Р Е Ш Е Н И Е
№798
гр. Русе, 25.06.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на десети юни, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №6619 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Г.И.Г.– управител на „Строително – предприемачески
холдинг“ ЕООД заявява, че представляваното от него дружество не е поддържало
търговски отношения с ЕТ „Стедия – Вярка Иванова“. Въпреки това едноличния
търговец предявил срещу дружеството иск за заплащане сумата 45 016.26
лева. Пояснява, че претенцията била основана на прехвърлено вземане от трето
лице – „Дабъл Трак“ ООД по договор за цесия от 05.03.2012г.
Преди предявяване на иска, ответникът инициирал
обезпечително производство по реда на чл.390 ГПК и по образуваното ЧГД
№194/2012г., с Определение №286/19.05.2012г. Русенски окръжен съд допуснал
обезпечение на бъдещите претенции чрез налагане запор върху банковите сметки на
„Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД до размера на претендираната сума.
Определил парична гаранция в размер на 4500 лева, вносима от ЕТ „Стедия – Вярка
Иванова“ като обезщетение за размера на преките и непосредствени вреди, които
ответникът по бъдещия иск ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. През
м.юни 2012г., въз основа обезпечителната заповед, по молба на едноличния
търговец, ЧСИ с рег.№790 запорирал сумата 45 016.26 лева по банкова сметка
***.
С Решение №1329/05.07.2017г., постановено по ТД
№4229/2012г., СГС отхвърлил предявения от ЕТ „Стедия – Вярка Иванова“ срещу
„Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД иск за заплащане посочената по-горе
сума. Молителят пояснява, че съдебният акт е влязъл в сила на 14.05.2018г.
Тъй като едноличният търговец не предприел действия за
отмяна на допуснатото обезпечение, ищецът инициирал производство по чл.402 ГПК
и с Определение от 20.02.2019г. съдът
отменил наложената обезпечителна мярка.
Георги Георгиев твърди, че дружеството е понесло вреди
в размер, значително по-голям от определената парична гаранция: по време на
действието на запора цените на основните строителни материали значително се
увеличили; нараснали възнагражденията за труд в строителния бранш; увеличила се
цената на горивата, т.е. за посочената сума, ищецът е могъл да получи през
2012г. повече материали, стоки и услуги, отколкото през 2019г., когато сумата
била освободена. Счита, че внесената от ответника гаранция – 4500 лева следва
да бъде изплатена на „Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД като
обезщетение за нанесените от неоснователния запор вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне да
бъде платена на „Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК *********
паричната гаранция, внесена от ЕТ „Стедия – Вярка Иванова“, ЕИК ********* по
сметка на Окръжен съд – Русе във връзка с Определение №286/19.05.2012г. по ЧТД
№194/2012г. по описа на РОС.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ЕТ „Седия - Вярка Иванова“ е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовата претенция.
Твърди, че ищецът не е претърпял вреди в сочения
размер и не е налице пряка причинно – следствена връзка между наложения запор и
твърдените вреди.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
С Определение №286/19.05.2012г. по ЧТД
№194/2012г., Окръжен съд – Русе допуснал обезпечение на бъдещите искове на ЕТ „Седия - Вярка Иванова“ срещу „Строително
– предприемачески холдинг“ ЕООД за заплащане сумата 45 016.26 лева, чрез
налагане запор върху банкови сметки на дружеството до размера на 45 016.26
лева. Определил 4500 лева парична гаранция, вносима от едноличния търговец и
предоставил на последния едномесечен срок за предявяване бъдещите претенции.
Въз основа
издадената обезпечителна заповед е образувано ИД №20127900401519 по описа на
ЧСИ с рег.№790 в хода но което е наложен запор върху банкова сметка *** „Райфайзенбанк
България“ ЕАД.
С влязло в сила Решение №786/03.04.2018г., постановено
по ВТД №6125/2017г., САС отхвърлил предявения от ЕТ „Стедия – Вярка Иванова“
срещу „Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД иск за заплащане посочената
по-горе сума.
На 20.02.2019г., по молба на „Строително –
предприемачески холдинг“ ЕООД, Окръжен съд – Русе отменил обезпечителната
мярка, наложена по ЧТД №194/2012г. , а
през м.март 2019г. е вдигнат обезпечителния запор.
Ответната страна
представя договори, сключени със „Златна панега цимент“ АД (дружество, чиито
основен предмет на дейност е свързан с производство и продажба на изделия за
строителната промишленост и по-специално, производство на цимент, клинкер, вар,
варовик, глина, бетон и др.) с идентичен предмет – продажба на цимент, от които
е видно, че цената на стоката варира от 155 – 161 лева през 2012г. до около 144
лева през 2019г.
С оглед установяване
претенцията по размер е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и
обосновано. Въз основа справка на НСИ, вещото лице е установило, че през 2012г.
със сумата 45 016.26 лева ищецът е можел да закупи повече от една част от
материали и по-малко от друга част в сравнение с 2019г. Визирани са размерите
на минималната работна заплата и средната работна заплата в сектор
„Строителство“ за 2012г. и 2019г. Експертът е установил, че в периода м.юни
2012г. – м.май 2019г. е налице инфлация в размер на 8.40%. Към експертизата е
приложена справка НСИ „Индекси на цени на производител на вътрешния пазар в
промишлеността“.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.403 ГПК.
Отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечение, при която вследствие наложената обезпечителна мярка са възникнали
вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Правната норма
регламентира три самостоятелни хипотези, при които допуснатото обезпечение на
иска представлява неоснователно засягане правата на ответника: отхвърляне на
иска като неоснователен; прекратяване производството по делото; непредявяване
на иска в дадения от съда срок. Уважаването на претенцията предполага освен
наличието и на следните предпоставки в една от визираните хипотези: настъпили
вреди установени по размер и причинна връзка между обезпечението и вредите.
Не се оспорва и се установява от приложените към
исковата молба съдебни актове, че обезпеченият иск е отхвърлен с влязло в сила
решение
Предвидената в чл.403 ГПК отговорност за вреди е
основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане. Поради това
и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите,
приложими по отношение на тях са разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените
загуби, но и пропуснатите ползи. Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице,
когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата,
отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно
обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна
промяна.
Несъмнено следва да се установи и причинно –
следствена връзка между допуснатото обезпечение и претърпените вреди. Такава би
била налице тогава, когато обезпечението се явява това условие, без което
вредата не би настъпила. Изискването към причинната връзка е обезпечението да
предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на
вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост.
В конкретния случай, ищецът претендира имуществени
вреди, изразяващи се във възможността през 2012г. да получи за запорираната
сума повече материали, стоки и услуги, отколкото през 2019г. От справката на
НСИ е видно, че цените на производителите в промишлеността почти не са се променили в процесния период.
Нещо повече, в производството на цимент, вар, гипс и изделия от бетон и цимент
се наблюдава спад на цените. Действително от м.юни 2012г. до м.май 2019г. е
налице инфлация, но сам по себе си този факт не е достатъчен да установи
претендираните имуществени вреди. Следва да се отбележи, че в хода на
производството не бе доказано в запорираната сметка на ищеца в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД да са налични средства (включително и размерът им) към датата на
налагане на запор по допуснатото от Окръжен съд – Русе обезпечение на иска, за
да се приеме, че е налице причинна връзка между наложения запор и твърдяните
вреди. Настъпването на причинените от обезпечителния запор вреди, подлежат на
доказване от увредения и не могат да се презюмират.
Изложеното води до извод, че претенцията като
недоказана следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски по делото в размер на 840 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от
„Строително – предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК ********* срещу ЕТ „Стедия –
Вярка Иванова“, ЕИК ********* иск с правно основание чл.403 ГПК за заплащане
сумата 4500 лева – парична гаранция, внесена от ЕТ „Стедия – Вярка Иванова“,
ЕИК ********* по сметка на Окръжен съд – Русе във връзка с Определение
№286/19.05.2012г. по ЧТД №194/2012г. по описа на РОС.
ОСЪЖДА „Строително – предприемачески
холдинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
ЕТ „Стедия – Вярка Иванова“, ЕИК ********* направените по делото
разноски в размер на 840 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: