Определение по дело №413/2022 на Административен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 480

 

гр.Враца, 01.09.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен състав, в закрито заседание на 01.09.2022 г. през  две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА Чкад № 413 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по частна жалба на Г.В.В.,*** против Определение № 269 от 10.06.2022 г., постановено по  адм. дело № 314/2022 г. по описа на АдмС – Враца, в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима.

Определението е съобщено на жалбоподателя Г.В. лично на 15.06.2022 г. Против него е постъпила жалба с вх. № 1990/24.06.2022 г. по описа на АдмС - Враца /изпратена с писмо с рег.№ 1952/21.06.2022 г. на ***/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С Определение № 257 от 01.06.2022 г.  постановено по адм. дело № 314/2022 г. по описа на АдмС – Враца, съдът е оставил без разглеждане жалба на * Г.В. срещу Заповед № 953/11.04.2022 г. на началника на *** и е прекратил производството по делото, поради невнесена в указания срок д.т. от 10 лв.

По делото е депозирана и частна жалба от Г.В. вх. № 1806/10.06.2022 г.  против  Определение № 257/01.06.2022 г. на АдмС-Враца, с което е прекратено производството по делото. Прави се искане отново за назначаване на правна помощ, за което е приложена молба и декларация. В конкретния случай производството по делото е прекратено с определение № 257/01.06.202 2г.  поради неизпълнение на дадено от съда указание  по  внасянето на дължимата държавна такса по делото.  Молбата за правна помощ е депозирана по делото след неговото прекратяване.

За да приеме с обжалваното определение от 10.06.2022 г., че не са налице условията в закона за допускане на правна помощ, съдът се е мотивирал, че искането за правна помощ по делото, с мотив на жалбоподателя Г.В., че няма юридическо образование и не може да се защитава сам е неоснователно, тъй като характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита /ЗИНЗС и АПК/ и не  са  налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Първоинстанционният съд е отчел, че в  настоящия случай  намерението на В. да обжалва постановеното по делото определение от 10.06.2022 г. не обуславя назначаването на безплатна правна помощ, доколкото със същото е прекратено производството по делото, поради неизпълнено указание от В., касаещо внасяне на държавна такса по делото. При обжалването на определението от страна на В. с частна жалба не е необходимо  същата да бъде приподписана от адвокат. Същият е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда,  поради което по отношение на него отпада изискването по чл. 212, ал. 2 на АПК за приподписване на жалбата му от адвокат. Обстоятелството, че не притежава юридическо образование  и не може да разбере определението на съда също не води до назначаване на правна помощ по делото.

От постановеното определение е видно, че производството е прекратено поради невнесена държавна такса. Съдържанието на определението и волята на съда са ясни и разбираеми. В  конкретния случай не  са  налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ  на  лицето. Недопустимо е да се иска правна помощ при прекратено производство, поради невнесена  държавна  такса по делото. С тези мотиви първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за предоставянето на безплатна правна помощ по делото.

Съдът намира този извод на първоинстанционният съд за правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Като е взел в предвид цитираните текстове на чл.23, ал.1 и ал.2 от ЗПП първоинстанционният съд правилно е приел, че в конкретния случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. Правилно е преценено, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Не са налице изискванията за задължителна защита, безплатна правна помощ съгласно чл.24, т.1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство. Правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. При обжалването на такова определение с частна жалба не е необходимо  същата да бъде приподписана от адвокат, тъй като Г.В. е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда,  поради което по отношение на него отпада изискването по чл.212, ал.2  за приподписване на жалбата му от адвокат. Обстоятелството, че не притежава юридическо образование  и не може да разбере определението на съда също не води до назначаване на правна помощ по делото. Производството по делото е прекратено поради невнесена държавна такса и е пределно ясна причината за прекратяването, като * Г.В. много добре е разбрал съдържанието на същото. В  конкретния случай напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че не  са  налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ  на  лицето.    

Следва да се има предвид, че и без помощта на адвокат лицето трябва да може да дефинира действията, бездействията или актовете на администрацията, които смята за неоснователни и незаконосъобразни.

В случая лицето е формулирало редовна жалба, подадена в писмена форма, с означение на обжалвания административен акт, посочено е в какво се състои искането му и е подписана. Правна помощ във връзка с указанието на съда за внасяне на държавна такса не е необходимо.

При произнасянето си съдът се е позовал се е на разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от Закона за правната помощ (ЗПП), чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, чл. 212, ал. 2 и чл. 234, ал. 1 от АПК.  Тези разпоредби са правилно приложени и тълкувани от съдебния състав. Същевременно както цитираните разпоредби, така и изводите на съда не са такива, които противоречат на разпоредбите на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 13 от ЕКЗПЧОС и няма как да се считат за дерогирани от разпоредбите на конвенцията. Ето защо и подадената частна жалба е неоснователна, а направените в обжалваното определение изводи са законосъобразни, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, касационният състав на Административен съд гр.Враца,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 269/10.06.2022 г., постановено по  адм. дело № 314/2022 г. по описа на АдмС – Враца, в частта,  с която е оставено без уважение искането на Г.В.В.,*** за предоставяне на безплатна правна помощ.

 

Определението е окончателно.

 

На основание чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение – чрез Началника на ***.

 

                                                                                                                                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                     2.