Решение по дело №16708/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3149
Дата: 23 юли 2019 г. (в сила от 28 август 2019 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20185330116708
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3149                         23.07.2019 година                   град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16708 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от ****** колегия *****, БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника адв. П.М. против Н.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща дължими и неплатени вноски по чл.49 от Закона за *****урата за периода от 01.06.2015г. до 30.11.2017г. вкл. или 30 неплатени месечни вноски всяка от по 20 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №12321/2018 на Районен съд Пловдив, V гр.с.

В исковата молба се твърди, че с Акт за встьпване в длъжност от 21.05.2002г. по протоколно решение № 26/21.01.2002г. на САК гр. ***ответникът Н.С.Ч. встъпил в длъжност като ***в състава на ***с личен № ***. С решение на *****ски съвет ***№ * от 04.12.2017г. на основание чл. 22 ал. 1 т. 1 от Закона за *****урата *****ът е отписан от Регистъра на *****ите на *****ска колегия ***, считано от 04.12.2017г. Считано от 01.06.2015г. ответникът спрял да заплаща дължимите от него вноски по чл.49 от Закона за *****урата или за периода от 01.06.2015г. до 30.11.2017г. вкл. същият дължал заплащането на 30 ежемесечни вноски към *****ска колегия ***от по 20 лева всяка една или общо 600 лева. Тъй като с решение на *****ски съвет ********ът бил заличен от регистъра на *** на *****ска колегия ***, считано от 04.12.2017г., след месец ноември 2017г. същият не дължал месечни вноски към колегията. С решение по протокол № 8 от 29.10.2004г. членският внос към ВАС бил определен на 10 лева, считано от 01.01.2005г. С протоколно решение на САК ***месечната вноска, дължима от *****ите в колегията, била определена в размер на 20 лева, от които 10 лева за ВАС, считано от 01.01.2005г.  Вноските към Висш *****ски съвет се превеждали ежемесечно от бюджета на АК ***, поради което *****ът дължал сумите на АК ***.

С оглед на което за ищецът възникнал правния интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 12321/2018г. на Районен съд Пловдив, V с-в гр. колегия, е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба. С оглед изложеното ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

         В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Ответникът твърди, че през 2003 г. бил получил предложение за работа по трудово правоотношение, уведомил *****ската колегия, че няма да упражнява *****ска дейност и подал молба да бъде отписан като действащ *****. От същия момент спрял и плащането на членския внос към колегията. През 2017г. получил уведомително писмо от колегията, че дължи вноски за минал период. Ответникът твърди, че след 2003г. не бил упражнявал *****ска дейност. Неплащането на членски внос било дисциплинарно нарушение, но до получаване на уведомителното писмо от 14.11.2017г. ответникът никога не бил търсен или уведомяван, че дължи неплатен членски внос към АК или че срещу него е заведено дисциплинарно производство за неплатени вноски. Сочи, че *****ската карта и плащането на членски внос удостоверявало членство към дадена колегия и подлежи на ежегодна заверка, а картата на ответника не била заверявана от 2003г. Нямало как да практикува в *****ска професия и да членува в колегията, без тази ежегодна заверка и редовно  плащане на членския внос, а след 2010г. и без притежание на карта от съответния вид съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗАдв. След 2002г. ответникът не бил закупувал кочани с договори за правна помощ и съдействие и пълномощни.

         Ответникът твърди, че при получаване на уведомителното писмо от колегията, след извършена справка установил, че е бил вписан в регистъра. Ответникът сочи, че чл. 22 от ЗАдв. не регламентирал изрично чия следва да е инциативата за проверяване и евентуално отписване при настъпване на описаните в закона обстоятелства. Извън чл. 22, ал. 1, т. 1, АК следвало да констатира настъпване на обстоятелствата и да предприеме действия като административен орган, като провери дали са налице обстоятелства за отписване или за завеждане на дисциплинарно производство. Срещу ответника обаче не били предприети никакви действия.

         Освен това вписването на ответника в регистъра на *****ите било в разрез с изискванията на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗАдв, и на НАРЕДБА № 3 ОТ 29.10.2004Г. за водене и съхранение на регистрите от *****ските съвети и било незаконосъобразно. Ответникът твърди, че не бил подавал заявление по реда на чл. 5 и следващите от цитираната наредба, с необходимите придружаващи документи, платени такси и личен подпис. По изложените съображения моли за отхвърлянето на иска. Претендира разноски.   

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Ищецът представя писмени доказателства – Протокол № 11/19.02.2018г. от заседание на *****ски съвет към *****ска колегия, гр. ***, с който е взето решение за предявяване на иск срещу ответника за заплащане на неплатени парични суми за членски внос. Упълномощен е процесуален представител. Приложена е справка, от която е видно какви са дължимите от ответника суми.

Представен е Протокол № 7/04.12.2017г. на АС към АК, гр. ***, с който е взето решение за отписване на Н.С.Ч. ***.  Представени са решения за определяне на членски внос към колегията, както и към ВАС, от които става ясно, че дължимият членски внос към АК ***за процесния период е в размер на 10 лева, като в същия размер е и дължимият към ВАС членски внос.

От представения Акт за встъпване в длъжност от 21.05.2002г., клетвен лист и други документи – част от служебното досие на ответника, се установява, че същият е вписан като член на АК, гр. ***през 2002г. Ищецът представя и удостоверение от 17.10.2018г., от което е видно, че срещу ответника не е имало образувани дисциплинарни производства, респ. не са налагани наказания, както и че същият е отписан от колегията с решение на АС от 04.12.2017г.

Представена е служебна бележка, издадена от КЦМ АД, ЕИК *********, от която се установява, че към 2003г. Н.С.Ч. е бил в безсрочно трудово правоотношение с посоченото дружество.

От удостоверение, издадено от АС към АК, гр. ***, се установява, че в канцеларията на колегията липсва заявление за отписване от списъците на колегията, подадено от лицето Н.С.Ч. през 2003г., както и че липсва заявление от същото лице за вписването му в регистрите като ***.

По делото са събрани и гласни доказателства. В открито съдебно заседание свидетелят Г.Л.Д.– бивш ***на *****ски съвет към АК – *****, заявява, че след встъпването му в длъжност през 2010г. са били предприети действия по събиране на неплатени вноски от членове на колегията. Заявява, че ответникът е бил издирван, но не е бил намерен, като до 2017г. не се е явявал и не е заплащал дължимите суми за членски внос. Съдът кредитира дадените показания като обективни и безпристрастни доколкото същите бяха подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства.

 

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

 

За да бъде уважен предявеният иск следва да са налице следните предпоставки, а именно – за процесния период да е било налице валидно действащо членствено правоотношение между страните, от същото да са породени задължения за заплащане на дължими суми за членски внос, както и същите да не са заплатени от ответника.

За възникване на членствено правоотношение е необходимо да бъде подадена молба за приемане в съответната *****ска колегия, към която се прилагат и изискуемите по закон документи. Ако са налице необходимите предпоставки и липсват пречки за упражняване на *****ската професия, съответния *****ски съвет се произнася с мотивирано решение за вписване, респ. отказ от вписване (арг. от чл. 6 от ЗАдв., аналогичен на чл. 5 от ЗАдв. (отм.)).  От събраните по делото доказателства безспорно се установи да е било налице валидно възникнало правоотношение между АК ***и ответника, т.е. същият е бил вписан като ***през 2002г.

По отношение на действието на правоотношението през процесния период, съдът достигна до следните правни изводи. На първо място, по делото не бяха представени доказателства, от които да е видно, че ответникът по своя инициатива е поискал да бъде отписан от регистрите на колегията. Не беше представено заявление за отписване, като от представеното от ищеца служебно удостоверение се установява, че такова заявление липсва. В този смисъл, не се установи ищецът да е поискал да прекрати дейността си като *****.

От друга страна, бяха наведени твърдения за наличие на пречки за упражняване на ***** професия, а именно, че ответникът е работил по трудово правоотношение, което води до несъвместимост. Действително, в закона не е уредено изрично по чия инициатива следва да бъде извършена проверка за несъвместимост. Съгласно чл. 22, ал. 2, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ****** съвет взима решение за отписване на *****а от съответните регистри при наличие на някоя от пречките за упражняване на дейността, посочени в чл. 5 от ЗАдв. Аналогична е и уредба в отменения ЗАдв, в сила от 27.09.1991г. до отмяната му с приемането на новия ЗАдв. на 25.06.2004г., където отново е предвидено като правомощие на ****** съвет да приема, вписва и заличава членове в съответната колегия (арг. от чл. 62 от отменения ЗАдв.). С оглед така цитираните разпоредби съдът намира, че част от фактическия състав за отписването на определен ***поради несъвместимост, е наличието на решение, взето ****** съвет. Това се дължи на факта, че все пак компетентен орган следва да извърши констатация относно наличието на съответните пречки, както и да се произнесе по този въпрос. Ето защо следва да се приеме, че дори и ответникът да е бил в трудово правоотношение, то след като това не е констатирано по надлежния ред, не е възникнало основанието за заличаването му от регистрите на съответната ****** колегия. Освен това, ответникът представи служебна бележка за наличие на безсрочно трудово правоотношение към 2003г., но не се установи това обстоятелство да е било налице към процесния период.

По повод липсата на заявление за вписване в регистрите по Наредба 3 от 07.12.2004г. за водене и съхраняване на регистрите от ****** съвети, съдът намира, че тази наредба въвежда задължения за *****ските съвети относно воденето на съответни регистри на ******, ****** сдружения, дружества, сътрудници. Въпреки това обаче, липсата на вписване в този регистър не означава, че не е възникнало правоотношение между *****а и съответната колегия, тъй като фактическия състав по приемане като член става с решение за вписване като ***от съответния *****ски съвет. Освен това, към момента на възникване на правоотношението между страните по настоящия спор не е съществувала сочената наредба, както и не са били водени подобен тип регистри по този ред, поради което съдът намира членственото правоотношение за валидно възникнало.

Във връзка с наведените твърдения от страна на ответника, че същият не е упражнявал действително ****** професия през процесния период, поради което и не дължи заплащане на членски внос, то същото се явява неоснователно. Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗАдв., ****** е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към ****** съвет и Висшия *****ски съвет. Никъде не е поставено изискването за действително упражняване на *****ската професия, т.е. достатъчно е единствено лицето да бъде член на *****ска колегия. Освен това от представената справка от Районен съд, гр. Пловдив, се установява, че ответникът не е извършвал процесуално представителство в съдебни производства. Въпреки това обаче *****ската дейност не се изчерпва само с подобни действия – ***** има право да дава правни консултации, да извършва представителство пред всякакви органи, а не само пред съд и т.н.

По отношение на възражението, че неплащането на членски внос е основание за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, то същото е вярно. Въпреки това обаче това не се изключва гражданската отговорност, породена от задължението за заплащане на членски внос към съответната колегия, разписано в чл. 49 от ЗАдв. Двете отговорности могат да съществуват паралелно, като нито едната не изключва приложението на другата. Предвид всичко посочено по-горе, съдът намира, че в процесния период е съществувало членствено правоотношение между страните.

 Задължението за заплащане на претендираните суми е разписано в закона, като щом се установи, че ответникът е бил член на ****** колегия, гр. *****, то същият на основание чл. 49 от ЗАдв. безспорно има задължение да внася членски внос както към ****** съвет, така и към Висшия ****** съвет. Размерът на всяка дължима ежемесечна вноска беше безспорно доказан, а именно общо 20 лева/месечно, от които 10 лева се  дължат на ****** съвет към АК – *** 10 лева към Висшия ****** съвет.

От събраните по делото доказателства не се установи да е било извършено плащане на претендираната сума от страна на ответника. При паричните задължения в тежест на ищеца се поставя да докаже своето вземане, като в тежест на ответника остава да докаже извършено плащане, ако твърди такова. В настоящия казус, ответникът нито наведе твърдения за извършване на плащане, нито ангажира доказателства в този смисъл.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната сума от 600 лева, то предвид акцесорния й характер същата следва да бъде уважена, считано от 29.06.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 25 лв. и 300 лева за ****** възнаграждение.

Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство разноски в общ размер на 175 лева.

 

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на *****ска колегия *****, БУЛСТАТ *********, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща дължими и неплатени вноски по чл.49 от Закона за ****** за периода от 01.06.2015г. до 30.11.2017г. вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2018 г. до окончателно й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 12321/ 2018 г. на ПдРС.

ОСЪЖДА Н.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ *****ска колегия *****, БУЛСТАТ *********, направените по делото разноски в размер на 325 лева и сумата от 175 лева представляваща разноски частно гр. дело № 12321/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н. Стоянов

 

Вярно с оригинала: Ц.В.