Разпореждане по дело №830/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16431
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20231110100830
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 16431
гр. С., 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20231110100830 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение за представяне
на обезпечение: Същата представлява по своя характер неустойка за забавено плащане. Това
е така, защото предоставянето на обезпечение не представлява условие за отпускане на
кредита, т.е. същият не е възникнал като обезпечен, нито е свързано с договорено от
страните изменение на условията по кредита. След като кредиторът е приел да отпусне
кредита при определените в договора условия, без изпълнението на насрещното задължение
за плащане да е гарантирано с поръчителство или друг вид обезпечение, липсата на такова
обезпечение в един последващ момент, не води до каквато и да било промяна в правната
сфера на кредитора по необезпечения кредит, която да обосновава начисляването на
компенсаторната неустойка. Така посочената клауза противоречи на императивната норма
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за забава: Съгласно цитираните по-горе
разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, в случай на забава, потребителят по договор за
потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Договорната
клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок
размер (еднократно начислявана сума в размер на 10 % от неплатената част от главницата),
влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е
нищожна.
По отношение претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземането:
По същество тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, за което
законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От
изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на
1
клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).По отношение на
претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата
за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу
тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на
такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието
й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в
посочената част следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с № 35104/30.09.2022 г.по описа на Регистратура на .........,
подадено от ..........., срещу Д. А. А. в частта за сумата от 704,82 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, неустойка за забава в размер на 175,70 лева и
разходи за събиране на вземането в размер на 135 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2