№ 129
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500215 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Й. Г. Д. с ЕГН ********** чрез адв. Г. И. от АК
Добрич, срещу решение № 86/07.04.2022 год по гр.д. No 465/2021 год на Окръжен съд
Добрич, с което е поставен под ограничено запрещение. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което искът, предявен от Д. Й. Д. бъде отхвърлен. Претендира за
присъждане на разноските по делото. Направил е искане за назначаване на тройна съдебно-
психиатрична експертиза, която да даде заключение дали страда от душевна болест или
слабоумие, в случай, че има такова заболяване – от кога датира то, какви са проявните му
форми, прогнози за развитието му и предвид психическото му състояние – дали може да се
грижи сам за своите работи и да ръководи постъпките си.
В постъпилия отговор от Д. Й. Д. чрез адв. М. Т. е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Противопоставя се
на назначаването на тройна съдебно-психиатрична експертиза. Претендира присъждане на
разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на делото е предявеният от Д. Й. Д. иск с правно осн. чл. 5 от ЗЛС за
поставянето на Й. Г. Д. под пълно запрещение.
Ищецът е син на ответника и попада в кръга от лицата, очертан с разпоредбата на чл.
336 ал.1 от ГПК, легитимирани да предявят този иск.
В исковата молба се съдържат твърдения, че от преди повече от десет години
ответникът страда от „агресивна склероза“, като същият не приема, че има такова
заболяване, отказва да се лекува и счита, че близките му искат да го отровят. Състоянието
му постепенно се влошава, като започва да става изключително агресивен към близките си,
със занижена хигиена. Излага, че се е случвало ответникът да губи документите си и сам да
се изгуби в града, като са го намирали приятели по улиците, включително и в безсъзнание.
По такъв повод е бил обявен за издирване, тъй като два дни е отсъствал от дома си и
органите на реда са установили къде се намира, а ответникът не е разбрал какво се случва.
Не е адекватен в дадени ситуации, като например не е оказал помощ на съпругата си, когато
тя е била припаднала в дома им. Ищецът сочи, че около ответника се навъртат съмнителни
хора, на които е решил да подарява земите си. Счита, че баща му не може да се грижи сам за
себе си, за личната си хигиена и здраве. Намира действията му за напълно лишени от смисъл
и съдържание. Твърди, че способностите му да се справя сам в ежедневието и да полага
грижи за себе си, са нарушени. Сочи, че ответникът говори несвързано, подозрителен е и е
напрегнат.
От представените по делото писмени доказателства – удостоверение, издадено на
15.11.2021 год от Хоспис „Мишел Паре“ ООД – гр. Варна, се установява, че ответникът Й.
Д. е в стационара на това заведение по собствено желание. Това, което е споделил при
постъпването си е, че подложен на тормоз и домашно насилие вкъщи и затова желае да бъде
настанен в хосписа. Намира се там от 20.10.2021 год. Посочено е, че същият е ориентиран за
възрастта си, че е запознат с вътрешния правилник и го спазва, адекватен е, не е
конфликтен, напротив отзивчив е и добронамерен. Твърди се, че е ориентиран за време и
място, спазва добра лична хигиена, храни се и се придвижва сам. Предвид пандемичната
обстановка не напуска стационара, адекватно заявява какво да му се достави и закупи.
Пред окръжния съд е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от
което се установява следното:
Ответникът страда от „смесена корова и подкорова съдова деменция“ –
дегенеративно мозъчно заболяване, обусловено от нарушенията на структурата и
физиологичните особености на мозъчната тъкан. Вещото лице сочи, че основните клинични
прояви за това заболяване са валидни за ответника. Характерно е, че страдат висшите корови
функции – памет, мислене, изграждане на анализ, съждения, ориентация, смятане,
възможност за заучаване. Давността на заболяването по отношение на Й. е голяма, като
според вещото лице е повече от десет години. Сочи, че началото й е било бавно, подмолно, с
пристъпно прогредиентен и хроничен ход във времето. С напредване на възрастта му
2
обособилите се органични емоционални, когнитивни и поведенчески нарушения са се
задълбочили във времето. От друга страна се излага, че тези психични промени са били
повлияни в насока на интензифизирането им от нелекуваната хипертонична болест, която е
имала дългогодишен ход във времето. Съзнанието му не е помрачено, но не е в състояние
адекватно да обмисля, преценява, анализира заобикалящото го, да установи отношенията
между явление и понятие, да направи квалификацията по конкретни признаци, да извлича
причинно-следствени връзки, да прави оценки на събитията и значението им. Преминава от
тема в тема, като липсва връзка на казаното от него по определени обстоятелства. Вещото
лице сочи, че ответникът не умее да извършва логични разсъждения и да взима правилни
решения в конкретни ситуации, особено при по-сериозни и диференцирани, налагащи
повишени изисквания към неговата личност. Констатира се застойност на мисловния
процес, редукция на потока от представи и качествено обедняване на речта. Обработката на
нова, постъпваща информация е нарушена, страдаща. Обсъжда се наличието на налудности,
като злонамереност към него, отравяне, ограбване и т.н. Експертът намира, че волевата
дейност на ответника е сериозно променена, страда или липсва самоконтрол, недооценява
истинския смисъл на последиците от поведението си, т.е. разумно да ръководи действията
си. В тази връзка се сочи, че е реализирал дадени му наставления от определени хора,
поради отсъствие на адекватен самоконтрол, без да предвиди последиците от действията си,
определено от липсата на логично мислене. Вещото лице отчита и деградация на
социалното му поведение и мотивацията. Податлив е на манипулиране и въздействие на
чужда воля, като ответникът не умее сам да прецени това, да го осмисли, повлиян от
налудните му изживявания. Експертът сочи, че ответникът е в състояние да се справи с
елементарни битови дейности, да използва навици на самообслужване, но при напълно
страдаща преценка за поддържане на лична хигиена. Като проблемно се обсъжда
планирането на поведението му. Констатира се сериозно страдащо, нарушено активно
внимание, бързо отвлекаемо, със сериозни нарушения в разпределяемостта и
превключваемостта на вниманието. В емоционален аспект се сочи, че е налице значително
обедняване. Ответникът проявява враждебност към сина и съпругата си, определени от
налудните му изживявания спрямо тях. Нарушена е ориентацията по отношение на време,
място и в социален аспект. Резултатът от психиатричното и психологично изследване
потвърждава патологични, тежки нарушения на интелекта. Вещото лице сочи, че
дементните промени у ответника Й. са довели до сериозно нарушено справяне, изпълнение
на ежедневни дейности на личния бит, като неподдържане на лична хигиена, дори
елементарна, като миене, преобличане и т.н. В заключение сочи, че наличните дементни
промени в психичното му състояние и поведение, не му позволяват сам разумно да ръководи
постъпките си, сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Допълва, че не би
следвало да се очаква обратно развитие на дементния процес след прием на определени
медикаменти, достигнало се е до необратимо увреждане на цялата психична дейност.
В открито съдебно заседание пред окръжния съд, вещото лице уточнява, че в
определени моменти ответникът може да бъде прилично съответен в елементарни ситуации
– да каже как се казва, на колко години е, откъде е и т.н. Сочи, че състоянието е променливо.
3
Нещата, с които ответникът успява да се справи са елементарни. Той не е абсолютно
безпомощен, но за да бъде на едно прилично ниво животът му му е нужна подкрепа. Сочи,
че такава получава в хосписа, където е една защитена среда, в която получава необходимото
– да бъде нахранен, измит, облечен. В домашна среда обаче се констатира, че е злонамерен,
което е повлияно от параноидни включвания за отмъщение, за наблюдение, за преследване и
т.н.
Пред въззивната инстанция е допусната повторна съдебно-психиатрична експертиза,
от заключението, на която се установява, че ответникът Й. Д. страда от смесена корова и
подкорова съдова деменция. Към момента на прегледа е с повишени стойности на кръвното
налягане, като това е диагностицирано и при постъпване в хосписа, където се прилага
адекватно лечение за нормализиране на стойностите на кръвното му налягане. Липсват
данни за други симптоматични заболявания. Констатира се нарушение на ефикасното
екзекутивно функциониране на паметта, което да осигури на ответника възможността като
на всеки индивид да се адаптира и да реагира съответно на средата. Вещото лице сочи, че
социалният и практически опит на ответника е много добре развит до момента на
развитието на заболяването му дават възможност все още за елементарно функциониране в
ежедневието му, но се налага той да приема чужда помощ и да се ползва от нея. Сочи още,
че е подвластен на своите чувства и настроения, че реагира спонтанно, трудно осмисля
дадена ситуация, като в едни случаи демонстрира себезащитно поведение, а в други се
поддава на чуждо влияние. Установява, че демонстрираната словесна агресия не винаги се
изразява спрямо предизвикалите я субекти, а може да се потиска и отреагира не по време и
не на място. Лесната внушаемост и манипулативност на отвеника може да мотивира
поведение, което не е резултат от неговите възприятия и не е в негов интерес. Вещото лице
уточнява, че това психично разстройство е прогресиращо. Като фактор за състоянието му
сочи, че трябва да се отчита и фактът, че от есента на 2021 год се намира в защитена среда с
ефективен медицински контрол. В открито съдебно заседание експертът допълва, че
наличието на хипертоничната болест, на мозъчно-съдовата болест, коровата атрофия и
възрастта на лицето могат в някаква следващ момент сериозно да увредят психичната
годност на лицето. Твърди, че няма възможност да настъпи обрат в развитието на
атеросклерозата. Начинът на живот, емоционалните фактори, спокойствието, приемането на
медикаменти за мозъчно-съдовата болест и други придружаващи заболявания, имат основно
значение за забавяне на процеса на уплътняване на съдовете, което води до дементни
прояви.
Поради оспорване на горното заключение на вещото лице е назначена пред
въззивната инстанция комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Установява се функциониране в рамките на лек дементен синдром, със запазена ориентация
за собствена личност, затруднена ориентация за време, нарушения в припомнянето,
пресмятането, вербалната плавност. Констатират се още нарушени параметри на активното
внимание – концентрация, обем, превключване, устойчивост; значително нарушена
фиксация, множество персеверации, частично съхранени ретенция и репродукция на
4
слухово-речевата памет, нарушени зрително-сензорни умения по органичен тип;
патопсихологични нарушения на мисленето и критичността на поведението, лесно внушаем
и податлив на манипулиране поради нарушената способност за логичен анализ на
действията и предвиждане на последствията от тях. Вещото лице сочи, че в относително
съхранено ежедневно функциониране на ниво елементарни битови дейности и нужда от
контрол на личната хигиена. Нарушени са екзекутивни функции логично обмисляне на
сложни житейски ситуации, генериране на ефективни стратегии за справяне, планиране на
действия, проследяване, анализиране на промените и съответни поведенчески отговори.
Допълва, че тези нарушения са се задълбочили с времето и са били най-силно изразени през
последните няколко години. В заключението се сочи, че поради констатираната корова и
подкорова съдова деменция /душевна болест/ ответникът не е в състояние да се грижи сам за
своите работи и да ръководи постъпките си. Сочи се, че по принцип прогнозата на това
заболяване е лоша, характерно е задълбочаване на симптоматиката, особено след прекарване
на тежко соматично заболяване или мозъчно-съдов инцидент. В най-добрия случай
процесът може да се стационира на нивото на лек дементен синдром. Възвръщане на
предболестното ниво е невъзможно според заключението.
По делото са събрани и гласни доказателства, които са противоречиви относно
състоянието на ответника. Свидетелката Д.а, която е майка на ищеца и съпруга на
ответника, поради което съдът цени показанията и в съответствие с нормата на чл. 172 от
ГПК, сочи, че ответникът Й. страда от склероза, но отказва да приеме това. Казва, че е
асоциален, изолира се, не е контактен, няма приятели и роднини. Променил се е много в
отношението си към нея и сина им, като не разговаря с тях, излиза без да знаят къде е, като
през 2020 год се е наложило да го обявят за издирване. Сочи, че има дело за домашно
насилие, заведено от ответника срещу ищеца. Относно хигиената на Й. излага, че той не се
къпе, не желае да се къпе, мирише ужасно и не се преоблича. Наложило се е със сина им да
го изкъпят. Сочи още, че съпругът й е ровел по кофите, облича чужди дрехи, говори за
миналото по принцип и го помни, не помни неща от настоящето, склонен е към агресия,
непрекъснато търси някой да му е виновен, да го съжалява. Свидетелката твърди, че той
общува с непознати хора, ходи да си пазарува или да се храни сам.
Свидетелката М. А., която е съседка на страните счита, че Й. не може да се справя
сам със своите работи, говори несвързано и обижда. Намира го за конфликтен,
неориентиран и мръсен. Твърди, че е станал такъв от 3-4 години. Когато се среща с някого
или се оплаква или подарява нещо.
Свидетелят Н. С., който е колега на ищеца от 11-12 години и му е ходил на гости,
сочи, че Й. не е комуникативен, винаги е намръщен, държи се доста остро, рядко го засича в
дома му, преди е ходил с колело на лозето им. Изгубвал се е, търсили са го, като се е
наложило да го обявят за издирване. Обобщавайки се сочи, че не стои със семейството си,
отделил се е от тях, но когато има нужда от храна се прибира. Свидетелят излага, че
ответникът се държи със съпругата си и сина си доста заповеднически и според него оттам
идват техните конфликти. Допълва, че те се грижат за него, но в последно време той е спрял
5
да се къпе и видът му е доста нелицеприятен, станал като клошар.
Пред окръжния съд са разпитани също племенницата на ответника св. Р. В. и св. М.
М., които му е първи братовчед, чиито показания цени при условията на чл. 172 от ГПК.
Показанията на тези двама свидетели противоречат на останалите – намират поведението на
ответника за нормално, предвид възрастта му и че е способен да се грижи за собствените си
работи.
Св. В. сочи, че го е виждала да си простира дрехи, ходел да си купува храна, бил
подложен на домашно насилие, близките му говорили обидни за него неща. Твърди, че Й.
контактува с много хора и има приятели. Съпругата му движела всички финансови въпроси
в семейството. Св. М. също сочи, че е виждал ответникът сам да си купува храна, да излиза
сам, общува с познати. Излага пред съда, че ответникът е бил малтретиран вкъщи и по
негово желание е настанен в хосписа.
От извършения разпит на ответника се установява, че същият е ориентиран относно
своята личност и за своите близки – разпознава без затруднения ищецът, който му е син;
съпругата му която е свидетел по делото; братовчедите му, които също са свидетели; сочи
че сестра му е починала. Ориентиран е къде се намира, но като причина за образуваното
дело сочи проблемни отношения с близките, свързани със собственост и пари. Допълва, че е
малтретиран от сина си (ищеца), поради което към настоящия момент живее в хоспис за
стари хора, за което сам плаща. Отрича да има заболявания и прием на лекарства.
Отговорите на зададените от окръжния съд въпроси са адекватни, разумни.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а
основание на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие, обуславящи
невъзможност на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
Тъй като запрещението - пълно или непълно - ограничава или изцяло лишава лицето
от дееспособност, засягайки по този начин суверенитета на личността, при решаването на
този въпрос следва да се изхожда както от медицинския критерий, визиран в закона, така и
от правния критерий, а именно - способно ли е то самостоятелно да разбира и ръководи
постъпките си.
Съдът намира на база данните от съдебно-психиатричната експертиза и от
представените писмени доказателства, че медицинският критерий за поставяне на ответника
под запрещение, е налице.
За да бъде ограничена дееспособността на лицето чрез поставянето му под
запрещение е необходима кумулативната даденост и на т.нар. юридически критерий, а
именно – способността му да взема решения по разумни подбуди и да се грижи за своите
работи.
Както е посочено в т. 5 на Постановление № 5/79 год от 13.02.1980 год по гр. д. №
10/79 год на Пленума на ВС, което не е изгубило силата си, вещото лице е компетентно да
6
даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите
или слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на
страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето, може ли фактически да се
грижи за своите работи и интереси. На тази база и след изслушване на лицето съдът взема
решение дали да го постави под запрещение и какво да бъде то - пълно или ограничено.
При произнасянето си, съставът на Апелативен съд Варна съобрази също решение №
10/2014 Конституционния съд, с което е прието, че по отношение на лицата с психически
увреждания особената защита включва и предпазването им от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Важен елемент от тази
защита е институтът на поставянето под запрещение, доколкото поради естеството на
тяхното състояние няма друг, по-ефективен начин за защита на техните интереси и на
обществото като цяло. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС следва да се
прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се
лица.
В случая освен данните от медицинските експертизи за наличието на дементно
състояние следва да се отчетат и другите обстоятелства по делото, а именно: макар
ответникът да отрича заболяването си и да не може напълно да се грижи за своите работи,
съхранени са все пак възможности същият да възприема и анализира дадени житейски
ситуации, предимно с битов характер. Състоянието му все пак позволява да се ориентира в
по-елементарни житейски ситуации. Съдът кредитира показанията сочещи, че ответникът
търси контакт с приятели и роднини, доколкото тези твърдения се подкрепят и от
изложеното в представеното от хосписа удостоверение. Макар да се констатират налудности
в поведението, като злонамереност към него, отравяне, ограбване и др. подобни, ответникът
търси начин да избегне конфликтни моменти, като сам е изявил желание да постъпи на
място, където това ще е възможно и сам се издържа. Отделно от това е приложено
пълномощно, видно от което е наел адвокат, който да защитава правата и законните му
интереси по делото, което сочи за адекватна грижа за своите работи. В този смисъл
състоянието на ответника не е толкова тежко, че да изключва напълно възможността да
ръководи постъпките си. От друга страна от съвкупния анализ на доказателствата се
установява, че функциите на логично обмисляне в по-сложни житейски ситуации са
нарушени.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че окръжният
съд правилно е стигнал до извода за ограничено неразбиране на свойството и значението на
постъпките и необходимост от непредубедено съдействие. Макар по принцип прогнозата на
това заболяване да е лоша и да е характерно задълбочаване с течение на времето, съдът
намира, че в настоящия случай установеният интелектуално паметов дефицит и
констатираните допълнително разстроени процеси ограничават, а не изключват напълно
възможността ответникът да разбира и ръководи своите действия. С други думи е налице
ограничена, но не напълно липсваща способност ответникът да насочва волята си и да
7
управлява действията си за постигане на целите за задоволяване на своите нужди и за
защита на своите интереси. Напълно самостоятелното извършване на разпоредителни
действия обаче, би накърнило неговите права и имуществени интереси. Обратното – не е
обосновано към настоящия момент пълното ограничаване на неговата дееспособност.
Горното налага извод, че за защита на неговите интереси е достатъчно поставянето му под
ограничено запрещение.
Поради съвпадане на правните изводи с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат на осн. чл. 338, ал. 4 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/07.04.2022 год по гр.д. № 465/2021 год на Окръжен съд
Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8