Присъда по дело №355/2017 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10 от 29.05.2018 г. по НОХД № 355/2017 г. на РС-Раднево, наказателен състав

 

           Районна прокуратура - Раднево е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 371/2016 г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Раднево, пр. пр. № 1053/2016 г. по описа на РП-Раднево срещу А.Д.Д. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК – за това, че на 23.12.2016 г. в гр. Раднево, управлявал МПС – л.а. „****“ с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред съобразно Наредба № 30/2001 г. на МП, МВР и МЗ, с тест за установяване употребата на упойващо и наркотично вещество „Drager Drug Check 3000“ с референтен номер 8325554.

            По отношение на другото повдигнато с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК производството е приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 14 от 09.05.2017 г. по НОХД № 90/2017 г. на РС-Раднево, потвърдена с решение № 145 от 13.11.2017 г. по ВНОХД № 1160/2017 г. на ОС-Стара Загора. С посоченото решение на ОС-Стара Загора е отменена първоинстанционната присъда на РС-Раднево, с която е признат за виновен подсъдимия А.Д. за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. По този повод е образувано настоящото производство – НОХД № 355/2017 г. по описа на РС-Раднево и негов предмет е изложеното в обвинителния акт на РП-Раднево обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Съдът разгледа производството по общия ред - глава ХХ от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Раднево поддържа повдигнатото обвинение. В хода на съдебните прения изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали се установява по несъмнен начин, че подсъдимият Д. е извършил  престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства.

Защитата на подс. Д., в лицето на адв. Г., пледира съдът да постанови оправдателна присъда с аргументи за липса от обективна страна на извършено престъпление. Счита, че незаконосъобразно била извършена проверка на подсъдимия от служители на РУ-Раднево, тъй като нямало причина да бъде преследван подсъдимия от полицейските служители и имало противоречие дали били включени светлинните индикатори на служебния автомобил и къде се е намирал този автомобил преди да бъде проследен подсъдимият. Твърди, че има противоречие в показанията на разпитаните полицейски служители, поради което не следвало да се кредитират показанията им. Твърди, че били нарушени правилата на Наредба № 30/2001 г., тъй като температурата навън била много ниска и не можело да не се отрази на температурата в сградата на РУ-Раднево, както и че лицето Л.Н. била медицински фелдшер към инкриминираната дата, а не лекар, което опорочило всички извършени от нея действия, в това число и с оглед зачеркванията в протокола. Излагат се съображения, че проверката продължила 25 мин, а резултатите били валидни до 10 минути според методическите указания, което опорочавало извършения тест. Посочва се, че вещественото доказателство не било тестът, с който бил изпробван подсъдимият, тъй като нямало протокол за оглед на веществено доказателство в присъствието на поемни лица.

Подсъдимият А.Д.Д. в хода на съдебното следствие поддържа да е невинен, а в хода на съдебното следствие дава обяснения. В хода на съдените прения поддържа казаното от защитника си и пледира за своята невинност по отношение на повдигнатото обвинение.

В последната си дума подсъдимият А.Д.Д. иска постановяване на оправдателна присъда.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Д.Д. е роден на *** ***, община ****, българин, български гражданин, безработен, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

За същия по ДП /л.17/ е приложена недобра характеристика от МВР, от която е видно, че има една криминалистична регистрация за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК и една влязла в сила присъда за същото престъпление. Същият е безработен, няма противообществени прояви, не употребява алкохол, но редовно употребявал наркотични вещества.

Подсъдимият Д. е бил правоспособен водач на моторно превозно средство -правоспособност категория „В“ до 08.01.2019 г. По ДП /л.8/ е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че подсъдимият е нарушавал правилата за движение по пътищата – има издадени 5 наказателни постановления, 4 фиша и 1 присъда за отнети права.

От приложената справка за съдимост /л.46 от делото/ на подсъдимия Д. е видно, че до момента е осъждан 2 пъти – веднъж по НОХД № 241/2013 г. на ОС-Стара Загора за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК с наложено наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 4 години, и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, и втори път по НОХД № 236/2015 г. на РС-Раднево за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, за което е осъден на глоба в размер на 300 лв.

Относно извършеното от подсъдимия Д. деяние, съдът намира следното:

На 23.12.2016 г. вечерта свидетелите мл. инспектор Д.Д. – мл. автоконтрольор и мл. инспектор П.С. – старши полицай „Охрана на обществения ред“ в група ОП – двамата служители на РУ-Раднево към ОД на МВР-Стара Загора, били с автопатрул /**** с рег. № ****/ на пост в район на град Раднево, в близост до бензиностанция ****. Същите забелязали около 22,50 часа да преминава през улица „Заводска“ лек автомобил с висока скорост и решили да направят проверка на водача. Подали със стоп-палка сигнал на водача да спре, но той не спрял и продължил движението си. Поради това двамата служители на РУ-Раднево се качили в служебния автомобил и тръгнали след водача на автомобила, който преследвали през улиците на гр. Раднево до района на автогарата в града, където шофьорът на преследвания лек автомобил спрял движението на автомобила и слезнал от него. Служителите на РУ-Раднево спрели до лекия автомобил, установили самоличността на водача, а именно подсъдимия А.Д.Д., както и установили индентификационните белези на автомобила – лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. № ****. Подсъдимият бил изпробван на място с полеви тест за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, който отчел наличие на 0,38% концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. След това подсъдимият Д. бил откаран в сградата на РУ-Раднево за извършване на тест за употреба на наркотици. Причината за това била, че тестовете се съхранявали в сградата на РУ-Раднево, а не в служебните автомобили. В стаята на паспортна служба в сградата на РУ-Раднево бил извършен тест на подсъдимия Д. за употреба на наркотични вещества с тест „DrugCheck 3000“, с референтен номер 8325554 и номер върху теста ARJJ-0113, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества в категория амфетамин и метамфетамин. За извършената проверка бил съставен от св. Д.Д. и в присъствие на свидетеля П.С. протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 10113р/24.12.2016 г. /л.7 на ДП/. След отчитането на положителна проба бил съставен от св. Д.Д. талон за медицинско изследване № 0005252 /л.5 на ДП/ и подсъдимият Д. бил транспортиран до ЦСМП-Раднево за даване на кръвна проба. В ЦСМП-Раднево медицинският фелдшер Л.Н. питала подсъдимия Д. различни въпроси с цел попълване на съответните полета в съставян протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, след което подсъдимият Д. отказал да даде кръвна проба, което било отразено върху протокола /л.6 на ДП/. След това подсъдимият Д. бил задържан за 24 часа в РУ-Раднево.  

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от: показанията на свидетелите Д.Д., П.С. и Л.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на св. Д.Д., дадени по НОХД № 90/2017 г. на РС-Раднево, в това число и при проведена с негово участие очна ставка по същото съдебно производство, и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК; част от обясненията на подсъдимия Д.;***; заключение на СМЕ /л.47-л.56 от делото/; справка за съдимост на подсъдимия; писмените доказателства по ДП и другите събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д.Д., П.С. и Л.Н., тъй като не се откриха съществени противоречия или непоследователност в техните показания. Освен това свидетелите не си спомняха част от фактите поради изминалия период време. Поради това несъществените противоречия и непосочените факти поради липса на спомени бяха отстранени чрез прочитане в хода на съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК на показанията на св. Д., дадени по НОХД № 90/2017 г. на РС-Раднево.

Безспорно се установява, че подсъдимият А.Д. е управлявал лекия автомобил марка ****, модел ****, с рег. № ****, вечерта на 23.12.2016 г., което е било възприето от свидетелите очевидци – двамата полицейски служители. Няма противоречие между показанията на двамата свидетели и обясненията на подсъдимия Д., че последният е управлявал лекия автомобил от бензиностанция **** в гр. Раднево до автогарата в гр. Раднево, през който период патрулния автомобил с полицейските служители го е следвал през цялото време на разстояние около 100 метра, като на място до автогарата в гр. Раднево, където подсъдимият е спрял с автомобила, полицейските служители са му направили полеви тест за употреба на алкохол, който е отчел 0,38%. Дали е бил подаден сигнал със стоп-палка, дали подсъдимият е спрял на подадения сигнал, дали патрулният автомобил е бил с пуснати звуков и светлинен сигнал, дали е упражнено насилие от страна на полицейските служители над подсъдимия Д., са изцяло неотносими факти към повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК. Тези обстоятелства дори и да се установяват, те не биха могли да променят изискуемите от закона минимални обективни признаци на състава на престъплението, които в случая се установяват с нужната достоверност и убедителност. Тъй като единият от обективните признаци на състава на престъплението – дали подсъдимият е управлявал МПС в процесния период – вечерта на 23.12.2016 г., се установява безпротиворечиво от показанията на двамата свидетели и обясненията на подсъдимия, които напълно съвпадат досежно фактите на управлението на МПС от подсъдимия Д. от района на бензиностанция **** в гр. Раднево до автогарата в гр. Раднево, където е преустановил движението. От гледна точка проверка на истинността на дадените показания от полицейските служители е безпредметно изследването на противоречия по другите въпроси, защото те не биха се отразили на горния извод.

Няма противоречие и в показанията на св. Д. и С. и обясненията на подс. Д. относно обстоятелството, че в стаята на паспортна служба в сградата на РУ-Раднево му е извършен тест за употреба на наркотични вещества, след като е бил откаран със служебния автопатрул от автогарата в гр. Раднево до сградата на РУ-Раднево. Безпротиворечиво се установява, че му е направена натривка за слюнка и е отчел тестът положителен резултат за употреба на упойващи вещества – в случая конкретно за амфетамин и метамфетамин. От друго естество е обстоятелството, че подсъдимият не е приел резултатите и е възразил спрямо тях. Няма противоречие в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, че му е връчен талон за медицинско изследване и е заведен в ЦСМП-Раднево да даде кръвна проба, където подсъдимият Д. е отказал да даде кръв. Без значение е причината, поради която подсъдимият Д. е отказал да даде кръвна проба. Факт от обективната действителност е, че той сам се е отказал да даде кръвна проба. В дадените обяснения в хода на съдебното следствие подсъдимият Д. посочва, че е отказал да даде кръв, тъй като му станало лошо и му прилошавало. Няма данни за външна намеса при вземане на това неговото решение за отказ да даде кръвна проба. В този смисъл са и показанията на св. Н., към онзи момент медицински фелдшер в ЦСМП-Раднево.

Установи се също, че подсъдимият Д. е подписал лично протокола за извършената проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег. № 10113р/24.12.2016 г. /л.7 на ДП/. Това лично подсъдимият Д. потвърди в хода на съдебното следствие в дадените от него обяснения след предявяване на протокола. Няма данни да е принуден да подпише документа чрез употреба на сила или заплашване. Това е станало по негова воля.

Употребата на наркотично вещество е установена с техническо средство „DrugCheck 3000“, с референтен номер 8325554 и номер върху теста ARJJ-0113, което е било технически изправно и годно /протокол от лаборатория, протокол на РУ-Раднево, заповед на МВР – л.11-13 от ДП/. Освен горното на опаковата на самия тест, която е приложена като веществено доказателство по делото, е отбелязано „2017-10“ до маркер с „пясъчен часовник“, което логично означава, че е бил годен до месец октомври 2017 г., т.е. към месец декември 2016 г., когато е взета пробата от подсъдимия, тестът е бил годен за употреба.

В обясненията си подсъдимият Д. посочва, че не употребява амфетамин и метамфетамин, но пък изрично посочва, че употребява друг вид марихуана. От това следва извод, че по принцип подсъдимият употребява наркотични вещества от типа на марихуаната. В тази връзка следва да се посочи, че от СМЕ, изслушана по делото, се установява, че съвременен вариант на дрога е т.нар. „спайс“, която представлява марихуана, напоена по химичен път с друго упойващо вещество, което може да бъде амфетамин, метамфетамин или всякакво друго химично вещество с упойващ характер, известно или неизвестно по химичен състав. Затова самият факт, че подсъдимият принципно признава да употребява марихуана, не изключва възможността да е употребявал марихауна от типа „спайс“, в която да е имало примеси на амфетамин и метамфетамин, без той да знае. Престъпният състав на чл. 343б, ал. 3 НК не се интересува от обстоятелството как извършителят е приел упойващото вещество и дали е съзнавал конкретният му химичен състав, след като съзнателно знае, че приема упойващо вещество.

Безспорно се установи, че е съставен от св. Д. протоколът за извършеното изследване за употреба на наркотични вещества в сградата на РУ-Раднево и от св. Л.Н. *** на протокол, в който е отбелязан отказът на подсъдимия Д. да даде кръвна проба. Доколкото пък подсъдимият Д. е отказал да даде кръвна проба, то същият не би могъл да предполага кое медицинско лице е щяло да вземе кръвната му проба, поради което е без никакво фактическо значение за делото на каква длъжност е била св. Н. към онзи момент и дали е имала право да му вземе кръвна проба. Поради това наведеният от защитата аргумент, че длъжността на св. Н. опорочавала установеното в протокола, не се споделя от съдебния състав. Отказът да се даде кръвна проба може да се докаже с всички предвидени в НПК способи за доказване. А това се установи чрез гласните доказателствени средства, писмените доказателства и обясненията на подсъдимия. С оглед защитната теза на подсъдимия и неговата защита, че имало поправки в протокола за медицинско изследване, съставен от св. Л.Н., което го опорочавало като документ, съдът намира за неоснователно, тъй като в частта за отказа на подсъдимия да даде кръвна проба няма поправки, а това обстоятелство е безспорно установено от свидетелските показания.

Предвид изложеното съдът приема, че наличието на наркотично вещество е установено по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30/2001 година. Досежно веществото, същото се явява наркотично вещество по смисъла на т.11 от Допълнителни разпоредби от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Както и съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от същия закон, има издадена Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Съответно амфетамин и метамфетамин са отбелязани, както в Списък № 2 от Приложение № 2 към чл. 3, т. 2 , така и към списък № 3 към Приложение № 3 към чл. 3, т. 3 от Наредбата. В този смисъл е безспорен фактът, че се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, а така също и в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Без значение за изясняване на обективната истина е обстоятелството каква е била температурата навън в процесния период от време, тъй като тестът е бил извършен в сградата на РУ-Раднево, а не се твърди тя да е била неотоплена, а само че външната температура не можела да не окаже влияние на вътрешната температура в сградата. Освен това св. Д. посочи, че температурата в сградата на РУ-Раднево е нормална, тъй като там ежедневно работят хора.

Без значение за изясняване на обективната истина е обстоятелството дали снимковият материал, предоставен по делото на компакт диск, отразява преминаващ автомобил, който е следван от полицейски автомобил, в района на автомивка Фреш в гр. Раднево. Затова и направеното доказателствено искане от защитата за допускане на СТЕ беше оставено без уважение в разпоредителното заседание по чл. 248 НПК и съответно не беше изслушвана идентичната експертиза, изготвена в хода на ДП /за да не се стигне до неравнопоставено събиране на доказателства на двете насрещни страни – обвинение и защита/.

За изясняване на обективната истина досежно повдигнатото обвинение е необходимо да се установи дали подсъдимият е управлявал МПС и дали е установено съобразно предвидения в закона ред наличието на употребени от него упойващи вещества. Тези обстоятелства са абсолютно и безспорно установени по делото и по отношение на тях няма никакви противоречия в свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и приетите писмени доказателства.

Съдът не приема за основателна и заявената защитна версия от страна на подсъдимия Д., че предявеното му веществено доказателство - „DrugCheck 3000“, с референтен номер 8325554 и номер върху теста ARJJ-0113, не е бил този, с който му е взета натривка в сградата на РУ-Раднево и му е извършено изследването. Не бяха посочени конкретни причини защо подсъдимият счита това да не е тестът, с който е бил изследван за наличие на упойващи вещества. От друга страна се отчете, че всички тестове изглеждат абсолютно идентично на външен вид, т.е. няма реална и логична причина по външни белези да посочи дали е този или не, каквато беше защитната реакция на подсъдимия.

Допуснатата, изслушана и приета СМЕ не установява конкретни факти, част от обективната реалност, изследвана по настоящото дело с оглед описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Тя само дава теоретични познания в областта на тестовете. За пълнота следва да се отбележи, че вещото лице д-р Я.И. посочи, че няма как да се направи сега анализ на тампона за наличие на следи от наркотично вещество, тъй като вече е с различна консистенция и ще отчете съвсем различно. В тази връзка следва да се посочи, както и защита отбеляза, че показанията на теста са валидно около 10 минути след вземането на натривката. От тук пък следва, че е абсолютно невъзможно около година и половина по-късно да се направи анализ на тампона. Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че в протокола за изследването, съставен от св. Д.Д., бил посочен период на проверката от 25 мин., което било много повече от максималните 10 минути за валидност на теста. Посочените в протокола минути са за цялостното извършване на проверката, а не за периода от вземане на натривката до отчитане на резултата. А както се установи, тестовете се съхраняват в кабинет и логично и закономерно е от довеждането на подсъдимия в сградата на РУ-Раднево, през вземането на теста, вземането на натривката, отчитането на резултата и до приключване на проверката да е изминал период от 25 минути.

Дадените обяснения от страна на подсъдимия Д., в частта им, която не кореспондира с показанията на свидетелите, касае обстоятелства извън повдигнатото обвинение и не биха се отразили на съставомерността на деянието, дори и при тяхното установяване. В тази им част обясненията на подсъдимия Д. съдът намира, че не бяха установени и са плод на неговата защитна версия.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

Изложената фактическа обстановка води до правния извод, че подсъдимият А.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

Съдът намира, че всички елементи от престъпния състав са безспорно установени с необходимата за това степен на несъмненост съгласно чл. 303, ал. 2 НПК.

От обективна страна по делото е доказано на първо място наличието на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, в слюнката на подсъдимия А.Д., установени по надлежния ред, а именно чрез техническо средство „DrugCheck 3000“, с референтен номер 8325554 и номер върху теста ARJJ-0113. Имайки предвид факта, че Д. е отказал да даде кръвна проба, съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС при отказ да се даде кръвна проба или неявяване навреме в лечебното заведение, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство. Такъв е и конкретният случай, а именно показанията на техническото средство са тези, които следва да се зачетат.

            На следващо място е доказан и другият съставомерен и изискуем по закона елемент, за да бъде деянието престъпление, а именно водачът на МПС да е управлявал същото. На дата 23.12.2016 г., вечерта, в гр. Раднево, се установи, че подсъдимият Д. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ****, модел ****, с рег. № ****. Това същият е сторил след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин. Това е така, тъй като съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на ВС, в т. 2 е посочено какво се има предвид по понятието „управление”, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, а именно: включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерните последици, независимо дали превозното средство или бойната машина или специална машина се намират в покой или движение. В конкретния случай подсъдимият Д. е управлявал лекия автомобил по описания по-горе маршрут в гр. Раднево от бензиностанция **** до автогарата, като е спрял в района на автогарата и след него са дошли полицейските служители, управлявали автопатрула на около 100 метра след него през целия маршрут. Тоест доказано е, че подсъдимият Д. е управлявал МПС, както и че това е сторил под въздействието на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин.

          От обективна страна съставът на чл. 343б, ал. 3 НК не включва времеви диапазон между употребата на наркотично вещество и управлението на МПС и следователно няма изискване от субективна страна този факт /колко време преди управлението на МПС/ да се съзнава. Достатъчно е да е употребено наркотично вещество, независимо колко време преди управлението на МПС, което обстоятелство не се оспорва и същото е възприето от подсъдимия и съзнавано от него. Безспорно подсъдимият е съзнавал и че управлява МПС в период от време след употребата на наркотичното вещество, а не преди това. По изложените съображения съдът приема, че към момента на деянието подсъдимият Д. е действал с пряк умисъл.

            Престъпленията свързани с употреба и държане на наркотични вещества придобиват все по-широко разпространение на територията на Р. България и засягат все по-широк кръг лица, преимуществено в младежка възраст, като пораженията върху психиката и физиката на потърпевшите от употребата на наркотични вещества са изключително тежки и не могат да бъдат преодолени дори в дългосрочен план. Не може да се прави извод за малозначителност на деянието само въз основа на количеството употребено наркотично вещество, тъй като отражението на престъпленията по този състав от НК, свързани с безопасността на движението са с изключително висока степен на обществена опасност и застрашават самите устои на обществения ред и често са причина за тежки ПТП.

От друга страна съставът на чл. 343б, ал. 3 НК за разлика от състава на чл. 343б, ал. 1 НК не свързва употребата на наркотично вещество с количествено измерение, т.е. без значение е какъв вид и какво количество наркотично вещество е употребено. Необходимо и достатъчно условие е да е употребено наркотично вещество преди управление на МПС, което да е установено по надлежния ред – в случая с оглед датата на извършване на деянието това е Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия А.Д.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществената опасност на извършеното деяние, както и характеристичните данни за подсъдимия.  Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, тъй като съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 лв. до 1500 лв. В тази рамка съдът следва да индивидуализира наказанието.

За да определи наказанието на подсъдимия Д., съдът взе предвид степента на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и характеристичните данни за подсъдимия.

В тази връзка се отчете, че деянието е извършено в изпитателния срок на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК във вр. чл. 342, ал. 1 НК /по непредпазливост е причинил смърт на лице при нарушаване на правилата за движение/, за което му е наложено наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 241/2013 г. на ОС-Стара Загора и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години. Отчете се също, че подсъдимият е осъден по НОХД № 236/2015 г. на РС-Раднево за извършено на 15.08.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1 НК - без надлежно разрешително е придобил или държал високорискови наркотични вещества или техни аналози. Тоест установява се, че в близкото минало подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъда за притежание на високорисково наркотично вещество и за причиняване на смърт по непредпазливост на лице след нарушаване на правилата за движение по пътищата, което го квалифицира като лице с високо обществена опасност.

Отчете се като смекчаващо отговорността обстоятелство сравнително младата възраст на дееца, ниският му социален статус /средно образование, безработен/, частичните му самопризнания, независимо от изградената защитна версия.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че за постигане на целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36 от НК, следва да се наложи на подсъдимия наказание над минималния предвиден в закона и под средния предвиден в закона, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

При определяне на размера на кумулативно наложеното наказание глоба, съдът взе предвид обществената опасност на деянието, младата му възраст, както и имотното му състояние, и с оглед на цялостното му наказание с цел постигане на целите по чл. 36 НК, му наложи глоба в размер на 500 лева.

Съдът постанови отделно от определеното за това деяние наказание, да изтърпи на основание чл. 68, ал. 1 и това, наложено му по НОХД № 241/2013г. с Присъда № 32 от 27.05.2013г. на Окръжен съд - Стара Загора от една година и осем месеца. Именно поради това, съдът определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода да бъде строг.

На основание чл. 343г от НК съдът определи лишаване на подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от три години, считано от 05.01.2017г. Съдът определи този срок като се съобрази със съдебното минало на подсъдимия /извършено престъпление при нарушаване на правилата за движение по пътищата/, както и със срока на лишаване от свобода, който следва да търпи той. На основание чл. 59, ал. 4 НК се постанови зачитане на изтърпяното наказание лишаване от право да управлява МПС по административен ред.

Следва веществените доказателства по делото - техническо средство „DrugCheck 3000“, с референтен номер 8325554 и номер върху теста ARJJ-0113, и СД със записи от охранителни камери, приложени по делото, да бъдат унищожени след минаване нуждата от тях.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Д. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените разноски по досъдебното производство в размер на 63,36 лв. и по сметка на РС-Раднево сумата от 723,80 лв., направени разноски в рамките на съдебното производство.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: