МОТИВИ по Нохд.№ 238/2016
г. ЧРС
Повдигнато е обвинение против подсъдимия В.Х.Х. с ЕГН **********
за това, че:
В периода от 28.10.2013 г. – 28.01.2016г в
гр. Червен бряг, обл. Плевен, като осъден с Решение № 235/2014 г., влязло в сила
на 10.01.2014г. да изплаща месечна
издръжка в размер на 80.00 лева, за детето си К ВХ. съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски за общата сума от 3120.00 лева,
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Червен бряг
поддържа обвинението. Пледира с оглед отдавнашния период, в който е
извършено престъплението за наказание „Пробация“.
Подсъдимият не участва в процеса. Даден е ход на
делото в негово отсъствие при условията на чл. чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК.
Правата му се защитават от служебен защитник – адвокат Ц.Г.Й. ***, назначен по
реда на чл.94 ал.1 т.8 НПК.
Защитникът пледира, че събраните по делото доказателства обосновават извод,
че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано. Пледира, че са налице законовите основания да му бъде наложено
наказание „Пробация“, като се солидаризира с доводите
на представителя на държавното обвинение.
Разпитана бе свидетелката В.И.Г..
Съдът като прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства прие за установени следните фактически
обстоятелства:
От фактическа страна.
С решение на Районен съд № 235/2014 г., влязло в сила
на 10.01.2014 г. подсъдимия Х. е бил осъден да изплаща месечна издръжка на
детето си К ВХ. в размер на 80.00 лева, считано от 28.10.2013 г.
Х. не плащал повече от 2 месечни вноски в периода
28.10.2013 г. – 28.01.2016г. в размер на по 80 лв, за детето си К ВХ. или общо сума в размер на 3120.00 лева.
По повод това е била депозирана жалба в РП – Червен
бряг и образувано до съдебно производство, като обвиняемия е привлечен в
условията на чл. 269 НПК, който след щателно издирване с телеграма № 20218/2016
г. на ГДНП е с не установено местонахождение.
От така изяснената фактическа обстановка е видно, че
подсъдимия Х. в периода от 28.10.2013 г. до 28.01.2016 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, като осъден с Решение на РС – Червен бряг №
235/2014 г., влязло в сила на 10.01.2014 г. да изплаща месечна издръжка в размер на 80 лв.
за детето си К ВХ. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски за общата сума от 3120 лева – престъпление по чл. 183, ал. І
от НК.
Горната фактическа обстановка съдът установи при
съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства – заверено копие на решение № 235/10.01.2014 г. на ЧРС,
постановено по гр.д. 727/2013 г.; справка за съдимост; показанията на разпитаната
в хода на съдебната фаза на наказателното производство свидетел В.И.Г.. Показанията на свидетелката са
последователни вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват, кореспондират и
с писмените доказателства – цитираните по-горе, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие, че обвинението е доказано. Подсъдимият е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състав на престъпление по чл.183 ал.1 НК. С тази
разпоредба законодателят е предвидил наказателна отговорност за лицата, осъдени
да плащат издръжка на свои низходящи, когато съзнателно не изпълняват
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Или за да е съставомерно
едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице.
С бездействието си изразено в трайно и непрекъснато, в
продължение на 38 месеца /повече от две поредни месечни вноски/ неплащане на
издръжка на детето си, след като е бил осъден с влязло в сила решение на
граждански съд подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.183 ал.1 НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
От субективна страна – При събраните в хода на
наказателното производство в съдебната му фаза доказателства, съдът прие за
установено, че това задължение не е изпълнено съзнателно от дължащото
задължения лице. В тази насока са показанията на свидетелката В.Г., съгласно
които подсъдимият не е плащал издръжка на своя низходящ за процесния период,
въпреки влязлото в сила съдебно решение. Косвено доказателство за съзнателно
неизпълнение е абсолютната невъзможност подсъдимият да бъде установен по време
на воденото досъдебно производство и при щателното издирване в продължение на
повече от шест месеца от обявяването му за ОДИ.
Престъплението по чл.183
ал.1 от НК е на просто извършване. Законът не се интересува от нищо друго освен
от факта на неплащане на издръжката.
Налице е безспорно
установеният факт на неплащане на издръжка за процесния период, за който е била
дължима по силата на влязъл в сила съдебен акт; това задължение е ежемесечно и
не може да бъде прекъсвано.
Без значение за съставомерността
на деянието е обстоятелството, дали подсъдимият е разполагал с достатъчно
средства за издръжката на детето, при
положение, че липсват доказателства да е
поискано по гражданско правен ред намаляване размера на издръжката. Липсата на
достатъчно средства по никакъв начин не отрича наличието на умисъл за
осъществяване на престъпното деяние. Има значение само при определяне размера
на наказанието. Всякакви други обстоятелства - трудовия
статус, размер на получавано трудово възнаграждение, задължения към кредитори,
ново фактическо съжителство на осъдения да плаща издръжка, наличието на други
деца, поведението на родителя, комуто са възложени родителските права дали
предоставя детето на другия родител за осъществяване на лични контакти;
образувано ли е или не изпълнително дело, търсена ли е или не издръжка от
държавата са без значение. От наказателно-правна
гледна точка са от значение единствено следните обстоятелства: че в тежест на
подсъдимия има парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски по силата на влязъл в сила съдебен акт и че
същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два месечни периода, т.е. в
размер на две или повече месечни /минимум две/
вноски. В случая са 38.
Налице е безспорно
установеният факт, че съзнателно
подсъдимият не е заплащал определената със съдебното решение издръжка за
посочения в обвинителния акт период.
При така установените елементи на престъплението по
чл.183 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, съдът призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение.
Относно вида и размера на
наказанието
Съобразно принципа за законоустановеност
на наказанието следва да се вземе предвид визираната в разпоредбата на чл.183
ал.1 НК законова санкция за този вид престъпление – “лишаване от свобода” до 2
години или “Пробация”. Съобразно принципа за индивидуализация наказанието съдът
отчете степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Тази на
деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено тежко престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като прецени обществената опасност на подсъдимия
счете, че се касае за личност с невисока степен на обществена опасност. От
друга страна следва да се вземе предвид проявената упоритост при извършване на
деянието, тъй като подсъдимият не е изпълнявал задължението си трайно и
непрекъснато в продължение на повече от три години.
След анализ на посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства изхождайки от обществената опасност на деянието и
личната опасност на подсъдимия, смекчаващите вината обстоятелства и липсата на
доказателства за лоши характеристични данни от една страна и отегчаващите
такива изразени в дълъг натрупан период на неплащане на издръжка, в размер общо
38 месеца съдът прие, че не следва да бъде налагано на подсъдимия наказание по първата алтернатива на чл.183
ал.1 от НК - лишаване от свобода. Прие, че наказанието пробация
с оглед ниската степен на обществена опасност на подсъдимия е по-подходящо като
санкция. Като взе предвид дългия период, през който подсъдимият не е изпълнявал
задължението си вменено му с влязъл в законна сила съдебен акт съдът определи
наказанието „Пробация“ със следните пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес *** – два
пъти седмично за срок от една година.
-задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година – веднъж месечно и
-Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 /двеста/ часа за срок от една година.
Съдът счете, че така определеното по вид и размер
наказание ще гарантира справедливото осъществяване на наказателната репресия,
като в по-голяма степен ще бъдат осъществени целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: