Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...07.2022г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №14400 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№130536/24.06.2020г., постановено по гр.д. №77244/2018г. по описа на СРС, 170
състав, е осъдено „К.Д.“ ЕООД да заплати на „М.Б.“ ООД на основание чл.79, ал.1
във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 2460 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа за длъжностите „складов
работник“ и „общ работник“ при ответника, съгласно оферта
№**********/22.03.2018г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
06.12.2018г. до окончателното изплащане, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата
от 551,76 лева, представляваща неустойка за периода от 09.05.2018г. до
03.12.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК сумата от 845,88
лева – разноски по делото, като е отхвърлен искът за главницата за сумата над
2640 лева до пълния предявен размер от 3332,40 лева и иска за неустойка за
сумата над 551,76 лева до пълния предявен размер от 696,47 лева, като
неоснователни и недоказани. Осъдено е „М.Б.“ ООД да заплати на „К.Д.“ ЕООД на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 207,78 лева разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „К.Д.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. С.У. срещу решението в осъдителната му част. Излагат
се оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.
Поддържа се, че ищецът не е изпълнил изцяло и коректно задълженията си по
сключения договор за предоставяне на посредническата услуга. Не били
предоставени никакви доказателства относно извършването на оценка на
предлаганите кандидати под формата на интервюта или тестове, с които да се
удостовери, че предложените кандидати са селектирани специфично за нуждите на
конкретния клиент. Навеждат се твърдения, че действителната воля на страните по
договора била възнаграждението да се дължи едва и само ако бъде нает на работа
кандидат, предложен от ищеца. В тази насока било и обстоятелството, че
възнаграждението по договора и търговската оферта било определено като част от
месечна брутна заплата, а не като фиксирана сума. Отделно от това поддържа, че
с лицето Д.Ж.не бил налице сключен трудов договор, нито било проведено интервю
от страна на ответника. Поради това не би могло да се приеме, че ищецът е
изпълнил изцяло и точно задълженията си по сключения договор. Навеждат се
твърдения, че селектирането на кандидатите следвало да се тълкува разширително, а именно да се извърши както от страна на
посредника, така и от страна на клиента, защото без окончателното одобрение на
клиента на конкретен кандидат продължавала да съществува необходимостта от
намиране на подходящия служител/работник от страна на посредника. Целта на
договора била предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа от
страна на ответното дружество било получаването на професионално съдействие при
намирането и подбора на потенциални кандидати, с които впоследствие да бъде
сключено валидно трудово или гражданско правоотношение, като това се явявало
полезен и желан резултат и за двете страни по делото. В електронна кореспонденция
между представители на двете дружества било посочено, че възнаграждението на
ищеца е дължимо едва след назначаване на кандидат, предложен от ищеца. В случая
предложеният от ищеца кандидат не бил селектиран за ответника, като по делото
липсвали доказателства за индивидуализиране и идентифициране на лицето Д.Ж.и
при направена справка в НАП се установило, че за лице с подобни имена не е
регистриран граждански или трудов договор. Имената били достатъчно често
срещани, за да не може да бъде идентифицирано лицето и било възможно да е
препратена стара или неистинска автобиография, която не изхожда от търсещо
работа физическо лице. Не било установено, че такова лице се е явявало за
провеждане на интервю или за започване на работа при ответното дружество.
Поради това счита, че претенцията за посреднически услуги по отношение на
кандидата за работа Д.Ж.се явява изцяло неоснователна. По отношение на
останалата част от претендираната сума,
представляваща възнаграждение за позицията „работник склад“ ищецът не изпълнил
надлежно задълженията си по отношение на кандидата за работа Н.И.. Последният
бил одобрен от ответното дружество и бил сключен трудов договор за длъжност
„производител на млечни продукти“, като трудовото му правоотношение било прекратено
на 25.06.2018г. по искане на служителя. Поради това следвало да се приложи
гаранцията, описана в оферта №**********/22.03.2018г. във вр.
с чл.І.5 от договора и ищецът следвало да предложи еднократно алтернативен
кандидат за работа. След като такъв не бил предложен, ищецът не изпълнил изцяло
и надлежно задълженията си за предоставяне на посреднически услуги. Навеждат се
и доводи, че процесната фактура не е отразена в счетодоводството на ответното дружество, поради което в
полза на ищеца не било възникнало претендираното
вземане. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „М.Б.“
ООД чрез пълномощника адв. Г.С.Я.. Излагат се доводи,
че първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно и съобразено изцяло с материалния и процесуалния закон, както и
надлежно обосновано, като е направено искане същото да бъде потвърдено. Поддържа
се, че дружеството е извършило пълния пакет от услуги по подбор на персонал в
полза на ответното дружество, като в случая крайният резултат бил постигнат,
доколкото била налице успешна селекция – пресяване на кандидатите, оценка на
качествата им, представяне на вниманието на бъдещия работодател и положителна
обратна връзка. По делото било установено, че кандидатът Д.Ж.е одобрен от
ответното дружество. Навеждат се доводи, че по отношение на прекратяване на
трудовото правоотношение с Н.И., съгласно приложимата търговска оферта, срокът
на гаранцията бил изтекъл към тази дата. Счита, че неосчетоводяването на
фактурата от страна на ответното дружество не води до извод за липса на задължение
или неизискуемост. С оглед изложеното моли решението да бъде потвърдено.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266,
ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно между
страните по делото, че същите са сключили договор за посредничество за наемане на работа на кандидати за заемане на
позициите „складов работник“ и „работник“, че ответникът е предложил за заемане
на тези позиции кандидатурите на Д.Ж.и Н.И., както и, че на 23.04.2018г. с Н.И.
е сключен трудов договор за позицията „производител млечни продукти“, прекратен
на 25.06.2018г. на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните,
а по отношение на предложения кандидат Д.Ж.не е установено по делото същият да
е започнал работа при ответника.
Установява се от приетия
като доказателство по делото препис от процесния
договор за предоставяне на посреднически
услуги по наемане на работа №1518/23.03.2018г., че съгласно чл. 1 от договора
предмет на същия е задължението на посредника
(„М.Б.“ ООД) да предостави на клиента („К.Д.“ ЕООД) посреднически услуги по наемане на работа съгласно условията на
договора срещу задължение от страна на клиента да заплати договорено
възнаграждение. В чл. 2 е посочено, че посредническите
услуги ще се предоставят въз основа на заявка оферта, подписана от страна на
клиента, като според чл. 4 правата и задълженията на страните се уреждат от
клаузите на договора и търговската оферта, която представлява неразделна част
от него. Съгласно раздел III, чл. 3, изр. 1 от договора посредникът има право на възнаграждение и в случай че клиентът
откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи
споразумение за работа със същия в период от 12 месеца, считано от датата, на
която кандидатът първоначално е бил представен на клиента.
Представена е и
търговска оферта, представляваща неразделна част от договора, съгласно чл.4 от
същия, според която за позицията „складов работник“ възнаграждението е в размер
на 1.2 месечна брутна заплата, но не по-малко от 1000 лева, а за позицията
„работник“ възнаграждението е в размер на 1.2 месечна брутна заплата, но не
по-малко от 1200 лева, като е определен и срок за плащане, а именно 14
календарни дни от датата на издаване на фактурата след селектиране на всеки
кандидат. И
Издадена е от ищцовото дружество фактура №11511/24.04.2018г. за сумата от
3332,40 лева за посреднически услуги по оферта №**********/22.03.2018г. за
лицата Д.Ж.и Н.И..
С оглед доводите
на страните, поддържани пред двете съдебни инстанции, спорно по делото е
тълкуването на клаузи от сключения между страните договор по отношение на
правото на посредника да получи възнаграждение по договора, както и дали са
изпълнени задълженията по същия.
При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и, съобразявайки данните за
изпълнението на подписаната между страните оферта, съдът намира, че ищцовото дружество е предоставило договорените услуги,
извършвайки търсене и подбор на подходящ за свободните при ответника позиции
"работник" и „складов работник“. От представената кореспонденция по
електронна поща между страните, и от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели М.Й.И.и А.Д.Д.се установява, че кореспонденцията между страните се
извършва по електронна поща, както и, че е извършена селекция на кандидатите,
подходящи за заемане на свободните позиции, като на ответното дружество е бил
предоставен списък с кандидати за двете позиции. На 17.04.2018г. в писмо,
изпратено по ел. поща са посочени одобрените кандидати, както следва: „Д.Ж.–
склад, ще започне от 20-ти май; Н.В.И.– работник в цех – ще започне от 23-ти
април“. Не се установи по делото, ответникът да е възразил срещу предложените
кандидати или да е поискал замяната им в едномесечния гаранционен период.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че е налице изпълнение от страна
на ищеца на задълженията по договора, както и, че работата е приета от
ответника.
Действително по
делото не се установи при ответника да е започнал работа предложеният от ищеца
кандидат Д.Ж., но видно от представената оферта дължимостта
на претендираното окончателно възнаграждение не е
обвързана от наличието на сключен трудов договор с някой от предложените
кандидати.
Спорно между
страните е тълкуването на разпоредбата на чл. 3 от раздел ІІІ от договора,
според която посредникът има право на
възнаграждение и в случай, че клиентът откаже да приеме на работа предложен
кандидат, но впоследствие сключи споразумение за работа с него в период от 12
месеца, считано от датата, на която кандидатът първоначално е бил представен на
клиента. При тълкуването на договорите, съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД,
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. В случая смисълът на цитираната разпоредба от
сключения между страните договор е, че дължимостта на
възнаграждението е обвързана от одобрение от страна на работодателя на
предложения кандидат за позицията, като възложената с договора работа се
изразява в селектиране на кандидат, подходящ за заемане на позицията, съобразно
зададените от работодателя критерии, и осигуряване на посредничество между
работника и работодателя, а сключването или не на трудов договор със
селектирания и одобрен кандидат не е обстоятелство, което да обуславя дължимостта на уговореното възнаграждение, тъй като би
могло да се дължи на причини извън възложената на посредника дейност.
Неоснователни са
и изложените във въззивната жалба доводи, че следва
да бъде приложена поетата от посредника гаранция, съобразно представената
оферта, по отношение на работника Н.И.. Съобразно представената двустранно
подписана оферта посредникът предоставя гаранционен период от един месец, който
важи еднократно и в случай, че избраният кандидат в значителна степен не
съответства на специфичните изисквания за позицията, описани в предоставената
длъжностна характеристика, което следва да се докаже в писмен форма до 7 дни
след напускане на служителя. В този случай и при условие, че са извършени
договорените плащания в срок, „М.Б.“ безплатно ще предложи алтернативен
кандидат. Гаранцията е приложима единствено в случай, че М., съвместно с
клиента, проведе изходящо интервю и кандидатът не посочи като причина за
напускане лоша управленска практика от страна на клиента, в това число липса на
въвеждащо обучение, ясни отговорности за позицията, директен мениджмънт или
други обстоятелства, възпрепятстващи нормалното изпълнение на служебните му
задължения. В случая се установява, че прекратяването на трудовото правоотношение
с работника Н.И. е по взаимно съгласие, като същото е настъпило след изтичане
на предоставения едномесечен гаранционен срок. Следва да се отбележи също така,
че ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение по фактурата, което е
предмет и на настоящото производство, поради което не би могъл да претендира изпълнение
на предоставената от ищеца гаранция, съобразно уговорката по сключения между
страните договор, дори и прекратяването на трудовото правоотношение да беше
извършено в едномесечния срок. Отделно от изложеното прекратяването на
трудовото правоотношение с предложения и одобрен кандидат е извършено на
основание чл.325, ал.1 от КТ по взаимно съгласие и липсват доказателства по
делото да е поради това, че избраният кандидат в значителна степен не
съответства на специфичните изисквания за позицията, описани в предоставената
длъжностна характеристика.
Ето защо въззивната инстанция намира, че предявеният иск за
заплащане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
посреднически услуги е основателен, като съобразно представената оферта и
кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза размерът на
дължимото възнаграждение е 2640 лева, и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд до този размер.
Във въззивната жалба липсват
конкретни доводи за неправилно приложение на материалния закон от СРС при
присъждане на претендираната неустойка, поради което
и на основание чл.
269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и представените
доказателства за извършване на разноските, в размер на 664,10 лева.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №130536/24.06.2020г., постановено по гр.д. №77244/2018г. по описа на
СРС, 170 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „К.Д.“
ЕООД да заплати на „М.Б.“ ООД разноски за въззивното
производство в размер на 664,10 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.