РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Велико Търново, 14.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №397 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/.
Образувано е по жалба на С.П.Л. ***. Търново и „Липови“ ООД
от гр. В. Търново, чрез *** Й. Ц., срещу Решение №211/07.04.2022г. на
Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
"Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. С. Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски Тръмбеш,
област Велико Търново, в частта
относно ПИ с идентификатори 51740.34.37 и 51740.35.32 в землището на с. Никюп,
обл. В. Търново.
Жалбоподателите считат оспорваното решение за
незаконосъобразно в частта, в която е определен размер на обезщетението за
отчуждаване на посочените недвижими имоти, тяхна собственост. Претендират да бъде изменено решението, като бъде определено справедливо
пазарно обезщетение, както и за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез пълномощника си в
съдебно заседание и в представено с административната преписка становище,
оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита, че посоченият в обжалваното
решение е правилно определен и справедлив. Претендира за разноски по
производството.
Заинтересованата
страна – Министърът
на регионалното развитие и благоустройството оспорва подадената жалба.
Заинтересованата
страна – Министърът
на финансите в представено писмено становище застъпва теза за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния си представител оспорва подадената
жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С Решение
№250/25.04.2013г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на § 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДС. Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план –
парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед
№РД-02-15-20/08.02.2021г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройство/обн. ДВ бр. 13/2021г./. От Агенция "Пътна
инфраструктура" е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра
на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2
от ЗДС. Направено е предложение от двамата министри до МС за
отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл. 34а, ал.
4 от ЗДС приложения. Оспорваното решение е разгласено по реда на чл. 34а, ал.
3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с
техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в
административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил
оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на
засегнатите имоти. С Решение №211/07.04.2022г. на Министерски съвет на
Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на 4
753 лв. за отчуждаването на ПИ с идентификатор 51740.34.37 в землището на с.
Никюп, обл. В. Търново, собственост на жалбоподателя С.Л. и ПИ с идентификатор 51740.35.32,
в същото землище, собственост на жалбоподателя „Липови“ ООД.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната
оценка/оценителски доклад/ за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и
удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител,
изпратени от Агенция по вписванията на Агенция "Пътна
инфраструктура".
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа
и оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на
обезщетението за отчуждаването на процесия имот. В заключението на експертизата
се посочва, че имотите представляват съответно ПИ с идентификатор 51740.34.37 земеделска земя/нива/ с площ от
6,398 дка и съответно ПИ с
идентификатор 51740.35.32 земеделска земя/нива/ с площ от 8,614 дка, като при определена в
оценителския доклад средна цена на декар от 1 364 лв. е определен размер на
обезщетението от 4 753лв. за ПИ с идентификатор 51740.34.37 и 4 670 лв. за ПИ с идентификатор 51740.35.32. В
заключението на СТОцЕ са дадени два варианта на определяне на средна цена на
декар и оттам два варианта за определен размер на обезщетението. По вариант I вещото лице е взело предвид сделки,
сключени в землището на съседни до с. Никюп землища, а по вариант II сделки, сключени в землището на с.
Никюп, където се намират процесните имоти.
Според вещото лице при Вариант I осреднената цена на декар земеделска земя в същото землище за периода от
01.06.2021г. до 31.05.2022г. е в размер на 2 010 лв., при което размерът на
полагаемото за жалбоподателите обезщетение е съответно 7 003 лв. за ПИ с идентификатор 51740.34.37 и 6 880 лв. за ПИ с
идентификатор 51740.35.32. При Вариант II осреднената
цена на декар земеделска земя в същото землище за периода от 01.06.2021г. до
31.05.2022г. е в размер на 1 664 лв., при което размерът на полагаемото за
жалбоподателите обезщетение е съответно 5 797 лв. за ПИ с идентификатор 51740.34.37 и 5 696 лв. за ПИ с
идентификатор 51740.35.32.
При така приетото от фактическа страна правните изводи
на съда са следните:
Жалбата
е подадени в срок, от лица, притежаващи активна процесуална легитимация и с
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по
местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Предмет на съдебен контрол е Решение
№211/07.04.2022г. на Министерски съвет на Република България, издадено на
основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал.
1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на
ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както
и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с
решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №250/25.04.2013г.
на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от
ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по
смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно министерския съвет.Оспореното решение е постановено от Министерски
съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със
ЗДС. Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е
посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът,
местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и
собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание,
регламентирано в чл. 34б от ЗДС. Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. Спазена е регламентираната в чл. 34,
чл. 34а
и чл. 34б, ал.
2 от ЗДС процедура за вземане на решението. Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен
план – Парцеларен план/ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален
обект "Автомагистрала "Хемус" за процесния участък.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението
административният орган не е допуснал твърдянитe
в жалбата нарушения, като е взел предвид всички относими и годни сделки,
които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните
части от имота на жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2
и § 1а, т. 2 от ДР
на ЗДС, т.е. оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при
съобразяване на относимите пазарни аналози се потвърждава от доказателствата по
делото.
Същевременно съдът не може да игнорира
обстоятелството, че повечето пазарни аналози, използвани при изготвяне на
оценката на отчуждаваните имоти в землището на с. С. Стамболово, са сделки,
сключени повече от година и половина преди издаването на решението на
ответника. Общоизвестно е обстоятелството за наличието на инфлационни процеси в
страната и повишаване на цените на земеделските земи през този период. В тази
връзка от жалбоподателката са представени писмени доказателства за сключени
сделки между страни, поне едната от които има търговско качество, с имоти в
същото землище след 11.03.2021г., цените по които са по-високи от посочените в
нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на
административното производство. Следва да се държи сметка и за практиката на
ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Така в Решение от
14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, по жалба №
66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на
обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на
§ 1а, т. 2,
изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона,
а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята /чл. 17,
ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер
на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото
имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС,
поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти –
земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност,
ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
При принудително отнемане на
собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично
обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично
обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната
сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Т. е.
целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които
отговарят на определените критерии, за да бъде определено справедливо парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени
интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени
парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на
пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
С оглед
проявлението на принципа на пропорционалност следва да се приеме, че
оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до
момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на
ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12 месечен срок, който е
приложим преди датата на възлагането на оценката е несъобразим, а понятието
„подобни характеристики“ следва да се тълкува в съответствие с целта на закона
и при съобразяване на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗДС, без да се стига
до абсолютизирането му чрез аргумента, че имотите по чл. 32, ал. 2 от ЗДС
следва да имат напълно идентични характеристики. Настоящата инстанция намира,
че ВЛ правилно съобразява изискванията, формулирани в разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗДС, определяйки пазарната цена на отчуждения имот по критериите,
посочени в тази норма във връзка с разпоредбите на § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на
ЗДС.
Изложеното налага извод, че така
определеното обезщетение не води до постигане на целите на закона, а именно да
се получи равностойно парично обезщетение от собственика на земята. В своята
практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение
не съответства на пълната пазарна стойност. За база на определяне на такова
обезщетение настоящият състав приема заключението на СТОцЕ по Вариант II от експертизата. Тази преценка
съдът обосновава на обстоятелството, че даденият Вариант I, независимо, че е оценката е дадена
обективно и компетентно, противоречи на разпоредбите на § 1а, т. 4, б. „в“ от
ДР на ЗДС, тъй като оценяването на имотите следва да се основава на имоти,
намиращи се в близост до отчуждаваните. Отделно от това не намира освен
законова и логична обосновка подходът да се ползва като критерии при определяне
на пазарните аналози, да се ползват сделки сключени при други условия, в. т.ч.
и съдени землища. Да, би могло да се допусне, че в този случай обезщетението би
било в по-малък размер, но това ще се дължи на обективни фактори на пазара на
недвижими имоти, а не в резултата на допуснати процесуални нарушения в
процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на отчуждените
имоти. При различни други условия операторите на пазара могат да реализират
печалби или да претърпят загуби, при продажба на имоти, но това е обективната
реалност, която е следствие от обществено-икономическия модел на развитие на
конкретната държава, а не плод от действия на ответната страна по делото.
С оглед на горното съдът приема, че
в обжалваната част решението на Министерския съвет следва да бъде изменено,
като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за
отчуждаваните поземлени имоти, съобразно заключението на СТОцЕ, по даденият Вариант II от него. Жалбата е основателна.
При този изход на делото основателно се явява искането на оспорващите за
присъждане на разноски Съдът следва да осъди ответника да им заплати
направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 10 лв. за
жалбоподателя С.П.Л. и 50
лв. за жалбоподателя „Липови“ ООД, както и солидарно
депозит за съдебна експертиза в размер на 506,40 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателите,
направеното в писменото становище на пълномощника на ответната страна съдът
намира за неоснователно, предвид материалния интерес по делото и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим съгласно чл.
144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №211/07.04.2022г. на
Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
"Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект
на НКСИП (след пресичане с път ІІІ-301)=
км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223+426,75 по
техническия проект от 2020г.(след пресичането с път І-5), на територията на
област Велико Търново, намиращи се в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново,с. Куцита, с. С. Стамболово и с. Полски сеновец, общ. Полски Тръмбеш,
област Велико Търново, в частта
относно ПИ с идентификатори 51740.34.37 и 51740.35.32 в землището на с. Никюп,
обл. В. Търново, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение
съответно на 5 797/пет хиляди седемстотин деветдесет и седем/ лв. за ПИ с идентификатор 51740.34.37 и на 5 696/пет хиляди шестстотин деветдесет и шест/ лв. за ПИ с идентификатор 51740.35.32.
ОСЪЖДА Министерски
съвет на Република България да заплати на С.П.Л. ***. Търново разноски по делото в размер на
10/десет/ лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на „Липови“ ООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на
50/петдесет/ лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на на С.П.Л. ***.
Търново и „Липови“ ООД от гр. В. Търново солидарно
разноски по делото в размер на 1 006,40 лв./хиляда и шест лева и
четиридесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: