РЕШЕНИЕ
№ 4052
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110103408 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р. срещу „М.К.“
АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на
сумата от 320 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаление на неговия
размер от 2400 лв. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 04.11.2022 г.),
представляваща сбор от платени без основание вноски за допълнителни услуги – пакет
„CrediGo” в периода 12.07.2019 г. – 12.09.2020 г. в размер на 160 лв. всяка по Договор
за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945/12.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 12.06.2019 г. между страните е сключен
договор за заем Договор за заем CrediGo № 5342-00026945, по който ищцата е
получила в заем сумата от 3200 лв. Връщането й е следвало да се извърши на 15
месечни вноски всяка в размер на 257,58 при фиксиран лихвен процент от 29,45% и
ГПР 50%. В договора било посочено, че сумата, която следва да върне в периода на
ползване на кредита е в размер на 3863,70 лв. Твърди, че на същата дата и по повод
така сключения договор за заем, с ответника са сключили и договор за допълнителни
услуги, по който е поела задължение да плати цена на пакет допълнителни услуги –
пакет „CrediGo“, включващи: безплатно внасяне на вноски в офис на кредитора,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциално обслужване и прави за участие в специални промоции. Дължимото
възнаграждение по този договор било в размер на 2400 лв. разсрочено на 15 месечни
вноски всяка от по 160 лв., включено в погасителната вноска по договора за кредит.
Така общият размер на месечната вноска ставала 417,58 лв. Твърди, че договорът за
допълнителни услуги е нищожен като противоречащ на добрите нрави, тъй като води
до несправедливо облагодетелстване на кредитора за сметка на заемополучателя като
икономически по-слаба в правоотношението страна. Твърди, че клаузата
1
регламентираща възнаграждение за тези услуги е нищожна и като противоречаща на
ЗПК и в частност чл.10а ЗПК, тъй като то се дължи за предоставена възможност, а не за
реално потребени услуги. Счита, че клаузата е заобикаляща забраната на чл. 10а ЗПК,
санкцията за което е нейната нищожност съгл. чл. 21 ЗПК. Поддържа, че към датата на
подаване на исковата молба е погасила изцяло задължението си по процесния договор
за заем. Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е извършила
плащането, счита че то е изначално недължимо получено от ответника и той дължи
връщането му. При тези съображения моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „М.К.“ АД, с който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Аргументира недопустимостта на производството
с нередовност на исковата молба, поради непосочване от ищеца на банкова сметка или
друг начин на плащане, както и поради обстоятелството, че исковата молба е
подписана от лице без представителна власт, тъй като представеното пълномощно е
неавтентично. Твърди, че въпросният договор за допълнителни услуги е самостоятелен
от договора за заем, поради което и не попада в приложното поле на ЗПК и приложими
за него са само разпоредбите на ЗЗД. Счита, че по този договор за услуги, за разлика от
договора за изработка, дължимостта на възнаграждение за тях не е предпоставена от
постигане на уговорения резултат. Оспорва договорът да страда от сочените пороци.
Счита, че уговорените услуги не са абстрактни, а носят реална полза на
кредитополучателите, поради което и цената им е реално измерима, ясно посочена в
Тарифата за допълнителни услуги в сила от 25.09.2018 г. Поддържа, че в случая
ищцата реално се е ползвала от тези услуги. Така например, напълно безплатно е
ползвала услугата от пакета „безплатно внасяне на вноски директно в офиса на М.К.
АД“, без да й бъде събрана дължимата в Тарифата такса за това, както и услугата „смс
известяване за направено плащане“, спестявайки си така такси, които иначе би платила.
Стойността на предоставените услуги възлизала в размер на сумата от 316,80 лв.,
поради което възражението й, че насрещните престации на страните по договора били
нееквивалентни е напълно неоснователно. Оспорва услугите да са свързани с
усвояване и управление на кредита по см. на чл.10а ЗПК, като твърди те да се
предоставят само по искане на заемополучателя, за негово удобство, а и не са
предпоставка за сключване на договора за заем. Дори и да се прилага чл.10а ЗПК
посочва, че видът, размерът и действията, за които се събират такси са били ясно
посочени в Приложение №1 към договора за допълнителни услуги и Тарифата за
допълнителни услуги. Навежда довод, че ищцата не е заплатила процесната сума от
2400 лв., поради което дори договорът за допълнителни услуги да бе недействителен,
предявеният иск за връщането на сумата би бил неоснователен. В този смисъл моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства –
Договор за заем CrediGo № 5342- 00026945/12.06.2019 г., Погасителен план към
договор за заем № 5342-00026945 от 12.06.2019 г., Договор за допълнителни услуги
към заем CrediGo № 5342-00026945/12.06.2019 г. и Искане за допълнителни услуги към
заем CrediGo № 5342-00026945, ведно с Приложение № 1 – описание на допълнителни
услуги, се установява наличието на облигационно отношение между Ж. Т. Р. и „М.К.“
2
АД по Договор за заем CrediGo № 5342-00026945 от 12.06.2019 г.
Съгласно сключения договор на ищцата е предоставен заем в размер на 3200
лв., като е уговорено, че сумата следва да бъде върната в срок до 12.09.2020 г. на 15
равни месечни вноски в размер на 257,58 лв. при фиксиран лихвен процент от 29,45 %
и годишен процент на разходите 50 %, за което е подадено искане на заем от ищцата в
размер на 3300 лв. при месечна вноска от 265,78 лв.(л. 51 от делото).
Установено е и подаването едновременно с искането за заем (с поискана
главница от 3300 лв.) и искане за ползване на допълнителни услуги в пакет CrediGo,
предложени от същия доставчик в обем, описан в приложение № 1, което
недвусмислено свързва предоставянето им като допълнително улеснение за клиент по
договорен заем срещу фиксирано допълнително възнаграждение, обявено от кредитора
в искането на клиента. В приложението, съставляващо прилаГ. от доставчика общи
условия за това допълнително обслужване, са описани два пакета, като съответен на
процесното договаряне е комплект CrediGo, включващ пет дейности, две от които
съвпадат с тарифирани базисни услуги (внасяне на платежна вноска в офис на
заемодателя, след предварителна уговорка и разглеждане на искане на добросъвестен
платец за предоговаряне на условия за погасяване или разсрочване), които са обявени
като безплатни с изрично посочване, че избора на общо платения пакет изключва
прилагане на таксите по тарифата. Останалите три дейности (разглеждане до минути,
преференциално обслужване и информиране за промоции) са предложени само като
включени в такъв пакет (без отделни цени по общата тарифа) и задълженията, които
доставчика поема по тях са оповестени само в това приложение, като включват:
фиксиран кратък срок от 120 минути за произнасяне на търговеца по параметри на
отправеното от кандидата за кредитиране искане за заем; персонално обслужване в
офиса с предимство пред други, неползващи подобен пакет клиенти; право на клиента
да се ползва от бъдещи отстъпки или облекчения на предлаГ. от същия доставчик
продукти. За орГ.зирането на така обявените допълнителни услуги, доставчикът е
посочил, че ще прави допълнителни разходи и те се възмездяват с обща цена, дължима
при сключване на договора, но за облекчение на клиента фиксираната стойност се
разсрочва на месечни вноски, конкретизирани в искането на клиента.
В случая кандидатстващата за кредитиране заемополучателка е обявила
готовност за поемане на вноска от 165 лв. за 15 месеца, но това искане е било подадено
едновременно с другото искане за ползване на 3300 лв. главница с готовност за
погасителни вноски от 265,78 лв. каквото не е било прието от доставчика. Видно от
представените договори, ответното дружество е одобрило отчасти искането до 3200 лв.
главница, като окончателните параметри на заема и договорения към него пакет са
финализирани в графика за плащанията за 15 месеца със сборната вноска от 417,58 лв.,
в който размер е включена и вноска в размер на 160 лв по договора за допълнителни
услуги.
Така на датата на сключване на договора за заем – 12.06.2019 г. между страните
е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945, по
силата на който ищцата е следвало да заплати цена от 2400 лв. за пакет от
допълнителни услуги включващи: Безплатно внасяне на вноски директно в офис на
„М.К.“ АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути;
Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Цената е
платима за срок 15 месеца при месечна вноска 160 лв. с падеж 12-то число.
Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза към датата на изготвянето му ищцата е
3
изплатила изцяло задълженията по договора, от които 3200 лв. главница, 152,66 лв.
лихва, 1,28 лв. наказателна лихва, 320 лв. цена по договора за допълнителни услуги и
28,38 лв. за такса предсрочно погасяване. Ищцата е направила две плащания по банков
път на 23.07.2019 г. в размер на 179,06 лв. и на 12.08.2019 г. в размер на 3020,94 лв.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Приложение № 1 -
описание на допълнителни услуги; Тарифа за допълнителни услуги и Общите условия
на „М.К.“ АД и разписка от 12.06.2019 г., относими към договора за заем, както и
операционна бележка от 23.07.2019 г. и разписка от 26.11.2019 г. относно извършени
плащания от ищцата по договора за заем на обща стойност 723,45 лв.
При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че съобразно конкретно посоченото в
приложение № 1 към процесния договор съдържание на предмета на услугата
категорично се изключва защитната теза на кредитора, че договорът за допълнителни
услуги представлява самостоятелно съглашение, извън потребителското кредитиране,
поради което е неприложима специалната уредба на закрилата на потребители,
ползващи кредитни услуги. Самият кредитор е признал, че целта на пакетното
обслужване е определният клиент, който вече ползва кредитиране да бъде третиран по-
благоприятно при ползване на вече договорен кредит, като „пакетираните“ услуги,
заплащани с общо конкретно възнаграждение следва да заместят общо предлаГ. срещу
уеднаквени по тарифа за всички клиенти цени. Точно защото е било обявено от
доставчика като незадължителна алтернатива на задължителна, според общите условия
тарифа за съпътстващи услуги, няма основание за отделянето на съдържането на това
договаряне от основния кредитен договор. Явно е, че „допълнителният“ договор няма
самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с
доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един
продукт и прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен,
така и по добавени (адхезионни) договори. В този смисъл са и дадените вече указания
по възприемане на смисъла на Европейския стандарт на потребителска закрила в
практиката на СЕС (С-96/14, Съединени дела C-224/19 и C-259/19).
Така и Решение № 830/28.06.2022 г., постановено по в.гр.д. № 789/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Варна.
Следователно, съобразно посочената от искащия заем клиент цел на ползване на
кредита (за оборотни средства, закупуване на стока), няма никакво съмнение, че
търговец-доставчик се е договарял с потребител (по смисъла на пар. 13 т.1 и 4 от ДР
ЗЗП), а това налага сделката им да съответства на специалния защитен режим по ЗПК
срещу неравноправно договаряне, изразяващо се в недобросъвестно налагане на
неосведомен клиент на задължения, които той не е бил в състояние да възприеме ясно
като последици в своята правна сфера и особено такива, свързани с преценка на
реалните икономически последици от обвързването като действителна цена, заплащана
от потребителя за ползване на конкретно поискана от него услуга. При това положение
приложима към предложеното на клиента допълнително пакетно обслужване е
нормата на чл.10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща събирането на възнаграждения под форма
на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, когато те представляват действия, свързани с усвояване и управление на
кредита или не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Тази
забрана следва да се тълкува съвместно и със задълженията на кредитора да извърши
задълбочена оценка по чл. 16 от ЗПК за кредитоспособност на бъдещия си клиент,
4
респективно да се въздържа да обслужва клиенти с неясни възможности да осигурят
необходими за изпълнение на задълженията си източници на приходи, както и
изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на цената на
цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от всички разходи,
включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (пар. 1, т. 1 от ДР
ЗПК).
В процесния случай съдът преценява, че всички „пакетирани“ услуги,
предложени на клиента срещу допълнително заплащане не са били отчетени като
оскъпяване на основния кредит, въпреки че дейностите, които търговецът е предложил
са тясно свързани с обслужването на клиента и не могат да бъдат отделени от нужното
съдействие на кредитора за приемане на изпълнението.
В допълнение следва да се посочи, че отчитайки общоприетите критери на
обществения морал, установени в мотивите към т. 3 от ТРОСГТК № 1/2009 г. на ВКС,
уговарянето на цена на допълнителна услуга не може да надхвърля прекомерно
икономически интересите до степен да се превърне в неморално средство за
обогатяване, а в случая предоставените в заем средства са в размер на 3200 лв. при
допълнителен пакет услуги на стойност 2400 лв. Доставчиците на „бързи кредити“ –
небанкови институции, предоставят услуги на различен пазар от този на банковото
кредитиране и поемат по-висок риск за обвързване с „лоши“ кредити и съответно
разходите за цялостната им търговия са повишени с предвидими по-високи загуби от
несъбираеми кредити. Добросъвестността изисква обаче тази обоснованост на
завишената цена да се уговори като типична насрещна престация за експресен кредит
(лихва или възнаграждение за заематодателя), а не като допълнителни „изнесени“
извън кредита „преференциални“ услуги, представени като облекчения, а не като
повишена финансова тежест за клиента.
В конкретния казус доставчикът е обявил параметрите на общо оскъпяване по
начин, изключващ възможност за възприемане действителната финансова тежест, като
е предложил отделно цени на кредит и на пакет и е оповестил ГПР без да включи в
него значителния добавен разход по втория договор (близо 40% от общата месечна
вноска). Съответно това договаряне позволява на кредитора да заобиколи изискването
за оповестяване на общия разход и забраната размера му да не надвишава 50 % (като
петкратен размер на законната лихва). Следователно, доказано е несъответствието на
потребителската сделка с императивни ограничения на договорната свобода, а
последицата от това е недействителност на допълнителното съглашение, съгласно чл.
26 ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
Недействителността на уговорките за поемане на задължение за допълнителна
разсрочена на вноски цена за пакетните услуги изключва основанието за получаването
от ответното дружество на части от месечните вноски в общ размер от 320 лв. В този
смисъл претенцията за връщането на престирани по недействителния договор
плащания е основателна, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1-во ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на 12,80 лв. за
заплатена държавна такса. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в тежест на ответника следва
да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката, предоставил
5
безплатната правна помощ на ищцата, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото с оглед релевираното от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорат и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията на разпоредбата, действаща към датата на сключване на приложения
Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2022 г.).
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК с оглед прекратената част от първоначално
предявения иск ответното дружество има право на сторените от него съдебни разноски
в размер на 344,93 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид направеното
от ищцата възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения от
ответника адвокатски хонорар по аналогични съображения с гореизложените, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. За пълнота на изложението следва да се изясни,
че в настоящото производство е предявен един иск и адвокатско възнаграждение се
дължи за оказано процесуално представителство по един предявен иск, а не за два,
както възприема ответникът в представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2
ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 150 лв. – депозит за изготвяне на заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 320 лв. (триста и двадесет
лева), представляваща сбор от платени без основание вноски за допълнителни услуги –
пакет „CrediGo” в периода 12.07.2019 г. – 12.09.2020 г. в размер на 160 лв. всяка по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo № 5342-00026945/12.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.03.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 12,80 лв. (дванадесет лева
и осемдесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адв. П. Й. Н., с рег. №**********, с адрес***, сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща за предоставена в полза на Ж. Т. Р. безплатна адвокатска помощ,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „М.К.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 344,93 лв. (триста
четиридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща депозит за изготвяне на
6
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, на основание
чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7