РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2122
гр. Пловдив, 23 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1725 по описа за 2020 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба, предявена
от Ш.Ж.Г.като едноличен търговец с фирма “ШОНИ – 61 – Ш.Г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-282-0025171/21.05.2020 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – сергия, състояща се от маси № 34, № 35 и
№ 36, намиращ се в гр. Асеновград, Общински пазар, ул. „Иларион Макариополски“
№ 40, стопанисван от ЕТ „ШОНИ - 61 – Ш.Г.”, като е постановена и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се
иска неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ф., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. При осъществена оперативна проверка на 29.04.2020 г. в 11:00 часа на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - сергия, състояща се от маси №
34, № 35 и № 36, намиращ се в гр. Асеновград, Общински пазар, ул. „Иларион
Макариополски“ № 40, стопанисван от ЕТ „ШОНИ – 61 - Ш.Г.“ с ЕИК: *********, е
констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, е допуснал нарушение на същата, като извършва
продажби на стоки и услуги от търговския обект без функциониращо фискално
устройство.
На посочената дата - 29.04.2020 г., е извършена контролна
покупка на 1,416 кг. банани на обща стойност 2,55 лв., заплатени в брой от Р.Т.Н.-
инспектор по приходите, преди легитимация, на Ш.Ж.Г.- представляващ, като за
продажбата не е издаден фискален бон, поради липсата на функциониращо фискално
устройство /ФУ/ в обекта.
Констатирана е също така и липсата на прономерован и
прошнурован ръчен кочан касови бележки, от който да се издават ръчни касови
бележки.
Задълженото лице собственоръчно е декларирало, че
осъществява дейност на проверявания обект от 2019 г. Не са представени
документи за регистрация на земеделски производител.
Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0025171/29.04.2020 г., ведно със събраните
доказателства, а именно Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката.
6. При това
положение е направен извод, че лицето не е спазило реда за въвеждане в
експлоатация и регистрация в НАП на фискално устройство.
Въз основа на тези фактически установявания, е издадена и
процесната заповед, с която на Ш.Ж.Г.като едноличен
търговец с фирма “ШОНИ - 61 – Ш.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – сергия, състояща се от маси № 34, № 35 и № 36, намиращ се в
гр. Асеновград, Общински пазар, ул. „Иларион Макариополски“ № 40, стопанисван
от ЕТ „ШОНИ – 61 – Ш.Г.”, като е постановена и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
За да обоснове продължителността и
съразмерността на мярката, ответният административен орган е изложил мотиви относно
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, а именно, че липсата
на фискално устройство препятства извършването на данъчна проверка и не
позволява да се определят реализираните от лицето приходи. На следващо място е
съобразено и местоположението на обекта. Също така е посочено, че срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска.
7. ЗНПАМ № ФК-282-002517/21.05.2020
г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, е обжалвана от ЕТ пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК – 58/07.07.2020 г.,
потвърждава процесната заповед.
8. Приобщени в хода на съдебното производство са Служебна
бележка изх. № 60 от 2020 г., издадена от Дейност „Пазари и тържища“ Община Асеновград,
представена с жалбата, както и АУАН № F546837/14.05.2020
г., Декларация от 29.04.2020 г. от Ш.Г. като ЕТ „ШОНИ – 61 – Ш.Г.“, Решение №
ГДФК – 58/07.04.2020 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представени с молба вх. № 17416/28.10.2020 г.
по описа на съда и копие на Определение № 976/25.06.2020 г., постановено по ч.
адм. дело № 1484/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, представено
от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на
04.11.2020 г.
Други доказателства в хода на съдебното
производство не са ангажирани от страните.
ІV. За правото:
9. Оспореният
административен акт – ЗНПАМ е постановена от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите
констатации на органа по приходите са истинни, а направените въз основа на тях
правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта,
която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния
такъв. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани
съображенията за тези изводи.
10. Между страните не се формира спор по установените факти.
Оспорващият не отрича факта на извършеното нарушение. Защитната му теза се
основава на твърдения, че е действал в качеството си на физическо лице, а не
като едноличен търговец, както и че именно в качеството си на физическо лице е
подписал протокола за извършената проверка, поради което и незаконосъобразно
ЗНПАМ е адресирана до юридическото лице.
11. За разрешаването на настоящия правен спор е необходимо
да бъде съобразено следното:
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната
агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая процесната
ЗНПАМ е издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно упълномощен от Изпълнителния
Директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. По смисъла на чл.
7, т. 1 и т. 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителният директор на
агенцията, така и директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори.
12. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59 и
чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка
с чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006 г., конкретните цели на процесната
принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и
привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат
правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните
продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.01.2006 г. /в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съответно, според чл. 7, ал. 1 от Наредбата,
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, не се допуска извършване на продажба на
стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в тази наредба.
Цитираните разпоредби създават задължение за
въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта и съответно регистриране и отчитане на
оборота от продажби (т.е. на приетите плащания за извършените в
търговския обект доставки на стоки), поради което във всички случаи на
получаване на плащане при доставка, лицето получило плащането, е длъжно да
издаде фискален бон или касова
бележка от кочан в случаите по чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г., от
въведено в експлоатация по съответния ред фискално устройство. Изключения са
предвидени за лицата, упражняващи редица дейности, изчерпателно посочени в чл.
4 от т. 1 до т. 11 от Наредбата, сред които обаче, не попада дейността на жалбоподателката.
По делото няма спор, че извършената покупка
на 1,416 кг. банани на обща стойност 2,55 лв., която е заплатена в брой, е
следвало да бъде документирана по предвидения в данъчното законодателство ред и
начин, а именно чрез издаване на фискален бон или касова бележка от кочан към
момента на получаване на плащането, и след като това не е сторено, поради
липсата на въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, без всякакво
съмнение е налице нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г.
13. В случая не бе оборена, нито дори разколебана
установената от административния орган фактическа обстановка. В случая нито
пред административния орган, нито в хода на настоящото съдебно производство са
представени доказателства, а и не се твърди в проверявания обект, находящ се в
гр. Асеновград, ул. „Иларион Макариополски“ № 40, а именно сергия, състояща се
от маси № 34, № 35 и № 36, стопанисван от ЕТ „ШОНИ – 61 – Ш.Г.“, да е било налично
въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, респ. да е бил издаден
фискален бон за извършената покупка и/или да е била налице друга пречка от
категорията на регламентираните в чл. 36 от Наредбата и за целта да е била
издадена касова бележка от кочан.
Възраженията на жалбоподателката останаха
недоказани в настоящото производството.
Това е така, защото в момента на извършената
проверка лицето, извършило продажбата е Ш.Г., същата е подписала протокола за
извършената проверка без възражения, а в Опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката, неразделна част от протокола, е
посочила, че няма наличен касов апарат и работи на тези сергии от 2019 г. Това
обстоятелство се потвърждава и от собственоръчна декларация от 29.04.2019 г., в
която се посочва следното: „Ш.Ж.Г., собственик на ЕТ „ШОНИ-61“,
булст.********* Декларирам че съм започнала дейност на 05.12.2019 г. на общински
пазар Асеновград.“. Впоследствие обаче, защитната теза на жалбоподателката
е друга, а именно, че е помагала на дъщеря си В.Г.Ф., която е ползвател като
земеделски производител на маси за търговия, находящи се на Общински пазар Асеновград
и че е била там в качеството си на физическо лице, а не като ЕТ и като
физическо лице твърди, че е подписала предявения й протокол, като в
потвърждение на твърденията си представя служебна бележка, издадена от Дейност
„Пазари и тържища“ Община Асеновград. От така представената служебна бележка
обаче не може да се установи конкретната дата, на която е издадена, доколкото
се сочи, че е от „124.06.2020 г.“ На следващо място, видно от нейното
съдържание, действително, В.Г.Ф. е ползвател на маси № 35 и № 36, но доколкото
се посочва, че абонаментът се подновява месец за месец, остава неизяснено
обстоятелството през процесния период, а именно м.04.2020 г. кой точно е бил
ползвателят на въпросните маси и дали не е била именно жалбоподателката.
Междувременно обаче, с молба вх. № 94-00-4097/24.06.2020 г. по описа на ТД на
НАП – Пловдив, адресирана до Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, Ш.Ж.Г.е направила признание, че
е извършила грешка и не е издала фискален бон и няма възражение относно
евентуална финансова санкция, която да плати, но моли да не се спира работата,
за да се продаде произведената продукция, в т.ч. посочва, че към настоящия
момент е възобновила дейността на фирмата си ЕТ „ШОНИ – 61“, закупила е нов
касов апарат и се старае сергиите да работят съгласно законовите норми. С други
думи казано, твърденията в жалбата се оборват от представените от самата жалбоподателката
доказателства.
14. Наведените възражения във връзка с посочването в
оспорения акт, че установеното се потвърждава от приложен Протокол за
извършване на проверка сер. АА № 0381945/30.03.2020 г., ведно със събраните
доказателства, както и че такъв протокол не е бил връчван на лицето, съдът
намира за неоснователни. Касае се за допусната техническа грешка, която по
никакъв начин не се е отразила върху валидността и правилността на волеизявлението
на административния орган, доколкото на първа страница на заповедта е посочено,
че: „Днес, 21.05.2020 г., подписаната Ж.М.– Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като разгледах Протокол за извършена проверка
/ПИП/ сер. АА № 0025171/29.04.2020 г., съставен от Р.Т.Н.– инспектор по
приходите в дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление
на Национална агенция за приходите…“, по-надолу в заповедта се посочва също,
че като доказателство за резултатите от проверката е съставен ПИП сер. АА №
0025171/29.04.2020 г., ведно със събраните доказателства. Този именно е и
протоколът, който е връчен на лицето – факт, който не се оспорва от
жалбоподателката, видно от заявеното в жалбата. С други думи казано, така
допуснатата техническа грешка по никакъв начин не е ограничила правото на
защита на лицето да разбере за какво точно нарушение му е била наложена ПАМ.
15. На следващо място и с оглед останалите наведени
възражения следва да се посочи, че процесната принудителна административна
мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни
последици за адресата да се постигане един правно обоснован резултат – спазване
на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска, който резултат
очевидно е постигнат, доколкото ЕТ заявява, че е закупил фискално устройство и
възнамерява да спазва законоустановения ред.
16. В настоящия
случай срокът на мярката е съобразен с конкретиката на извършеното нарушение, за
което, както вече се посочи, са изложени подробни мотиви (извършена
е преценка на неговата тежест, изложени са мотиви относно местоположението на
обекта, срокът на наложената ПАМ е обоснован с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, съответно
недопускане на вреда за фиска). При това положение следва да се приеме, че ПАМ е
определена за срок, неограничаващ правата на лицето в степен надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Като всяка една ПАМ и процесната ще
рефлектира неблагоприятно на дейността на търговеца. Засягането в случая на
правната сфера на оспорващия обаче, е съразмерно спрямо преследваната легитимна
цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното
в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл не се установява нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в
чл. 6 от АПК, нито противоречие на ПАМ с целта на закона. В случая с
предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за осигуряване
на законосъобразно поведение от страна на оспорващия като данъчно задължено
лице, без ПАМ да се приравнява на санкция.
С тези съображения се обосновава
неоснователността на възраженията на жалбоподателя.
17. Изложеното до тук налага крайния извод за законосъобразност на
оспорената Заповед за
налагане на ПАМ. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя следва да
бъде отхвърлена.
V. За разноските:
18. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, на
НАП следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита,
които се констатираха в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ
отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Ж.Г.като едноличен търговец с фирма
“ШОНИ – 61 – Ш.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-282-0025171/21.05.2020 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – сергия, състояща се от маси № 34, № 35 и № 36, намиращ се в
гр. Асеновград, Общински пазар, ул. „Иларион Макариополски“ № 40, стопанисван
от ЕТ „ШОНИ - 61 – Ш.Г.”, като е постановена и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Ш.Ж.Г.като едноличен
търговец с фирма “ШОНИ – 61 – Ш.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата
в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: