№ 323
гр. П., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200331 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0039749 на ОД на МВР
П., с който на „ТИМ Хидроизолации” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Владайско въстание” №1, „Инкомс
Токоизправители” АД, представлявано от управителя К.Д.С. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв (две хиляди лева) за нарушение
на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ).
Санкционираното юридическо лице, по изложени в жалбата бланкетни
доводи, моли издадения ЕФ да бъде отменен. В хода на съдебното
производство се представлява от пълномощника си адв. Я.С. от ПАК, която
релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, като иска присъждане на направени по делото разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) - ОД на МВР П., редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Със
съпроводителното писмо е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
1
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
От фактическа страна:
На 22.12.2021г. в гр. П., на път І-6, в района на км 81+400,
бензиностанция NPC се осъществявал видеоконтрол за нарушения на
правилата за движение с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство (МПС) с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС била обработена заснетата информация, като се
установило, че в 11:34 часа е заснет лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег.
№ ********, който нямал валиден и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите. При направена
справка в централна база данни КАТ било констатирано, че същият е
собственост на „ТИМ Хидроизолации” ЕООД, ЕИК ********.
Във връзка с горното заснемане е издаден атакувания ЕФ, с който на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на регистрираното
МПС е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв (две хиляди
лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
По доказателствата:
Не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната
преписка справка за регистрация на МПС, че лек автомобил „Ситроен
Берлинго” с рег. № ******** е собственост на санкционираното юридическо
лице, както и че за часовия интервал от 10:50 часа до 12:50 часа на
22.12.2021г. в гр. П., на път І-6, в района на км 81+400, бензиностанция NPC е
била въведена в експлоатация преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0, за което е бил изготвен кредитирания по
делото протокол за използване на АТСС с рег. № 1158р-12137 от 29.12.2021г.
Същата е одобрен тип средство за измерване, като използваното такова при
заснемането на процесния автомобил е преминало периодичен метрологичен
контрол за техническа годност, предвид кредитирания протокол за проверка
№ 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване
и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология.
Към дата 22.12.2021г. за МПС с рег. № ******** не е била налице
действаща валидно сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, видно от
приложената разпечатка от извършената проверка в официалния сайт на
Гаранционен фонд.
От правна страна:
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен,
2
тъй като е издаден при нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съставът на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4 от КЗ, е
осъществен, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил
възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3
от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством
автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение,
че не е налице сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие
на задължение за това. В този случай собственика носи обективна
отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с
управлението на МПС, без задължителната застраховка.
Съобразно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ правилата за издаване на
ЕФ при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП. В чл. 189, ал.4,
изр.2-ро от този закон е предвидено, че ЕФ трябва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, т.е. наказващият орган в
хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен
да посочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай, от словесното описание на деянието в
обжалвания ЕФ и наложената съответна имуществена санкция не може да се
изведе еднозначен извод за какво точно административно нарушение е
санкционирано юридическото лице. Това е така, тъй като в ЕФ е посочено че
деянието е извършено „…при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак
В26, за населено място и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на
водача…”, след което е изписано „…установено нарушение на Кодекса за
застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система №
11743d0”, т.е. при описание на нарушението са изложени различни факти и
обстоятелства, които са типични за различни видове нарушения, поради което
не става ясно за каква деятелност е привлечен към
административнонаказателна отговорност жалбоподателя с процесния ЕФ.
От друга страна, дори и да се приеме, че се касае за нарушение по КЗ,
предвид посочените за нарушени разпоредби на чл. 483, ал.1, вр. чл. 638, ал.4,
вр. чл. 638, ал.1, т.3, вр. чл. 461, т.1 от КЗ, то формулировката, обективирана в
процесния ЕФ („…установено нарушение на Кодекса за застраховането,
заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743d0”)
очевидно не съдържа елементи от обективната страна на изпълнителното
деяние, което е вменено на жалбоподателя. Не е налице изискващото се с
разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ установено от обективна страна
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, които са
елементи от състава на посочената законова разпоредба. При тази дефицит на
3
отразяване в обстоятелствената част на ЕФ на факти и обстоятелства,
свързани както с липсата на сключена валидна застраховка към посочената
дата, така и с това, че индивидуализираният автомобил е бил управляван, не
става ясно дали на собственика се вменява отговорност за управлението на
превозното средство или само поради факта, че в качеството на собственик не
е предприел необходимите действия, с оглед сключването на тази
застраховка. Неясното описание на нарушението поражда несигурност за
какъв точно вид нарушение по КЗ е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Това представлява нарушение на особените процесуални
правила, предвидени в ЗДвП, към който препраща чл. 647, ал.3 от КЗ . То е
съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните
признаци на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а и
препятства възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение и
правилно ли е квалифицирано същото.
Предвид изложеното ЕФ е издаден в противоречие на материалния и
процесуален закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
За пълнота на решението, съдът дължи отговор и на направеното
възражение от пълномощника на жалбоподателя, че самостоятелно
процесуално основание за отмяна на фиша е, че в него не е посочена като
нарушена и разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ, което прецени за
неоснователно. При допуснато нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, за което
се твърди, че е извършено от жалбоподателя, правилно наказващият орган се
е позовал на чл. 638, ал.4, правейки привръзка с ал.1, т.2 от КЗ, предвид
приложената справка за собственост на заснетия автомобил. Липсата на
изрично вписване на разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ като нормативно
основание за издаване на обжалвания ЕФ няма отношение към
законосъобразността му, тъй като не се касае за процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице и обуславящо
самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, тъй като се касае за процесуална
норма, която е свързана с допуснатата от законодателя диференцирана
процедура за установяване на нарушения с автоматизирано техническо
средство, препращаща към ЗДвП по отношение на условията и реда за
издаване на ЕФ.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател, като същото има
право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с
оглед разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Доказано е извършването на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер от 360.00 лева, предвид
съдържанието на приложения на л.35 договор за правна защита и съдействие
от 28.02.2022г., в който надлежно е удостоверено, че същото е платено в брой
при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд
4
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, с оглед предвидения най-нисък размер
съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща
чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което и искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния
заявен размер от 360.00 лв, за заплащането на който следва да бъде осъден
АНО ОД на МВР П..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и 2 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0039749 на ОД на МВР П., с
който на „ТИМ Хидроизолации” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „Владайско въстание” №1, „Инкомс
Токоизправители” АД, представлявано от управителя К.Д.С. е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв (две хиляди лева) за нарушение
на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от
Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
П., с адрес гр. П., ул. Самоков № 1 да заплати на „ТИМ Хидроизолации”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Владайско въстание” №1, „Инкомс Токоизправители” АД, представлявано от
управителя К.Д.С. сума в размер на 360.00 лв (триста и шестдесет лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5