Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 17.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1137/2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу А.Н.Б.,
искове, както следва:
- частичен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за
сумата от 72000,36 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена част
от заета сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39560 от
23.06.2008 г.;
- иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от
190,80 лв., представляващи разноски за нотариални такси.
Ищецът претендира и
законна лихва от 26.01.2018 г. (датата на исковата молба), както и сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че по
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008 г.
е предоставил на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 42000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които:
равностойността в швейцарски франкове на 8725 евро за покупка на недвижим имот
(апартамент) и равностойността в швейцарски франкове на 33275 евро за други
разплащания с краен срок за погасяване на кредита - 420 месеца, считано от
датата на усвояване на предоставената сума. Твърди, че кредитът е усвоен в
пълен размер на 19.05.2008 г. по банкова сметка ***. Вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на 12.06.2008 г.
на „Б.Р.С.“ АД с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит.
Банката е уведомила кредитополучателя за извършеното прехвърляне с нотариална
покана от 02.11.2017 г. С допълнителни споразумения към договора за кредит от
20.10.2009 г. и 31.01.2011 г. „Б.Р.С.“ АД и кредитополучателя са изменили
първоначално уговорените условия на договора за кредит. С допълнителното
споразумение от 31.01.2011 г. страните са се договорили съществуващите и
непогасени просрочия и начислени за периодите на
облекчения договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница, както и да бъде въведен 12-месечен период на облекчено
погасяване по сделката, като през този период кредитополучателят погасява
кредита на равни месечни погасителни вноски в размер на 250 CHF. В договора за
кредит страните са споразумели, че всички разходи, пряко свързани с
принудително изпълнение на обезпечението по кредита и/или подготвящи същото са
за сметка на кредитополучателя. С договор за цесия от 22.06.2012 г. „Б.Р.С.“ АД
е прехвърлило обратно на банката вземанията по процесния
договор за кредит. Кредитополучателят е уведомен за извършеното прехвърляне с
нотариална покана от 02.11.2017 г. През 2012 г. кредитополучателят е спрял да
обслужва кредита като първата просрочена вноска е с падеж 19.03.2012 г. и
поради това банката е направила кредитът изцяло предсрочно изискуем, за което е
уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена на 02.11.2017 г.
Твърди до момента дългът по кредита да не е платен.
В законоустановения
срок ответникът не е подал отговор.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал.
1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
1.
Относно материалноправната
легитимация на ищеца:
От процесния
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008г. се
установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) и ответника е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 42000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита като от тази сума
равностойността в швейцарски франкове на 8725 евро е за покупка на определен в
договора недвижим имот – апартамент, а равностойността в швейцарски франкове на
33275 евро – за други разплащания (чл. 1, ал. 1).
Установява се от
приложения договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
12.06.2008 г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД
вземането си по процесния договор за кредит, а с
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 22.06.2012 г. и
приложение към него „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането по процесния
договор за кредит на банката. След първата цесия цесионерът
„Б.Р.С.“ АД и длъжниците по кредита са сключили две
допълнителни споразумения. Следва да се отбележи, че ответникът не е поставил
подписа си на определеното за това място в споразуменията (под
„кредитополучател“ на последната страница), но видно от приетите като
доказателства допълнителни споразумения, е положил подписа си на всяка страница
от споразуменията. От съдържанието на споразуменията не се установява
ответникът да се е задължил в друго качество, различно от това на
кредитополучател, поради което съдът приема, че с подписване на всяка страница
на споразуменията, ответникът ясно е изразил воля да се задължи по
споразуменията като кредитополучател. И в двете споразумения страните изрично
са се договорили, че споразуменията са сключени като неразделна част към процесния договор за кредит, сключен с банката (последното
изречения от двете споразумения). „Б.Р.С.“ АД е посочен изрично в
споразуменията като кредитор по договора за кредит. Не се твърди, а и не се
доказва по делото ответниците да са сключили с „Б.Р.С.“
АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния
и споразуменията да са към този друг договор. Ясно изразена е волята на
ответника с допълнителните споразумения да изменят клаузи в процесния
договор за кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за извършената цесия
е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред
със сключените допълнителни споразумения, доказва, че ответникът е бил уведомен
за извършената цесия. Действително, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщението за прехвърлянето на вземането следва да се съобщи на
длъжника от предишния кредитор и оттогава
прехвърлянето има действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. Съобщаването
на договора за цесия, обаче, не е елемент от фактическия състав на
прехвърлянето, тъй като вземането преминава върху цесионера
по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Уведомяването
на длъжника от предишния кредитор е условие за противопоставимост
на цесията на длъжника и на трети лица. До съобщаването на длъжника той може
валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да
може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания
длъжник (в т. см. решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
4025/2008г.). В настоящия случай не са наведени възражения, че след извършената
цесия от 12.06.2008 г. плащанията по кредита са отишли в полза на първоначалния
кредитор, няма събрани такива доказателства; първоначалният кредитор – банката,
не само че не оспорва валидността на извършената цесия, но и се позовава на
същата, установява се волята на ответниците да
третират „Б.Р.С.“ АД за кредитор по договора за кредит, поради което
неуведомяването от банката на длъжника за цесията не се отразява на валидността
и съществуването на вземането, не се отразява и на валидността на
допълнителните споразумения.
По делото е приложена
нотариална покана с рег. № 7293 от 02.11.2017 г., том 3, № 152 на н-с М.Д.С.която
е подадена от името на банката и „Б.Р.С.“ АД, чрез нотариус М.Д.-С., до
ответника. С нотариалната покана са направени уведомявания за двете цесии - за
цесията от 12.06.2008 г., с която банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД
вземането по процесния договор за кредит и за цесията
от 22.06.2012 г., с която „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило вземането на банката.
Нотариалните покани са подписани от пълномощник на двете дружества – адв. Х.Х.И. с право да прави
уведомления за извършени цесии до длъжниците, което
се установява от приложените по делото пълномощни. Нотариалната покана е
адресирана до адреса на ответника, посочен в договора за кредит, както и в
допълнителните споразумения: гр. София, ул. *******. От нотариална покана се установява,
че същата е връчена на ответника на 11.12.2017 г. със залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и изтичане на двуседмичен срок за явяване в
кантората на нотариуса за получаване на поканата (ал. 5, вр.
ал. 2, вр. ал. 1 на чл. 47 ГПК). Нотариусът е оформил
връчването като извършено на 11.12.2017 г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 29 от договора за кредит всички уведомления и изявления във връзка
с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат за получени,
ако са достигнали до адреса на страните, посочени в началото на договора; в
случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора,
тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до
получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария
адрес ще се считат за получени. Не се твърди, че след подписване на
допълнителното споразумение кредитополучателят е променил адреса си, за което
да е уведомил кредитора. От разписката към нотариалната покана се установява,
че са спазени изискванията на чл. 47, ал. ГПК за най-малко три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден; разписката е редовно оформена, няма възражения
срещу връчване на поканата. Поради изложеното, съдът приема за установено, че
на 11.12.2017 г. ответникът е уведомен, че с договора за цесия от 22.06.2012 г.
„Б.Р.С.“ АД е прехвърлило на банката вземането по процесния
договор за кредит.
Поради изложеното съдът
приема, че по делото се установява материалноправната
легитимация на банката да предяви исковете срещу ответника по делото – като
носител на вземане по договор за банков кредит към момента на сезиране на съда.
2.
Относно съществуването на претендираното
вземане и неговия размер:
От процесния
договор за кредит за покупка на недвижим имот се установява, че по възникналото
правоотношение по договор за банков кредит, ищецът се е задължил да предостави
на А.Н.Б. кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42000
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита, като в деня на усвояване на кредита страните са подписали
приложение №1 към процесния договор, в което посочват
приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1,
ал. 3). Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от процесния
договор разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове
на кредитополучателя в банката – IBAN ***а служебно от банката в евро по
търговски курс „купува“ швейцарски франкове към евро на банката за съответната
валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро IBAN *** (чл. 2, ал. 3). Договорено е, че крайният
срок за погасяване на погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на
усвояване (чл. 5, ал. 1); кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6,
ал. 1) като погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен
и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2, изр. първо); в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата не е
осигурена дължимата сума в швейцарски франкове по сметката на
кредитополучателя, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката,
погасяването на кредита може да с извърши и в лева и в евро след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката (чл. 6, ал. 2, изр.
второ). Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3
ТЗ).
Съгласно приетото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, на
19.05.2008 г. сметката, уговорена в чл. 2, ал. 1, изр. първо от договора за
кредит, с титуляр А.Н.Б. е заверена със сума в размер на 70036,00 швейцарски
франка с основание „усвояване на кредит“ като съгласно справка от системата на
банката към датата на усвояване по кръстосан курс на банката за валутна двойка
CHF/EUR (1,667518) сумата от 70036,00 швейцарски франка е равностойна на 42000
евро. Датата, посочена от експертизата като дата на усвояване на кредита -
19.05.2008 г. е посочена в приложение №1 от 19.05.2008 г. към договора за
кредит, подписано между страните. Съгласно т. 2 от приложението към датата на
усвояването на кредита приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на
банката към евро е 1,1751 като определеният съобразно този курс размер на равностойността
в швейцарски франкове на 42000 евро е в размер на 66984 швейцарски франка. Тази
сума се разминава със заключението на вещото лице. Доколкото страните изрично
са уговорили помежду си приложимия курс „купува“ за швейцарския франк към евро
на банката към 19.05.2008 г. и съгласно принципа, установен в чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, би следвало съдът да отдаде приоритет на договореното между страните. При
прилагане, обаче, на договорения между страните валутен курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към евро (1,1751) не се установява равностойността
на 42000 евро да е 66984 швейцарски франка, нито пък близка до последната сума.
Поради това, съдът приема, че е налице фактическа грешка в една от двете
посочени суми и поради липса на други доказателства, от които да установи
размера на приложимия валутен курс към датата на усвояването, приема, че следва
да кредитира приетото и неоспорено заключение на вещото лице в тази част. Освен
това, в приложените по делото допълнителни споразумения ответникът е признал
размера на дължимата сума по договора за кредит (т. I от допълнителнoто
споразумение с дата 20.10.2009 г. и чл. 2, ал. 1 от допълнителнoто
споразумение с дата 31.01.2011 г.). Доколкото заявеното от ответника в
приложението и споразуменията е извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт и поради това – с доказателствена стойност и тъй
като по делото не се оспорва преводът на средствата от блокираната сметка по
уговорената еврова сметка на кредитополучателя, и
предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че банката е изпълнила
задължението си по договора да предостави на кредитополучателя уговорената в
договора за кредит сума, а за последният е възникнало задължението да я върне.
Ответникът e физическо лице, на което по силата на сключения с
банката договор е предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други
разплащания. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се
установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност от страна на ответника, поради което същият има
качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответника са
приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.
Настоящият състав
споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по т. дело №
3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която е неравноправна
неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците
от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не
е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени
на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването
на договора. Когато се установи, че клаузата създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. За формиране на този извод съдебният състав
се е позовал на задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16,
EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103,
решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015
г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08,
EU:C:2010:309/, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение №
95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о./.
Съгласно чл. 20, ал. 1
от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
съответно в евро като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането
Тарифа на банката като съгласно ал. 2 на чл. 20 в случаите на ал. 1 се
съгласява да превалутира кредита в евро по обявения
курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от
банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита . С чл.
22, ал.1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането
по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. С чл. 22,
ал. 2 кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. С клаузата на
чл. 22 кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Разпоредбата на чл.147,
ал.1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал.2 при съмнение относно
смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин. Договорната клауза на чл. 22, ал.1 не отговаря на изискването за яснота
и разбираемост.
По делото не са
представени доказателства банката да е представила на кредитополучателя подобна
информация и да му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Поради
това, кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който
поема със сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в тази валута, и се е съгласил с установените
предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 22, ал. 2 от договора, че е
„запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от договора“. С непредоставянето на необходимата
информация на потребителя, банката като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в
хода на неговото изпълнение процесната договорна
клауза на чл. 22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между
страните. Потребителят не е защитен и от клаузите на чл. 20 от договора, тъй
като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя. Поради това че с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на
потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск, в процесния
договор е създадено значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1
ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която е в
негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Предвид
изложените по-горе съображения, клаузата на чл. 22, ал. 1 е неравноправна, тъй
като не е индивидуално договорена, последиците от нея са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин,
така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение
на принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява нищожна на
основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с
ДВ, бр.57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно
чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Съгласно
изр. второ в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по
сметките му в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката,
освен във валутата на кредита, и в лева или евро след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на
банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят е
подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие
и оправомощава банката. Клаузата на изр. второ на чл.
6, ал. 2 от договора е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на
чл. 22, ал. 1 от договора валутен риск, приета по изложените по-горе
съображения за неравноправна, и поради това, клаузата на изр. второ на чл. 6,
ал. 2 от договора е също неравноправна и съответно – нищожна на основание
чл.143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
Договорът
за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6, ал. 2, изр.
второ и чл. 22, ал. 1, тъй като тези клаузи не изменят естеството на основния
предмет на договора.
С чл. 1, ал. 1 от
договора за кредит е уговорено кредитният лимит да се предостави в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита; с ал. 3 е уговорено, че в деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс
„купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове; съгласно ал. 4 курс
„купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс
„продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката. В чл. 2, ал. 1 е предвидено, че
кредитът се усвоява в швейцарски франкове, но сметката е блокирана и
практически кредитополучателят не е имал достъп до тази сметка. Съгласно чл. 2,
ал. 3 швейцарските франкове от блокираната сметка се превалутират
служебно от банката в евро по курс „купува“ швейцарския франк към евро на
банката за съответната валута в деня на усвояването и се превеждат по еврова сметка на кредитополучателя в банката. Следователно,
страните са договорили сумата да бъде предоставена в евро, реален паричен поток
от банката-кредитор към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
осъществен, а действителното усвояване на кредита е в евро - резервната валута
на страната (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл.29 и сл. на ЗБНБ). Същевременно, кредитът
е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута. Съставът е
запознат с решение № 136 от 20.01.2021 г. по
т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд., с което
съдебният състав е формирал извод, че в хипотеза на банков кредит, по който
цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната (евро), но е уговорен и остойностен
в чуждестранната валута (швейцарски франкове) и задължението за погасяване е
посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен
в резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в
чуждестранната валута (швейцарски франкове). В акта си съдебният състав се е
позовал на задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС (определение от 22.02.2018г. по
дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16,
EU:C:2017:703), както и на практиката на ВКС (решение № 295/22.02.2019г. по т.
д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение
№ 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Видно
от съдържанието на договора за кредит кредитополучателите са изразили ясно
съгласието си да получат равностойността на 42000 евро във франкове. Волята на
страните за предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 42000
евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, оформен
като приложение към договора и представляващ неразделна част от него, е ясно
изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал.
1 и ал. 2 от процесния договор. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 42000
евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита определя основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ,
нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателя в
швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения
кредит на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната
(евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в
кредитния договор, въз основа на заявени от кредитополучателя искане за
усвояване на суми по кредита с посочен размер на швейцарските франкове и искане
за превалутиране с посочени размер на швейцарските
франкове и курс на швейцарския франк към еврото, не обуславя извод, че
договорът е сключен в резервната валута на страната (евро), т. е. че валутата,
в която е договорен и предоставен кредитът, е евро (в т.см. Решение № 168 от 29.01.2021
г. на ВКС, ТК, II отд.).
Предвид
уговорката за предоставяне на равностойността в швейцарски франкове на
определена сума в евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита; че курс „купува“ на швейцарския франк към евро
на банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката,
разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на
банката, следва да се направи извод, че механизмът за изчисление на
общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че
средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии
икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит по
отношение на размера на общата заета сума и обменния курс.
Предвид изводът по-горе
за нищожност поради неравноправност на клаузата за поемане на валутния риск от
кредитополучателите (чл. 22, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от процесния договор) и предвид това, че кредитополучателят е
формирал ясно съгласие да му бъде предоставен кредит във франкове и като са
посочили изрично приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към
евро към датата на усвояването, въпросът за наличието на дължими суми по процесния договор следва да се реши като се обследва
наличието на дължими суми при хипотеза, че е предоставен кредит в
равностойността на швейцарски франкове на 42000 евро по първоначално
определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита (1,1751 съгласно приложението към
договора).
Установява се от
допълнителните споразумения, че страните са договаряли т. нар. капитализиране
на лихва - преоформяне на просрочена лихва към главницата
по кредита (т. IV от допълнително споразумение от 20.10.2009 г., чл. 4 от
допълнително споразумение от 31.01.2011 г.). Съдът споделя формираната съдебна
практика, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II
отд.), какъвто не е настоящия случай. Поради това,
съдът приема, че размерът на дължимата главница следва да се обследва без
уговорките в допълнителните споразумения за капитализиране на лихвата.
Съгласно чл. 18, ал. 1
от договора за кредит кредиторът може да направи кредитът изцяло или частично
предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е задължение по договора. Установява се от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, че последното плащане на задължение по
главница е извършено на 06.08.2009 г., а на задължение по лихви – на 20.09.2011
г. като след тази дата не са извършвани плащания на задълженията по кредита.
Установява се също, че към дата 18.10.2009 г. кредитът е бил квалифициран в
категория „просрочен кредит от 91 до 120 дни“. Следователно, за банката е
възникнало правото да направи кредитът предсрочно изискуем.
От приложената по делото
нотариална покана с рег. № 7293 от 02.11.2017 г., том 3, № 152 на н-с М.Д.С.се
установява, че банката, чрез процесуален представител - адв.
Х.Х.И., е направила уведомление до ответника, че
поради просрочие на погасителните вноски по договора
за кредит, обявява цялото задължение за незабавно изискуемо. Видно от
приложените пълномощни, адв. Х.Х.И.
е била надлежно упълномощена от банката да извършва волеизявления в този
смисъл. Нотариалната покана е адресирана до адреса на ответника, посочен в
договора за кредит, както и в допълнителните споразумения: гр. София, ул. *******.
Същата е връчена на ответника на 11.12.2017 г. със залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и изтичане на двуседмичен срок за явяване в кантората
на нотариуса за получаване на поканата (ал. 5, вр.
ал. 2, вр. ал. 1 на чл. 47 ГПК). От разписката към
нотариалната покана се установява, че са спазени изискванията на чл. 47, ал. ГПК за най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между
всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден;
разписката е редовно оформена, няма възражения срещу връчване на поканата. С
оглед изложеното, съставът приема, че нотариалната покана, с волеизявление на
кредитора, че е направил кредитът предсрочно изискуем, е получена от ответника
на 11.12.2017 г.
Към датата, на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, са били налице обективните
обстоятелства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (просрочени
вноски) и субективния елемент – уведомление, че кредитът става предсрочно
изискуем, връчено на длъжниците и поради това,
съставът приема, че кредитът е обявен валидно за предсрочно изискуем, считано
от 11.12.2017 г.
От приетото по делото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при усвоен кредит във франкове и без капитализация на лихвата,
при приложим валутен курс, действал към датата на усвояване на кредита
(1,667518) непогасената главница е в размер на 66717,40 швейцарски франка,
равностойност на 40010 евро по курс „купува“ за швейцарски франк на банката към
евро към датата на усвояването. В конкретния случай, е налице частична
недействителност поради противоречие със закона (по чл. 146, ал. 1 ЗЗП) и,
поради това, вместо валутата швейцарски франкове, следва да се приеме, че
кредитът е предоставен във валутата евро, която е законно платежно средство в
страната. Ищецът е претендирал сумата от 72000,36 швейцарски франка като
неплатена част от главницата като равностойността на претендираната
сума в евро към датата на исковата молба е в размер на 61898,47 евро.
Действителният размер на вземането - 66717,40 швейцарски франка, равностойност
на 40010 евро по курс „купува“ за швейцарски франк на банката към евро към
датата на усвояването, е по-малък от претендирания от
ищеца по размер. Поради това, искът следва да бъде уважен за сумата до 40010
евро, равностойност на 66717,40 швейцарски франка по курс купува за швейцарския
франк на банката към датата на усвояване на кредита – 19.05.2008 г., като това
е пълния размер на неплатената главница, а за остатъка, включително относно
заявената претенция за частичен размер - отхвърлен.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за разноски:
С чл.10, т. 3 от
договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските, свързани с
оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноски по организиране и
провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение. С
приложената по делото нотариална покана кредитополучателят е отправил
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е елемент от
фактическия състав за основателно предприети принудителни действия, поради
което, ответникът следва да бъде осъден да плати направените от ищеца разноски
за връчване на нотариалната покана. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че непогасените нотариални такси за връчване на
нотариалната покана са в размер на 190,80 лв., колкото са претендирани,
поради което, искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед искането по чл.
78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: за сумата от 390
лв. – съдебно-деловодни разноски, 1953 лв. – разноски за особен представител на
насрещната страна и 4714,95 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.Б., ЕГН **********,
да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК *******, както следва:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 40010 евро, представляваща
равностойност на 66717,40 швейцарски франка по курс купува за швейцарския франк
на банката към датата на усвояване на кредита – 19.05.2008 г., представляваща
дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от
10.05.2008 г., заедно със законната лихва от 26.01.2018 г. до
окончателното плащане;
на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 190,80 лв.,
представляваща нотариални такси;
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 7057,95
лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ за остатъка на сумата до 72000,36 швейцарски франка, представляваща
неплатена част от дължимата главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL37858 от 10.05.2008 г.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: