Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 11.11.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори
състав, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов
гражданско дело № 654/2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Гаранционен фонд (ГФ)
от гр. София, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К.и С.С., чрез
пълномощник, против А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Предявеният иск е с
правно основание чл. 558, ал. 7 от действащия понастоящем Кодекс за
застраховането (КЗ), която разпоредба е идентична с разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 от отменения Кодекс за застраховането (КЗ (отм.)), във вр. с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, доколкото, макар
деликтът да е настъпил по време на действието на отменения закон, действащият
понастоящем КЗ е бил в сила и към 22.02.2017 г. – датата, на която се твърди,
че е извършено от ищеца плащане на претендираната срещу ответника сума. Във връзка
с това, посочването от съда в определението от 02.11.2021 г. по делото като
основание на предявения иск на разпоредбата по отменения КЗ и промяната на
правната квалификация на иска със съдебното решение не накърнява правата на
страните, доколкото те са предприели процесуална активност и са се защитавали
именно с оглед на изведените от съда факти, които са напълно идентични,
доколкото идентични са както цитираните разпоредби, така и разпоредбите на чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от действащия понастоящем КЗ и чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.), които ищецът сочи като основание за извършеното от него
плащане на увреденото лице и по този начин обосновава своята активна материална
легитимация.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.),
сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, на 22.02.2017 г. е изплатил по щета №
210358/08.11.2016 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000,00 лева на пълномощника на Б.Е.П. (действаща чрез своите родители Е.П.
и М.П.), пострадала като пешеходка при пътно-транспортно произшествие (ПТП),
настъпило на 15.12.2015 г., около 7,30 часа, в гр. Своге, на ул. „Република“,
преди кръстовището с бул. „Искър“. Твърди се, че виновен за ПТП, съгласно
влязло в сила споразумение по НОХД № 302/2016 г. по описа на PC Своге, е
ответникът, който управлявайки лек автомобил „Фиат Брава“, с ДКН …, собственост
на Г. И. М. от …., на пешеходна пътека не пропуска пресичащата правомерно Б. П.
и преминава през левия й крак. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490
от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” (ГО) на автомобилистите към датата на ПТП.
Ответникът е поканен от ищеца да възстанови изплатеното от ГФ, но лицето не е
погасило задълженията си. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000,00 лева, представляваща изплатеното обезщетение от
Гаранционен фонд по щета № 210358/08.11.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От страна на ответника, чрез пълномощника адв. К.Г., е подаден писмен
отговор. Искът се оспорва, както по основание, така и по размер. Твърди се, че
ответникът не е участвал в преговорите по определяне на претендираните суми,
поради което не е обвързан с размера на изплатеното обезщетение. Относно
представеното с исковата молба от ищеца медицинско удостоверение се посочва, че
от същото е видно, че Б.П. е прегледана на 14.01.2016 г., което е един месец
след настъпилото ПТП. Твърди се още, че не е налице причинна връзка между
уврежданията, описани в него и настъпилото ПТП, а в представения по делото
констативен протокол не са описани наранявания, за които ищецът е изплатил
обезщетение. Последното възражение в писмения отговор е уточнено в първото по
делото открито съдебно заседание в смисъл, че се твърди, че на пострадалата не
са изплатени никакви суми. Настоява се искът да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени са и са изслушани
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, и съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира, като обективни и компетентно изготвени.
Съдът, като взе предвид постъпилата
искова молба, становищата на страните и съобразявайки събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представените с исковата
молба писмени доказателства, с окончателно Определение от 20.09.2016 г., имащо
последиците на влязла в сила Присъда, постановено по НОХД № 302/2016 г. по
описа на РС Своге, е одобрено Споразумение между прокурор от РП Своге и защитника
на обвиняемия А.Д. (ответник в настоящото производство), с което Д. се е
признал за виновен за това, че на 15.12.2015 г., около 7,30 часа в гр. Своге,
на ул. „Република“, преди кръстовището с бул. „Искър“, при управление на МПС –
лек автомобил „Фиат“, модел „Брава“, с ДК № …, собственост на Г. И. М. от …..,
с посока на движение от …., нарушил правилата за движение и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Б.Е.П., изразяваща се в счупване на петата
метатарзална (ходилна) кост на левия крак, като деянието е извършено на
пешеходна пътека. В този смисъл е и Констативен протокол за ПТП, както и заключението
на вещите лица по комплексната автотехническа и медицинска експертиза.
От последното, както и от представените
медицински документи, приети като писмени доказателства, се установява още, че счупването
на петата метатарзална (ходилна) кост на левия крак на П., макар обичайният
период за възстановяване да е около 2-3 месеца, до 27.01.2017 г. са били налице
лек оток, ограничени и болезнени движения на лявото ходило, данни за деформация
на свода на стъпалото и препоръки за ортопедични стелки и/или на подходящи
обувки, при ограничен двигателен режим и спортни занимания.
От справката от базата данни на
Информационния център към ГФ е видно, че към 15.12.2015 г. автомобилът
управляван от А.Д. е бил без сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите.
ГФ е изплатил на 22.02.2017 г. по
банкова сметка *** „Банка ДСК“ на адв. М.Б.П. сума в размер на 10 000,00
лева, представляващи обезщетение по щета № 210358/08.11.2016 г., като сумата е постъпила
по сметката на титуляра адв. М. Б. П. на 23.02.2017 г., видно от приетото по
делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
С регресна покана ищецът е поканил
ответника да възстанови платеното, като пратката не е потърсена от получателя.
Не се представиха данни за извършено плащане от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
че предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество – изцяло
неоснователен и недоказан. Съображенията са следните:
Искът по чл. 558, ал. 7 от действащия понастоящем КЗ, идентичен с чл. 288, ал. 12 от (отм.),
съобразявайки и разпоредбите към които цитираните такива препращат – чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от действащия понастоящем КЗ, идентична с чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), е регресен, уреден е в полза на ГФ и ответник по
него е виновният причинител на вредите. ГФ изплаща обезщетения при липса на
сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, настъпило ПТП и
причинени от него вреди, като след изплащане на това обезщетение фондът встъпва
в правата на увреденото лице до размера на платеното и лихви, както и разходите
за определяне и изплащане на обезщетението.
Ищецът ГФ следваше да докаже, че е заплатил обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на увреденото лице от противоправното поведение на
делинквента, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България, че е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България, и че виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Осъществяването на
горния фактически състав има за последица встъпване на гаранционния фонд в
правата на увреденото лице до размера на платеното – чл. 558, ал. 7 от
действащия понастоящем КЗ, идентичен с чл.
288, ал. 12 от (отм.).
По делото е представено влязло в сила Споразумение между прокурор от РП
Своге и защитника на обвиняемия А.Д. (ответник в настоящото производство), с
което Д. се е признал за виновен в извършване на ПТП на 15.12.2015 г. с лек
автомобил „Фиат“, модел „Брава“, с ДК № …, в резултат на което е пострадала Б.
Е. П., което е потвърдено с окончателно Определение, имащо правните последици
на влязла в сила Присъда, което, на основание чл. 300 от ГПК, е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Доказани са и обстоятелствата, че моторното превозно средство, управлявано
от ответника обичайно се намира на територията на Република България и за
същото не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (видно от приложената към исковата молба справка, на л. 10 от
делото, полицата е подадена като прекратена на 30.10.2015 г., а произшествието
е станало на 15.12.2015 г.).
Това води до извод, че при извършено плащане на дължимото обезщетение на
пострадалото лице в патримониума на ГФ възниква правото да търси от извършителя
на деликта връщане на платената сума.
Описаното по-горе съдържание на чл. 558, ал. 7 от КЗ, обаче, води до извод,
че основателността на исковата претенция на първо място е обусловена от
наличието на доказателства за извършено плащане от страна на ГФ в полза на
пострадалото лице, а не на когото и
да е, на основание чл. 557, ал. 1 и 2 от КЗ.
В случая по делото няма представени доказателства за плащане на
обезщетението в полза на пострадалото лице. От представеното с исковата молба
платежно нареждане, а и от приетата ССЕ се установява, че плащане е извършено,
но в полза на адв. М.Б.П., а не в полза на Б.Е.П. По делото липсва каквото и да
било доказателство, от което да се установява изразено от последната съгласие
дължимото й се обезщетение да се преведе по сметка на адв. П., като нито в
заявлението, нито в изхождащ от П. документ, не е налице дори посочване на банковата
сметка, по която е извършено плащането. Нещо повече – в случая П., родена на ***
г., е навършила 16 години още преди процесното ПТП, настъпило на 15.12.2015 г.,
а в годината на плащането, извършено на 22.02.2017 г. е предстояло да навърши 18
години. При това положение, дори заявлението до ГФ от 08.11.2016 г. не е
подадено от правоимащото лице. Не е следвало то да се подава от родителите на П.,
като нейни законни представители, чрез сочените за техни пълномощници –
адвокатите П. и Д., вместо от самата П., със съгласието на нейните родители,
съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството. След навършване на
14-годишна възраст, родителите на лицето не могат да изразяват воля вместо, а
единствено наред с него и дори да беше представено изходящо от тях пълномощно –
това не би променило изводите за липса на упълномощаване от пострадалата и за
липса на плащане в нейна полза. Това е допълнително обстоятелство, което води
дори до извод за незаконосъобразното образуване на производството пред ГФ.
Налице са основателни съмнения относно това, дали пострадалата изобщо е
разбрала за завеждането на преписката в ГФ и за „изплатеното й“ обезщетение. От
съществено значение е и обстоятелството, че в настоящия случай не е налице
предходно проведено съдебно производство, например по чл. 558, ал. 5 от КЗ, в
което съдът, след като провери евентуално представеното писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписите, съгласно изискванията на чл. 558, ал. 6 от КЗ,
да постанови изплащането на сумата да се извърши по банковата сметка на адв. П.,
вместо по банкова сметка ***, като единствено в последния случай, не следва да
бъде доказвано упълномощаването на процесуалния представител да получи
изпълнение, тъй като това негово право би било установено с диспозитива на влязъл
в сила съдебен акт.
Ето защо, не толкова с оглед уточненото в първото съдебно заседание
възражение от страна на ответника, а доколкото в доклада по делото съдът беше
посочил единствено, че ищецът следва да докаже, че е заплатил обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на увреденото лице от противоправното
поведение на делинквента, без да посочи, че ищецът следва да докаже, че
обезщетението е заплатено именно на увреденото лице, а и с оглед останалите, изложени
по-горе обстоятелства, с определение от 16.08.2022 г. по делото съдът изрично
указа на ищеца, че носи тежестта да докаже факта, че е заплатил обезщетение на
увреденото лице за неимуществените вреди, причинени от противоправното
поведение на делинквента, че изпълнението е направено на кредитора или на
надлежно овластено от него лице, или че кредиторът го е потвърдил, или се е
възползвал от него. Със същото определение съдът изпълни и задължението си да
укаже на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че същият не сочи
доказателства за твърдения от него факт в исковата молба, че е заплатил
обезщетение на пълномощник на П. с платежното нареждане от 22.02.2017 г., като
предостави възможност на страните да изразят своето становище и да ангажират
доказателства във връзка с дадените указания. Вместо това, от ищеца беше
поискано допускането на ССЕ, каквато вече беше приета по делото, от което
искане впоследствие ищецът се отказа в проведеното на 11.10.2022 г. по делото
о.с.з. след повторно предоставен му отдалечен достъп до делото. Въпреки това,
ищецът не ангажира доказателства съобразно указанията на съда и така останаха
недоказани подлежащите на доказване от ищеца обстоятелства, че обезщетението е
заплатено именно на увреденото лице Б. П. или на надлежно овластено от нея
лице, или че същата го е потвърдила, или се е възползвала от него. Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, ако изпълнението не е направено
на кредитора, то лицето, което е получило изпълнението, трябва да бъде овластено
от кредитора, от съда или от закона. В тежест на ищеца е да докаже някой от
начините на овластяване, което той не е направил. Нещо повече, изпълнението на
представител без представителна власт не поражда действие, освен ако кредиторът
се е възползвал от него или го е потвърдил.
Доказателства за горните обстоятелства, въпреки дадената възможност за
това, не бяха представени. Последното води до извод, че все още не са изпълнени
изискванията на чл. 558, ал. 7 от КЗ, за да се приеме, че в патромиунма на ищеца
е възникнало правото да търси от извършителя на деликта платеното на
пострадалия обезщетение, защото то не е платено на Пешева, а както се посочи,
дори не е искано от нея.
Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в хода по същество от
пълномощника на ГФ, че ответникът не може да оспорва обстоятелството, че
обезщетението е изплатено именно на увреденото лице. Това е така, доколкото в
случая на ищеца са дадени указания, че носи тежестта да докаже факта на плащане
по сметка на пострадалото лице и извършването му е елемент от фактическия
състав, обуславящ възникване на спорното право, който изисква плащане да е
извършено именно на пострадалия, а не на когото и да било. Касае се за
необходимостта от провеждане от страна на ищеца на пълно и главно доказване
относно активната си материална легитимация по спорното право. Това той следа
да направи, без значение дали е било направено възражение от ответника за това
или не, доколкото трайна е съдебната практика, че дори при липса на отговор на
исковата молба, това не освобождава ищеца от възложената му с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест, щом не е налице изрично направено от ответника
признание на иска или на заявените с исковата молба факти. При липса на
доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови
решението си. Или както е прието в Определение № 730 от 31.12.2020 по т.д. №
1736/2020 г. на II т.о. на ВКС, съществува
съществено различие между навеждане на факти и доказването, а само доказани
факти могат да бъдат взети предвид от съда при решаване на делото. Съобразено
това различие, както и правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено с чл. 154, ал. 1 от ГПК означава, че ищецът всякога, освен при
изрично признание на ответника, е длъжен да докаже фактите на които се основава
исковата му претенция, т.е. фактите визирани в хипотезиса на правната норма, от
които се извежда правото, по повод на което търси правна защита (правопроизводящите
факти) – елементи от фактическия състав на правната норма, която следва да се
приложи. Затова дори в хипотезата, когато ответникът било просто отрича
твърдяното с исковата молба, било не взема становище по иска, ищецът е длъжен да
докаже фактите, от които произтича правото, по повод на което той търси защита,
ако иска да не бъде отхвърлена исковата му претенция.
В настоящия случай такъв правопораждащ правото на ищеца и подлежащ на
доказване факт е извършено от него именно в полза на пострадалото лице плащане
на претендираната от ищеца сума, независимо от наличието или липсата на
възражение за това от страна на ответника, което на още по-голямо основание
води до извод, че ответникът не може да бъде лишен от възможността да релевира
подобно възражение, както е в настоящия случай, или дори без да е направил
това, да наведе довод за недоказаност на посочения факт в хода по същество при
обсъждане на събраните по делото доказателства.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и
разпоредбите на чл. 78 от ГПК, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати
направените от ответника разноски по делото, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, чийто размер е под минималния,
определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 година на ВАС, поради което
възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен
фонд, код по Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., против А.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща изплатеното
обезщетение от Гаранционен фонд по щета № 210358/08.11.2016 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, код по
Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., да заплати на А.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 800
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :