Определение по дело №1054/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...07.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.07.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                               ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

възз.ч. търговско дело № 1054 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Бард 90“ ЕООД против Определение № 5322/23.04.2019 г. на ВРС по гр.д. №9678/2018 г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното решение № 662/15.02.2019 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят моли за отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който направените от дружеството, в качеството му на ответника по спора, разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца предвид отхвърлителния диспозитив на решението по предявения иск.

Становището на ответната по жалбата страна  „Компания Роскрим“ ООД е за неоснователност на частната жалба.

Жалбата е допустима, но  по същество неоснователна.

Пред ВРС е предявен осъдителен иск от „Компания Роскрим“ ООД за осъждане на „Бард 90“ ЕООД да заплати остатък от дължима сума по фактура № 85/12.12.2017 г. С решението си ВРС е отхвърлил иска като неоснователен, но поради това, че на основание чл. 235 ал.3 от ГПК е зачел погасяване на вземането чрез плащане, настъпило след предявяване на иска. И това е факт, тъй като видно и от материалите по делото, голямата част от дължимата по фактурата сума в размер на 42772 лева е била заплатена по твърдения на ищеца преди завеждане на иска и същият се е водил за разликата до пълните 51326 лева, който остатък всъщност съставлява ДДС по фактурата. Претендирана е и лихва за забава в плащането.

Безспорно е установено по делото, че след завеждане на иска на 22.06.2018 г. с два броя плащания от 29.06.2018 г. и 17.07.2018 г. остатъкът и начислената лихва за забава е изплатен от страна на ответника. Също така е следва да се приеме за безспорно, че твърденията в първата инстанция за недължимост на вземането и поради сключено между страните споразумение от 07.02.2018 г. не касае процесния договор,  различен от дата 24.01.2018 г., както е упоменато в текста на този документ.

След като горното е факт, причина за завеждане обезпечителното производство, а и на исковия спор е поведението на ответника /неплащане към       датата на входиране във ВРС на иска, на дължимия остатък/, а не на ищеца. И                              тъй като ищецът е упражнил добросъвестно права, то и съгласно константната практика на ВКС по въпроса за отговорността за разноски по чл. 78 ал. 2 от ГПК, цитирана и от ВРС в атакуваното определение, такива се следват на ищец, а не на ответника. Ангажирането на доказателства и експертиза от ответника е за доказване плащане, което обаче като забавено е предизвикало иницииране на исков процес. Ответникът не е бил длъжен да иска експертиза след като в първо заседание ищецът е признал закъснялото плащане. То и експертизата му в отговора е поставена под условие, че ищецът оспори плащането, но последният е заявил, че всичко е заплатено и въпросът се свежда до това, кой следва да понесе разноските в производството. При фактологията по делото, адекватното процесуално поведение на ищеца не е чрез изменение на иска както неоснователно твърди частният жалбоподател. Исковете не са отхвърлени поради недоказаност по основание или размер изобщо, а при съобразяване на настъпили в хода на производството, инициирано поради поведението на ответника, релевантни факти.

Обжалваното определение не страда от визираните в същото пороци и следва да бъде потвърдено..

На частния жалбоподател разноски не се следват с оглед изхода по жалбата. Такива не се следват обаче и на ответната по жалбата страна, въпреки, че са заявени, доколкото отсъстват доказателства за извършени разходи.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5322/23.04.2019 г. на ВРС по гр.д. №9678/2018 г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното решение № 662/15.02.2019 г. в частта за разноските.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                              

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                       2.