№ 94
гр. Силистра, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500247 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Т. Р. Т., ЕГН **********,
чрез адв. С.И. от АК, гр. Русе, против Решение № 121/21.06.2022 г., постановено по гр. дело
№ 413/2020 г. по описа на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е ОПРЕДЕЛИЛ
режим на лични отношения на бащата Т. Р. Т., с ЕГН **********, с детето Дария Т.а Радева,
с ЕГН **********, като родителят има право да го вижда всеки първи петък от месеца от
15:00 ч. - 17:00 ч., като срещите се осъществяват в присъствието на майката или посочено от
нея лице, със съдействието на служител на ДСП. Майката следва да осигури явяването на
детето в ДСП - гр. Тутракан, отдел „Закрила на детето” за осъществяването на срещите.
Когато срещата не може да се осъществи в първия петък от месеца по обективни причини,
свързани с майката или детето, режимът на лични контакти ще се осъществява в третия
петък на същия месец от 15:00 ч. - 17:00 ч., при същите условия. Жалбоподателят счита, че,
в тази част обжалваното решение е неправилно, поради неправилно направени изводи и
нарушение на материалния закон, както и постановено в противоречия с практиката на
съдебната система в страната. Изложени са съображения в тази насока, моли въззивната
инстанция да го отмени и постанови ново, като определи следния режим на лични
отношения: бащата може да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10 часа до 18 часа в
неделя, когато следва да го връща при майка му до навършване на 7/седем/ годишна възраст.
След навършването на възрастта с преспиване. Така също и двадесет и пет дни през лятото,
когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск след навършване на 7/седем/
годишна възраст на детето.с което да уважи изцяло исковите и претенции, като претендира
и разноски по делото за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв.
И., който поддържа жалбата.
Ответницата по жалбата и ищца по предявените пред районния съд искове Г. Д.
СТ., ЕГН **********, чрез адв. Е.Г. от СсАК , е депозирала писмен отговор по реда на чл.
1
263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно в
обжалваната част, поради което моли да бъде оставена без уважение като бъде потвърдено
обжалваното решение. За с.з. пред тази инстанция е представено писмено становище от адв.
Г., с което поддържа отговора по чл. 263 ГПК.
Окръжният съд,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
наведените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Въззивната а жалба е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е съобразена с изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е
допустима.
Пред районният съд са предявени а обективно съединени искове по чл. 127, ал.
2, чл. 146, във вр. с чл. 143 и чл. 149 от СК от настоящата въззиваема против въззивника
Т.Р., като претендира съдът да и предостави упражняването на родителските права по реда
на чл. 127, ал. 2, предл. 2 от СК по отношение на детето Дария Т.а Радева и определи
местоживеенето му при нея на основание предл. I от същият текст, както и да определи
режим налични отношения по чл. 127, ал. 2, предл. 3 от СК на ответника с детето както
следва: един път месечно, първият петък на месеца, от 16:00 до 17:00 ч. в Дирекция
„Социално подпомагане” Тутракан, отдел „Закрила на детето”, в присъствието на член на
разширеното й семейство и социален работник от Отдел „Закрила на детето” и го осъди да
заплаща на детето си чрез нея като майка и законен представител месечна издръжка по чл.
146 и чл. 143 от СК в размер на 152,50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
в съда, ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане, до настъпване на
обстоятелство, изменящо или изключващо плащането, както и да бъде присъдена издръжка
за минало време по чл. 149, във вр. с чл. 143 от СК за периода 14.11.2019 г. - 06.10.2020 г., в
общ размер на 1 618 ле., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до
окончателното й плащане.
Предмет на жалбата е решението в частта, касаещо режимът на лични отношения
между бащата и детето, който жалбоподателят счита за изключително недостатъчен и
възпрепятстващ нормалните взаимоотношения между баща и дъщерля.
Пред районния съд е установено, че след деветгодишно фактическо съжителство
между страните, на 24.04.2019 г. се родила дъщеря им Дария, като впоследствие, през
ноември същата година, те се разделили, тъй като скандалите между тях зачестили,
придружени със съмнения за изневяра от страна на жалбоподателя, както и агресивно
поведения от негова страна, съпроводено със закани за убийство на въззиваемата. След
раздялата последната се установила при родителите си в село Варненци, като продължила
да посещава въззивника в дома му, заедно с детето, за да може той да поддържа контакт с
нея. Така се стигнало до конфликтът от 23.04.2020 г., при поредното им посещение в с.
Нова Черна в дома на ответника. Часът бил около 20.00 часа,а въззивникът пиян. Въпреки
това, въззиваемата му дала детето и и докато го държал, силно залитнал в посока към
масата. Майката взела детето, защото се притеснила, че ще пострада , а ответникът започнал
да крещи, да я заплашва, поради което тя побягнала с детето към колата, си, която била
паркирана на улицата пред дома му. Ответникът я последвал със закани „Ще ти счупя
главата! Ще ти отрежа главата! Ще те убия, и ще те излежа!”. В момента,в който успяла да
влезе в колата и да потегли, ответникът достигнал до колата й, и силно ударил с юмрук
вратата зад шофьора. Въззиваемата изпитала силна уплаха, още повече, че след този случай,
въззивникът продължил да оправя заплахи за живота и здравето - нейните и на близките й,
по интернет. По повод на този инцидент било образувано ГД № 150/2020 г. по описа на PC –
Тутракан и издадена била Заповед за незабавна защита № 3/14.05.2020 г. по ГД № 150/2020
г. по описа на PC Тутракан, с която били постановени мерки за закрила. Въпреки, че
2
впоследствие съдът отменил мерките за защита, предприети по отношение на детето Дария,
ответникът не предприел никакви конкретни действия, за да започне да се вижда с детето. В
периода 12.05.2021 г. - 29.11.2021 г. въззивникът е изтърпявал наказания „Лишаване от
свобода” в Затвора Белене за престъпления по чл. 197, т. 3, във вр с чл. 195, an. 1, т. 4 и чл.
194, ал. 1 от НК (НОХД№ 5/2019 г. на ТнРС) и чл. 3436, ал. 1 от НК (НОХД № 70/2021 г.).
Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е
направил извода, че при определянето на режима на лични отношения следва да бъде
съобразен факта, че към настоящия момент детето е на 3 години и не познава баща си,
защото контактите с него са преустановени, когато е било на шест месеца. Взел е предвид,
че бащата проявил агресия по отношение на майката в присъствие на детето, поради което
са наложени мерки по ЗЗДН. Осъждан е два пъти, като едното от извършените от него
престъпления е за шофиране на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над законово
допустимите граници. Ето защо, е определил т. нар от него рестриктивен режим, като на
бащата бъде предоставена възможност да вижда детето всеки първи петък от месеца от 15:00
ч. - 17:00 ч., като срещите се осъществяват в присъствието на майката или посочено от нея
лице със съдействието на служител на ДСП и за целта майката следва да осигури явяването
на детето в ДСП - гр. Тутракан, отдел „Закрила на детето”.
Съдът счита, че това разрешение има характер по – скоро на наказание за бащата
във връзка с неговото неправомерно поведение, но едва ли ще постигне целта да се
възобнови или направо да се създаде наново прекъснатата още в ранна детска възраст
връзка между баща и дъщеря. Като се има предвид, че детето е вече на повече от три години
и е навлязло във възраст, в която социалните контакти и общуването, особено с родителите
и близките от разширеното семейство, вече придобиват все по – голямо и определящо
значение, съдът счита, че действително следва да се използва нетрадиционен и постъпателен
подход при регламентацията на режима на лични отношения между бащата и детето. Съдът
счита, че постепенното увеличаване на времето, прекарано заедно, е най- добрият начин да
се създаде тази така необходима връзка между тях, като същевременно се отчитат рисковете
от рецидив на агресивните прояви на бащата, както и склонността му да управлява
автомобил след употреба на алкохол. Затова посоченият в жалбата режим на лични
отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00
часа в събота и от 10 часа до 18 часа в неделя, когато следва да го връща при майка му до
навършване на 7/седем/ годишна възраст, а след това с преспиване, както и двадесет и пет
дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск след навършване
на 7/седем/ годишна възраст на детето, съдържа известни рискове, поради посочените вече
причини. Възприетият от РС подход режимът да се осъществява в присъствието на социален
работник, въззивната инстанция намира за уместен, но счита, че ще е по – удачно да се
използва ресурсът на Центъра за обществена подкрепа в Тутракан, а не ДСП, тъй като е по –
гъвкав и специализиран за работа с прояви на агресия в семейството. Същевременно, обаче,
само два часа в месеца и то за неопределен срок, е изключително малко като време, особено,
ако наистина се цели да се възстанови връзката между баща и дъщеря. В крайна сметка,
дори съседите си едно дете вижда по – често, макар и за по – кратко време, отколкото би
виждало баща си, който живее в друго населено място. Ето защо, съдът счита, че следва да
се определи режим на лични отношения с постепенно нарастване на продължителността на
прекараното съвместно време, като се регламентира въззивникът да има право да вижда
дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя по два часа на ден от 10 до 12 часа в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице, както и в присъствието на
служител на Центъра за обществена подкрепа в гр. Тутракан. Това време следва да се
увеличава с един час всеки месец, считано от влизане на решението в сила, докато достигне
времето от 10 до 18 часа всяка събота и неделя. Майката ще има право да посещава срещите
до изпълване на този режим по нейна преценка, каквото задължение ще има и служителят
на ЦОП, гр. Тутракан докато се достигне режима от четири часа дневно, след което същият
3
може да продължи да посещава срещите по преценка на ЦОП. За достигане на оптималния
режим, посочен от ищеца, са необходими девет месеца, след което режимът ще се
осъществява от 10 ч. до 18 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца, но без
участието на други лица, до навършване на седем години на детето. След тази дата –
24.04.2026 г., личните отношения между бащата и детето ще се осъществяват всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 ч. в неделя с преспиване и по
двадесет и пет дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск
Съдът счита, че предложението на жалбоподателя детето да не остава за преспиване при
него до седемгодишната му възраст е проява на родителска отговорност и правилна
самопреценка, че той не може да се нагърби с грижата за детето при подготовка за сън и
събуждане. Наред с това, страните винаги разполагат с възможността да поискат друг режим
на лични отношения от съда, както и други разрешения на въпросите, касаещи интересите
на детето, свързани с исково производство или съдебна администрация, ако има промяна в
обстоятелствата.
С оглед приетото по-горе СОС констатира, че фактическите обстоятелства са
правилно установени от районния съд, но тяхната неправилна преценка относно значението
им при определяне на режима на лични отношения между бащата и детето води до отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново в
гореизложения смисъл. Въззивникът претендира разноски пред тази инстанция, които
възлизат на 400 лв. за адв. хонорар и следва да му бъдат присъдени, предвид
основателността на жалбата. Направени са и разноски за ДТ, които обаче той не претендира
в двукратно заявеното му в писмен вид искане за присъждане на такива.
Водим от гореизложеното Силистренския окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 121/21.06.2022 г., постановено по гр. дело № 413/2020 г. по
описа на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични
отношения на бащата Т. Р. Т., с ЕГН **********, с детето Дария Т.а Радева, с ЕГН
**********, като родителят има право да го вижда всеки първи петък от месеца от 15:00 ч. -
17:00 ч., като срещите се осъществяват в присъствието на майката или посочено от нея лице,
със съдействието на служител на ДСП. Майката следва да осигури явяването на детето в
ДСП - гр. Тутракан, отдел „Закрила на детето” за осъществяването на срещите. Когато
срещата не може да се осъществи в първия петък от месеца по обективни причини, свързани
с майката или детето, режимът на лични контакти ще се осъществява в третия петък на
същия месец от 15:00 ч. - 17:00 ч., при същите условия, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Р. Т., с ЕГН **********, с
детето Дария Т.а Радева, с ЕГН **********, като родителят има право да го вижда всяка
първа и трета събота и неделя по два часа на ден от 10 до 12 часа в присъствието на майката
Г. Д. СТ., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, както и в присъствието на
служител на Центъра за обществена подкрепа в гр. Тутракан. Времетраенето на срещите
може да се увеличава с един час всеки месец, считано от влизане на решението в сила,
докато достигне времето от 10 до 18 часа всяка събота и неделя. Майката Г. Д. СТ., ЕГН
********** има право да посещава срещите до изпълване на този режим по нейна преценка,
докато служителят на ЦОП, гр. Тутракан е задължен да присъства на срещите докато се
достигне режима от четири часа дневно, след което същият може да продължи да посещава
срещите по преценка на ЦОП. След достигане на това времетраене, режимът ще се
осъществява от 10 ч. до 18 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца, но без
участието на други лица, до навършване на седем години на детето. След тази дата –
24.04.2026 г., личните отношения между бащата и детето ще се осъществяват всяка първа и
4
трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 ч. в неделя с преспиване и по
двадесет и пет дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск
ОСЪЖДА Г. Д. СТ., ЕГН **********, да заплати на Т. Р. Т., с ЕГН **********,
направените от него разноски по делото пред тази инстанция в размер на 400 /
четиристотин/ лв.
В останалата част решението на ТРС като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен Съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5