О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1347
Град
Пловдив,09.12.2019 г.
Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на
девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веселин ХАДЖИЕВ
Членове: Станислава БОЗЕВА
Христо ИВАНОВ
като се запозна с докладваното от мл.съдия
Иванов ВЧНД №2099 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 6 и сл. НПК.
С Определение № 221/22.10.2019 г., постановено
по ЧНД № 696/2019 г., по описа на Карловскски районен съд, е оставена без
уважение жалбата на С.Т.Т. , ЕГН **********, против Постановление на РП
гр.Карлово от 08.10.2019 г. с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с
чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производството по досъдебно
производство №721/2018г., по описа на РУ на МВР гр.Карлово, образувано и водено
за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от С.Т.Т., с която се атакува като
неправилен и незаконосъобразен постановения съдебен акт, поради което се
иска неговата отмяна.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирано
лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Производството пред първата инстанция е
инициирано по жалбата на С.Т.Т. против Постановление на
Районна прокуратура, гр. Карлово за прекратяване на наказателно производство,
искайки същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на
процесуално-следствените действия като бъдат дадени указания на прокуратурата
за правилното прилагане на материалния закон. Районният съд, като е обсъдил
събраните по делото доказателства е преценил, че постановлението е обосновано, тъй
като установените фактически положения напълно съответстват на събрания и
проверен по делото доказателствен материал. Намира разследването за извършено
обективно, всестранно и пълно, както и че прокурорът е направил верен анализ и
оценка на доказателствения материал. Счита , че липсва извършено съставомерно
деяние, представляващо престъпление от общ характер, поради което намира
постановлението за законосъобразно. С оглед
на тези констатации е потвърдил постановление на РП Карлово от 08.10.2019 г. за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен
състав, като прецени законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери
следното:
РС-Кралово правилно
е преценил, че от престъплението по чл.296, ал.1 от НК може да има пострадало
лице, тъй като от диспозицията на нормата може да бъде направен извод, че наред
с общия и непосредствен обект на престъплението - обществените отношения,
гарантиращи нормалното функциониране на правосъдната система е налице и
допълнителен обект, относим към правото на защита на лицето, в чиято полза е
било постановено неизпълненото влязло в сила решение на граждански съд.
Формалността на това престъпление не
изключва възможността да възникне фигурата на пострадал, със следващите от това
процесуални права по чл.74 и следващите от НПК. (В този смисъл Решение №
536/22.11.02г. по н.д. 432/02г. ІІ н.о., Решение № 301/20.05.2003 н.д.87/03 І
н.о., както и актуалната съдебна
практика и правна доктрина, придържайки се към принципите, залегнали в Директива
2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на
Съвета.)
За да прекрати наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК,
прокурора от РП Карлово е приел, че няма създадени каквито и да било пречки или
да е било осуетено изпълнението на посоченото съдебно Решение №109/10.02.2010г.
по гр.дело №752/2009г. на Районен съд – Карлово, с което община Карлово е била осъдена да
преустанови дискриминационното третиране спрямо С.Т.Т., чрез отстраняване на
съществуващите архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на
архитектурна среда, която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до
публични места. Със същото решение на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за
защита от дискриминация Община Карлово е била осъдена да заплати на С.Т. сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са били заплатени на жалбоподателя.
От събраните доказателства е видно, че
Община Карлово е инициарала множество проекти, участва в различни програми, а през 2013г. е изработила
Интегриран план за градско възстановяване(ИПГВР) като всички тези дейности са подчинени
на целево отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане и поддържане на архитектурна
среда, която да осигури достъп на лица с увреждания до публични места.
Събраните доказателства свидетелстват за направени усилия и предприети действия
от страна на общината в тази насока.
Изградени са рампи до общинската болница, общинския пазар, служба
„Местни данъци и такси“. Реконструирани са и множество междублокови
пространства и е осигурен достъп до част от хранителните магазини, административните
сгради, съоръженията за спорт, площите за широко обществено ползване /паркове/,
транспортната инфраструктура /улици и алеи/.
Направени са скосявания по основните булеварди на Община Карлово.
Читалището е в процес на реконструкция с цел да бъде пригодено за хора с
ограничени двигателни възможности и следва да бъде завършено през 2020г.
Много от останалите обществени сгради,
които са значими за хората с двигателни увреждания, не са собственост на
общината. Вярно е, че далеч не до всички общински сгради е осигурен достъп на
хората в неравностойно положение, но е налично
подобрение на архитектурната среда спрямо тази през 2011г., когато
осъдителното решение е влязло в сила. Не може да се отрече, че цялостното
преустройство на всички публични сгради до вид, позволяващ достъп на хора с
увреждания, изисква значителен финансов ресурс. Изграждането на подходяща градска среда, предполага
изразходването на време и средства, което определя този процес като
последователен и непрекъснат, който не може да постигне задоволителен резултат
без да бъде проявена воля и съобразителност от общинската администрация. Дали
решенията на администрацията са полезни и навременни в значителна степен е
въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност. От друга страна,
разпоредбата на чл.21 от ЗМСМА делегира
правомощията по изменението и приемането на бюджета в сферата на компетентност
на общинския съвет. Това означава, че отделянето
на средства за реконструкцията и рехабилитацията на общинските сгради се
реализира от общинския съвет, а
наказателната отговорност е лична по българското законодателство и
колективен орган не може да бъде годен субект на наказателно преследване. Освен
това много от програмите, които
осигуряват необходимия финансов ресурс, са с целево финансиране от Европейския
съюз, което предполага реконструкцията на точно определен сграден фонд и в този смисъл дори
оперативната самостоятелност на общинските органи е силно ограничена. За да бъде изпълнен престъпния състав по чл. 296 НК е необходимо с
обективирано действие или бездействие да се препятства реалното осъществяване
на очакваните последици, към които е насочено влязло в сила и общозадължително
съдебно решение. Резултатът следва да е целен, като не се изисква той да е
настъпил. Престъпните действия или
бездействия следва да бъдат противоправни. За съставомерността на деянието не
се изисква да е настъпил целения резултат, т.е. да се е стигнало до реално
неизпълнение. Това престъпление може да бъде извършено само умишлено. От обективна
страна, за да бъде наказуемо едно деяние по смисъла на чл. 296 ал.1 НК, то
трябва да посяга върху последиците на постановения съдебен акт. В конкретиката
на настоящия казус разследването е
извършено всестранно и пълно и не е установено
наказателно отговорно лице, което с действия или чрез бездействие
пречи или осуетява изпълнението на съдебното решение, тъй като от събраните
доказателства може да се направи извод за активна дейност по
осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, като темповете на
необходимата промяна в инфраструктурата са обективно зависими от финансовите
възможности на общината.
С оглед на гореизложеното определението на
РС-Карлово следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №221/22.10.2019 г., постановено по ЧНД № 696/2019 г. по
описа на Карловски районен съд за 2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: