Мотиви към Присъда №260002
от 26.04.2021г., постановенa по НОХД № 172/2020г. по описа на РС Никопол.
В Районен съд Никопол е внесен обвинителен акт от РП Никопол, срещу Д. ДЕЯНОВ П. с ЕГТН за това, че– престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В проведеното по делото публично съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Левски поддържа
повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения, че времето, мястото,
начинът на извършване и авторството на престъпленията са доказани по
категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие.
Пледира по отношение на подсъдимия да бъдат наложени наказания при условията на
чл.54 от НК, към средата на предвидените в НК наказания. Моли да бъдат взети
предвид лошите характеристични данни по
отношение на подсъдимия, предходните му осъждани и неоказаното съдействие от
страна на подсъдимия в хода на досъдебното производство, за разкриването на
обективната истина.
Защитникът на подсъдимия – адв.Т.К. от
ПлАК пледира за признаване подзащитния и за невиновен по повдигнатото му обвинение, поради липса на
умисъл да извърши същото.Излага и съображения за нарушаване на процедурата по
установяване наличието на наркотично вещество в кръвта на Д.П..
Подсъдимият П., в личната си защита моли
да бъде опвравдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Д.П. – роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 28.06.2020г., след като бил употребил
наркотично вещество – метамфетамин, подсъдимият Д.П., управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ******, в с.Шиаково, на ул.Х.Б.№ 36,
в посока с.Ленково, общ.Гулянци.Заедно с него в автомобила пътувал и неговият
приятел – С.С.П..
По същото време свидетелите К.В. и Е.М., и
двамата служители на РУ Гулянци, изпълнявали служебните си задължения, в с.с.,
когато, около 12.00ч. на обяд, спрели за
проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил. При извършената служебна
проверка била установена самоличността на водача – подсъдимият Д.П.. При
направената справка с базата данни, с които разполагат свидетелите
В. и М., установили, че водача на автомобила, имал ЗМ
за шофиране след употреба на наркотични вещества. Поради това, свидетелите
поискали съдействие от ПП КАТ Плевен, за изпробване на същият за употреба на
наркотични вещества. Пристигналият на място полицейски патрул, св. К.А. и В.Т., взели проба на подсъдимия П. за употреба на наркотични вещества с
техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000” с фабр. №АРЛК-0013, като уредът
отчел положителен резултат за употреба на „метамфетамин“. Съставен бил протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества рег.№ 199/28.06.2020г.
Подсъдимият отрекъл пред полицейските служители, да е употребявал наркотични
вещества.При извършеният му личен обиск и претърсване на автомобила му, не били
намерени вещества и вещи, представляващи интерес за МВР. За така установеното
на П., бил съставен АУАН, сер.GА № 222920/29.06.2020г., който бил подписан от
подсъдимия без възражения. На подсъдимия П. бил издаден талон за медицинско
изследване бл.№0052205, за явяване във ФСМ – Гулянци до 120мин. от връчване на
талона. В издадения му талон П. вписал, че не приема показанията на
техническото средство. Подсъдимият заявил пред полицейските служители, че ще
даде проба кръв, поради което същите го придружили до ФСМП – Гулянци, където
дал проба в определения му срок.
Образувано било процесното досъдебно
производство. В хода на същото било извършено химическо изследване на кръвната
проба, взета от подсъдимия, при което се доказала употребата на наркотично
вещество – „метамфетамин“.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на производството доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите К.В., Е.М., Л.В., К.А., В.Т., А.С., А.Г. и С.П. – дадените
в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, писмените
доказателства и доказателствени средства: АУАН, сер.GА № 222920/29.06.2020г, протокол за извършена проверка
за употреба на наркотични вещества и техни аналози, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, протокол за оценка на наркотични вещества, Заповед
за задържане на лице, справка за нарушител,
справка за съдимост; заключението
на вещото лице по изготвената съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза, приобщени по надлежният ред
към настоящото дело.
Посоченият доказателствен материал е
последователен и безпротиворечив по отношение на съществените елементи,
включващи се в предмета на доказване. Приобщените гласни и писмени
доказателства са в унисон относно датата и мястото на осъществяване на
деянията, както и че именно подсъдимият е лицето, управлявало процесното МПС и
спряно за проверка от полицейските служители.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на
свидетелите К.В., Мавродием, Л.В., А., Т., Славова, Г., доколкото същите са
последователни, логични и безпротиворечиви, взаимнодопълващи се. Показанията на
свидетелите изхождат от лица, излагащи факти, непосредствено
възприети от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без
каквато и да била заинтересованост от изхода на делото.
От показанията на разпитаните свидетели
безспорно се установява, че на инкриминираната дата и място същите са спрели за
проверка процесния автомобил, който е бил управляван от подсъдимия, резултатите
от осъществената служебна проверка, както и че на П. е била направена проба за
употреба на наркотични вещества посредством техническо средство, което е дало
положителен резултат за употреба на метамфетамин. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.,
К.В., А. и Т., дадени в хода на съдебното производство, относно обстоятелството, че полицейските служители са придружили до
ФСМП-Гулянци, подсъдимия, където в тяхно присъствието, същият дал биологични
проби, като намира, че липсата на категоричен спомен за този факт в хода на
съдебното следствие, от част от
полицейските служители, се дължи единствено на изминалия период от време от
събитието, за което дава показания – около една година, и еднотипността на
деянието със случаите, представляващи част от служебната дейност на тези
свидетели.
В подкрепа на изложените от свидетелите
факти са приобщените писмени доказателства – АУАН, протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, талон за
медицинско изследване, протокол за медицински изследване и вземане на
биологични проби.
Писмените доказателства се възприеха
изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, неоспорени от страните.
В подкрепа на свидетелските показания на
изброените по- горе полицейските
служители и на дежурният лекарски екип във ФСМП –Гулянци, д-р А.С. и фелшера А.Г.
са и свидетелските показания на свидетеля С.П., който е пряк очевидец на
действията на подсъдимият още от деня предхождащ полицейската проверка –
27.6.2020г., когато заедно с подсъдимият са посетили дома на жената на
подсъдимия от която той има дете в с.Милковица,
където са преспали, до момента на спирането на автомобила управляван от
подсъдимия от органите на полицията за проверка на 28.06.2020г. Обясненията и на този свидетел са в съответствие с посочените гласни и
писмени доказателства и не се опровергават от тях, поради което съдът ги
кредитира изцяло с доверие.
От приложения по делото Протокол за
химико-токсикологично изследване, проведено в специализираната
химико-токсикологочна лаборатория към ВМА-София безпротиворечиво се установява
употребено от подсъдимия П. наркотично вещество –метамфетамини.
Неоснователни са наведените от защитата
доводи за неспазване на процедурата по вземане на биологични проби, в случаят
кръв и по –конкретно, че излесдванетобило взето от двете ръце на
подсъдимия. .
Установява
се, че в изпълнение на изискванията на чл.5-6 от Наредбата за изисквания
на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, за извършеното изследване с техническо
средство е съставен протокол и издаден талон за медицинско изследване, в който
подсъдимият е вписал, че не приема показанията на техническото средство. В
талона е вписано мястото за извършване на изследване и срока за явяване, който
е в рамките на нормативно предвидения такъв. В изпълнение на изискванията на
чл.7, ал.2 от Наредбата полицейските служители са придружили П. до съответното
медицинско заведение. Видно от съставения протокол, биологичните проби са взети
при спазване на указания в талона срок за явяване. Установява се, както от
протокола за вземане на биологичните проби, така и от отразеното в протокола за
извършеното химико-токсикологично изследване, че биологичните проби са взети
при спазване на чл.11 и сл. от Наредбата.
Съдът намира, изцяло за защитна, позицията
на подсъдимия, че не е знаел, че е употребил забраненият препарат, намерен в
кръвта му, а такъв му е бил сложен от негов познат, св.С.А., на купон, вечерта
на 27.06.2020г. срещу 28.06.2020г., без знанието на подсъдимия, както и че
впоследствие узнал тези обстоятелства, но въпреки това не се чувствал повлиян
при шофирането от него.Съдът изцяло не кредитира тези обяснения.На първо място,
обясненията на подсъдимия и на св.Ж.М. и на св.С.А., че вечерта, на 27.06.
срещу 28.06.2020г., св.А. сложил в бирата на подсъдимия, без последният да
разбере една люспа „пико“, се отхвърлят от настоящата инстация и намира същите
за заинтересовани и предубедени.Съдът намира същите за очевиден опит да
оневинят подсъдимият.Същите са абсолютно несъстоятелни, доколкото, и двамата са узнали, почти 2 месеца, след
тази дата, че има вероятност подсъдимият, да търпи ефективно наказание
ЛОС, но си спомнят точно на коя дата са
се събрали да се черпят.В същото време, никой от тези двама свидетели не е категоричен
за повода, за почерпката.Освен това, въпреки, изминалият период от време, тези
свидетели си спомнят, какъв вид алкохол и какво количество е изпил подсъдимият,
въпреки че св. А. твърди, че самият той е бил доста пиян?!. На фона на всички тази тяхна загриженост, за
подсъдимият и тяхното желание да му помогнат, тези свидетели не са отишли да
заявят тези информация която имат на ДП, а изнасят тези данни едва във
съдебната фаза, след като са го обсъдили с адвоката на подсъдимият./Междувпорчем
адвоката на подсъдимият в съдебната фаза на наказателното производство е същият
и в ДП/. Показанията на тези свидетелите
М. и А., както и обясненията на
подсъдимия, се дискредитират от показанията на св.П., който заявява, че заедно
с подсъдимият са заминали на 27.06.2020г., в дома на детето на подсъдимия
неговата майка в с.Милковица, където са преспали и на следващият дена, около обяд, заедно, потеглили с колата на
подсъдимият, в обратна посока, към гр.Плевен, когато в с.Шиково били спрели за
проверка от ПП.
От
правна страна:
С оглед установената по делото
фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.343б, ал.3 от НК.
За съставомерността на деянието по
чл.343б, ал.3 НК от обективна страна е достатъчно да се установи самото
извършване на деянието – управление на моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества без значение кога е било употребено веществото. Съставът
на престъплението не свързва осъществяването му с определена концентрация на
наркотичните вещества (за разлика от състава на престъпленията по чл. 343б, ал.
1 и ал. 2 НК) или установяването на неспособност дееца да управлява превозното
средство. За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на
определени общественоопасни последици – конкретен престъпен резултат, поради
което престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е формално, на просто
извършване.
Редът за
установяване на употреба на наркотични вещество или техни аналози за деяния,
съставомерни по чл. 343б, ал. 3 от НК е регламентиран
в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В настоящият случай,
защитата не оспорва показания на
техническото средство, в случаят “Дрегер Дръг Тест 5000” с фабр. №АРЛК-0013, а
на последващата взетата кръвна проба на подсъдимият.
Съгласно
чл. 1, ал. 5 от Наредбата, тестовете, с които се установява употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи. В случая подсъдимия е тестван с техническото средство „“Дрегер
Дръг Тест 5000” с фабр. №АРЛК-0013”. Наличието на наркотично вещество – метамфетамин, е установено по надлежен ред,
предвиден в цитираната Наредба и резултатите от проверката са били отразени в протокол от св.А.. Всичко
това е удостоверено по предвидения ред в чл. 6, ал. 3
от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози. Същата констатация е отразена и в пробата за лабораторното изследване.
Дори и да се приеме, че неправилно е била извършено кръвното изследване и
същото да се преравни на отказ на
извършване на лабораторно изследване, то в такива случаи, за
достоверно следва да се отчете показанието на
теста към момента на проверката, което е обективирано в посочените по- горе
писмени доказателства.Предвид събраните доказателства, настоящата инстанция
приема, че не се установява да са допуснати нарушения при осъществяване на
посочената в методическите указания процедура.
Не е необходимо и водача да е бил за съставомерността на деянието и водача да е
бил повлиян от приетото вещество. Редакцията на нормата
на чл.343б, ал.3 НК не поставя изискване водачът да е бил повлиян от
тези вещества, респ. не се интересува дали и доколко това се е случило. Когато
бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества без значение дали и
по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на
способността му да управлява превозното средство, той следва да носи
наказателна отговорност по чл. 343б ал. 3 НК, тъй като са изпълнени
признаците от състава на посоченото престъпление. на
превозното средство.
Престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията
на формалните, при което умисълът може да бъде пряк. За прекия умисъл е
необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. При наличие на обективно
установена употреба наркотични вещества, свидетелство за което е резултата
от техническото средство и от лабораторното изследване, обективирано в Протокол
за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози на
Специализирана химико-токсикологична лаборатория към ВМА-София, несъмнено
се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. В случая, подсъдимият
е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества-
в случая метамфетамин, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал
лекия автомобил м.“Фолксваген Голф “ с рег. № ЕТ 12 82 КС. Безспорно той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е обществено опасните
последици, които деянието причинява в обективната действителност
и желаел тяхното настъпване, като е направил всичко възможно за
постигане на противоправния резултат.
Поради
изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
По
наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието следва да се съобразят всички обстоятелства, имащи значение за
наказателната отговорност на подсъдимия, както и целите на наказателната
репресия по чл. 36 НК.
За престъплението по чл.343б, ал.3
от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева.
Съдът като взе предвид предишните
осъждания на подсъдимия, лошите му характеристични данни, многобройните му
наказания по ЗДвП, намери, че следва да наложи на подсъдимия
кумулативните наказания лишаване от свобода и глоба в минималния предвиден за
процесното престъпление размер, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лева, които са от естество да постигнат целите
на наказанието по чл.36 от НК.
На основание чл.343г, вр. чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът постанови и кумулативно предвиденото наказание лишаване
на подсъдимия от право да управлява МПС за същият срок от една година и шест месеца
Предвид признаването на подсъдимия П.
за виновен в извършването на престъпленията по чл.343б, ал.3 от
НК , съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: