№ 15204
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110149074 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [министерство] срещу [фирма] кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 18 846 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на СПС за настъпило на 14.10.2022 г. в град София застрахователно
събитие - „кражба“ на лек автомобил [марка и модел], с рег. № [рег. №], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 476,27 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.06.2023 г. до 31.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 14.10.2022 г. в [адрес] около 19:30 часа собственият към този
момент на [министерство] лек автомобил марка „Т.“, модел „[модел]“, с рег. № [рег. №] бил
паркиран пред блок № 2 от лицето В.А., заемащ длъжността главен директор на Главна
дирекция „[дирекция]“, на когото МПС било предоставено за управление със Заповед № РД
13-68/19.08.2022 г. Посочва, че след излизане от автомобила, последният бил заключен от
водача, като последният включил и алармената му система. Поддържа се, че когато Атанасов
се върнал отново на мястото – около 22:00 часа установил липсата на по-рано паркираният
от него автомобил. За случая били подадени сигнали до компетентните органи. В исковата
молба се посочва, че към 14.10.2022 г. отнетият служебен лек автомобил бил застрахован
при ответника [фирма] по силата на застрахователен договор № РД 51-14 от 12.02.2021 г. с
предмет: „Застраховане на моторни превозни средства на Министерството – централна
администрация със застраховки „Каско“ на МПС“, сключен с [министерство] (понастоящем
[министерство]). Излага се, че за настъпилото застрахователно събитие – кражба на МПС
ответникът бил уведомен на 17.10.2022 г. във връзка с което пред застрахователя била
регистрирана щета № [№] по застрахователна полица № *** по застраховка „Каско“ на СПС.
[министерство] твърди, че първоначално с писмо от 03.11.2022 г. [фирма] отклонило
искането му за заплащане на застрахователно обезщетение по регистрираната щета поради
неспазване на изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 6.2, 6.2.2 от Общите условия по застраховка
1
„Каско на сухопътни превозни средства“, а именно заради неподадено в срок писмено
уведомление за настъпване на застрахователното събитие и непредставяне на оригиналното
свидетелство за регистрация на застрахованото СПС, част II. Изяснява се, че последното
останало в автомобила, обект на кражбата. Впоследствие отказът бил преразгледан, но с
прилагане от ответника на санкция от 30 % за неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му да не оставя в застрахованото СПС на оригинала на свидетелство за
регистрация – част II. Посочва се, че с писмо от 17.05.2023 г. [министерство] представило
пред застрахователя последно изисканите от него документи. На 23.06.2023 г. по сметката на
Министерството постъпила сума от ответното дружество в размер на 43 974 лева. Ищецът
намира, че същата не отговаря на действително дължимата от 62 820 лева, представляваща
сумата, за която процесният лек автомобил [марка и модел], с рег. № [рег. №] бил
застрахован. Счита за дължима разликата от 18 846 лева, равняваща се на 30 % от
застрахователната сума. В тази връцка оспорва наложената от ответника санкция за
незаконосъобразна и необоснована, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между
настъпването на застрахователното събитие и неизпълнението на задължението на
застрахования по договора да не оставя в застрахованото СПС оригинала на свидетелството
за регистрация - част II. Същевременно от страна на [министерство] са представени всички
изискуеми документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие и необходими
за изплащане на следващото се застрахователно обезщетение в пълния му размер. Ето защо,
ищецът предявява настоящите искови претенции с искане за осъждане на [фирма] АД да
заплати на [министерство] сумата от 18 846 лева, представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на СПС“ за настъпилото
застрахователно събитие – кражба на процесния лек автомобил, както и сумата от 1 476,27
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.06.2023 г. (дата на постъпване
на останалата част от сумата) до 31.08.2023 г. Намира за дължима и претендира законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. Деница Димитрова, оспорва исковите претенции по основание и
размер. Не оспорва, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред
застрахователя е образувана щета № [№] г. Поддържа, че в случая застраховката на
процесното МПС е сключена като договор № РД 51-14/12.02.2021 г. за възлагане на
обществена поръчка, сключен между страните. В клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено, че застраховките се сключват при специалните условия и изисквания на
възложителя, посочени в документацията за обществена поръчка и при всички общи и
специални условия, предложени от изпълнителя. В отговора се навежда, че неразделна част
от застрахователния договор са Общите условия по застраховка „Каско“ на МПС, с които
ищецът се е запознал и с подписване на договора ги е приел. [фирма] посочва, че съгласно
клаузата на чл. 18, ал. 1, т. 6.2.2 от ОУ при настъпване на застрахователно събитие по
рисковете „кражба“ или „грабеж“ на цялото МПС застрахованият е длъжен непо-късно от 1
работен ден, считано от откриване на събитието, да подаде писмено уведомление по образец
пред застрахователя, като предостави пълна и достоверна информация за обстоятелствата,
при които е настъпило събитието и предаде на застраховател оригиналният регистрационен
талон и всички налични ключове. В отговора се посочва, че процесното застрахователно
събитие е именно противозаконно отнемане на чуждо МПС от владението на другиго с
намерение за своене, осъществено чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на
прегради, здраво направени за защита на лица или имот – кражба с взлом, който риск
изключва наличието на оригинала на регистрационен талон у извършителя на кражбата.
Посочва, че ищецът не е изпълнил задължението и не е предоставил на застрахователя
2
свидетелството за регистрация на МПС част II, тъй като последният се е намирал в
автомобила към момента на кражбата. Това е основанието [фирма] първоначално да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение, а впоследствие – на 22.06.2023 г. да изплати в
полза на [министерство] такова в размер на сумата от 43 974 лева, изчислено след
редуциране на действителната стойност на процесното МПС с 30 %. Оспорва дължимостта
на претендираната от ищеца останала стойност с довод, че оставянето на свидетелството за
регистрация - част II в процесния автомобил е от естество да способства за окончателното
настъпване на последиците на застрахователното събитие – кражба, осуетявайки
възможността за предотвратяването му от контролните органи за движение по пътищата. С
отговора на исковата молба ответното дружество оспорва и претенцията за лихва за забава,
с оглед акцесорния й характер, както и началният период, за който се претендира. Счита, че
поначало застрахователят изпада в забава 15 дни след представяне на последния документ
по претенцията, което в случая е осъществено на 19.05.2023 г., когато от страна на ищеца са
представени допълнителни документи по щетата, в частност и банкова сметка. С тези
доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
Съгласно посочената разпоредба при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен като договор за възлагане на
обществена поръчка между ищеца [министерство], като възложител и собственик на
процесното МПС и ответника [фирма], като изпълнител и застраховател; 2). настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователното събитие – кражба на МПС, което
да представлява покрит риск; 3). настъпилите вреди и техният размер; 4). причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 5). предявяването на
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на процесното обезщетение; 6).
изпълнение на задълженията си по застрахователния договор чрез представяне на
изискуемите документи пред застрахователя във връзка с произнасяне по претенцията.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи положителния
факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и твърдените от
него основания за изключване или намаляване отговорността му, в т.ч. непредставяне от
ищеца на свидетелство за регистрация на процесното МПС – част II, което да представлява
неизпълнение на договорно задължение, както и връзката между неизпълнение на
задължението с настъпилите вреди.
С оглед съвпадащите твърдения на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с
проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 20.03.2024 г. и обявен за
окончателен такъв, като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило процесното
застрахователно събитие – „кражба“ на МПС - марка „Т.“, модел „[модел]“, с рег. № [рег. №],
собственост на ищеца и застраховано при ответника [фирма] по застраховка „Каско“ на
3
СПС, обективирана в застрахователна полица № *** въз основа на застрахователен договор
№ РД 51-14 от 12.02.2021 г. с предмет: „Застраховане на моторни превозни средства на
Министерството – централна администрация със застраховки „Каско“ на МПС, което
събитие представлява „покрит риск“, че във връзка с предявената пред ответника претенция
от МЗХ и по образуваната пред него щета ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от
43 974 лева чрез превод от 22.06.2023 г., постъпил по сметка на Министерството на
23.06.2023 г.; че към момента на застрахователното събитие Свидетелство за регистрация –
част II на процесното МПС е останало в автомобила, като и, че застрахователната стойност
на МПС е 62 820 лева.
За правата на ищеца по отношение на процесното МПС, както и за възникнало между
страните застрахователно правоотношение, съществуващо към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие свидетелстват и обективните данни, внесени в процеса
чрез събраните по делото писмени доказателства – договор № РД51-9/02.02.2021 г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на високопроходим автомобил
(висок клас SUV)“ и свидетелство за регистрация - част I. От последните се установява, че с
договора [министерство] възлага на третото за процеса лице и изпълнител [фирма], което
приема да извърши, доставката и гаранционното обслужване на 1 брой високопроходим
автомобил (висок клас SUV), включително регистрирането му в КАТ, съгласно техническа
спецификация на възложителя (приложение № 1), техническо предложение на изпълнителя
(приложение № 2) и ценово предложение на изпълнителя (приложение № 3) – неразделна
част от договора. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора доставката и получаването на
автомобила се удостоверява с подписването на двустранен приемно-предавателен протокол,
като подписването му без забележки има силата на приемане на доставката то възложителя
– арг. чл. 4, ал. 8. Съгласно техническото предложение на изпълнителя – приложение № 2
към договора е предложен следния високопроходим автомобил – марка „Т.“, модел
„[модел]“ с конкретно описани технически характеристики. Установява се, че МПС – лек
автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], с дата на първа регистрация 25.02.2021 г., е с
регистриран собственик [министерство].
Данните от събраните по делото писмени доказателства сочат още, че на 12.02.2021 г.
между [министерство], като възложител и [фирма], като изпълнител, е сключен договор №
РД51-14 за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на застрахователни
услуги за нуждите на МЗХГ – ЦА“ по обособена позиция № 3 „Застраховка Каско на МПС,
собственост на МЗХГ-ЦА“ с предмет застраховка на МПС на Министерството – Централна
администрация със застраховки „Каско на МПС“. Съгласно клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2
договорът влиза в сила от момента на сключването му и е със срок на действие от 12 месеца,
след което се издават нови полици за още 12 месеца. В клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора е
предвидено, че възложителят застраховка и МПС, придобити по време на действието му -
при същите тарифи и условия, до изчерпване на максимално допустимата стойност.
Съгласно техническа спецификация на възложителя – приложение № 1 към договора обект
на застраховка са 47 бр. МПС, собственост на МЗХГ – ЦА, посочени в нарочен списък.
Установява се, че с договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №
***/08.02.2022 г. със застрахован и ползващо се лице [министерство] и застраховател
[фирма] е застрахован лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №] по клауза „Пълно
Каско“, със срок на действие от 00:00 часа на 26.02.2022 г. до 24:00 часа на 25.02.2023 г. В
полицата е отразено, че общата застрахователна сума възлиза на 62 820 лева.
Между страните не се спори, че в периода на действие на така възникналото
застрахователно правоотношение и конкретно на 14.10.2022 г. в град София е настъпило
процесното застрахователно събитие – отнемане на МПС при описаните от ищеца начин и
4
време на осъществяване, което представлява покрит риск по договора за застраховка и
конкретно кражба на МПС.
За тези обстоятелства свидетелстват и данните от приобщените писмени доказателства,
установяващи, че с постановление от 26.04.2023 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура и на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК – поради неразкриване на извършителя
на деянието, е постановено спиране на наказателното производство по ДП № 230 ЗМК
1696/2022 г. по описа на 06 РУ при СДВР, пр. преписка № 34184/2022 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12, вр. чл. 194,
ал. 1 НК. От мотивите на акта се установява, че досъдебното производство е образувано на
15.10.2022 г. със съставяне на протокол от разпит на свидетел, за осъществено деяние на
14.10.2022 г. Посочено е, че съгласно установената фактическа обстановка този ден, около
19:30 ч. лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], собственост на [министерство], бил
паркиран на паркинг пред блок 2 в [адрес], заключен и с активирана алармена система, като
около 22:00 часа на същата дата, когато ползващото го лице отново се върнало на мястото,
установило, че автомобилът не е на мястото, на което е бил паркиран. В постановлението е
констатирано също, че за установената липса е подаден сигнал, тъй като ползващото го лице
не е давало съгласие друго лице да ползва вещта и не е уведомено за такова действие.
Отразено е, че противозаконно отнетото МПС било обявено за общодържавно издирване, но
до момента действието му не е установено. Вписано е, че ненамирането на автомобила в
продължителен период от време обосновава извод за преквалифициране на разследваното
деяние от такова по чл. 346, ал. 1 НК в такова по чл. 195, ал. 1, т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 НК,
предвид намерението на дееца за отнемане на МПС за присвояването му. Прието е, че
въпреки извършените възможни действия по разследването, извършителят не е разкрит,
поради което е постановено спиране на производството. Съгласно Удостоверение от
03.05.2023 г. на разследващ полицай от 06 РУ при СДВР лицето, от чието владение е отнето
МПС, е заявило за противозаконното отнемане на процесния лек автомобил за времето от
19:30 часа до 22:00 часа на 14.10.2022 г., собственост на МЗ.
Изясни се, че съгласно действащата през този период застрахователната полица
последната е с покрит риск „Пълно Каско“. В Раздел I „Покрити рискове“ от Общи условия
по застраховка Каско на сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства) на
[фирма], приети с Решение на СД на 01.03.2018 г. и в сила от 15.03.2018 г. (представени и
приети по делото в незаверено копие), чиято приложимост към процесното правоотношение
не е спорна между страните, е предвидено, че клауза „Пълно Каско“ покрива рисковете по
клауза „Частично Каско“ (пожар и природни бедствия, пътнотранспортно произшествие и
злоумишлени действия на трети лица), кражба на цяло моторно превозно средство – чрез
взлом или комплект двигател на МПС; грабеж на цялото МПС, умишлен палеж или взрив.
Не е спорно, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие и по предявена
застрахователна претенция от [министерство] при ответното застрахователно дружество е
образувана ликвидационна преписка по щета № [№], като след първоначален отказ за
изплащане на обезщетение, впоследствие от [фирма] е платено такова в размер на сумата от
43 974 лева.
За тези правнорелевантни обстоятелства свидетелства разменената извънсъдебна
писмена кореспонденция между двете страни, обективирана в приетите като писмени
доказателства по делото писмо с изх. № 9175/03.11.2022 г. на [фирма] за отклоняване на
претенцията по регистрираната щета, писмо-отговор с изх. № 70-6144/18.11.2022 г. от
[министерство] с изразено несъгласие срещу това отклонение, с мнение за наличие на
основание за преразглеждане на случая и изплащане на дължимото обезщетение, писма с
изх. № 9196/09.12.2022 г. и с изх. № 9208/23.12.2022 г. на ответника с уведомление за
5
преразглеждане на отказа си, писмо с изх. № 70-6144/21.02.2023 г. на [министерство] за
представяне на изискани документи, писмо с изх. № 66/02.03.2023 г. на [фирма] за
допълнително изискани документи и отговор от МЗ с изх. № 70-6144/17.05.2023 г. с
прилагане на последните. При проследяване на съдържанието на тази кореспонденция се
установява, че в писмото от 18.11.2022 г. [министерство] посочва, че са представени всички
съпътстващи документи, с изключение на Свидетелство за регистрация на МПС, част II,
останало в автомобила, обект на кражбата. Изяснява се, че с писмото си от 23.12.2022 г.
ответното застрахователно дружество уведомява ищеца, че ще определи и изплати
застрахователно обезщетение, след прилагане на 30 % санкция за неизпълнение на
задължението за неоставяне в застрахованото СПС на оригинала на Свидетелство за
регистрация на МПС – част II.
Страните не спорят, че определеното и изплатено от ответника застрахователно
обезщетение по процесното събитие възлиза на сумата от 43 974 лева, определено от
застрахователната стойност на процесното МПС [марка и модел] с рег. № [рег. №], след
приспадане на 30 % от последната или на сумата от 18 846 лева (30 % от 62 820 лева),
предмет на процесната искова претенция.
Основният спорен по делото въпрос е относно размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение и конкретно дали за същия е налице основание за
редуцирането му, с оглед установеното и неоспорено обстоятелство, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие свидетелството за регистрация на МПС – част II се
е намирало в автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, съгласно ал. 4 от
законовия текст при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е вследствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и ако изрично е предвидил това в договора. Същевременно, в чл. 395,
ал. 5 КЗ е установено, че когато настъпването на застрахователното събитие е вследствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като
основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
При тълкуване на тези разпоредби следва, че отказът за изплащане на обезщетение,
респ. изплащането му в намален размер е обусловено, както от доказано неизпълнение от
страна на застрахования на договорно задължение, така и от наличието на причинна връзка
между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно
препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило или на
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
В настоящия случай, оставянето на свидетелството за регистрация на процесното МПС
– част II в автомобила представлява неизпълнение на задължение от страна на
застрахования по смисъла на чл. 395, ал. 1 КЗ.
Същевременно, от съдържанието на приетите по делото и приложими Общи условия
на [фирма] не се установява неизпълнението на това задължение да е предвидено като
основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото съгласно
клаузата на чл. 5, ал. 1 т. 27, раздел II „Общи изключения“ от ОУ застрахователят има право
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение (не покрива щети), причинени в
резултат от кражба на застрахованото превозно средство когато свидетелството за
6
регистрация е отнето/изгубено преди събитието – какъвто не е процесният случай.
Ето защо, в случая поначало е приложима разпоредбата на чл. 395, ал. 4, изр. 2,
съгласно която застрахователят може само да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението, но при доказана причинно-следствена връзка
между настъпилото събитие и неизпълнението на задълженията на застрахования, като
доказателствената тежест е на застрахователя – арг. чл. 395, ал. 5 КЗ.
В конкретната хипотеза съдът намира за неустановено по делото наличието на
предпоставките на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ за намаляване на застрахователното обезщетение,
доколкото не се доказа от ответника наличието на причинна връзка между оставянето в
автомобила на свидетелството за регистрация – част II и застрахователното събитие –
кражбата на МПС.
В тази връзка съдът съобрази, че само по себе си държането на документите за
регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на противозаконното
отнемане дори и да затруднява откриването му, не презюмира извод за способстване самото
настъпване на застрахователното събитие, тъй като същото е довършено с отнемането на
превозното средство от собственика – в т. см. Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. дело №
1505/2020 г., ТК, І ТО.
Наред с това, в случая не е налице и невъзможност за определяне на вида или размера
на вредата вследствие от неизпълнение на това задължение, тъй като размерът на вредата е
определен от стойността на отнетото МПС.
Предвид това и с оглед доказаното настъпване на събитието, представляващо покрит
застрахователен риск – кражба на МПС по договора за застраховка, ответникът, като
застраховател, дължи заплащането на застрахователно обезщетение, равняващо се на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието – арг. чл. 386, ал. 2
КЗ, в случая стойността на отнетото МПС.
Страните не спорят, че тази стойност се равнява на 62 820 лева, определена от размера
на застрахователната стойност на обекта на договора за застраховка, обективиран в полицата
от 08.02.2022 г. След приспадане от тази сума на вече платената от ответника в размер от
43 974 лева, то последният дължи заплащане на разликата от 18 846 лева, претендирана в
настоящия процес.
Следователно, предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява доказан по основание и
размер, което обуславя уважаване на претенцията.
Върху главницата, като законна последица, е дължима и следва да бъде присъдена
претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2023 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение за забава е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните
обстоятелства: 1). наличието на главен дълг; 2). изпадането на ответника в забава и 3).
размера на търсеното обезщетение.
По делото се установи, че в полза на [министерство] съществува парично вземане за
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 18 846 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Същевременно, съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ ответникът, като
7
застраховател, изпада в забава по отношение на главното вземане за застрахователно
обезщетение след изтичане на предвиденият петнадесетдневен срок от представянето на
всички изискани документи.
По делото се установи, че с писмо с изх. № 70-6144/17.05.2023 г. [министерство]
изпраща на [фирма] последно изисканите документи по ликвидационната преписка, като на
23.06.2023 г. по сметка на МЗ е постъпила и изплатената сума от 43 974 лева (обстоятелство,
което е безспорно между страните).
С отговора на исковата молба ответникът излага твърдения за получаване на това
писмо с приложените към него документи на 19.05.2023 г., като при липсата на
доказателства в друга насока, то съдът приема, че именно от този момент е започнал да тече
15-дневният срок и същият е изтекъл на 03.06.2023 г. Считано от следващия ден – 04.06.2023
г. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В настоящия случай ищецът претендира такава за период от 23.06.2023 г. (с оглед
направеното уточнение с молба от 02.10.2023 г.), т.е. след изтичане на 15-дневния срок за
плащане.
Определен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен лихвен калкулатор,
размерът на лихвата за забава върху главницата за този период възлиза на сумата от 473,47
лева.
За тази сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 1476,27 лева или за сумата от
1002,80 лева – отхвърлен като недоказан по размер.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на исковете, право на разноски,
съразмерно с уважената/отхвърлената части имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 867,85 лева – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
иска за лихва, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 4,93 лева – разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи размера на последното и за
двете страни в процеса минималния такъв от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните им представители, от
една страна, както и и липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена от
липсата на спор по факти, включени в предмета на доказване и липсата на доказателствени
искания, извън събраните писмени доказателства, приключването му в рамките на едно
открито съдебно заседание, от друга страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [адрес] да заплати на [министерство], с Булстат: [Булстат] и адрес: [адрес] на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18 846 лева, представляваща
неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на СПС
за настъпило на 14.10.2022 г. в град София застрахователно събитие - „кражба“ на лек
автомобил [марка и модел], с рег. № [рег. №], ведно със законната лихва върху главницата,
8
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 473,47 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 23.06.2023 г. до 31.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважения размер от 473,47 лева до пълния предявен размер от 1476,27
лева или за сумата от 1002,80 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [адрес] да заплати на [министерство], с Булстат: [Булстат] и адрес: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 867,85 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА [министерство], с Булстат: [Булстат] и адрес: [адрес] да заплати на
Застрахователно дружество [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 4,93 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9