РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Анна Мариянова Алексова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 48, ал.2, вр.чл.44 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е жалба от М. Г. С., искано лице по ЧНД№2/2021 год. по описа на ОС
Благоевград, чрез защитника му адв.В. М., АК София, срещу решение №92 от 27.05.2021г.
по същото дело. С решението е постановено ПРЕДАВАНЕ на исканото лице М. Г. С. на
съдебните власти на Република Гърция въз основа на Европейска Заповед за арест издадена
от прокуратура към Апелативен съд Солун -Република Гърция на основание на заповед за
арестуване № 9222/1463 на Втори специален следствен отдел на първоинстанционен съд
Солун. С решението съдът е взел мярка за неотклонение “Задържане под стража “спрямо
исканото лице.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение.
Твърди се, че процесната ЕЗА по форма и съдържание не отговаряла на изискванията на чл.
37,ал.1 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея не се посочвала степента на участие на исканото лице в
инкриминираното деяние. В Заповед за арест № 8/2016 г. бил посочен друг период на
образуване и членуване в престъпната група - от началото на 2015 г. до 31.01.2016 г. /вместо
м. 06. на същата година/, като относно мястото на действие на тази група били налице
1
множество противоречиви твърдения - дали същата е действала само на територията на Р.
Гърция или и на територията на Р. България. В самата ЕЗА и документът, въз основа на
който същата е издадена, липсвали и данни исканото лице да е пребивавало на територията
на Р. Гърция в инкриминирания период от време, тъкмо обратното. Липсвали и ясни
твърдения в документите по делото къде според гръцките власти С. е осъществявал
престъпна дейност - дали в Р. Гърция, дали в Р. България или и в двете държави.
Иска се отмяна като неправилно и незаконосъобразно Решение от 27.05.2021 г. на ОС — гр.
Благоевград по ЧНД № 2/2021 г. и вместо него постановяване на друго, с което да се откаже
изпълнението на процесната ЕЗА № Ф0 9222/1463, издадена от съдебните власти на
Република Гърция.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът счита, че не са налице
предпоставки за предаване на исканото лице на гръцките съдебни власти, поради наличието
на основание по чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнение на Европейска заповед за
арест.
Исканото лице твърди, че не желае да бъде предавано на съдебните власти на
Република Гърция и моли обжалваното решение да се отмени.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Смята, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а атакувания съдебен акт-потвърден.
Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата,
съображенията, развити устно в съдебно заседание, постъпилата Европейска заповед за
арест, материалите по делото и извърши проверка в рамките на правомощията си по чл.48
от ЗЕЕЗА, намира, че жалбата е процесуално допустим, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение ОС Благоевград е съобразил
Европейска заповед за арест, издадена на 18.05.2018 г. от апелативен прокурор от
Апелативна прокуратура Солун, Република Гърция, с номер Ф0 9222/1463, издадена въз
основа на заповед за арестуване №8 /2016 год. на Втори специален следствен отдел на
първоинстанционен съд Солун, потвърдена с постановление №834/2016 год. на Съвета на
околийски съд Солун, издадена по отношение на българския гражданин- М. Г. С., роден на
*** год. живущ в гр.***. Същата е придружена с превод на български език съгласно
изискването на чл.37, ал.3 от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на българския гражданин М.
Г. С., с цел провеждане на наказателно производство срещу него, за две продължавани
престъпления, като е обвинен за образуване и членуване в престъпна група, която има за цел
извършване на множество престъпни деяния, свързани с укриване на данъци, мита, такси
или други тежести с които се облага закупуването, притежаването, продажбата, превоза,
търговията и износа на стоки и контрабанда в съучастие, като продължавано престъпление
2
от което Гръцката държава и Европейския съюз са лишени от мита, възлизащи на повече от
150 000 евро. Деянията са извършени за времето от началото на 2015 год. до 31.01.2016 год.
. С оглед на това, Въззивният съд намира, че от формална страна са налице условията по
чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило според
издателят й деяния, които представляват съставяне и участие в престъпна организация и
„въоръжена контрабанда съвместно“ и са тежки престъпления, които се наказват за първото
деяние - с лишаване от свобода от пет до десет години, а за второто- с „лишаване от
свобода“ за срок от пет до двадесет години „лишаване от свобода“. Тези деяние съставлява
престъпление и по Глава VI и Раздел ІII и по на Глава Х от НК на Република България, с
оглед на което от формална страна е изпълнено и изискването на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА. Тази
констатация съдът прави въпреки разпоредбата на чл.36, ал.3 от същият закон, съгласно
която за такива деяния не се изисква двойна наказуемост. Съдът намира, че ЕЗА съдържа
данни за самоличността на исканото лице, данни за издаващият орган, такива за заповедта за
задържане, обстоятелства, при които са извършени престъпленията, включително време,
място и степен на участие на исканото лице, наказанието което се предвижда по законите на
издаващата държава членка за извършените престъпления. Не на последно място в нея се
съдържат данни за характера и правната квалификация на последните, с оглед на което
съдът намира, че по форма и съдържание тя отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от
ЗЕЕЗА. Окръжният съд е констатирал като непълнота в ЕЗА липсата на достатъчно
описание на фактическите обстоятелства, на извършените престъпленията, за преследване
на които се иска предаване на българския гражданин, както и степента на участие на
исканото лице. В тази връзка в хода на производството е била изискана допълнителната
информация от молещата държава. В отговор на това е получен пълният текст на заповедта
за арест. както на гръцки, така и на български език и в него подробно са описани всички
отделни деяния и степента на участие на С.. Неоснователно е възражението на защитника,
че е налице противоречие между описание на престъпленията в ЕЗА и описанието на
фактическите обстоятелства в заповедта за арест на гръцките власти, послужила за
основание за издаване на ЕЗА. Твърдението, че „липсват ясни данни относно всички
обстоятелства, свързани с инкриминираните в Р. Гърция престъпления“ е неоснователно. За
нуждите на това производство може да се направи извод, че с представянето на
допълнително изисканата информация, степента на участие на С., и мястото на
осъществяване на деянията са посочени по разбираем начин. Съществуването на „
противоречия между ЕЗА, чието изпълнение се иска от българския съд и решението, на
което се основава тя -Заповед за арест № 8/2016 г. са ирелевантни. Последно посочената
заповед е получена като допълнителна информация именно поради констатирани непълноти
в ЕЗА и то само относно описание на обстоятелствата. Самата заповед за арест въз основа на
която е издадена ЕЗА не е предмет на анализ и изследване в настоящето производство.
Пълното съдържание на същата описва фактите и обстоятелствата по извършване на
престъпленията, както и времето и мястото и дава изисканата от съда допълнителна
информация. На твърденията на защитника, че не е известно мястото на извършване на
деянията, съдът обосновано е отговорил, че това не е така, позовавайки се на характера на
3
инкриминираната престъпна дейност и на факта, че от общо 186 деяния, осем са довършени
по твърдения на гръцките съдебни власти в РБългария. Последното, не дава основание за
отказ от изпълнение на заповедта, тъй като се касае за продължавано престъпление. Същото
се констатира и относно твърдението на защитника за „противоречие“ в периода на
извършване на престъпленията. Изцяло от компетентността на съдебните власти на
издаващата европейската заповед за арест държава е да определят момента на извършване на
престъплението. За нуждите на настоящето производство този момент е единствено от
значение за преценка изтичането на давността за наказателно преследване по българското
законодателство, като е видно, че от 2015г. до сега, давностните срокове не са изтекли..
Съдът констатира, че в случаят са предоставени и гаранции от издаващата държава
членка съгласно изискването на чл.41, ал.2 от Закона. За конкретните деяния не се
предвижда наказание доживотен затвор, но въпреки това в пункт „з” от ЕЗА е отразено, че
правната система на издаващата държава-членка предвижда възможност за преразглеждане
на наложеното наказание или мярка по внесено искане, или не по-късно от 20 години. В тази
връзка възражението на защитника, че липсва ясна гаранция по смисъла на чл.41, ал.2, т.2.
ЗЕЕЗА, е неоснователно. Поради това САС намира, че е изпълнено и условието на чл.41,
ал.2, т.1 и 2 от ЗЕЕЗА. Наред с това, в съответствие с чл.5 § 3 от Рамковото решение от 13
06.2002, касаещ ЕЗА, съответния орган е гарантирал връщането в България на исканото
лице с цел изтърпяване на наложеното му в Република Гърция наказание или мярка
лишаване от свобода. Съдът приема, че липсва каквото и да било основание да се счита, че
тези гаранции не са дадени от издаваща заповедта държава чрез компетентен орган.
Същевременно съдът счита, че при съдържащи се в заповедта данни, за престъплението, за
което е издадена същата, то не е амнистирано в Република България. Съдът не е уведомен,
че М. Г. С., който очевидно с оглед данните за самоличността му не е малолетна, да е осъден
за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета
държава членка и изтърпява или е изтърпял наказанието, или че присъдата не може да бъде
приведена в изпълнение според законодателството на държавата в която е осъдено, тъй като
данни за такова осъждане фактически липсват. Поради това съдът намира, че не са налице
основания по чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълнени заповедта. Не са налице и такива по
чл.40 от същият закон, тъй като с оглед изложеното по-горе и съобразно становището на
прокуратурата е видно, че С. не е привлечен като обвиняем и не е подсъдим в Република
България за престъпленията-предмет на заповедта. Поради това и отчитайки факта, че
престъплението за което се иска предаването на С. на съдебните власти на Република
Гърция е извършено на територията на последната, както и че липсват данни той да е
изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по
влязла в сила присъда за същото престъпление, съдът намира, че липсват и основанията за
отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА. Липсват такива и за отлагане изпълнението на заповедта или за
изпълнението й под условие, съгласно нормата на чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА. По делото няма
представени доказателства за това срещу исканото лице да има висящо наказателно
производство или влязла в сила присъда за различно престъпление от това за което е
4
издадена ЕЗА.
По изложените съображения САС в настоящият съдебен състав приема, че са налице
условията за предаване на М. Г. С. в изпълнение на Европейската заповед за арест, на
съдебните власти на Република Гърция и първоинстанционния съд правилно е направил
констатации в тази насока. Що се касае до възраженията на защитника, свързани с
несъответствие на ЕЗА с изискванията на закона, то съдът намира същите за неоснователни.
Посочено бе по-горе, че заповедта формално отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА,
включително съдържайки информацията по ал.1, т.4 на същият текст. Възраженията относно
неяснотата на правната квалификация са свързани с въпроси извън компетентността на
настоящият съд. За това производство е от значение налице ли са условията за предаване по
чл.36 и чл.41 от ЗЕЕЗА, като положителен отговор за наличието им бе даден по-горе. При
липсата на основания за отказ по чл.39 и чл.40 от същият закон, следва да се постанови
предаване на исканото лице. Твърденията на защитника, че ЕЗА по форма и съдържание не
отговаря на изискванията на чл. 37.,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, тъй като в нея не била посочена
степента на участие на исканото лице в инкриминираното деяние са неоснователни. Както
бе обсъдено по-горе, възраженията относно неяснотата на правната квалификация са
свързани с въпроси извън компетентността на настоящият съд и са такива намиращи се
изцяло от компетентността на съдебните власти на издаващата заповедта държава-членка.
Именно поради това е недопустимо да се обсъждат „противоречия“ между вътрешни актове,
какъвто е Заповед за арест № 8/2016 г. на Втори специален следствен отдел на
първоинстанционен съд Солун и процесната ЕЗА.
Безспорно в случая е, че заповедта е издадена с цел провеждане на наказателно
преследване срещу български гражданин, но въззивният съд прима, че съгласно чл.41, ал.3
от ЗЕЕЗА от издаващата заповедта държава е представена гаранция, че след като бъде
изслушано в издаващата държава членка, исканото лице ще бъде върнато в Република
България за изтърпяване на наложеното му там наказание лишаване от свобода или взетата
мярка, изискваща задържане.
С оглед на изложеното жалбата е неоснователна. Правилно
първоинстанционният съд е постановил исканото лице М. Г. С. да бъде предадено въз
основа на Европейска заповед за арест от 18.05.2018 г. на апелативен прокурор от
Апелативна прокуратура Солун, Република Гърция, с номер Ф0 9222/1463, издадена въз
основа на заповед за арестуване №8 /2016 год. на Втори специален следствен отдел на
първоинстанционен съд Солун, потвърдена с постановление №834/2016 год. на Съвета на
околийски съд Солун, на съдебните власти на издалата заповедта държава и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и относно задържането на лицето
до фактическото му предаване. Изтъкнатите от защитника причини не са основание за
смекчаване на мярката за процесуална принуда. Ето защо, взетата мярка за неотклонение
задържане под стража следва да бъде потвърдена.
5
Мотивиран така и на основание чл.48, ал.2 от ЗЕЕЗА съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №92 от 27.05.2021г. по ЧНД№2/2021 год. по описа
на ОС Благоевград, с което е постановено предаване на исканото лице М. Г. С., с ЕГН
**********, на съдебните власти на Република Гърция въз основа на Европейска заповед за
арест от 18.05.2018 г. на апелативен прокурор от Апелативна прокуратура Солун, Република
Гърция, с номер Ф0 9222/1463, за провеждане на наказателно преследване.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на М. Г. С. мярка за неотклонение
„задържане под стража”, до фактическото предаване на лицето.
ЗАВЕРЕН препис от решението да се изпрати незабавно на Върховна касационна
прокуратура и на Министерство на правосъдието.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6