Р Е Ш Е Н И Е
№ 36/1.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на десети януари, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 566 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на М.В.М.
с ЕГН ********** ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22-0340-000028/29.04.2022 г. на Началник РУ гр. Септември към ОД
на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се моли да бъде отменена
оспорената заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят
– М.В.М., редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – Началник на
РУ гр. Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното производство
е ЗППАМ № 22-0340-000028/29.04.2022 г. на
Началник РУ гр. Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на М.В.М. *** е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният административен
акт е връчен лично на жалбоподателя на 29.04.2022 г., като получаването му е удостоверено
с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок
е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик – жалба с
вх. № 340000-2671 от 05.05.2022 г.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на РУ гр. Септември на 28.04.2022 г., в резултат
на която е съставен АУАН № GA589311/29.04.2022 г. Констатирано е, че на същата дата
в 23:15 ч. в гр. Септември, пред дом номер 157, жалбоподателят управлява МПС „Фолксваген
Файтон“ с рег. № ***, собственост на М. А. М. от град Хасково, като отказва да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест-дрегер 7510 с фабричен номер
0098. Водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с доказателствен
анализатор. Издаден му е талон за медицинско изследване на кръвта с номер
0059448. Въз основа на изложените мотиви на Е.А.П. и АУАН № GA589311/29.04.2022
г., който той е съставил, е разпоредена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Към административната
преписка са приложени копия на АУАН № GA589311/29.04.2022 г. и справка за нарушител-водач.
Като доказателства по делото са представени
АУАН № GA GA589311/29.04.2022 г., Докладна записка от гл. инсп. Д. Б., обяснения
от Н. С. М., Заповед за задържане на лице с рег. № 340зз-45екз, Протокол за оглед
на местопроизшествие, съставен от Гл. разследващ полицай в Сектор „Разследване
– РУ Септември“ към Отдел „Разследване“ при ОДМВР Пазарджик – Е. М., от които се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка.
По делото
са разпитани като свидетели лицата Е.А.П. – мл. автоконтрольор при РУ Септември,
Е.М.Б. - служител в РУ Септември, А.Н.Д. – мл. инспектор в РУ Септември, И.Г.Г.
– младши оперативен дежурен в РУ
Септември, чиито показания съдът възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви
на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените им въпроси свидетелите Б. и Д. заявиха пред съда,
че при рутинна проверка, докато изпълняват службата си на установъчния пункт
Младежки дом в гр. Септември, са спрели лек автомобил Фолксваген Файтон, черен
на цвят с хасковска регистрация, управляван от лицето М. като той се е държал
неадекватно според свидетелите. Извършили са проверка по редовността на
документите като Д., след като го кара да излезе от автомобила с цел проверка
на оборудването му в багажника, му задава въпроса дали притежава забранени вещи
или предмети, или забранени неща. Жалбоподателят започва да трепери и вади
топче, впоследствие установено, че е със суха зелена листна маса, която
изхвърля на разстояние пет метра от него. След това колегите Д. и Б. го
задържат.
Свидетелят Д. заявява, че е накарал М.М. да слезе от автомобила и да си
покаже оборудването в багажника. При задържането жалбоподателят е оказал
яростна съпротива, но те с колегата Б. го задържат като му поставят белезници
на земята като той отрича притежанието на топчето със суха зелена листна маса и
казва, че не е негово. Приятелката на жалбоподателя провежда разговор, след
който пристигат майка му и тълпа от неизвестни лица. С колегата искат
съдействие е от КАТ. Преди това е дошла оперативна дежурна група, която е
извършила оглед на място. При полевия тест листната маса се оказва марихуана.
Свидетелят Б. заявява, че майката на жалбоподателя е дошла с черен
мерцедес с регистрация Х. Водачът отказва да бъде изпробван за алкохол и за
наркотични вещества, при което двамата колеги стават свидетели на акта на
колегата им от ПП Е.П.. Лицето е било задържано и отведено във ФСМП Септември
за освидетелстване и изготвяне на служебни документи.
Двамата свидетели – Д. и Б., му обясняват процедурата за изпробването за
наркотици и алкохол, но лицето отказва всичко, което те му предлагат. Същият
отказва да даде и кръвна проба в спешния център в Септември.
Свидетелят П. заявява пред съда, че около 22:10 часа, са били изпратени с
колегата Г. М. от оперативния дежурен при РУ Септември да окажат съдействие на
колегите в състав Е.Б. и А.Д.. На място установяват, че колегите им са спрели
лек автомобил Фолксваген Файтон с номер *** и водач М.В.М., като мястото на
произшествието е било запазено. При пристигането им, М. е бил извън личния си
автомобил. Колегите П. и М. е трябвало да установят водача за употреба на
алкохол. Те установяват, че автомобилът е с прекратена регистрация към момента
на управление. При поканата да бъде изпробван за алкохол, водачът отказва
изрично. Колегите им от КАТ пристигат, за да направят тест на водача за
наркотични вещества, но той отказва. Свидетелят П. съставя първия акт и е
свидетел на отказите на лицето. При проверката присъстват майката и съпругата
на М., като майка му го убеждава да не дава проба за наркотици и алкохол. П.
издава ТМИ и го връчва, но момчето отказва да го подпише и получи, поради което
го отвеждат във ФСМП Септември, където в присъствието на лекар, същият отново отказва
да даде кръв, което е отбелязано в протокола на дежурния лекар. Нарушителят отказва
да получи и подпише и АУАН.
Свидетелят
Г. заявява пред съда, че на 28.04.2022 г. е бил свидетел на отказа на М.М. да
получи АУАН и да даде проби за алкохол и наркотици. Малко след 22:00 му се
обаждат колегите Б. и Д. да го уведомят, че са спрели автомобил за проверка,
тъй като той е оперативен дежурен в районното. Колегите му уведомяват Г., че са
поканили водача да отвори багажника си, за да видят какво превозва, като същият
в този момент е изхвърлил пликче със съдържание суха зелена листна маса.
Уведомяват го, че съпругата на М. е звъннала по телефона и са се събрали доста
лица и за да не осуетят проверката, колегите Д. и Б. искат съдействие да се изпрати
друг екип. Г. изпраща друг екип – колегата П., а след това разследващ полицай и
експерт криминалист. След приключване на огледа, те отишли в РУ, за да му
изготвят заповед за задържане и други необходими документи, като майка му
присъствала също. Няколко пъти П. отправя покани за пробите за алкохол и
наркотични вещества, но лицето отказва. Майката на М. многократно го приканва
към тези откази. Отказ е бил оформен. Издаден е талон и други документи, пускат
се заповеди за конвой, но М. казва, че ще отказва всичко и че няма да дава нищо,
под напътстването на майка си.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, упълномощен със Заповед
№ 312з-1237 от 14.04.2022 г. на директор ОДМВР Пазарджик, е компетентен да
налага ПАМ. Не се установиха допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.
Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието
на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство
или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В съставения АУАН, на който се позовава административният
орган в заповедта е посочено, че водачът отказва проверка с техническо средство
за установяване на употребата на алкохол в кръвта, не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор и не е извършил медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В хода на съдебното производство
не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят
констатациите в съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН
има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка
не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена
с акт за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон,
с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага
при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден
при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане
на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл.
6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна. Разноски на ответника не следва да бъдат присъждани,
тъй като такива не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.В.М. с ЕГН ********** ***, против Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 22-0340-000028/29.04.2022 г.
на Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)