№ 320
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. СТ. СТ. против НП № 551 от 30.11.2005г. на Началник 4 РУ при
ОДМВР - Варна, с което за нарушение на чл.102 ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.183
ал.4, т.7 от ЗДвП на Г.С. е наложено наказание глоба в размер на 40 лв. и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП, на осн. чл.183 пред.1 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 20 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Върху НП не е посочено, кога е връчено на нарушителя, но е
посочено, че е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Действително, в
материалите по преписката се съдържа докладна записка, че лицето не е
намерено на адреса, но според чл. 58 ал.2 от ЗАНН, "когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването". Не е
изпълнено изискването на закона върху НП да се отбележи, че „лицето не е
намерено на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен" и да се
посочи дата на отбелязването, която да се счита за дата на връчване на НП.
Поради това не е спазена процедурата на чл.58 ал.2 от ЗАНН за връчване на
НП. В същия смисъл Административен съд -Варна нееднократно е изразявал
становище. Поради това съдът прие жалбата за процесуално допустима, а по
същество - за основателна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
1
На 03.11.05г. срещу Г.С. бил съставен АУАН затова, че на същата
дата е управлявал МПС без да е поставил предпазен колан и без да носи в
себе си документи за правоуправление на МПС. Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП, с което въззивникът е наказан за горепосочените
нарушения.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства-
преписката по АНП- АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от страните.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Управлението от правоспособен водач, който носи в себе си
единствено АУАН с изтекъл срок е нарушение по чл. 100 ал.1 т.4 от ЗДвП и е
наказуемо по чл. 185 от ЗДвП, за което именно е наказано лицето.
Управлението на МПС без да се ползва обезопасителен колан е нарушение на
чл.102 ал.1 от ЗДвП и е наказуемо по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. Поради това
правилно АНО е отнесъл фактите към нарушените правни норми и към тези,
регламентиращи санкцията.
Налице са обаче, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното НП. То е издадено в срок и от компетентни лица,но в
него не са описани фактите,въз основа на които е направен извод за
осъществяване на нарушението. Защитата се гради именно срещу фактите,
поради което липсата им винаги я ограничава и по същината си е съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП.
Изложени са по-горе мотивите, относно нарушаване реда за
връчване на НП. Поради нередовното връчване на НП, същото към
настоящия момент не е влязло в законна сила и по отношение на него следва
да се приложат правилата на давността. Съгл. ТП №1 от 27.02.2015 г. на ВКС,
чл.11 от ЗАНН препраща към правилата на погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Считано от датата на деянието, към 18.05.2013
г. е изтекла давността по чл.81 ал.3 от НК вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК/ стара
редакция/ и това е още едно основание за отмяна на обжалваното НП.
Предвид горното, следва да бъде уважено искането на въззивната
страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в тяхна
полза. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, същите
са в размер на 360 лв.
Предвид изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане в тяхна полза на разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 551 от
30.11.2005г. на Началник 4 РУ при ОДМВР - Варна, с което за нарушение на
чл.102 ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.183 ал.4, т.7 от ЗДвП на Г.С. е наложено
наказание глоба в размер на 40 лв. и за нарушение на чл.100 ал.1 т.4 от ЗДвП,
на осн. чл.183 пред.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20
лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати в полза на Г.С. С. ЕГН
********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, искането на Началника на 4 РУ-Варна
за присъждане на разноски в тяхна полза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3