Р Е Ш Е Н И Е
61/03.04.2018 г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в публично
заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина
Лазарова
Секретар Геновева Ненчева
Прокурор Искра Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВЧНД №98 по описа за 2018
год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на М.О.К., чрез защитника й адв.Др.Д. против
определението на Варненския окръжен съд от 12.03.2018г. постановено но чнд №209/2018г.,
с което е заменено частично наложеното й наказание “лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца, условно с изпитателен срок от четири години с
постановена пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител през
изпитателния срок с наказание лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца при общ режим.
Прави се искане
настоящата инстанция да отмени това
определение и откаже исканата замяна или наложи друга побационна мярка.
Защитата на
привл.К. поддържа жалбата в с.з. като счита, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, като излага съображения, че неизпълнението на наказанието се
е дължало на извинителни причини, представлявало е изолиран случай и че към
настоящия момент пробационните мерки се изпълняват, жалбоподателката работи предстои
да завърши образованието си.
Представителят
на пробационната служба изразява становище за неоснователност на жалбата.
Апелативния
прокурор също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
допустима и разгледана по същество е основателна.
Обосновано и
законосъобразно окръжният съд е приел, че осъденият не е изпълнявал
задълженията си по наложената пробационна мярка. Изпълнението на пробационната
мярка е започнало на 26.11.15г.като осъдената е била запозната с правата и
задълженията си. Не е вярно приетото от съда, че „малко след това са започнали
неизпълненията на съпътстващата мярка“ Видно от приложеното досие през 2016г.
има само едно нарушение през м.август, а системните нарушения са започнали от
м.май 2017г. т.е. година и половина след началото на изпълнение на
съпътстващата мярка. В този период осъдената К. е престанала да ходи на работа
и да са явява на изпитните сесии като частна ученичка. Държала се неадекватно и
агресивно. Поради това и от м.септември 2017г. са били планирани по 3-4 срещи
месечно с пробационния служител. През този период има 12 пропуснати срещи.
В изготвената
първоначално оценка на риска от рецидив са отчетени средни стойности – 47
точки. Нивото на лиска от вреди също е определен на средно ниво. Като рисков
фактор са отчетени прекъсването на образованието, липсата на трудова заетост,
поведението й през тези девет месеца, обкръжението й от криминално проявени
лица.
От своя страна
жалбоподателката твърди, че през този период е попаднала под влиянието на
неподходящ човек, била е малтретирана, пречело й се да изпълнява задълженията
си по съпътстващата мярка. Представя 5бр. мед. бележки с описани там
травматични увреждания, както и 3 бр. характеристики и трудов договор от
08.02.2018г. вподкрепа на твърденията си.
Настоящата
инстанция счита, че обосновано и законосъобразно първата инстанция е приела,
че има нарушение на изпълрнението на
съпътстващата мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, но също
така счита, че една замяна, дори
частична, на наложеното наказание лишаване от свобода с приложение на
чл.66 НК би променила волята на съда при определяне вида и размера на
наказанието. Вярно е, че разпоредбата на чл.86 ал.3 НК предвижда такава замяна,
но тя не е задължителна за съда, като същия може да я замени с друга пробационна мярка или да постанови да
изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода. В
конкретния случай следва да се приеме, че действително върху осъденото лице е
било оказвано негативно въздействие и макар тя да е имала възможност да уведоми
за това пробационния служител и да поиска отлагане и пренасрочване на
предвидените по график срещи, то предвид предишните й зависимости, характерови
особености и начин на живот, една замяна макар и частично на отложеното
наказание лишаване от свобода с ефективно такова би се оказало несъразмерно
тежко. Жалбоподателката показва едно устойчиво намерение за преосмисляне на
поведението си, социалните си нагласи и откъсване от неблагоприятната среда,
започнала е работа и й предстои завършване на средното образование като частен
ученик. Предвид на това настоящата инстанция намира, че една друга пробационна
мярка – „поправителен труд за срок от 10 месеца при 10% удръжки от трудовото й
възнаграждение би била по-подходяща и би спомогнала осъдената К. да продължи
започналия процес на поправяне и превъзпитание, ще и даде възможност да завърши
образованието си и да продължи да работи и се движи в една различна среда.
Водим от горното
и на основание чл.345 вр.чл.341 ал.2 и чл.452ал.3 НПК Варненският апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определението от 12.03.2018г. на Варненския окръжен съд по
чнд №209/2018г., с което е заменено частично наложеното на М.О.К. наказание „лишаване
от свобода“за срок от две години и шест месеца, с приложение на чл.66 НК с
четири годишен изпитателен срок и съпътстваща
пробационна мярка: „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за времето
на изпитателния срок, с наказание лишаване от свобода за срок от една година и
три месеца при общ режим, като заменя
същото наказание с друга пробационна
мярка – „поправителен труд“ за срок от десет месеца при 10% удръжки от
трудовото възнаграждение по местоработата на осъденото лице – „КОТАК11“ЕООД с
адрес и седалище гр.Варна бул. „Вл.Варненчик“71 ЕИК *********, като времето
през което се изтърпява мярката не се зачита за трудов стаж.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.