Р Е Ш Е Н И Е
№ 1863
град Пловдив, 02.11. 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на втори
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина
Цветкова като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 2086 по описа за 2016 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалбата на Е.И.Б., с ЕГН **********,
с адрес:г***, против Решение №2153-15-206 от 15.08.2016 год. на директора на ТП
на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане
№ **********/2140-15-335 от 28.04.2016год. издадено от ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив.
В подадената в изпълнение на указанията на съда
уточняваща жалба е посочено, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй
като всички трудови периоди били доказани със съответните удостоверения обр.УП,
но НОИ не признава само едно от тях. Посочено е, че трудът е категоризиран
неправилно, като периодите, в които жалбоподателката е работила като акробатка
са отнесени към втора група труд, а като балерина – първа, т.е. приложен е сега
действащият закон, а не тогавашния. Моли съда да отмени решението и да го върне
на компетентния орган с указания за издаване на ново такова, съобразено със
законовите изисквания.
В съдебно заседание - жалбоподателката, чрез
адв. Г., поддържа жалбата. Претендира разноски. В писмено становище се излагат
подробни съображения.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ - Пловдив,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище
излага подробни съображения.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146
от АПК,
прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1
от КСО
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда. В настоящия случай, оспореното решение е получено от жалбоподателката на
17.08.2016г., видно от известие за доставяне на лист 121 от делото, а жалбата
против решението е заведена в ТП на НОИ – Пловдив на 31.08.2016г., т.е. същата
е подадена в срок. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Е.И.Б. на 04.01.2016г. е подала в ТП на НОИ – Пловдив заявлание за отпускане на
лична пенсия с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи трудовия
й стаж, като към тази дата. Към датата на подаване на заявлението заявителката
е имала навършена възраст - 54 години, 04 месеца и 08 дни.
От приложеното по административната преписка
Разпореждане № **********/2140-15-335 от 28.04.2016год., издадено от
ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив /л. 96/ е
видно, че на основание чл. 69а, чл.
69б и чл. 68, ал. 1-2 и от КСО, в сила от
01.01.2016г., на Е.И.Б. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като в мотивите към разпореждането е посочено, че същата не е
изпълнила условието за 25 години осигурителен стаж на длъжности балерина,
балетист или танцьор по чл. 69а, от КСО, както и че не е изпълнила условието за
придобит осигурителен стаж от първа и втора категория труд най-малко 15 години
по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Няма и навършена възраст 60г. и 10 месеца и
осигурителен стаж 35г. и 02 месеца, както е изискването по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
От мотивите на разпореждането е видно, че осигурителният
стаж на жалбодателката е зачетен, както следва: I-ва категория - 05 год. 06 м.
23 дни; II-ра категория - 02 год. 01 мес. 19 дни; III-та категория - 12 год. 05
мес. 17 дни; или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно
изискванията на чл.104
от КСО
- 24 год. 04 мес. 27 дни.
Против така издаденото Разпореждане № **********/2140-15-335
от 28.04.2016год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на
НОИ - Пловдив е било подадено възражение от жалбодателката, до директора на ТП
на НОИ - Пловдив, с вх. № 1012-15-191 от 18.17.2016г. /л. 100/, в което същата
е изложила доводи, че неправилно пенсионният орган не е признал стажът от
01.01.1989г. до 30.06.1994г., който стаж е от първа категория.
По повод жалбата е извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на Е.И.Б., резултатите от която
са отразени в Констативен протокол № КВ-5-15-00160710/26. 07.2016г. (л. 106). При
проверката е установено следното: с Решение от 22.10.2002г. по т.д. 1327/2001г.
Пловдивски окръжен съд прекратява *** и открива производство по нейната
ликвидация, като определя за представител на кооперацията в процеса на
ликвидация ***. На 26.07.2016г. *** се явил лично в ТП на НОИ – Пловдив и
собственоръчно декларирал (декларация на л. 107),
че липсват разплащателни ведомости за заплати за целия период от съществуването
на кооперацията, като целият архив е унищожена при ликвидацията. В КП е
посочено, че предвид изложените обстоятелства е невъзможно извършване на
проверка на *** във връзка с достоверността на вписаните данни в издаденото
удостоверение обр.УП № 30 с № 004 от 30.06.1994г. на Е.И.Б. с ЕГН ********** за
периода 01.01.1989 до 30.06.1994г.
С оспореното Решение №2153-15-206 от 15.08.2016
год. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е оставена без уважение жалбата на Е.И.Б.
против Разпореждане № **********/2140-15-335 от 28.04.2016год., издадено от
ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив. В
мотивите към това решение административният орган е възпроизвел съдържанието на
Констативен протокол № КВ-5-15-00160710/26.07.2016г. от извършената проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на Е.И.Б..
По делото бе назначена и изслушана
съдебно–счетоводна експертиза с в.л. П.Т., която съдът кредитира, като
компетентна и безпристрастно изготвена. В заключението си вещото лице е
направило извод, че размерът на трудовия стаж на Е.И.Б. е както следва: I-ва категория - 05 год. 06 м. 23 дни; II-ра
категория - 02 год. 01 мес. 19 дни; III-та категория - 12 год. 05 мес. 17 дни; или
общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно изискванията на чл. 104
от КСО
- 24 год. 04 мес. 27 дни. Експертът е направил заключение, в случай че на
жалбоподателката бъде зачетен осигурителен стаж по обр.УП – 30 № 004 от
30.06.1994г. за периода от 01.01.1989г. до 30.06.1994г. на длъжност „артист –
балетист за участие в чужбина“ в *** Пловдив с продължителност 05год. 06 месеца
00дни, осигурителният стаж от първа категория ще бъде с продължителност 11
години 00 месеца 23 дни . При минимално изискуема пенсионна възраст 47 години и
8 месеца /лицето е на 54г. и 8 месеца/ е налице основание за търсене на
реализация на основание сбор от 94 точки, като при тяхното изчисляване вещото
лице е посочило, че би се получило 88 осигурителни точки. В заключението е
посочено още, в случай че на Е.И.Б. бъде зачетен осигурителен стаж по обр.УП –
30 № 004 от 30.06.1994г. като осигурителен стаж от първа категория, както и ако
бъде признат осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02 години
01 месец 19 дни, за стаж от първа категория труд, би се получило 89
осигурителни точки. След извършена проверка в архива на НОИ Пловдив и
осигурителните институции на които е правоприемник, вещото лице е установило,
че за осигурител *** не са налице данни за внасяни осигурителни вноски на името
на жалбоподателката, като за същият няма данни за предадена документация и
обработена информация за трудови досиета и/или разплащателни ведомости.
По делото по искане на страните е допуснато и
прието допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, коeто съдът
кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвенo.
Видно от констатациите на вещото лице, не са налице данни за периода на общия
трудов стаж на Е.Б. да е отчетен извънреден труд и работа в почивни и празнични
дни. Посочено е, че Б. е ползвала отпуск по майчинство и
отглеждане на малко дете, като осигурителният стаж в тази връзка е признат от
пенсионния орган за периода 29.09.1979г. - 29.09.1980г. като е начислен
осигурителен стаж в размер на 12 месеца при условията на трета категория труд.
В заключението е посочено, че периодът от 01.12.2014г. до 01.04.2015г., в който
Б. е регистрирана като безработна в Бюрото по труда е признат и начислен от
пенсионния орган за осигурителен стаж в размер на 4 месеца при условията на
трета категория труд. Вещото лице е
изчислило полагащите се платени годишни отпуски на база работни дни и ги е
приравнило към осигурителния стаж при съответната категория труд, като за
периода от 02.12.1985г. до 01.07.1989г. са 3 календарни дни – трета категория,
18 календарни дни – първа категория и 43 календарни дни втора категория. Посочено
е, че издаденото УП-3 № 5 от 18.01.2017г. отговаря и е съобразено с първичната
документация, а именно представените по делото разплащателни ведомости от НА „***“
ЕООД София, клон Враца за периода 1981г. – 1989г.
В допълнителното заключение вещото лице е
направило подробен анализ на представените от НА „***“ ЕООД София, офис Враца
ведомости на жалбоподателката за периода
1981г. – 1989г., които съдържа архива на НА „***“ – клон Враца. Експертът е
изчислил размерът на трудовия стаж и категория труд съгласно поставените от
жалбоподателя задачи, както следва: първа категория – 06г. 06м. 29дни, втора
категория – 02г. 10м. 15 дни, и трета категория – 12г. 11м. 20 дни. Изчислен е
и броят на осигурителните точки за осигурителен стаж и възраст към датата на
изготвяне на експертизата, като е посочено, че ако бъде зачетен осигурителен
стаж по образец обр.УП – 30 № 004 от 30.06.1994г. за периода от 01.01.1989г. до
30.06.1994г. в ***, то осигурителния стаж първа категория ще бъде 12г. 00м. 29
дни, като в този случай се получават 92 осигурителни точки. В случай, че на
жалбоподателката бъде признат освен осигурителен стаж по образец обр.УП – 30 №
004 от 30.06.1994г., а и осигурителен стаж от втора категория с продължителност 02г.10м.15 дни за стаж от първа категория, вещото лице е
посочило, че се получават 93 осигурителни точки.
По делото жалбоподателката е представила следните
писмени доказателства: УП–2 (л. 191) и УП-3 (л. 193) от НА „***“ ЕООД за м.март
и април 1986г. (л. 190); ОД „***“ – Благоевград за м. февруари 1985г.(л. 184); Заповед
на БАТО № 224/18.02.1985г. за м.март и април 1985г. (л. 196 и сл.); Удостоверение
от НА „***“ за м.март, април и май 1986г.; Удостоверение от НА „***“ за 1985г.
и 1986г.; Удостоверения за трудов стаж за 2016 и 2017г.; Заповед за
командировка номер 01/89 (л. 225); Удостоверение от СМТЛ – ***ЕООД; Справка от
агенция по заетостта (л. 223).
По делото е представено удостоверение от ОД на
МВР Пловдив, относно издадените паспорти на жалбоподателката (л. 224).
При така установената фактическа обстановка и
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд - Пловдив направи
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168
от АПК,
във връзка с чл. 146
от АПК,
при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, като съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение. С оглед изложеното съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ –
Пловдив.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички
реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5
от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5
от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт, следва да се отбележи, че пенсионният орган е
отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбодателката Е.И.Б. с мотиви,
че същата не е изпълнила условието за 25 години осигурителен стаж на длъжности
балерина, балетист или танцьор по чл. 69а от КСО, както и че не е изпълнила
условието за придобит осигурителен стаж от първа и втора категория труд най-малко
15 години по чл. 69б, ал. 2 от КСО и няма навършена възраст 60г. и 10 месеца и
осигурителен стаж 35г. и 02 месеца по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. В мотивите е
посочено още, че не е изпълнено и условието на чл. 68 ал. 1-2 от КСО за
навършена възраст към датата на заявлението 60г. 10м. и осигурителен стаж 35г.
02м. Същите изводи са потвърдени и доразвити и в оспореното решение на
директора на ТП на НОИ - Пловдив.
Според
отразеното в разпореждането на ръководител "Пенсионно осигуряване" в
ТП на НОИ - Пловдив осигурителният стаж на жалбодателката е зачетен, както
следва: I-ва категория - 05 год. 06 м. 23 дни; II-ра категория - 02 год. 01
мес. 19 дни; III-та категория - 12 год. 05 мес. 17 дни; или общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория, съгласно
изискванията на чл.104
от КСО -
24 год. 04 мес. 27 дни.
На първо място, доколкото истинността на
представения от страна на жалбоподателката в съдебното производство в заверено
копие официален документ Удостоверение УП-3 № 5 от 18.01.2017г. (л. 161), издадено от
НА „***“ ЕООД София, беше оспорен по делото от ответника, на основание чл.193,
ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК съдът постанови извършване на проверка
истинността на този документ. От страна на оспорващата го страна по делото не
бяха ангажирани доказателства, въз основа на които съдът да достигне до
заключение, че документът е неистински, като вещото лице в допълнителното
заключение е посочило, че същото отговаря и е съобразено с първичната
документация, а именно изпратените от НА „***“ ЕООД София, клон Враца
разплащателни ведомости за периода 1981г. – 1989г., което е индиция за истинността
на документа. Но от друга страна следва да се отбележи, че на първо място документът е представен едва
в съдебното производство и на второ място, че оспореното удостоверение касае
стаж, който вече е зачетен от пенсионния орган по удостоверение УП-30 № 0321 от
21.05.1997г. издадено от *** ЕАД (л. 76 и сл.) и то по най-благоприятния за
жалбоподателката начин – като първа категория. Още повече, че не са налице
данни за периода на общия трудов стаж на Е.Б. да е отчетен извънреден труд и
работа в почивни и празнични дни, още повече отразения в УП-3 № 5 от 18.01.2017г. труд
да е извънреден. Предвид изложеното удостовереният осигурителен стаж в УП-3 № 5 от 18.01.2017г. не
следва да се включва при изчисляване, тъй като същият стаж е вече зачетен.
Съгласно разпоредбата на чл.69“а“ от
КСО, лицата, които имат осигурителен стаж
25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации,
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца. Видно от
събраните по делото доказателства, жалбоподателката не е изпълнила условието за 25 години стаж като
балерина, балетист или танцьор в културни организации, а и в жалбата няма
наведени възражения в тази насока.
На следващо
място съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили
10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако
не са придобили право на пенсия по чл. 168
или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст до 31
декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените, като от 31 декември 2015г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Следователно, за да придобие
жалбоподателката право на пенсия по по-благоприятния ред предвиден в нормата на
чл. 69б, ал. 1
от КСО
следва към датата на постановяване на оспореното решение да са налице следните
предпоставки: 1. навършване на определена възраст; 2. работа десет години при
условия на първа категория труд и 3. сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените.
От изложеното в мотивите към
разпореждането на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив може да се
изведе, че по отношение на жалбоподателката е прието, че е налице само първата
предпоставка. От мотивите към процесното Разпореждане на ръководител "Пенсионно
осигуряване" към ТП на НОИ - Пловдив и съответно към оспореното Решение на
директора на ТП на НОИ – Пловдив става ясно, че за да стигне до този извод,
пенсионният орган не е зачел положения от жалбоподателката труд за периода от
01.01.1989г. до 30.06.1994г. на длъжност „артист – балетист за участие в
чужбина“ в *** Пловдив. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от
заключението на вещото лице дори и да бъде зачетен този осигурителен стаж по обр.УП
– 30 № 004 от 30.06.1994г. биха се получили 88 осигурителни точки, т.е не е
налице третата предпоставка за приложението на чл.69б, ал.1 от КСО.
Следователно, дори и да бъде зачетен положения труд от жалбоподателката за
периода от 01.01.1989г. до 30.06.1994г. на длъжност „артист – балетист за
участие в чужбина“ в *** Пловдив, същият не би променил крайният резултат за
приложението на чл. 69а и чл. 69б, ал. 1 от КСО.
Следващият спорен момент е между
страните по делото е категоризацията на осигурителния стаж на жалбоподателката
като „акробат“ и/или „акробат – артист“
от 01.04.1987г. до 01.07.1989г., общо 02г. 01м. 19 дни, които пенсионния орган
е зачел като труд, положен при условията на втора категория. В случая
приложимият нормативен акт е Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране /ПКТП/ (отм.), тъй като спорният стаж е за периода от 01.04.1987г.
до 01.07.1989г., а съгласно § 2 от същия, трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно т. 65 от ПКТП трудът на циркови артисти:
акробати, гимнастици, балансьори, еквилибристи и дресьори на диви зверове е от
втора категория. Във връзка с изложеното, видно от приетото по делото
допълнително заключение на вещото лице е посочило, че дори и на
жалбоподателката бъде признат освен осигурителен стаж по образец обр.УП – 30 №
004 от 30.06.1994г., както и осигурителен стаж от втора категория с
продължителност 02г.10м.15 дни бъде
зачетен за стаж от първа категория се получават 93 осигурителни точки.
Следователно, пак не е налице третата предпоставка за приложение на чл. 69б,
ал. 1 от КСО.
Настоящия съдебен състав изцяло
споделя изводите на пенсионния орган относно приложението на чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
По делото не се и спори, че не е изпълнено и условието за навършена възраст към
датата на заявлението 60г. 10м. и осигурителен стаж 35г. 02м.
Воден от горното, съдът намира, че
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него
разпореждане са правилни. Постановени са в съответствие с материалния закон,
при спазване на процесуалните правила и при пълно изследване на фактите и
обстоятелствата с оглед изискванията на чл. 35 от АПК. С оглед на това
оспореното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна –
оставена без уважение.
При този изход на делото
и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в
размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Воден от горните мотиви,
Административен съд - Пловдив, Х състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.Б., ЕГН ********** *** против Решение
№2153-15-206 от 15.08.2016 год. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата й против Разпореждане № **********/2140-15-335 от
28.04.2016год. издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП
на НОИ - Пловдив., с което й е било отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69а, чл.
69б, чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ
- Пловдив сумата от 100 (сто) лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: