РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря Алина Тодорова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 10273 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Л.М.К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв. Я.Д. е предявил иск против „З.К.Л.И.” АД за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на
22.03.2016 г. в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законна лихва
върху нея считано от 09.02.2017 г. - датата на определеното от застрахователя
обезщетение до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка „Рено“ модел „19 Шамад“ с per. № ******,Б.М.Р., а самият автомобил е бил застрахован при ответника „З.К.Л.И.” АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът „З.К.Л.И.”
АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидна застраховка „ГО“ за л.а. „Рено Шамад“ към датата на ПТП. Оспорва
механизма на ПТП, настъпилите вреди и причинно – следствената им връзка с
процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
поради това, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва претенцията като завишена по размер, като в тази
връзка се излага, че при ответника е образувана щета, по която е определено и
изплатено обезщетение в размер на 700 лв. на 26.03.2018 г.
Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол от 08.04.2016 год., Протокол за оглед на ПТП от 22.03.2016 г. с фотоалбум се установява, че на 22.03.2016 г. около 05:00 ч. в тъмната част на денонощието на път II-16 км 54 + 580 в гр. Своге, на изхода в посока към гр. София, е настъпило ПТП,при което след преодоляване на десен завой с несъобразена скорост автомобила е напуснал пътното платно от дясно, като е паднал от скат с височина около 40 м. От катастрофата е пострадал Л.М.К., който е пътувал като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил.
По делото е прието за безспорно, че за лек автомобил марка „Рено“ модел „19 Шамад“ с per. № ****** е имало валидна застраховка при ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза, чието заключение
се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно. От него се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът по делото Л.М.К. е получил
повърхностни травми в областта на гръдния кош, дясната лумбална област и шията
с брадичката, довели до охлузвания и кръвонасядания, както и само до контузия
без други увреди. Според експерта уврежданията са причинили интензивни болки за
няколко часа до хоспитализацията на ищеца в лечебно заведение, след което до 1
месец би трябвало
да са били умерени с временни изостряния при опит за резки движения и вдишване,
със затихване към края на периода.
Според
вещото лице охлузванията и кръвонасяданията по кожата на ищеца от дясната
страна на гръдния кош и лумбалната област, както и на дясното рамо са получени
най-вероятно при съприкосновение в десните страничните твърди повърхности на
интериора - врата, прозорец, колона, а контузиите по брадичката и
анамнестичните оплаквания от болки в лявата гръдна половина и лявата
тазобедрена става са от сътресението настъпило в цялото тяло и предимно по
седалището и хода на гръбначния стълб при падането на автомобила от 40-50 м
височина. При тези траектории на удара, в случая страничен и отдолу,
обезопасителния колан дори да е имало такъв е неефективен.
По делото е изслушана
и приета съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като
обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се
установява следният механизъм на ПТП - същото е настъпило на 22.03.2016 г.
около 05:00 ч. в тъмната част на денонощието на път II-16 км 54 + 580 в
гр. Своге, на изхода в посока към гр. София, при което лек автомобил марка
„Рено“ модел „19 Шамад“ с per. № ******, управляван отБ.М.Р. със
скорост 55,33 км/ч е преодолял десен завой,но под действие на центробежната
сила той се е отклонява първо наляво към червената подпорна стена. Водачът се е
опитал да възстанови посоката на движение като завъртва кормилното колело
надясно и задейства и спирачната уредба. В резултат на това, лекият автомобил
се е насочил към бордюра и тротоара отдясно, преодолява го и напуска пътното
платно като след полет лекият автомобил попада върху ската отдясно на пътя. За пътните превозни средства, движещи
се в посока към гр. София, преди десния завой отдясно на пътя е поставен пътен
знак В26 „Забранено е движение със скорост, по- висока от означената“, с
означение „40“. Ако водачът на лекия автомобил марка „Рено“ модел „19 Шамад“ с per.
№
****** се беше движел със скорост, предписана от този пътен знак, пътнотранспортното
произшествие не би настъпило.
От показанията
на разпитания по делото свидетелБ.Р./водач на процесния автомобил/, се
установява,че след падането на колата по ската е видял пострадалия да виси
напред задължан от поставения предпазен колан.Бил в безсъзнание.
Свидетелят И.Д./майка на ищеца/ посочва, че когато го
видяла в болницата бил в шокова зала ,в беззащитно състояние.Не бил адекватен и
изпитвал силни болки.Докато бил в болницата не можел да става от
леглото,постоянно бил на обезболяващи.След като се прибрал в къщи поне 20 дни бил на легло,трудно се движел,започнал
да ходи след месец.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието на предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се установи, че при управление на лекия автомобил „Рено“ модел „19 Шамад“ с per. № ****** водачът е нарушил правилата за движение по пътищата като при навлизане в левия завой не е съобразил подходящата скорост и е изпуснал контрола върху управляваното МПС –нарушение на чл.20,ал.1 и 2 ЗДвП.
Съдът приема, въз основа на изложеното, че по делото е безспорно установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който по непредпазливост е допуснал процесното ПТП, от което са причинени травматични увреждания на ищеца по делото .
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Вината на водача на лекия автомобил се презумира, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на този автомобил.
Установено е по делото и няма спор за това, че за лекия автомобил „Рено“ модел „19 Шамад“ с per. № ****** е имало застраховка при ответното дружество „З.К.Л.И.” АД за „Гражданска отговорност” валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие ,поради което ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние - от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установи, че причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното ПТП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.
С оглед заключенията на приетите по делото експертизи и показанията на св.Р., съдът приема, че пострадалият е бил с поставен колан ,но при конкретния механизъм на ПТП - страничен удар и последващо падане на автомобила, получените травми не са били предотвратени от колана,т.е. в случая не е бил ефективен.
При така ангажираните доказателства съдът приема, че ответникът не е провел доказване на това възражение, поради което не е налице основание за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания в началния период след злополуката. От друга страна следва да се отчете фактът, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил увреждания, които не са тежки по вид и не са налагали продължително лечение и тежко възстановяване.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди
е основателен за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.02.2017
г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив
и обоснован пред вид търпените от ищеца болки и страдания и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
Над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в размер на 178
лв., както и на процесуалния му представител адв. Я.Д. сумата от 440 лв. – адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД ЕИК ********да заплати на Л.М.К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Я.Д.,*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили при ПТП на 22.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 26 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, гр. София да заплати Л.М.К., ЕГН ********** сумата от 178 лв. – разноски по делото, а на процесуалния представител на ищеца адв. Я.Д. сумата от 440 лв.
ОСЪЖДА Л.М.К., ЕГН **********да заплати на „З.К.Л.И.” АД сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: