Р Е Ш Е Н И Е
№...
10.11.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 09.11.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №6814 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД гр.София срещу Е.Р.В. ***. С
исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за паричен заем №5451906/04.07.2018г. с „Вива
кредит“ ООД. На 01.04.2019г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/
между „Вива кредит“ ООД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, /към настоящия
момент „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на който вземането е
прехвърлено на ищеца. Ищецът счита, че с получаването на исковата молба,
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Налице било неизпълнение на
задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение на задълженията към
ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.дело №4584/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал
заповед за изпълнение, но ответникът е намерен на постоянния и настоящия си
адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес
да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 600.00лв. представляващи главница по Договор за
паричен заем №5451906/04.07.2018г. сключен с „Вива кредит” ООД, 105.15лв. -
договорна лихва за периода от 03.08.2018г. до 31.03.2019г., 283.50лв. - такса
за експресно разглеждане на документи, 283.50лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 245.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране,
23.57лв. - лихва за забава за периода 04.08.2018г. до 30.08.2019г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното
производство и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез особения си
представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените
искове са недопустими и неоснователни. Не ставало ясно от приложените към
исковата молба документи, че са налице предпоставките по чл.422 ГПК. Освен това
не са налице доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на
вземането, поради което липсвала процесуална легитимация за ищеца да предяви
настоящите искове. Връчването на уведомлението на особен представител било
недопустимо. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело №4584/2019г. по описа на РС-Стара Загора, е видно, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 600.00лв.
представляващи главница по Договор за паричен заем №5451906/04.07.2018г. сключен с „Вива кредит”
ООД, 105.15лв. - договорна лихва за периода от 03.08.2018г. до 31.03.2019г.,
283.50лв. - такса за експресно разглеждане на документи, 283.50лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, 245.00лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 23.57лв. - лихва за забава за периода 04.08.2018г. до
30.08.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се
претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил частично
заявлението и е издал Заповед за изпълнение №2439/12.09.2019г. за сумите - 600.00лв.
представляващи главница по Договор за паричен заем №5451906/04.07.2018г. сключен с „Вива кредит”
ООД, 105.15лв. - договорна лихва за периода от 03.08.2018г. до 31.03.2019г.,
283.50лв. - такса за експресно разглеждане на документи, 23.57лв. - лихва за
забава за периода 04.08.2018г. до 30.08.2019г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски, като в останалата част заявлението е
отхвърлено. Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от
предявяване на настоящите искове.
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за паричен заем „Вивакредит План“ №5451906/04.07.2018г. сключен с „Вива кредит”
ООД, Разходен касов ордер №130/04.07.2018г., Тарифа на „Вива кредит“ ООД, се установява, че на
04.07.2018г. ответникът е сключил договор за паричен заем с „Вива
кредит” ООД за
сумата от 600,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да
върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез 9 месечни вноски.
В срок до три дни от датата на сключване на договора, ответникът се е задължил
да осигури обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, като при
неизпълнение на това задължение ответникът се е задължил да заплати неустойка.
При забава в погасяването на месечните вноски ответникът се е задължил да
заплати и разноски по събирането на вземането на кредитора, както и лихва за
забава. Ответникът се е задължил да заплати и такса за експресно разглеждане на
документи и отпускане на заем. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата
молба относно сключването на договора и неговите клаузи, поради което съдът
приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за
заем.
От приетите като писмени
доказателства по делото копия на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.,
извлечение от Приложение №1/01.04.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ - стр.1, 3 и 28, Уведомление до Е.Р.В., Пълномощно на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД се
установява, че на 01.12.2016г. „Вива кредит” ООД е прехвърлило вземания към кредитополучатели на
ищеца, като видно от извлечението от Приложение №1/01.04.2019г. и вземането към
ответника е прехвърлено на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД. В изпълнение на изискванията на
чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника, което
обаче не било получено от него на посочения от него адрес. Поради тази причина
уведомлението било приложено към исковата молба за връчване на ответника.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
№156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките
на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да
бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената
цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че
цесията е надлежно съобщена. Това надлежно съобщаване не се опорочава от факта, че
исковата молба е връчена на особен представител назначен от съда. За приемане
на уведомление за извършена цесия не се изисква изрично упълномощаване при
договорното представителство, за да се счита, че особеният представител не може
да получи такова уведомление. Съдебната практика приема, че уведомяването за
извършена продажба на вземането чрез особен представител е надлежно, по
аналогия с уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува
облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне
на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга
факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по –
конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се
опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по
договора.
В производството по чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия
факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че
е изпълнил задължението си по договора.
Ищецът претендира в настоящото производство неустойка в размер на 283.50лв. на основание чл.5 от договора за заем. Неустойката е за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договора. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва
да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да
начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена
е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят „Вива
кредит” ООД е
финансова институция. От член 8,
параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение
26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели
да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася
за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014г. по дело C-565/12 на СЕС
по повод преюдициално запитване. Предвид това клауза, която предвижда, че се
дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук
следва недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Нищожни са
клаузите, с които се
предвижда разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания. Тези клаузи не са включени в индивидуалния договор за заем, а са
предвидени в Тарифа на заемодателя, представена по делото, но невръчена на
ответника. Макар вземането да е наименувано „такса“, то срещу
тази такса не се дължи никакво поведение. Макар в
исковата молба да е
посочено, че тази такса се дължи за разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, кредиторът не удостоверява
реални разходи при начисляването на тази такса, а тя се начислява като твърда
сума за определен период от време, без да е ясно дали са извършени конкретни
действия за извънсъдебното събиране на вземането. Тоест в случая е
налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за
забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение. По изложените съображения процесните клаузи преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина те влизат в
пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК и следва да се
приемат за нищожни. Тези наказателни клаузи са и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в
същността си представляват неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явяват нищожни. Оттук следва недължимост на
претендираното вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени вземания.
По отношение на таксата за експресно разглеждане и отпускане на кредит – съдът намира, че тази
претендирана сума за експресно разглеждане на документи също не се дължи от ответника. Клаузата в договора за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая не е приложима нормата на чл.10а,
ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като
таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното
задължение на кредитора -
предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него.
Освен това в императивната норма на чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Предвид твърденията на ищеца съдът установява, че към момента на сключване на
договора за кредит претендираната сума за експресно обслужване на кредита в размер на 283,50лв.
цели недължима облага на кредитора с
оглед предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла
на чл.143, ал.1 ЗЗП, следователно нищожна на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП.
Съгласно трайно установената практика на
СЕС, националният съд следва да следи за неравноправния характер на
потребителските договори служебно, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто
смисъл са последните изменения на ГПК – чл.7, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК Договорът за потребителски кредит следва
да съдържа „условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването“.
Погасителен план към договора за паричен заем с ответника не е приложен. В чл.3
от договора е посочено, че размерът на погасителната вноска е 109,85лв., в
която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, срокът на заема е 9 месеца, като са посочени датите, на които
следва да се внасят месечните вноски. В исковата си молба ищецът посочва, че
освен главница, лихва и такса за експресно разглеждане на заема, в
погасителната вноска се включва и част от начислената неустойка. Това по
никакъв начин не е конкретизирано в договора като сума на месец, която се
дължи. Не са посочени компонентите на погасителната вноска – с каква част от
нея се погасява главницата, съответно договорната лихва. Не е посочено каква
част от главницата остана непогасена след всяка погасителна вноска. Поради тази
причина не е възможно да се съобрази посочения размер на оскъпяването на кредита
– договорната лихва, която като сума никъде не е посочена в договора. Не е
възможно и да се прецени дали посочения в договора лихвен процент и годишен
процент на разходите са действително в посочените стойности. На кредитополучателя не е представена задължителната
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и компонентите на тези вноски – главница, договорна
лихва, неустойка, такса. Това прави договора за заем недействителен.
Поради недействителността
на Договор за паричен заем
„Вивакредит План“ №5451906/04.07.2018г., потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви или други разходи по него. В случая чистата стойност на
кредита възлиза на 600,00лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира
предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в
частта за претендираната главница. В останалата част – за претендираната договорна
лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и лихва за забава, искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските в размер на общо 170,00лв., представляващи платената от ищеца държавна
такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.“ Поради тази причина съдът следва
да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство
разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №2439/12.09.2019г., в размер на общо 32,00лв.
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Р.В., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов” №29, ет.3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, изпълнение на парично
задължение в размер на 600.00лв. /шестстотин лева/,
представляващи главница по Договор за паричен заем
№5451906/04.07.2018г. сключен с „Вива кредит” ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2439/12.09.2019г. по ч.гр.дело №4584/2019г. по
описа на РС гр.Стара Загора, като отхвърля
иска в останалата му част за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца и сумата от 105.15лв. -
договорна лихва за периода от 03.08.2018г. до 31.03.2019г., 283.50лв. - такса за експресно
разглеждане на документи, 283.50лв.
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 245.00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 23.57лв. - лихва за забава за периода
04.08.2018г. до 30.08.2019г.
ОСЪЖДА Е.Р.В., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов” №29, ет.3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, направените разноски по делото
в размер на общо 170,00лв. /сто и
седемдесет лева/,
представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Е.Р.В., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1527, ул.“Панайот Волов” №29, ет.3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, направените разноски по
заповедното производство в размер на общо 32,00лв. /тридесет и два лева/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №2439/12.09.2019г. по ч.гр.дело №4584/2019г. по
описа на РС гр.Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: