от ЗУТ, като издадено в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност. Обективирано е в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискването за излагане на релевантните правни и фактически
основания за издаването му. Заповедта
преповтаря констатациите по констативния протокол от 20.02.2019г., в който също
не се съдържат такива. Освен това нареденият за премахване навес не е
индивидуализиран с посочване на техническите му параметри, начин на изграждане
и извършител или собственик. Единствено е отразено, че е с площ от 167 кв.м. и
че се намира в имот №021022 – полски път, собственост на община Маджарово като следва да се
отбележи, че местоположението на коментирания навес в констативния протокол е
описано по различен начин, а именно като попадащ само частично в общинския
имот.
От писмото не става ясно
също по каква причина премахването на навеса е указано именно на жалбоподателя,
който се сочи само като собственик на други имоти, различни от собствения на
общината.
Липсата на мотиви в административния акт представлява нарушение на формата му и е основание за неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК .
Наред с горното, оспореното писмо е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Процедурата по издаване на
заповед с правно основание чл.195 ал.5 от ЗУТ е разписана в чл.196 от ЗУТ. Съгласно
ал. 1 и ал. 2 от същата разпоредба, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и
възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от
кмета на общината, която действа служебно или по искане на заинтересованите
лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва
заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага
на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
В случая тази процедура не е била спазена.
В съставения Констативен протокол от 20.02.2019г. е
посочено, че при извършената проверка е присъствал и жалбоподателят. Протоколът
обаче не е подписан от последния, за да се приеме, че това действително е така.
Липсват и данни последният да е бил изслушан от комисията. Изискването за изслушване на
заинтересованите лица (в случая жалбоподателят) е императивно и е част от
процедурата по издаване на заповед с правно основание чл.195 ал.5 от ЗУТ,
какъвто характер има процесното писмо. Смисълът на това изискване е да се даде
възможност на заинтересованото лице да участва в административниата процедура и
е гаранция за правилното установяване на релевантните факти, респ. за правилността
на взетото от комисията решение относно проверявания обект. Констативният
протокол е съобщен на жалбоподателя едновременно с оспореното писмо като следва
да се отбележи, че в същия липсват каквито и да било указания за възможността в
определен срок жалбоподателят да даде обяснения, да направи възражения, да
представи доказателства.
Така допуснатото нарушение
на нормативноустановената процедура по чл.196 от ЗУТ е съществено и обуславя
незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.
Съображения относно съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът е в невъзможност да изложи предвид липсата на
надлежното му мотивиране от фактическа страна и неиндивидуализирането на
наредения за премахване навес.
По изложените съображения
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид изхода на производството, основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, платими от
бюджета на ответника. Такива следва да се присъдят само в размер 10.00 лв –
внесена държавна такса, доколкото за договореното съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 16.05.2019г. адвокатско възнаграждение липсват данни да
е заплатено.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Писмо изх.№791/04.04.2019г. на Кмета на Община Маджарово.
ОСЪЖДА Община Маджарово да заплати на Н.А.В. ***, с
посочен съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер 10.00
(десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: