№ 19967
гр. София, 06.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110104152 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.
№ 133087/12.05.2023 г., подадена по пощата на 05.05.2023 т. от ищеца В. Р.
А., чрез адв. Н., с която се иска съдът да измени постановеното по делото
решение от 27.03.2023 г. в частта за разноските, с искане да му бъдат
присъдени разноските по делото, тъй като ответното дружество е станало
причина за завеждане на делото. Това е така, защото от една страна то е
изпращало уведомления до длъжника за издадени фактури за дължими суми,
а от друга страна, според Търговския закон тези фактури са със срок за
плащане, след което кредиторът има право да иска заповед за парично
задължение и образуването на изпълнително дело.
Ответната страна по молбата „Топлофикация София“ ЕАД взема
становище за неоснователност на молбата, тъй като присъдените разноски са
присъдени според действащата нормативна уредба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице
с правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение от 27.03.2023 г., постановено по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът е уважил предявените искове и е признал за установено по отношение
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, че ответника не дължи сума в размер
на 3 384.58 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода
м.08.2010 г. – м.05.2013 г. за топлоснабден имот в гр. София, ., ., поради
погасяването на вземането по давност. По отношение на разноските на
ответниците съдът е намерил, че ответникът следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да заплати на ищеца направените съдебно-
деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, като е изложил подробни съображения
1
за това. Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази
насока следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК се сочат
конкретни възражения, които са обсъдени и съдът намира за неоснователни.
Това е така, защото ответното дружество не е дало повод за предявяването на
исковете с издаването на фактури, отразяването в електронната си система на
задължения за доставена топлинна енергия, които са погасени по давност или
изпращането на писмо-покана за плащане на такива задължения, тъй като
кредиторът има правото не само да отразява счетоводно като задължения и
погасените по давност вземания, да ги сочи в справки и извлечения, но и да
кани длъжника да му заплати тези задължения. Длъжникът следва сам да
прецени, дали да плати тези съществуващи вземания, или не.
Обстоятелството, че кредиторът отразява в потребителски справки погасени
по давност вземания, но това не означава, че той оспорва, че те са погасени по
давност – напротив, кредиторът е наясно, че тези вземания са погасени по
давност, но продължава да се надява, че ще получи плащане от длъжника. В
случай, че длъжникът плати, подобно изпълнение не би било без правно
основание. Претендирането от страна на ответното дружество на процесните
задължения, чрез издаването на фактури, изпращането на писмо с покана за
плащане и отразяването им в електронната му система, обосновава само
наличието на правен интерес за ищците да предявят отрицателните
установителни искове, които при положение, че подобни действия не са
извършвани от страна на ответното дружество биха били процесуално
недопустими, поради липсата на правен интерес. В този смисъл са и
Определение №95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа
на IV Г.О. на ВКС, Определение №338/18.07.2018г., постановено по гр.д.
№209/2008г. по описа на IV г.о. на ВКС и Определение №549/29.11.2018г.,
постановено по гр.д.№4317/2018г. по описа на IV г.о. на ВКС.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената от ответниците,
чрез адв. Тодоров молба за неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 133087/12.05.2023 г., подадена
по пощата на 05.05.2023 т. от ищеца В. Р. А., чрез адв. Н., с която се иска
2
съдът да измени постановеното по делото решение от 27.03.2023 г. в частта за
разноските, с искане да му бъдат присъдени разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3