РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Варна , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100502664 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адв.Н.Х.В. - особен представител на Д. Й. Ж.
вх.№ 53955/7.08.2020 срещу решението на ВРС-49с-в № 13178/16.07.2020г по гр.д.№
14633/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. Й. Ж.
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Енерго Про проаджби“ АД ЕИК ............. със седалище и
адрес на управление гр.В. бул.„В.В.” № ... В. Т.–Г, сумите, както следва: сумата от 218,41лв
за обект на потребление заведен с аб.№ ********** и адрес на потреблението с.Пролез,
общ.Шабла, ул.5-та № 4, включваща неплатените фактури в размер 195,52лв,
представляваща главница за ел.енергия по ф-ри, издадени в периода 20.09.2017г-
20.11.2017г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22,89лв,
представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до
25.01.2019г, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ **********
към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски по настоящото дело, за което вземане е издадена Заповед №
1734/01.03.2019г за изпълнение на парично задължение ч.гр.д.№ 3258/2019г ВРС, както и е
ОСЪДЕНА Д. Й. Ж. да заплати на ,,Енерго Про продажби“ АД сумата от 550лв-разноски за
първата инстанция.
Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага
следните доводи.
1) За да потвърди или отрече съществуването на спорно право, съдът трябва да бъде
убеден че съответният правопораждащ, правоизключващ или правопогасяващ факт е
1
възникнал. От приложените към делото доказателства не можело да се установи, че е налице
надлежно задължение на Д. Й. Ж. към „Енерго- Про Продажби" АД.
Неправилно съдът бил приел като доказано задължение въз основа на извода
„количеството ел. енергия е констатирано въз основа на редовен отчет по данни на
инкасторите от отчитането на потребената от абоната ел.енергия", като е кредитирал
доказателствата, относими по партида с кл.№********** за обект, находящ се в с.Пролез,
общ. Шабла, ул. 5та, № 4.
Не са обсъдени в цялост и поотделно всички събрани доказателства. За да се приеме
като доказано, че претендираните количества са разходвани от ответницата, следва
безспорно да е установено, че са били ползвани от Д. Й. Ж..
Фактът, че ответницата имала настоящ адрес в гр.Шабла не бил в пряка причинно-
следствена връзка с потреблението на ел. енергия. Д.Й.Ж. имала постоянен адрес в гр.Варна,
който сочи на нейното постоянно местопребиваване.
В хода на съдебното производство не били събрани необходимите доказателства, въз
основа на които да се установи, че действително служители на „Енерго Про Продажби" АД
са замерили като ползвани твърдяните количества ел.енергия по партидата с кл.
№**********, от където да се направи категоричен извод, че замерването е действително
извършено.
Не било установено по безспорен начин къде били монтирани електромерите - вътре
в къщата или извън нея, и ако били в къщата-за да се достигне до тях, това можело за стане
единствено в присъствието на живущите. Както е видно няма и индикации за отказване на
достъп на инкасатора до електромера от страна на ответницата.
Неправилно решаващият състав не е обсъдил един от съществените моменти, а
именно че са приложени фактурите, с които „Енерго Про Продажби" АД е начислило
съответните задължения, на базата на които дружеството твърди, че съществуват
процесиите вземания. Предоставени са документи, съобразно които не могат да бъдат
определени като категорично доказателство, че твърдените от ищеца вземания действително
съществуват. Също така приложените фактури не могат да бъдат основание за претендиране
на посочените суми от страна на ищцовото дружество, т.к. в същите няма подпис на лицето,
изготвило документа.
Сумите в представените фактури били начислявани едностранно, т.е. служебно и
самите ф-ри не доказвали реалното доставяне на ел. енергия до адреса;
2) Оспорва качеството „потребител" на ответника. Счита, че няма данни в процесния
период ответницата да е живяла в имота, т.е. да е ползвала ел.енергия за домакинството
съобразно чл.4 ал.1 от ОУД за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби" АД;
3) Оспорва стойността на мрежовите услуги и доставката на ел. енергия в
претендираните количества. Твърди, че няма данни измерването им да е станало с годно
устройство за отчитане, измерване и потребление на електрическа енергия, което да е
минало проверка през държавен контролен орган, с което да е гарантирана
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 265914/15.09.2020г от
,,ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД, в който се оспорва въззивната жалба като
2
неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно изатова моли за
неговото потвърждаване.
Претендират се сторените разноски за въззивното производство,вкл. и заплатено
адв.възнаграждение.
Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ”АД против Д. Й. Ж., като се твърди, че страните са съконтрагенти по договор
за доставка на ел. енергия при Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия,
приети на осн.чл.98а ЗЕ. по същият ищцовото дружество бил изправна страна, тъй като
изпълнявал задълженията си за редовна доставка на ел.енергия.
Твърди, че ответницата не била заплатила стойността на потребената ел.енергия за
процесния период, а също и дължимата такса за възстановяване на електрозахранването.
С уточняваща молба вх.№76826/2019 /л.86-І/ ищцовото дружество е пояснило, че
настоящата му искова молба касае част от вземането, за което му е било издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3258/2019 на ВРС, т.е не включва вземането по ф-ра от 16.11.2017г
за сумата от 19лв.
Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че Д. Й. Ж. дължи на ищеца заплащане на сумата от 218,41лв
за обект на потребление с аб.№ **********, включваща неплатената главница от 195,52лв-
по ф-рите, издадени в периода 20.09.2017г-20.11.2017г, и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху главниците върху всяко отделно вземане по
ф-рите от датата на падежа до подаването на ИМ на 25.01.2019г, чийто общ сбор възлиза на
22,89лв, посочени подробно в извлечение от сметка на ответницата, касаещи обект на
потребление с кл.№ **********, както и законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и присъждането на сторените в производството разноски.
Ответницата Д. Й. Ж., чрез назначения й особен представител – адв. Н. Х.В.,
депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на иска.
Оспорва реалното потребление на посоченото количество ел.енергия, техническата
годност на СТИ, както и качеството си на потребител.
Така предявеният положителен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
3
Не е спорно между страните, а и от приложеното ч.гр.д.№ 3258/2019 на ВРС е видно,
че въз основа на подаденото от ищцовото дружество заявление по реда на чл.410 ГПК ВРС е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1743/1.03.2019 срещу настоящата
ответница за сумата от 214,52лв, представляваща главница за незаплатена цена на
ел.енергия по фактури, издадени за периода 20.09.2017—20.11.2017г за обект с кл.№
********** и аб.№ **********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда-7.02.2019г до окончателното й изплащане, както и сумата от 22,89лв–мораторна лихва
върху главницата от деня, следващ падежа на всяка фактура, първата с падеж 25.10.2017,
както и сумата от 75лв-разноски за държ.такса и ю.к.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК вр.чл.26 от Нар. за заплащане на правната помощ.
Посочено е основанието на вземането-консумирана и незаплатена ел.енергия по 4бр
ф-ри за периода 20.09.2017-20.11.2017 за обекта в с.Пролез.
Приети по делото са и писмените доказателства: копие от извлечение от сметка към
25.01.2019г по партидата на ответницата за размера на задължението към датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИ, както и за размера на претендираната лихва към същата
дата;; справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответницата за
процесния период; справка по партида на ответницата със списък на платените и неплатени
фактури, копие от ОУДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД; Решения на ДКЕВР и
публикация на ОУДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД.
Приети по делото са копия от издадените от ищцовото дружество фактури, описани в
извлечение № 1, със задължено лице Д. Й. Ж. за обект с кл.№ ********** и аб.№
********** с адрес на потребление с.Пролез, общ.Шабла, обл.Добрич, както следва:
- ФП0257838211/20.09.2017г с падеж 25.10.2017г за 51,83лв- стойност на ел.енергия за
период на доставка от 2.08.2017г до 1.09.2017г от 233кВтч, като разлика между старо
показание от 2278 и ново показание от 2437 по Тарифа 1 и разлика между старо показание
от 893 и ново показание от 967 по Тарифа 2, както и лихва за забава към 25.01.2019г в
размер на 6,58лв или общ размер на задължението 58,41лв;
- ФП0258877394/19.10.2017г с падеж 27.11.2017г за 73,39лв- стойност на ел.енергия за
период на доставка от 2.09.2017г. до 01.10.2017г от 330кВтч като разлика между старо
показание от 2437 и ново показание от 2677 по Тарифа 1 и разлика между старо показание
от 967 и ново показание от 1057 по Тарифа 2, както и лихва за забава към 25.01.2019г в
размер на 8,64лв или общ размер на задължението от 82,03лв;
- ФП0260031144/20.11.2017г с падеж 28.12.2017г за 70,30лв- стойност на ел.енергия за
период на доставка от 2.10.2017г. до 1.11.2017г от 316кВтч като разлика между старо
показание от 2677 и ново показание от 2893 по Тарифа 1 и разлика между старо показание
от 1057 и ново показание от 1157 по нощна тарифа, както и лихва за забава до 25.01.2019г. в
размер на 7,67лв или общ размер на задължението от 77,97лв.
Приета по делото е справка за консумираната ел.енергия от абоната Д. Й. Ж. за
партида с кл.№ ********** за обект на потребление, посочен във фактурите, от която е
видно, че е налице пълна идентичност между отчетеното по електромер количеството
ел.енергия за процесния период и фактурираното такова с горните фактури.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и извлечение за фактури и
плащания по партида на Ж. за периода м.09.2015г до м.08.2019г.
Неразплатените задължения за обект с аб.№ ********** датират от м.09.2017г, в това
4
число и по процесните фактури.
От приложената по делото справка за адресна регистрация на отв.Д.Й.Ж. се
установява, че настоящият й адрес е с.П., общ.Ш., ул.... № ., който се явява адресът на обекта
на потребление с кл.№ ********** и аб.№ **********.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на
претендираната сума чрез установяване наличието на релевантните за спора факти :
успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за
изпълнение; съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч.
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на
ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на
ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период;
стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост
както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.
В тежест на ответника е установяването на всички наведени от него
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици или точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
Между страните съществува валидно сключен договор за продажба на ел.енергия при
действащите публично известни ОУ на договорите за продажба на ел.енергия.
Съгласно § 1 т.41б потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ, а съгл.§1 т.2а от ДР на ЗЕ се явява краен битов
клиент на дружеството за описания в ИМ обект на потребление.Последното е уредено и в
чл.2 т.1 от ОУД ПЕЕ на „Енерго-про продажби“ АД - „битов клиент“ по смисъла на ОУ и
следователно страна по всяко индивидуално правоотношение, е клиент, който купува
ел.енергия за собствени битови нужди.
В тази връзка е несъстоятелен доводът на въззивницата, че не се явявала потребител
на ел.енергия поради факта, че постоянният й адрес се намирал в гр.Врана, а не в с.Пролез.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че обектът на
потребление, находящ се в с.Пролез, общ.Шабла, ул.5-та № 4, се води на името на Д. Й. Ж. и
за него е открита партида с кл.№ ********** и аб.№ **********.
Данните по делото сочат, че за предходен период от м.09.2015г. до м.09.2017г същата
е заплащала издадените фактури за потребена ел. енергия, а за процесния се установява
наличието на непогасени от същата задължения за заплащане на доставена и неплатена
електроенергия за процесния период.
Основният спорен въпрос се свежда дали начисленото количество ел.енергия е било
доставено и реално потребено от абоната.
5
Съгласно чл.16 ал.1 т.2 ОУДПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014г /в сила
от 7.09.2014г/ и отменени с Решение на 5-членен с-в на ВАС № 798/20.01.2017г, поради
което приложими в процесния случай /с оглед периода на фактурираното количество
ел.енергия/ са приложими предходните ОУД ПЕЕ от 2007г, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина,
определени в ОУ.
Според чл.120 ЗЕ ел.енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със СТИ–
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.
В настоящия случай по отношение на процесните фактури, с изключение на 1бр на
стойност 19лв., издадена с оглед възстановяване на ел.захранването в процесния обект,
съдът приема, че същите установяват задължението на ответника, след като установяват
количеството реално доставена и потребена от ответника ел.енергия за процесния обект.
Фактурите са надлежно осчетоводени от дружеството-ищец. Затова съобразно чл.182
ГПК записванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство и за лицето, което
ги е водило, според тяхната редовност и съобразно преценката на останалите доказателства
по делото. Ответникът не е навел възражения за нередовно водено счетоводство и затова
съдът приема, че ответникът дължи заплащане стойността по тези процесни фактури.
За процесния период няма данни за извършвана корекционна процедура.
Според чл.37 ПИКЕЕ от 2013г, които са отменени изцяло по силата на две
последователни решения на ВАС-Решение № 1500/ 6.02.2017г по адм.д.№ 2385/2016г, 5-
чл.с-в - ДВ бр.15/14.02.2017г; и Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г, 5-чл.с-
в - ДВ бр.97/23.11.2018г, операторът на съответната мрежа създава, поддържа и
администрира база данни от измерването на всички клиенти и производители,
присъединени към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Поради
това в настоящия случай намират приложение предходните ПИКЕЕ от 2007г, чиято норма
на чл.38 е с идентично съдържание.
Справката за потреблението на ел.енергия по същество представлява извлечение
именно от електронната база данни, която ответното дружество поддържа в изпълнение на
задълженията си по чл.38 ПИКЕЕ от 2007г. Тя отразява данните от СТИ, констатирани при
периодичното отчитане на консумираната от процесния обект електрическа енергия
съгласно чл.120 ЗЕ, за съответния период на отчитане, които данни са възпроизведени и във
фактурите, предвид задължителните реквизити на фактурата съгласно чл.22 от ОУДПЕЕ.
Количеството ел. енергия е констатирано въз основа на редовен отчет по данни на
инкасаторите от отчитането на потребената от абоната ел. енергия. Отразените в процесните
фактури количества ел. енергия са реално доставени от доставчика и потребени от абоната,
при което и сумите, отразени в тях, отразяват стойността на реално доставената ел. енергия
на абоната за периодите, посочени във фактурите и съответно абонатът дължи заплащането
им.
При това положение и ответницата дължи заплащане задълженията по описаните по-
горе фактури.
По акцесорния иск за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горните задължения.
6
Съгласно нормата на чл.84 ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая, съгласно ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД „потребителят се
задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в ОУДПЕЕ, като изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. Поради това потребителят изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането
на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Според ОУДПЕЕ при забавено
плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми
за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението, като се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ето защо следва да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане на
цената на доставената ел.енергия по издадените фактури, считано от деня, следващ падежа
по всяка една от фактурите.
В обобщение, съдът приема, че ищцовото дружество е провело успешно доказване за
дължимост на посочените във фактурите парични суми за главници за процесния период,
както и за обезщетение за забавено изпълнение и затова исковете следва да бъдат уважени в
посочения размер.
Съвпадането на крайните правни изводи на въззивния съд с тези на ВРС обуславят
потвърждаване първоинстанционното решение.
По разноските.
За първата инстанция
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца в първоинст.
и в заповедното производства разноски съразмерно уважената част, съгласно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата за реално направени такива, както правилно са
определени от ВРС в размер на 550лв.
За въззивната инстанция
Поради неоснователността изцяло на подадената жалба в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за юриск.възнаграждение в размер на 100лв, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-49с-в № 13178/ 16.07.2020г по гр.д.№
14633/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. Й. Ж.
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Енерго Про проаджби“ АД ЕИК ........ със седалище и адрес
на управление гр.В. бул.„В.В.” № ... В.Т.–Г, сумите, както следва: сумата от 218,41лв за
обект на потребление заведен с аб.№ ********** и адрес на потреблението с.Пролез,
7
общ.Шабла, ул.5-та № 4, включваща неплатените фактури в размер 195,52лв-
представляваща главница за ел.енергия по ф-ри, издадени в периода 20.09.2017г-
20.11.2017г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22,89лв,
представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до
25.01.2019г, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ **********
към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски по настоящото дело, за което вземане е издадена Заповед №
1734/01.03.2019г за изпълнение на парично задължение ч.гр.д.№ 3258/2019г ВРС, както и е
ОСЪДЕНА Д. Й. Ж. да заплати на ,,Енерго Про продажби“ АД сумата от 550лв-разноски за
първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Й. Ж. ЕГН ********** да заплати на „Енерго Про Продажби"АД
ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр.В. бул.„В.В." № ... В.Т.-Г, сумата от
100лв-юриск.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8