Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
15.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа гр.д. №7623 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е образувано по искова молба на В.В.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния
си представител адв.Р.М. от САК, съдебен адрес *** против З. „Б.И.“ АД, ***,
р-н Лозенец, бул.“*****, представлявано от С.П.и К.К.- ИД за заплащане на
обезщетение за търпени 2000лв. имуществени вреди и 60 000лв. неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на
27.08.2016г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 27.08.2016г. до
окончателното им изплащане и разноските по делото.
В исковата си молба ищецът твърди,
че на 27.08.2016г. около 20.30ч. пътувал
на предна дясна седалка в л.а. марка „Рено“ модел Лагуна с рег.№*****,
управляван от Д.Р.Г.. Движили се по околовръстното шосе на гр.Хасково в посока
гр.Кърджали, когато до автомивка „Варната“ лек автомобил марка „Сеат“ модел
Ибиза с рег.№*****, управляван от М.Н.А. навлязъл в насрещната лента за
движение и ударил движещия се лек автомобил „Рено“. При този удар пострадал
ищеца. Счита, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил марка „Сеат“ модел
Ибиза, който не се съобразил с правилата за движение по пътищата.
За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол №102/2016г., също така било образувано ДП №783/2016г. по
описа на РУ Хасково, което било прекратено по искане на ищеца с Постановление
от 08.03.2017г.
На ищецът му била оказана спешна
медицинска помощ от пристигналия на място екип на ЦСМП, след което бил
транспортиран по спешност в МБАЛ Хасково АД, където го приели в Ортопедично
отделение със силни болки в областта на дясната мишница. След изследвания било
установено, че М. е получил закрито счупване на дясна мишнична кост дистален
край.
На 28.08.2016г. на ищеца му била
направена операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на
хумерус. На 31.08.2016г. бил изписан с
препоръки за контролни прегледи и смяна на превръзки на три дни.
Твърди се, че бил направил разходи
за лечение в размер на 2000лв. за комплект 3,5 заключваща реконструктивна плака
с винтове, ортопедична плака и митела.
Въпреки проведеното лечение ищецът
твърди, че настъпили усложнения – неврологична увреда на десния радиален нерв,
по повод на които на 06.02.2017г. постъпил в Клиника по ортопедия на Медицински
институт МВР с оплаквания от липса на движения при естензия на дясна гривнена
става, както и наличие на фистула. След редица прегледи и изследвания било
установено обективно състояние на М. – фистула в областта на дясна лакътна
става, фрактура на дясна раменна кост, лезия на десния радиален нерв, локална
инфекция на кожата и подкожната тъкан, лошо зараснала фрактура , мишница и
раменна кост. На 08.02.2017г. на М. му била извършена повторна операция. Бил
изписан на 15.02.2017г., назначени му били контролни прегледи, стерилни
превръзки, антибиотична терапия, бил съставен протокол за ТЕЛК с мнение за
продължаване на временната неработоспособност.
На 30.05.2017г. отново бил приет в
Клиника по ортопедия на Медицински институт – МВР за планова операция, при
която да бъдат отстранени поставените импланти.
В резултат на увреждането ищецът не можел да
се справя без чужда помощ за дълъг период от време. Твърди, че е изживял силен
стрес. Изпитвал силни болки и дискомфорт в областта на дясната мишница. Не
можел да спи спокойно, сънувал кошмари, изпаднал в депресия, изпитвал страх от
автомобили.
По отношение на процесния автомобил марка
„Сеат“ модел Ибиза с рег. рег.№***** била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника със застрахователна полица №BG/116001617249/16г. със срок на действие
от 08.06.2016г. до 07.06.2017г.
Ищецът твърди, че е предявил пред З. „Б.И.“ АД
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за претърпените вреди, за
което била образувана щета №**********.
С оглед липсата на отговор в предвидения
тримесечен законов срок, ищецът е упражнил правото си на иск срещу този
застраховател.
В законов срок ответникът З. „Б.И.“ АД, *** е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и
размер. В тази връзка оспорва, че е причинен деликт от страна на водачът на
л.а. „Сеат“. На следващо място твърди, че претендираното обезщетение е
прекомерно и не отговаря на действителната вреда. Според него сумата от
20 000лв. би могъл да предложи за репариране на вредите. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а именно, че
е бил без предпазен колан.
В срок ищецът е депозирал допълнителна искова
молба. Твърди, че на 10.07.2017г. потърсил отново лекарска помощ поради
невъзможност за разгъване на пръстите на дясна ръка и на дясна китка и
изтръпване по гърба на дясна длан. Назначено било оперативно лечение в планов
порядък и у била направена сухожилна транспозиция на Zachari. Поставена му била гипсова
имобилизация.
От представения Констативен протокол №102 от 27.08.2016г.
се установява, че на 27.08.2016г. на
околовръстен път в гр.Хасково около 20.40ч. водачът на л.а. марка
„Сеат“ Ибиза с рег.№ *****, управляван от М.Н.А. се движил с несъобразена
скорост на десен завой навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещият
се в своята пътна лента автомобил „Рено“ Лагуна с рег.№*****. Отразено е, че е
пострадал В. В.М., който седял отпред
отдясно в Реното. Последният бил прегледан в болнично заведение и му била
поставена диагноза фрактура на дясна мишница. Бил настанен в ортопедично
отделение на МБАЛ Хасково за лечение.
По делото са представени медицински
документи, от които се установява здравословното състояние на ищеца след
станалото ПТП.
Приложено е ДП №783/2016г. по описа на РУ
Хасково, по което като обвиняем било привлечен лицето М.Н.А., водача на лек
автомобил „Сеат“ Ибиза, за причиняване на средна телесна повреда на ищеца по
непредпазливост. Установява се, че досъдебното производство е било прекратено
по искане на пострадалия.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че В.М. е получил счупване на дясната раменна кост, което
счупване затруднява трайно движенията на десния горен крайник за срок повече от
30 дни. Вещото лице д-р Е.И. сочи, че лечението на ищеца е започнало веднага
след пътния инцидент на 27.08.2016г. и продължава и към настоящия момент, като
болките и страданията са били най-значителни непосредствено след инцидента и
непосредствено след извършване на оперативните интервенции в хода на лечението.
В тези периоди се налагало приемане на обезболяващи за около 7-10дни. В периода
на обостряне на възпалителния процес на раменната кост болките също са били
по-интензивни и налагащи прием на нестероидни противовъзпалителни средства. При
промяна на климатичните условия и влажността с понижаване на околната
температура е възможно възобновяване на болките, имащи умерен и затихващ характер
за период от няколко години след излекуване на травмата. Вещото лице е
посочило, че към момента са налице ограничения в крайните екстензионни –
разгъващи- движения на дясната лакътна става и ограничения на разгъването на
дясната гривнена става. Налице е невъзможност за активни движения на показалеца
на дясната ръка, възможни са само пасивни движения със същия. Сочи, че е
намален обемът на мускулната маса на дясната ръка в областта на предмишницата,
като в областта на мишницата е невъзможно да се изследва поради оток и
поставена постоперативна превръзка. Тези увреди по своя характер водят до
ограничаване възможността за извършване на обичайни дейности в ежедневието и
работата. Според вещото лице, по отношение на увредата на лъчевия нерв не се
очаква по-добро възстановяване на движенията дори и при извършване на нови
оперативни интервенции. По отношение възпалителния процес на раменната кост и
околните меки тъкани се очаква овладяване на инфекцията, макар и за
по-продължителен период от време, което не можело да се предвиди. Вещото лице е
категорично, че е налице причинно-следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие и получените травми от ищеца – счупване на дясната раменна кост, охлузванията
на лицето и главата, като последните са оздравели без наличие на белези.
Обяснено е в експертизата, че травматичните увреждания на лицето и главата са в
резултат от директен удар в челното стъкло, а счупването на дясната раменна
кост е резултат от удар в елементи на автомобила от бордното табло. Този вид
счупване се получава по индиректен механизъм с ротация на крайника. Отразено е,
че в приложеното ксерокопие на ИЗ от проведено лечение в МБАЛ Хасково
непосредствено след ПТП са налице данни, че при извършения преглед преди
оперативната интервенция десният горен крайник е без неврологичен дефицит – не
са били налице клинични данни за увреждане на нерви в областта на полученото
счупване. Данни за такова увреждане са отразени в декурзус от 29.08.2016г.,
деня след оперативната интервенция, когато е установена невъзможност за
движение в областта на дясна гривнена става. Направен е извод, че лезията на
нерва най-вероятно е получена в хода на оперативната интервенция и същата
увреда следва да се отнесе към
т.нар.ятрогенни травми в хода на лечението на счупването, като не може
да се изключи наличието на частична увреда на нерва от самата травма. Вещото
лице е описало в заключението си, че лечението на усложненията от възпаление на
меките тъкани и костта е започнало през февруари 2016г., когато за периода
06.02.2017г.-15.02.2017г. ищецът е бил хоспитализиран в МИ на МВР гр.София,
КОТ. Тогава е извършена първата операция за ексцизия на получена фистула в
областта на оперативната интервенция, отстраняване на малко количество гноен
секрет, некротични тъкани и костна пластика. При последващите хоспитализации в
УМБАЛСМ Пирогов, клиника гнойно-септична хирургия е извършено следното лечение
– от 05.11.2018г. до 07.11.2018г. поради флегмон на дясна мишница е извършено
оперативно лечение, след което промиване и поставяне на дренаж с провеждане на
медикаментозно лечение; от 13.11.2018г. до 16.11.2018г. поради възпаление в
дясна лакътна област е извършено оперативно лечение; от
18.12.2018г.-21.12.2018г. поради обостряне на възпалителния процес в дясната
кубитална област за извършване на оперативна интервенция за ексцизия на
лезията, промиване, дренаж, прилагане на антибиотично лечение. Вещото лице е
посочило, че и към момента на изготвяне на експертизата ищецът отново е
хоспитализиран в Пирогов поради обостряне на възпалителния процес и фистулизиране.
В съдебно заседание вещото лице И. е
посочила, че увреждането на лъчевия нерв е свързано с получената травма и с
проведеното лечение. В случая се касае за сложно счупване многофрагментно,
което обхваща една голяма част от раменната кост, което налага извършване на
оперативна интервенция с поставяне на дълга плака, метална плака, за да могат
да бъдат фиксирани фрагментите и съществува риск при самата оперативна
интервенция да настъпи увреждане на лъчевия нерв. Вещото лице е пояснило, че независимо,
че увреждането на нерва е свързано с лечението, то е свързано с травмата на
мишничната кост, защото счупването е сложно. Образуването на фистули и
налагащото се в последствие оперативно лечение е в причинно-следствена
връзка. Като усложнение на счупването на
раменната кост се получават възпаление на костта и на меките тъкани около нея и
фистулизацията е свързана именно с този възпалителен процес, но е обусловен от
сложността на счупването. Установен е
несраснал костен фрагмент при второто лечение в Медицинския институт на МВР,
който е бил отстранен. Според вещото
лице и забавеното срастване и възпалителния процес са във връзка с тежестта на
травмата на раменната кост.
Вещото лице заключава, че при ефективен
обезопасителен колан, който е правилно използван и не е бил повреден не би
следвало да има такива движения на пътника в автомобила. И в този смисъл не
може да се приеме, че ако е бил поставен този колан е бил ефективен или изобщо
не е бил поставен. Такава травма на ръка според вещото лице, пътникът не би
получил с поставен обезопасителен колан. Той е щял да остане на седалката, не
би имало движение напред, за което свидетелстват охлузванията по главата.
Другите участници в ПТП нямат увреждания. Коланът е щял да предотврати
счупването на ръката като задържи пътника към гърба на седалката. Заключението
е, че това сложно счупване на раменната кост е получено от удара в бордното
табло, при което има удар на ръката и завъртане и притискане от тялото на
пътника в бордното табло напред. По-малък е ефекта в страни, но в случая има
категорични данни за движение напред.
Във връзка с претенцията за имуществени вреди
вещото лице И. е отговорила, че представените разходни документи касаят
доплащане за консумативи, необходими за лечението на счупването на дясната
раменна кост - метални плаки и заключвайщи устройства за фиксация на счупените
кости, както и необходимата обездвижваща превръзка /митела/ в ранния
следоперативен период, които разходи са за сметка на пациента и са в причинна
връзка с претърпяната травма от ПТП.
От изготвената съдебно – автотехническа експертиза
се установява, че процесното ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието с
добра метеорологична видимост на околовръстен път на гр.Хасково в зоната на
завой с голям радиус. Пътят е с едно платно, предназначен за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Лек
автомобил „Рено“ се е движил в дясната пътна лента със скорост на движение
47км/ч, приближавайки към мястото на ПТП в същото време, но в противоположната
пътна лента и в обратната му посока се е движил л.а. „Сеат“ със скорост от
31км/ч. Преди да се разминат двата автомобила водачът на л.а.Сеат е отклонил
управлявания от него автомобил на ляво, като е навлязъл върху насрещната му
пътна лента под ъгъл около 70градуса, като се реализирало ПТП. Л.а Рено с
предната си част челно е ударил л.а. Сеат в дясната му странична част в зоната
на преден десен калник и предна дясна врата. Тялото на пострадалия пътник от
л.а. Рено, вследствие на възникналата инерционна сила е политнало напред, тъй
като удара в Сеата е бил челен за него. Вещото лице твърди, че л.а. Рено е бил
оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътниците, включително
и на задната седалка.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения материал
по делото.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.Д.Р.Г. се установява, че
по време на процесното ПТП той е управлявал лек автомобил „Рено“ Лагуна, ищецът
седял до него на предна дясна седалка. Твърди, че след излизане от гр.Хасково
на околовръстния път за гр.Свиленград при навлизане в ляв завой насрещно идващ
автомобил в завоя навлязъл в тяхното платно и се ударили челно. В същото време М.
се навел да си вземе телефона, който паднал от таблото. В този миг станал
удара. Свидетелят твърди, че неговият автомобил не е излизал от пътната лента
за движение, насрещния навлязъл в неговата лента. След удара автомобилът му се
завъртял в посока на часовниковата стрелка и с предницата излязъл извън пътното
платно. Твърди, че М. е бил с поставен обезопасителен колан. Свидетелят след
удара веднага отворил вратата на пътника до него, който се бил хванал за
главата и го изкарал от автомобила. М. седнал на земята и свидетелят се обадил
на тел.112 за да съобщи за настъпилото произшествие.
От показанията на Р.М.– съпруга на ищеца,
чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че когато
отишла да го види в болницата на следващия ден след инцидента той бил
обезобразен, лицето му било в рани и имал болки в ръката. След изписването му
тя се грижела за него. Трябвало да го обслужва, защото носел митела и ръката му
била гипсирана. Била обездвижена за около два месеца. Не можел да си обуе дори
чорап сам. Тя го къпела, обслужвала го изцяло. Помагала му в храненето. Твърди, че още след първата операция болките
на В. станали непоносими, започнало възпаление на ръката, подула се. След това
постъпил отново в болница и му била направена втора операция. В София Мед била
по-сложната операция, при която свързали радиалния нерв, който бил увреден. Мъжът й бил обездвижен, на легло. Тя се
грижела отново за него. Изпитвал силни болки и неудобство, че е зависим от
нейните грижи. Твърди, че към момента не е възстановен напълно. Не може да
шофира, да извършва физически тежък труд, не може да носи торби, трябва да си
пази ръката. В момента също оттичала и след всеки отток се налагало да се прави
операция. Спазвал режим и всяка вечер правели превръзка.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на лек автомобил Сеат“ Ибиза с рег.№ ***** М.Н.А., както и предпоставките на чл.432 КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от
водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу
прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на
такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между
деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя,
след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения,
установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и
причинителя на вредата.
Няма спор между страните по делото, че за лек
автомобил марка Сеат“ Ибиза с рег.№ *****, е имало валидно сключена застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество със
застрахователна полица №BG/116001617249/16г. със срок на действие от
08.06.2016г. до 07.06.2017г., от където следва, че деликтът е настъпил в срока
на застрахователното покритие.
В случая е спазено и изискването на чл.380
ал.1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета. Отговор не е последвал.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е
безспорно установено, че водачът на застархования при ответника лек автомобил Сеат
Ибиза М. Н.А. е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП –
чл.5, чл.20 ал.2, а именно с поведението си е създал опасност и пречки за
движението и е поставила в опасност живота и здравето на хората; не е
контролирал непрекъснато МПС-то, което е управлявал, при избор на скоростта на движение
не се е съобразил с характера и интензивността на движението и не е намалил
скоростта при необходимост от спиране, с което е причинен вредоносен резултат
за ищеца, вследствие настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното
възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в
страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение
е такова в размер на 60 000.00 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази
още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма, както и че в случая се
касае до увреждане, което макар по своите медико-биологични признаци да
представлява телесно увреждане, което
трайно затруднява движението на горен крайник за продължителен период от време,
покрива признаците болка и страдание.
Следва да бъде съобразено и изложеното от св.М., че в резултат на получената
травма ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си доста дълго. Съдът отчита и
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че възстановяването
няма да бъде пълно, въпреки множеството операции. Търпените болки и страдания
са с продължителен период и техният интензитет се увеличава след всяка една от
операциите. Касае се за дясна ръка, която е с ограничен обем на движение и с не
добри прогнози за пълно възстановяване на този обем.
Ищецът търси и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от датата на
ПТП.
Съгласно нормата на чл.497 ал.1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати в
случая с изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3. Видно е, че на 21.07.2017г. ищецът е предявил писмена претенция за заплащане на
обезщетение пред ответното дружество, като е представил набор от писмени
доказателства за настъпилото застрахователно събитие. С писмо от 02.08.2017г.
застрахователят е поискал допълнително представяне на още документи, цитирани в
писмото. На 11.09.2017г. и на 26.10.2017г. ищецът е представил такива.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции.
При
тези данни, съдът счита, че застрахователят е изпаднал в забава да изпълни
задължението си на 21.10.2017г. и от
тази дата е дължима претендирана лихва.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът З. „Б.И.“ АД е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът
намира това възражение за основателно по следните съображения.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили изобщо, ако по време на
произшествието пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. В случая съдебно-медицинската
експретиза е категорична, че коланът е щял да предотврати счупването на ръката
като задържи пътника към гърба на седалката и че това сложно счупване на
раменната кост е получено от удара в бордното табло, при което има удар на
ръката и завъртане и притискане от тялото на пътника в бордното табло напред.
Позовавайки се на тази съдебна експертиза,
която изяснява механизма на получената травма в процесното ПТП, приноса на
всеки един от участниците в него за настъпването му, както и категоричния
извод, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, съдът приема, че
процента на съпричиняване е 40% от страна на ищеца за настъпване на вредоносния
за него резултат.
Следва да бъде посочено, че ищецът е участник
в движението и като такъв е длъжен да спазва съответните правила, предвидени в
ЗДвП. Със своето поведение той е нарушил от своя страна разпоредбата на чл.137а
от ЗДвП, а именно бил е длъжен да се вози на предна дясна седалка с поставен
обезопасителен колан. Установено е, че автомобилът е бил фабрично оборудван с
колани и на задната седалка.
При отчитане на възприетия от настоящия
състав на съда процент съпричиняване, определеният размер за репариране на
неимуществени вреди, които са причинени на ищеца ще бъде намален и уважен за
сумата от 36 000лв.
Относно имуществените вреди, установи се, че
същите са основателни и доказани в претендирания размер от 2000лв. и съдът ще
уважи изцяло този иск.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, които са в размер на 770лв., а съгласно ал.2 на чл.78 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, а
именно в размер на 1064лв.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса допълнително в размер на 1120лв.
На
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.Р.М.
от САК сумата от 2004лв./две хиляди и четири/ с ДДС адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ищеца.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *****със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.В.М., ЕГН ********** ***, обезщетение
за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 25.12.2016г. в размер на сумата от 36 000лв./тридесет и шест хиляди/,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.10.2017г. – датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявената
претенция до окончателното й изплащане, като за разликата над 36 000лв. за
неимуществени вреди до претендирания размер от 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *****със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.В.М., ЕГН ********** ***, обезщетение
за търпени имуществени вреди – за комплект 3,5 заключваща реконструктивна плака
с винтове, ортопедична плака и митела, сторени във връзка с ПТП на 25.12.2016г.
в размер на сумата от 2000лв./две
хиляди/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.10.2017г. – датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявената
претенция до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 от ГПК и чл.78 ал.1 ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, държавна
такса да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1120лв./хиляда сто и двадесет/ и на В.В.М.,
ЕГН ********** *** направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска, които са в размер на 770лв./седемстотин
и седемдесет/.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.2 от ГПК В.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на З. „Б.И.“ АД ЕИК *****със
седалище и адрес на управление ***, разноски съобразно отхвърлената част на
иска в размер на 1064лв./хиляда шестдесет
и четири/.
ОСЪЖДА
на З. „Б.И.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, на
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв.Р.М.
от САК сумата от 2004лв./две хиляди
и четири/ с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: