Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети декември през две
хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря В. Станчева
разгледа гр.д. № 16918 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от В.П.П., гражданин
на Руската Федерация, против Г.В.К., гражданин на Руската
Федерация, и В.В.В. обективно и субективно съединени осъдителни искове
за солидарно заплащане на:
-60 000 евро,
представляваща платена на отпаднало основание
сума за закупуване
на имот в гр.Керения, Кипър, през 2012г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба
до изплащането;
-125 257 британски
лири, представляващи платени на отпаднало
основание за закупуването на имот в Алсанджак, Кипър, през 2014г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата
молба до изплащането;
-328 600 евро,
представляващи платена на отпаднало
основание за закупуване на имот
в Ешелтепе, Кипър, през 2014г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането;
-80 000 евро,
представляващи платена цена по
развален предварителен договор от 03.11.2014г. за покупко-продажба на недвижим имот
в гр.София, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба
до изплащането;
-8000 евро, представляващи неустойка за неизпълнение
на чл.4.1 от предварителен договор от 03.11.2014г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба
до изплащането;
-19 900 евро,
представляващи лихва за забава върху неустойка от 8 000 евро за периода
29.11.2017г. до подаване на исковата молба.
Твърденията на ищеца са, че
през 2012г. се запознал с ответниците /съпрузи/ по повод
закупен от него недвижим имот
в Северен Кипър, където съпругата му А.Л.и
сина му Н.П. се установили да
живеят. В разговори ответниците го убедили да инвестира
в различни проекти за закупуване на
земя и строителство в Северен Кипър. Първият ответник му показал продаващ
се терен в гр.Керения, за който имало проект
за построяване на жилищен комплекс
от 20 апартамента. Съгласил се и заплатил
сумата 60 000 евро с обещанието, че след подготовката на документите за закупуването ще предостави на
съпругата му А.Л.договор. Договор не бил съставен,
включително и представен въпреки заявеното от К. малко по-късно при тяхна среща,
че е закупил земята. След това при посещение в Северен
Кипър през 2014г. видял върху терена
да се строи,
като ответниците му казали, че
четири от апартаментите в бъдещата сграда са негова
собственост, но отново не му
предоставили документи удостоверяващи това. Впоследствие по предложение на първия ответник се съгласил да
инвестира и във втори проект в Алсанджак, Северен Кипър, чрез съвместно
участие на двамата в закупуването на имот, за
което му платил 125 257 британски лири, както и в трети проект за
закупуване на земя и строителство в м.Ешелтепе, Северен Кипър, за което
му заплатил 328 600 евро. Твърди, че
средствата били негови, като част
от парите давал на съпругата
си да ги
заплаща от негово име. Плащанията
били осъществявани в брой и по банков
път. Твърди, че за нито
един от проектите
не получил документ удостоверяващ правото му на
собственост за имотите, нито договор
за партньорство или сътрудничество за инвестициите с ответниците. По тази причина счита, че дадените парични средства
подлежат на връщане.
Твърди още, че на 03.11.2014г. с първия ответник сключил предварителен договор за продажба
на недвижим имот-апартамент № 14 в гр.София, бул.******на цена
от 80 000 евро. Окончателният договор следвало да се
сключи във формата на нотариален
акт до 29.11.2014г. На 20.11.2014г. заплатил на ответника уговорената
цена, но не било изпълнено
задължението за прехвърляне на собствеността. Предвид това твърди договорът
да е развален поради виновно неизпълнение от ответника, поради което претендира връщането на платената
за имота цена от двамата ответници солидарно. Претендира и заплащането на компенсаторна неустойка в двойния размер на платеното капаро от 8000 евро /задатък/, както и лихва за
забава върху последната сума, считано от 29.11.2017г.
Ответникът Г.К. оспорва да е бил
с ищеца в договорни отношения за инвестиране и покупка на имоти в Северен
Кипър с твърдението само за проявен
интерес и нереализирани действия, както и отрича ищецът да е плащал
суми във връзка с това. Навежда, че между
тях имало сключен привиден договор с цел да
се придаде валидно правно основание за пред руските власти по изнасяне на парични средства, представляващи СИО, които практически изнесъл не в Северен Кипър,
а във Великобритания, където живее неговата дъщеря. Оспорва твърдението изключителен принос за придобиването
на средствата да има ищецът, като
от своя страна
твърди за влошени лични и неуредени финансови отношения между него и бившата му съпруга А.Л.. Противопоставя възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания.
Ответницата В.В. също оспорва исковете с възражения за липса на договорни
или други отношения с ищеца по повод инвестиране в имоти в Северен Кипър, както
и не е страна по предварителен договор за покупко-продажба на имот в гр.София.
Отрича да е получавала от ищеца парични суми.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за парични суми,
платени за имоти в Кипър на отпаднало основание:
По възражение на ответниците с Определение от 21.03.2019г. съдът е постановил,
че е международно компетентен по разглеждането и произнасянето по исковете.
Определението е потвърдено с Определение № 2355/15.07.2019г. по ч.гр.д.№ 3049/2019г.
на САС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №
104/04.03.2020г. по гр.д.№ 530/2020г. на ВКС, III г.о.
Приложимо към спорното правоотношение в тази част е материалното право на Република Кипър съгласно чл.10, §1 от Регламент
(ЕО) № 864/2007г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни
задължения /Рим ІІ/ във връзка с правилата
установени в чл.4 от
Регламент (ЕО) № 593/2008г. на
ЕП и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения
/Рим І/. Обосновава се от твърденията на ищеца за предоставяне
паричните средства на ответниците по сключени с тях в
Република Кипър договори за поръчка по закупуване за негова сметка на недвижими
имоти в тази държава и поради неизпълнение на задължението отпадане на договорното
основание с пораждане правото да търси връщането им.
В съответствие с чл.43, ал.1 КМЧП
чрез заключение на експерт в областта на международното частно право по делото
е установено правото на Република Кипър. Правната уредба на договора за поръчка
се урежда от Глава на законите /Сар/ № 149/1959г.
относно договорите. Съгласно чл.142 от нея, агентът или довереникът се определя
като лице, наето да извършва действия или представлява принципала
пред трети лица. Договорът не е възмезден като изискване и не е необходимо да е
уговорено възнаграждение-чл.145. Според чл.146 представителната власт на агента
или довереника може да бъде изрично или мълчаливо учредена. Изричното оправомощаване за сключване на сделки може да бъде дадено
писмено или устно-чл.147. Оправомощаването с конклудентни действия може да се извлече от поведението на
страните и фактите по случая, нормално водене на работите, устни или писмени
доказателства. Няма изискване за писмена форма на договора, независимо от вида
на правните действия, за които се поема мандата. Според чл.148 правомощието за
изпълнение на поръчката включва властта за извършване на всякакви
законосъобразни и позволени от закона действия и правни актове за постигане на
целта и е обща, т.е. ако не е налице ограничение се презюмира,
че агентът има необходимото оправомощаване.
По отношение сделките за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти нормативната уредба на
Република Кипър /посочените на стр. 240 от заключението закони/ предвижда
писмена форма. Договорът трябва да се състави от адвокат, вписан в кипърските
адвокатски колегии. Няма нотариално производство, като съществуването на такова
е опростено. Страните или техните пълномощници се
явяват в офисите на съответното териториално поделение на Имотен регистър,
където купувачът потвърждава характеристиките на придобивания имот, а
продавачът получаването на уговорената цена. Няма изискване за подписване на
договора от страните като форма за действителност, но е необходимо с оглед последващо вписване в имотните регистри да се представи
договорът, който е заверен от съответното териториално поделение на Имотен
регистър. Договорът следва да бъде заявен за вписване в някое от шестте в
Република Кипър териториални поделения на Службата за земите и наблюдението от страните
или пълномощник в имотните регистри в срок от 6 месеца от сделката. След
вписване в Имотен регистър се издава удостоверение за извършеното вписване в
Службата за земите и наблюдението, което съдържа всички основни данни за
собственика, имота, вещни тежести и др. Този документ се ползва като
доказателство за правата върху имота на титуляра и
има доказателствена функция, подобно на вписания в
имотния регистър нотариален акт по българската правна система.
Неоснователното обогатяване е
уредено в общата норма на чл.70 от част VI на глава № 149 и е озаглавена „Правоотношения, които приличат на договор“
и според нея, когато лице законосъобразно извърши нещо в полза на друго лице
или му предаде нещо, без намерение за дарение, и насрещната страна има полза от
това /увеличение на имуществото/, страната, която се е обогатила е длъжна да
обезщети първата страна или да върне полученото. В случаите на получени вещи
или парични суми се прилага правилото за връщане на даденото. Приложението на
нормата е повлияно от и се използва практиката на Върховния съд на Обединеното
кралство, на която държава Кипър е била колония до 1960г. със следване
правилата на английското прецедентно общо право.
Според нея неоснователното обогатяване се разграничава от договорното основание
за възникване на правоотношенията. Връщането при неоснователно обогатяване не е основано на договор, включително сключен
мълчаливо или с конклудентни действия. Получаването
на суми без правно основание, ако се приеме, че между страните е сключен
договор, подлежат на възстановяване поради неоснователно обогатяване. Тук
попадат и случаите, когато договорът е развален или недействителен и се
приравняват на липса на договор и след този факт страната е задържала
имуществената облага.
С оглед това съдържание на
чуждото материално право, за уважаването на исковете е необходимо ищецът до
докаже възникнало между него и ответниците
облигационно правоотношение по договори за поръчка през 2012г. и 2014г. с оправомощаването им за негова сметка да осъществят правни
действия по закупуване на недвижими имоти в Керения, Алсанджак и Ешелтепе, Република
Кипър; предоставяне на паричните суми, представляващи цената за тези имоти,
респ. тяхното получаване и неизпълнение
на така поетото задължение, което да съставлява основание за развалянето на
договорите и въз основа на това основание за връщане на полученото.
По делото не е спорно, че ответниците Г.К. и В.В. са
съпрузи. Към 2014г. ищецът е бил в брак с А.В.Л., видно от представеното
удостоверение прекратен с развод на 09.12.2014г. с влязло в сила съдебно
решение в Русия. Ищецът е баща на детото Н.П., за
убийството на което през 2015г. първият ответник Г.К. е подсъдим по наказателно
дело в Република България.
Ищецът е представил ръкописен
документ на руски език, придружен с превод на български език /стр.212-214/, в
едната си част озаглавен Ешелтепе, а в другата си
част Алсанджак, съдържащ в схематичен вид парични
суми във валута с разбивка и посочване за какво се отнасят. В първата част е
посочено В.: по сметка „Zero“ дойдоха 328 600 евро =
259 701 паунда курс 1.2653 и под черта парична
сума за стойност на земята, комисионна на агента, процент титули /документи за
собственост/, процент данък печалба и процент вписване на договора с посочена
обща стойност 346 500 паунда, от които В.-259 701
паунда и ние-86 799 паунда.
Вписани са разходи за сделката, депозит за собственика на земята, сделка и след
това проект и строителство. Във втората част са посочени стойности на земя,
данък за получаване на титул /документ за собственост/, данък печалба и
вписване на договора в имотния регистър на обща стойност 138 600 паунда. След това е изписано „В.-дошли са 38 438 евро,
остатък на В. по банковата сметка 104 275.; А. изтегли 26 000
евро-26.05.14; обмени-20 982 паунда с прибавени
104 275 паунда и 13 343 добавихме ние;
138 600 до необходимата сума. Сделката е завършена, върви подготовка на
проекта“. Документът не носи дата, не е подписан
и не съдържа указание за неговия автор или автори.
Представен е ръкописен документ
на руски език носещ дата 14.07.2015г., придружен в превод на български език
/стр.215-2016/, със следното съдържание: „Ап-ти № 1, 7, 14, 17, в проект Residence I принадлежат на В.П. и аз имам право да ги
продавам или отдавам под наем в зависимост от желанието на г-н П.. Съответно
получените пари аз се задължавам да предам по указан от него начин“. Документът
носи подпис с обозначението да е положен от В.В.,
чието авторство не е оспорено.
Представено е заявление от банка
„Восточнъй“ за превод на чуждестранна валута на руски
език, придружено с превод на български език /стр.220-222/, видно от което на
05.06.2014г. от валутната си сметка при тази банка А.Л.наредила по банкова
сметка *** В.В. в банка в Северен Кипър сумата
328 600 евро с посочено основание „Pmnt for immovable property of sale DD 15.05.2014г.“
Представени са извлечения от
банкова сметка *** Г.К. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София /стр.12-15/, по
която на 31.07.2014г. съпругата му В.В. превела
129 600 британски лири, на същата дата 34 603.63 евро и на
25.11.2014г.- 25 000 британски лири без посочено основание. Преводите са извършени
от сметка на В. в „Turkiye Garanti Bankasi A.S.“ в Кипър, която е различна от
сметката, по която е получила горния превод от А.Л.. По банкова сметка *** К. в
„Първа инвестиционна банка“ АД гр.София на 31.07.2014г. съпругата му превела
сумата 65 313 британски лири от друга своя сметка в посочената банка в
Кипър, която също е различна от тази, по която е получила превода от А.Л.. Не е
посочено основание за валутния превод.
Други доказателства не са събрани.
Въз основа горното съдът обоснова
следните правни изводи:
Доказателствата по делото не
установяват възникнало между страните неформално правоотношение по договори за
поръчка, по силата
на които ищецът да е възложил и оправомощил,
съответно ответниците да са поели задължението да
извършат правни действия по закупуването за негова сметка на недвижими имоти в
Кипър. Не е ангажирано нито едно доказателство в подкрепа на изложените в
исковата молба и уточнителната от 18.05.2018г.
обстоятелства, при които се твърди да е било постигнато съгласието, доколкото
не се поддържа да е било обективирано в писмена форма
с уговаряне предмета и условията.
Противно на наведеното от ищеца представеният
саморъчно написан частен документ на стр. 212-214 от делото няма естеството и
значението на разписка, удостоверяваща плащането от негова страна, респ.
получаването от единия или от двамата ответници на
парични суми. Под формата на водени
схематично бележки обективира парични суми и кратко
пояснение към тях за какво са предназначени, като от цялостното съдържание може
да се предположи, че се отнася до сделки с недвижими имоти в Ешелтепе и Алсанджак, но без яснота
за кои точно имоти, дали за покупка или продажба, дали сделките са подготвяни
или вече реализирани и между кого. От споменаването на имената „В.“ и А.“ не
може да се направи извод, че това са ищецът и неговата съпруга, а при липса на
каквато и да е друга конкретизация да се установи дали участват в тези сделки заедно или поотделно и
в какво качество. Освен неясното съдържание, документът не е датиран /в него са
посочени само отделни дати през 2014г./ и не носи подпис за издател, поради
което и при липсата на други доказателства не може да се приеме, че негови автори
са единият или двамата ответници. Недоказаното
авторство означава, че този частен документ не се ползва с предвидената в
чл.180 ГПК формална доказателствена сила и е
непротивопоставим на ответниците.
Фактът на плащането не се
установява и от представените банкови извлечения доказващи единствено, че В. В. е извършила преводи на парични суми във
валута през 2014г. от своя банкова сметка *** Г.К. без да е посочено
основанието за това. По делото не са събрани никакви доказателства, които да
свързват тези парични суми с твърдяните от ищеца
правоотношения с ответниците по повод имоти в Керения, Ешелтепе и/или Алсанджак в Кипър.
За извършения от А.Л.валутен превод на 05.06.2014г. в размер на 328 600 евро от
своя банкова сметка *** В.В. в Кипър е посочено основание
„Pmnt for immovable property of sale DD 15.05.2014г.“, което в превод е „плащане за
продажба на недвижим имот“, но това не е достатъчно за извод, че средствата
принадлежат на ищеца и плащането е било опосредено
чрез неговата съпруга, респ. да са били предназначени за закупуването на имот именно
за негова сметка. Допълнително, с оглед поддържаното за възложени отделни
мандати /без страна по тях да е и съпругата му/ за правни действия по закупуването
на имоти в различни райони на територията на Кипър, от така посоченото
основание не става ясно за кой имот се отнася и дали е някой от тях.
Във връзка с горното съдът не би
могъл да цени като доказателство даденото заключение на вещо лице по ССч. Е, доколкото изводите му за плащания от ищеца към ответниците са основани изцяло на обсъдените документи. За
твърденията да е имало и плащания в брой не е ангажирано нито едно
доказателство.
На следващо място, релевантните
по делото обстоятелства не се изясняват от представения частен документ с дата
14.07.2015г. носещ подписа на В.В., чието авторство не е оспорено, а и опровергано, поради
което в съответствие с чл.180 ГПК съдът приема да изхожда от нея. В него е обективирано изявлението й, че „Ап-ти № 1, 7, 14, 17, в
проект Residence I принадлежат на В.П. с правото да ги продава или отдава под наем в
зависимост от желанието му, а получените от това пари се задължава да ги
предаде по указан от него начин. От една страна, от този документ изобщо не
става ясно кои са апартаментите, за какво е проекта и къде се намират, поради
което не могат да се свържат с поддържаните от ищеца мандатни правоотношения за имоти в Кипър. От друга
страна, ако се допусне, че имат такава връзка и съдържат признанието на ответницата
да са собственост на ищеца с поето задължение да се разпорежда с тях или
управлява за негова сметка, доказателственото
значение на това признание /макар и неподкрепено с други доказателства или
изявления на другия ответник/ би било в насока, че възложените правни действия
по поръчката поне за един имот са изпълнени и ищецът не би могъл да търси
отговорност в хипотеза на неоснователно обогатяване.
По изложените съображения предявените
осъдителни искове за платени на отпаднало основание парични суми за имоти в Кипър
са неоснователни и подлежат на отхвърляне. При този извод съдът не дължи
произнасяне по наведеното възражение за погасителна давност.
По исковете за връщане на платена
цена по предварителен договор по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за неустойка по чл.92 ЗЗД и лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
По делото е представен
предварителен договор от 03.11.2014г., сключен между ищеца В.П. и първият
ответник Г.К., за покупко-продажба на недвижим имот-Апартамент №14 в гр.София,
бул.******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със
застроена площ 84.10 кв.м., заедно с таван и мазе. С него Г.К., в качеството на
продавач, се задължил да прехвърли правото на собственост по нотариален ред в
срок до 29.11.2014г., а ищецът, в качеството на купувач, да заплати уговорената
продажна цена от 80 000 евро, от които 8000 евро под формата на капаро в
деня на сключването му и останалата част в размер на 72 000 евро в деня на
сключване на окончателния договор.
Съгласно чл.4.1 от договора в
случай, че купувачът наруши договора, дължи неустойка в размер на даденото
капаро. При неизпълнение от страна на продавача, последният дължи на купувача
неустойка в размер двойната сума от даденото капаро, заедно със законната
лихва.
Предварителният договор е сключен
в писмена форма и подписан от страните, поради което е произвел правно
действие.
От представените писмени
доказателства-заявление за валутен превод и банково извлечение, в тази част
заключението на вещо лице по изслушана ССч.Е се
установява, че на 20.11.2014г. ищецът превел по банковата сметка на ответника К.
в „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата 80 0000 евро с посочено основание-плащане
по договора от 03.11.2014г. Плащането обхваща пълния размер на уговорената
продажна цена.
Основното задължение на продавача
е да прехвърли правото на собственост, неизпълнението на което дава правото на
купувача да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен по
съдебен ред с иск по чл.19, ал.3 ЗЗД или да го развали.
По делото не се твърди и
доказателства не са представени на уговорената дата 29.11.2014г. или по-късно правото
на собственост да е било прехвърлено, респ. ищецът да е упражнил право на иск по
чл.19, ал.3 ЗЗД. Ответникът Г.К. не е навел възражения по отношение
предварителния договор, както и не е посочил причини за несключване на
окончателен договор. Предвид това съдът намира, че е във виновно неизпълнение
на поетото задължение съставляващо основание по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на
договора. Ищецът не е отправил писмено изявление за това преди подаване на
исковата молба, но доколкото с нея претендира връщане на платената продажна
цена основавайки се на неизпълнението, следва да се приеме, че с връчване
препис на ответника са настъпили последиците на развалянето. Съгласно чл.88,
ал.1 ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, поради което се дължи връщане
на даденото на отпаднало основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Предварителният договор за
покупко-продажба на недвижим имот няма вещно-прехвърлително
действие, а създава облигационна връзка за последващо
сключване на окончателен договор с прехвърляне от продавача на купувача
собствеността. При развалянето му и поради това отпадане на основанието,
отговорността за връщане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД възниква за този, който е
страна по него и получател на престацията.
По общото правило на чл.121 ЗЗД
солидарност между двама и повече длъжници възниква
когато е уговорено или предвидено в закон. При наличието на сключен граждански
брак съгласно чл.36, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията,
когато са поети за текущи нужди на семейството.
В случая страна по предварителния
договор, съответно получател на платената продажна цена от 80 000 евро е
ответникът Г.К. и в негова тежест възниква задължението за връщане. Съпругата
му В.В. не е страна по договора, солидарната й
отговорност не е уговорена, нито попада в приложното поле на чл.36, ал.2 СК,
поради което не дължи нейното заплащане на ищеца.
Възражението за погасяване по
давност на вземането е неоснователно. Съгласно т.7 от ППВС № 1/19179г. давността за
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване,
се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, която в
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД тече от деня на отпадане на основанието, в
случая от развалянето на предварителния договор с връчване препис от исковата
молба на ответника.
С чл.4 от предварителния договор страните са предвидили
взаимна отговорност в случай на неизпълнение, свързана с постигнатото съгласие
за даване на капаро по чл.1.3 и възпроизвеждаща разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД. Доколкото обаче на така уговореното изрично са придали значението на
неустойка, съдът следва да прецени налице ли са предпоставките на чл.92, ал.1 ЗЗД.
На основание чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да възникне вземане за
неустойка е необходимо страните да са я уговорили и определили за
неизпълнението на кое задължение се дължи. Съгласно ТР № 7/13.11.2014г. по тълк. д. № 7/2013г., ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за
забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение
на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване
на вреди от неизпълнението поради разваляне- неустойка за разваляне, ако такава
е била уговорена.
Процесната клауза от договора за неустойка визира
по общ начин неизпълнение от страна на продавача, но без да е конкретизирано за
кое задължение се отнася и при каква форма на неизпълнение. На по-силно
основание, при това съдържание не може да се приеме и, че обезпечава вредите в
случай на разваляне, поради което тази искова претенция, ведно с търсената акцесорна за лихви за забава по чл.86 ЗЗД подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
Г.К. дължи на ищеца направените разноски по делото от 8 882.60лв.
съобразно уважената част.
Ответниците не са направили разноски по
делото, поради което с оглед отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 ГПК
такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.П., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес
гр.Перм, Русия, ул.******, със съдебен адрес *** ******, против Г.В.К., ЕГН **********,
гражданин на Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в
Република България с ЛНЧ **********, с адрес ***, и В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.70 от част VI на
глава № 149 от правото на Република Кипър за солидарно заплащане на сумата 60
000 евро, представляваща платена на отпаднало основание поради разваляне на
договор за поръчка през 2012г. за закупуване на недвижим имот в гр.Керения, Република Кипър; на сумата 125 257 британски лири,
представляващи платени на отпаднало основание поради разваляне на договор за
поръчка през 2014г. за закупуването на недвижим имот в Алсанджак,
Република Кипър и на сумата 328 600 евро, представляващи платена на отпаднало
основание поради разваляне на договор за поръчка през 2014г. за закупуване на недвижим
имот в Ешелтепе, Република Кипър, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, гражданин
на Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в Република
България с ЛНЧ **********, с адрес ***, да заплати на В.П.П.,
роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес гр.Перм, Русия, ул.******,
със съдебен адрес *** ******, сумата 80 000 евро на основание чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД, представляваща платена продажна цена на отпаднало основание поради
разваляне на предварителен договор от 03.11.2014г. за покупко-продажба на
недвижим имот в гр.София, бул.******, ап.14, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-29.12.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска срещу В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане солидарно с Г.В.К. сумата от 80 000 евро на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, представляваща платена продажна цена на отпаднало основание поради
разваляне на предварителен договор от 03.11.2014г. за покупко-продажба на
недвижим имот в гр.София, бул.******, ап.14, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-29.12.2017г. до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.П.П., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес
гр.Перм, Русия, ул.******, със съдебен адрес *** ******, против Г.В.К., ЕГН **********,
гражданин на Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в
Република България с ЛНЧ **********, с адрес ***, и В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, за солидарно заплащане на сумата 8000 евро на
основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляваща неустойка по чл.4.1 от предварителен договор 03.11.2014г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, и за
сумата 19 900 евро на основание чл.86 ЗЗД, представляващи лихва за забава върху
неустойка от 8 000 евро за периода 29.11.2017г.-29.12.2017г.
ОСЪЖДА Г.В.К. да заплати на В.П.П. разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 8
882.60лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: