О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Пазарджик,13.01.2015
г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря
…………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№1095
описа на съда за 2014г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба, депозирана от ищеца по делото И.К.Б., чрез пълномощника и адв.П.Х.,
с която се прави искане за изменение на съдебното решение, в частта за
разноските.Навежда се довод, че така определените по компенсация разноски в размер на 612 лв., които ищцата
дължи на ответника не са съобразени
с възприетото в т.16 от ТР №6/2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС
разбиране за определяне на разноските по трудови дела, които следва да се изчисляват по реда на чл.7,
ал.1,т.1 от Наредба №1 /2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , а не по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата. Това според ищцата
означава, че се дължи едни общ размер на минимално адвокатско възнаграждение ,
който не следва да надвишава минималната работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна защита. Поддържа се, че точния смисъл на разпоредбата на чл.7,
ал.1,т.1 от Наредбата се съдържа в
ключовия израз“ когато искът е предявен самостоятелно“. По аргумент на
противното ако исковете са предявени заедно ,тоест при условията на обективно
съединяване с една искова молба , тогава минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение е общо 340 лв. В този смисъл се поддържа искането за
изменение на решението в частта за разноските като същите да бъдат редуцирани на 340 лв./ минималната работна заплата за
страната към момента на провеждане на първото по делото съдебно заседание/
поради тяхната прекомерност.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК от
ответника по делото, чрез пълномощника му е постъпил писмен отговор по
молбата, с който се изразява становище, че същата е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение. Аргументите в подкрепа на становището му са както следва: на първо място – ищцата е
сезирала съда с три обективно съедини иска , два от които са по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ . Съгласно чл.7,
ал.1,т.1 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения в актуалната редакция размерът на адвокатското възнаграждение е не
по-малко от размера на една минимална работна заплата към момента на сключване
на договора. Според ответника предвид обстоятелството, че два от обективно
съединените искове попадат в конкретно изброените и посочени в ТР№6/2012г. на
ВКС то следва да му бъдат присъдени разноски по всеки един от обективно
съединените искове, но в размер за всеки от тях не по-нисък от минималната
работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие. Поддържа се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
612 лв. е под двукратно установения по Наредбата минимум и в този смисъл
направеното искане за редуцирането на тези разноски е неоснователно. Поддържа
се също така, че не е налице прекомерност на заплатения от ответника хонорар с
оглед фактическата и правна сложност на делото – ангажираността на процесуалния
представител по отношение на времевия ресурс, броя на съдебните заседания ,
както и сложността на процесуалните действия извършени от него. Моли се съда да
остави молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.
Съдът след като разгледа молбата,
инициирала настоящото производство намира следното:
Молбата е депозирана от легитимирана страна/ищеца по делото / в срока на обжалване на съдебното
решение и при представен от страната списък на разноските по чл.80 от ГПК,
поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
С решение №781 от 23.10.2014г, постановено по настоящото гр.д.№1095/2014г.
по описа на Пазарджишкия районен съд са отхвърлени предявените от И.К.Б. с ЕГН ********** *** срещу
„БК-БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Куклен, община Куклен, област Пловдив,
ул.“Любен Каравелов“№11, представлявано от управителите С.Д.Ч. и А.Б.Ч. заедно
или поотделно обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1,т.1от КТ - за признаване уволнението , извършено със Заповед №5 от 28.01.2014г. за незаконно и за неговата отмяна, по чл.344, ал.1,т.2 от КТ-
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „управител
на заведение за обществено хранене“ и по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1
и 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 143.16
лв.представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконното
уволнение за периода от 29.01.2014г. до 29.07.2014г., формирано като разлика между получаваното при ответника възнаграждение преди
уволнението и възнаграждението при новия работодател. Със същото
решение е осъдена И.К.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„БК-БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Куклен, община Куклен, област
Пловдив, ул.“Любен Каравелов“№11, представлявано от управителите С.Д.Ч. и А.Б.Ч.
сумата от 612 лв./ шестстотин и дванадесет лева/,сторени по делото разноски.
За да присъди в
полза на ответника разноски в размер на 612 лв., съдът се е позовал на това , че е сезиран и респективно
се е произнесъл по три обективно съедини
искове, оформени от възникнал трудов
спор между страните, който спор е предмет на настоящото трудово дело.
Действително с разясненията , дадените в т.16
от ТР№6/2013г по тълк.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС по трудови дела
възнагражденията за процесуално представителство се определят съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 /2004г за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения като произнасянето на ВКС е
по въпроса за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по
трудови дела с определен материален интерес. В актуалната и редакция
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата звучи така : размерът на адвокатското възнаграждение по
искове за отмяна уволнението / чл.344, ал.1,т.1 от КТ/ или за възстановяване на работа по чл.344,
ал.1,т.2 от КТ , когато са предявени самостоятелно е не по-малко от размера на
една минимална работна заплата към момента на сключване на договора за правна
помощ и в конкретния случай тя е 340 лв.
Във визираната разпоредба трудовите дела с определен интерес са изведени като самостоятелни искове. При
това положение по аргумент на противното един адвокатски хонорар в минимален
размер от 340 лв. би бил дължим ако
неоценяемите искове по чл.344, ал.1,т.1
и т.2 от КТ бъдат предявени заедно. Отделен хонорар, който следва да е
обвързан като минимален размера с минималната работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ е дължим за осъдителния иск/ с
определен материален интерес/ , включен в трудовия спор, какъвто по настоящото
дело се явява предявения и разгледан иск по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225,
ал.1 от КТ. В този ред на мисли минимално дължимото адвокатско възнаграждение е
в размер на 680 лв. При това положение заплатения от ответника и претендирания
хонорар в размер на 612 лв. е под установения минимум и няма основания да бъде
редуциран.
Дори е да не се
възприемат тези разсъждения на съда, а да се приеме становището, поддържано от
ищцата, което е в смисъл, че независимо от броя на предявените обективно съедини искове , по трудови дела се
дължи един адвокатски хонорар, който е в размер на минималната работна заплата,
установена за страната към релевантния
момент / момента на сключване на
договора за правна помощ/, то така
заплатения от ответника хонорар в размер на 612 лв. не е прекомерен предвид
фактическата и правна сложност на конкретния трудовоправен спор и проявената активност от пълномощника на
ответната страна при извършване на процесуални действия / подаване на писмен
отговор, ангажиране на доказателства, лично участие на пълномощника в четири
съдебни заседания, представяне на писмена защита по делото/и не подлежи на
редукция на основание чл.78, ал.5 от ГПК
Предвид изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна
и следва да се остави без уважение
Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.К.Б., чрез
пълномощника и адв.П.Х. за изменение на
решение №781 от 23.10.2014г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: