№ 912
гр. П., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720101449 по описа за 2022 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, Й. ИВ. С., ЕГН **********
Съдебен адрес: гр. П., ул.„О.” 25, е поискал да бъде признато за установено по отношение
на ответника - „Топлофикация- П.” ЕАД, че ищеца не дължи на посоченото дружество,
сумата 647,52лв./шестстотин четиридесет и седем лева и 52 стотинки/, от които главница за
топлинна енергия в размер на 553,67лв. и лихва за забава в размер на 93,85лв., поради
обстоятелството, че сумите са погасени по давност, като му се присъдят и направените по
делото разноски.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., оспорва така предявените
искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № **г. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че същото е било образувано по
изпълнителен лист от **г., издаден по Решение № ** от **г. по г.д. № **г. на Пернишки
окръжен съд.
С молба от 11.06.2018г. ответното дружество е поискало проверка на имуществото
на ищеца и съответно налагане на запор върху същото, ако такова бъде установено. С това
си действие ответната страна е прекъснала теченето на давностен срок.
В рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал. 1, т. 8 от
1
ГПК, не са били предприемани други действия по принудителното събиране на вземанията,
поради което делото е било перимирано въз основа на същата разпоредба на **г.
В последствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № ** на ЧСИ-А.В., рег.№ **, с молба от **г.
Следва да бъде отбелязано, предвид наведените доводи от ответната страа, че
наистина образуването на изпълнително дело не прекъсва давността но инкорпорираното в
молбата искане за налагане на запор или други принудителни действия прекъсвате теченето
на давностния срок.
Ищеца се позовава на чл.111, б.“в“ във вр. с чл.119 ЗЗД, и ТР № 2 от 02.06.2015 год.
на ВКС по тълк. д № 2 / 2013 год. ОСГТК, и по конкретно на мотивите на т.14., като счита,
че принудителното събиране на вземането се погасява с изтичане на 3 годишен давностен
срок.
Съдът не споделя, доводите на ищцовата страна. В случая безспорно е било налице
производство по реда на чл.410 ГПК и сл., като изпълнителния лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение. В мотивите на т.14. ТР № 2 от 02.06.2015 год. на ВКС
е застъпено становището, че едностранните производства без участието на длъжника не
прекъсват давностния срок по смисъла на чл.116 ЗЗД, като самото тълкуватлено решение
касае производство за издаване на изп. лист по на извънсъдебно основание по отменения
ГПК. В случая в произдството по чл.410 и сл. от ГПК, неподаването на възражение от
длъжника от една страна е признание на вземането на кредитора, което по смисъла на
чл.116, б.”а” от ЗЗД, също прекъсва давностния срок, като връчването на заповедта на
длъжника и възможността за оспорване на вземането правят производството двустранно. С
неподаването на възражение също така възпрепятства образуването на исково производство,
поради липса на правен интерес, доколкото заповедта за изпълнение влиза в сила.
Последната получава стабилитет, към момента на издаването и, и длъжника в последствие
може оспорва вземането, само като се позовава на факти настъпили след издаването и.
Настоящият състав поддържа становището, че след като за вземането за е издадена
заповед за изпълнение, то последното също следва да се погасява с общата петгодишна
давност, така както ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено
съдебно решение. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си
правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение
съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на обстоятелства,
които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е можел
да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид така
съществуващата закона уредба следва да се приеме, че законодателят е придал на влязлата в
сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила решение относно вземането,
доколкото атакуването на същата е ограничено аналогично спрямо атакуването на влезли в
сила решения ( така възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна практика –
2
напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5 годишен срок от последното действие по
принудително събиране на вземането, към настоящия момент.
С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение и 34.00 лева разноски поделото.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените искове от Й. ИВ. С., ЕГН ********** Съдебен адрес: гр.
П., ул.„О.” 25, срещу “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* с адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино", с които е поискал да бъде признато за установено по
отношение на ответника - „Топлофикация- П.” ЕАД, че ищеца не дължи на посоченото
дружество, сумата 647,52лв./шестстотин четиридесет и седем лева и 52 стотинки/, от
които главница за топлинна енергия в размер на 553,67лв. и лихва за забава в размер на
93,85лв., поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Й. ИВ. С., ЕГН ********** Съдебен адрес: гр. П., ул.„О.” 25, да заплати
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* с адрес на управление гр. П., кв.
„Мошино", сумата от 134.00 лева, юрисконсулско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3