Р Е Ш Е Н И Е №
265
гр.Враца, 20.06.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав в публично
заседание на 05.06.2019 г. през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 178 по описа
на съда за 2019 год., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178
от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано по жалба на „Т.2.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Й.Н.Х.,
действащ чрез пълномощника си * Ц.С. против Акт за прекратяване на ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г. от 14.11.2018г. на зам.
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Твърди се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
поради липса на форма, противоречие с материалния закон и несъответствие с
целта на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Изложени са подробни доводи във връзка с
незаконосъобразността и нищожността на административния акт.
Ответникът, Зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител ** Л.Х.,
в съдебно заседание и в представена писмена защита, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, поради което счита, че същата следва да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
пред административния орган преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. По характера си Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г. на зам. Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
Адресатът на същия е упражнил правото си на избор при обжалването му и в законоустановения 14 –дневен срок по чл.
84, ал. 1 от АПК го е обжалвал пред
горестоящия административен орган - Министър на земеделието, храните и горите.
Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК, срокът за
произнасяне от Министъра като едноличен
орган е 14-дневен и изтича в случая на
30.01.2019г., вкл., сряда – присъствен ден, което той не е сторил. Жалбата до съда е
подадена на 11.02.2019г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1, във връзка с ал. 3, предл. последно от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване
административен акт, с който се засягат
законни интереси на адресата му.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основният спорен
въпрос по делото е относно компетентността на издателя на оспорения акт. В тази
насока съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ Заместник-изпълнителните директори заместват
изпълнителния директор в случаите и по реда на чл. 11, т. е. при делегирани
правомощия.
Според разпоредбата на
чл. 13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФЗ, при отсъствие
заместник-изпълнителните директори се заместват от друг заместник-изпълнителен
директор въз основа на изрична заповед на изпълнителния директор на фонда.
Идентична правна уредба
се съдържа и в чл. 20а от ЗПЗП.
Несъмнено такава заповед
в случая е налице – Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017г. – л. 110 от делото.
Съдът приема за
безспорно установено, че към датата на издаване на оспорения акт, П.С. е била зам.
изпълнителен директор с ресор и компетентност „Директни плащания на площ“, даващи й правото да издава актове от този вид
– Протокол №114от заседание на УС на ДФЗ, състояло се на 15.06.2017г. – л. 106
- 109.
От страна на АО е доказано,
че П.С. е била компетентна да подписва актове от вида на процесния.
За пълнота на
изложението, съдът намира за необходимо да обсъди и другите, изложени в съдебно
заседание в хода по същество на делото от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, касаещи пороци на акта, които според него също водят до
нищожност, по-конкретно в акта липсвали фактически и правни основания за издаването
му и така била нарушена нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК; липсвали и мотиви,
нарушена била и формата на акта. Пороци, подобни на твърдените, в тяхната
съвкупност биха могли да доведат и до извод за нищожност, но те следва да са
изключително съществени и груби, за да обосноват такъв правен извод. В
настоящия случай, видно от формата и съдържанието на Акт за прекратяване на
ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020г. за кампания 2017г. от 14.11.2018г. на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, това не е така. Актът
е в писмена форма, посочени са както фактически, така и правни основания за
приемането на такова решение.
Гореизложеното
обосновава извод за неоснователност на искането за обявяване на нищожност на
Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г. от 14.11.2018г. на зам.
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
По делото не е спорно,
че жалбоподателят е одобрен по процесната мярка по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“. Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/
2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, измежду които е и
поддържането на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение (чл. 3, т. 2), се прилагат за период
от пет последователни години, като в ал. 2 изрично е посочено, че този срок
започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на
„Заявлението за подпомагане“. Съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/ 2015 г.
одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по
чл. 3, т. 2 и 7 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта,
за която има поет агроекологичен ангажимент, като агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3, т. 2, 5 и 7 могат да не се прилагат върху едни и същи
площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период
от поемане на агроекологичния ангажимент – чл. 20, ал. 3.
В процесния казус това
намаление е 62,51 %, при нормативно допустим минимум от 90 %. Налице са
материалноправните предпоставки за осъществяването правомощието на
административния орган да прекрати поетия агроекологичен ангажимент, поради
което не е налице отменително основание чл. 146, т. 4 от АПК.
Неоснователно е
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса
на конкретни мотиви. От обстоятелствената част на акта и от административната
преписка се изясняват всички относими по материално-правното отношение въпроси
– в резултат на административните проверки, извършени по декларираните от
дружеството данни, включващи сравнение на размера на одобрената площ с размера
на допустимата заявена площ за текущата кампания, е констатирано намаление от
62,51 %, при нормативно допустим минимум от 90 %.
Тези констатации на АО
се установяват от представените по делото доказателства. Видно от заявлението
на жалбоподателя, последният сам е декларирал, че намалява площта, за която има
поет агроекологичен ангажимент – л. 68 от делото; декларирал е, че е запознат и
спазва всички изисквания, произтичащи от агроекологичните задължения от
началото на първата година на кандидатстване – л. 69 и е запознат с
изискването, че може да не извършва агроекологични дейности върху едни и същи
земеделски площи, но следва да запазва размера на площта, за която има поет
ангажимент, в продължение на 5 последователни години – л. 71, като
декларираната площ за кампания 2016 е 271,96 ха, а за кампания 2017 – 170,00 ха
– л. 59. Правилно е и изчислението на така констатираното намаление (170 :
271,96 х 100 = 62,509192).
Указани са и нормите,
послужили за преценка на материалното правоотношение – чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в“
от Регламент /ЕС/№ 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г.,
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, както и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3
от Наредба № 7/24.02.2015 г.
В обобщение, съдът
приема, че оспореният акт съдържа дължимите реквизити по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Фактическите и правни
обстоятелства са изложени в достатъчна степен, за да обезпечат правото на
участие на жалбоподателя в административното производство, както и извършването
на контрол за материална законосъобразност на акта.
Административният орган
е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и ги е преценил в
тяхната съвкупност. Не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които биха могли да се отразят на съдържанието на акта.
Процесното материално
отношение по прекратяване на агроекологичен ангажимент, касае приложението на чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква "в" от
Регламент /ЕС/№ 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
г., относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика, чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 7/
24.02.2015 г
Следва да бъде
отбелязано, че както пред административния орган, така и в настоящето производство
от страна на жалбоподателя са изложени пространни, но общи и бланкетни доводи, без конкретни
оплаквания за твърдяната незаконосъобразност и неправилност.
В обобщение, съдът
приема, че оспореният акт не страда от пороци по смисъла на чл. 146 от АПК, които да налагат
отмяната му, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода от делото
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да
бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 200 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.2.“
ЕООД ***, представлявано от управителя Й.Н.Х., действащ чрез пълномощника си * Ц.С.
против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г. от 14.11.2018г. на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Т.2.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София разноски по
делото в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: