№ 6004
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100112797 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с искане за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно
производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
ИЩЕЦЪТ- Х. А. К., ЕГН **********, твърди, че на 13.11.2014 г. е привлечен като
обвиняем за престъпление от общ характер по ДП №3084/14 г. по описа на СДВР, 07 РУ,
впоследствие НОХД № 20407/2015 г. по описа на СРС, във връзка с което е и задържан в
следствения арест, находящ се на бул. **** в продължение на 8 /осем/ месеца и 1 /един/ ден,
след което е бил освободен. Излага твърдения, че на 24.04.2019 г. с Решение № 387 от
27.04.2023 г. по ВНОХД № 736/2019 г. е признат за невиновен. Ищецът поддържа, че в
резултат от незаконосъобразното наказателно производство срещу него, в продължение на 8
месеца и 1 ден е бил задържан, без да е виновен, като през цялото това време е търпял
неимуществени вреди от неправомерно отнетата му свобода. С оглед изложеното намира, че
за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск като претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000лв. за причинените му
неимуществени вреди, вследствие воденето срещу него незаконосъобразно наказателно
производство, ведно със законната лихва за периода от депозиране на исковата молба в
Софийски градски съд до приключване на делото.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша
№ 2, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че конкретното наказателно
производство е образувано срещу ищеца за престъплението по чл. 198, ал. 1 НК и същото е
приключило с оправдателна присъда, като поддържа, че същото е разгледано в разумен
1
срок. Оспорва обаче настъпването на твърдените с исковата молба неимуществени вреди,
както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и
процесното наказателно производство. В тази връзка сочи, че ищецът е с трайно изградени
престъпни навици, за което представя доказателства за криминалните му регистрации и
присъди. По отношение на твърдението на ищеца за незаконно задържане за периода от
13.11.2014 г. до 14.07.2015 г., представя доказателства, че същото е приспаднато с
постановление на СГП от 05.09.2019 г. по друго наказателно производство срещу ищеца, по
което е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода. Евентуално оспорва размера
на иска, като приема същия за прекомерен. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във
воденото срещу ищеца нак.преследване- се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,
мерки на процесуална принуда, оправдателна присъда. По делото е изискано и приложено
НОХД № 20407/2015 г. по описа на СРС, НО, 115 състав.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства-писмо per. №-4152 от
10.04.2023г.. на Началник на сектор „Режимна дейност“ при ГД „Изпълнение на
наказанията“; писмо по пр.пр. № П-64/2018Г. по описа на СГП от 24.04.2023г. и
постановление на СГП от 05.09.2019г; справка за съдимост от 05.04.2023г.; справка от СГП -
Следствени отдел, служба „ЦИССС“от 10.04.2023г; справка от СДВР per. № 513000-24669 от
10.04.2023г., от които писмени доказателства се установяват твърдените от ответника
престъпни навици у ищеца.
За установяване на неимуществените вреди не са събрани гласни доказателства, тъй като
няма релевирано искане от ищеца в тази насока.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
Искът срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу
ищеца нак. преследване, се установява воденото срещу ищеца наказателно преследване,
оправдателна присъда. Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който дължи да обезщети ищеца, срещу който нак.
преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава
задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба,
дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени
2
вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът
съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото
икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката
между страданията и парите. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в
един сравнително недълъг срок. Видно от събраните писмени доказателства, ищецът е с
трайно установени престъпни навици. Съвкупната преценка на тези обстоятелства, както и
общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по
размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 1 000, в който
размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение- от 27.04.2023 г.. – на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е приключило нак. преследване, а според
нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на оправдателната присъда и
предвид характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1
от ЗЗД. Началният момент на присъждане на зак.лихва обаче е поискан в исковата молба на
дата 05.12.2022г., поради което съдът следва да се съобрази с тази дата с оглед
диспозитивното начало в процеса.
По разноските:
Видно от данните по делото не са релевирани такива, поради което и съдът не ги
присъжда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на - Х. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Казичене 1, ЗО Казичене, общ. Столична, обл.
София , по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
3
общините за вреди сумата 1 000лв./ хиляда лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от
05.12.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 000
лв. до пълния предявен размер 30 000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4