РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. И., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100392 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба вх.№ 738/ 04.06.2021г. от „***” С.А.,
представлявано от Л.Д чрез „***” С.А., клон България, град С.,
представлявано от законен представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н. АНГ. М.
против АС. С. М. от село Б., община И., област Р., ул.”****” № 18 с която
молят да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата
им дължи сумата 3235.84лв. – главница и 238.24лв. – мораторна лихва за
периода от 05.08.2019г. до 12.10.2020г. по сключен между страните Договор
за кредит PLUS-*****, по който на ответницата е бил отпуснат заем в размер
на 3200.00лв., за срок от 36 месеца. Следвало е кредита да бъде изплатен на 36
равни месечни вноски, всяка в размер на 162.67лв. Сумата била преведена по
лична банкова сметка на ответника, която той посочил в договора. В чл.5 на
договора било установено между страните, че при забава на една или повече
месечни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Длъжникът е
преустановил плащанията по кредита на 05.07.2019г., като не е погасил нито
една месечна вноска. Длъгника е бил уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост на целият дълг. Не е постъпило доброволно изпълнение, поради
което кредиторът се е обърнал към съда за защита на своите права и интереси.
Било образувано чгрдело № 729/ 2020г. по описа на РС – И., в което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
20.11.2020г. за посочените по-горе две суми и разноските в производството.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което на кредиторът е указано предявяване на иск за установяване на
вземането, което той сторил в настоящото исково производство.
В условията на евентуалност ищецът предявява срещу ответника
1
осъдителен иск за претендираните суми, който да бъде разгледан ако съдът
приеме, че не е била надлежно обявена настъпилата предсрочна изискуемост.
По доказателствата ищецът моли да се приемат представените писмени
доказателства, да се приобщи чгрдело № 729/ 2020г. по описа на РС – И..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният по
отношение на ответницата АС. С. М. особен представител адвокат СВ. Д.. Тя
счита искът за допустим, а по основателността заявява че ще вземе становище
след събиране на доказателствата по делото. Сочи се, че действително
страните са в договорни отношения по силата йна сключен договор за
потребителски кредит, но нямало доказателства на коя дата сумата по кредита
е преведена по сметка на ответницата. Липсвали и доказателства поканата за
доброволно плащане при обявяване на предсрочната изискуемост да е
достигнала до А.М.. Особеният представител не възразява да се приемат
приложените към молбата писмени доказателства. Съдът да прецени дали се
налага назначаване йна съдебно-сечотоводна експертиза, която да провери
дали кредита е усвоен и кога се е случоло това, има ли плащания и на кои
дати, какъв е размерът на мораторната лихва. Ако съдът прецени да назначи
експертиза и за размерът на шрифта на сключеният договор съобразно
установената съдебна практика и проверка на действителността.
В съдебно заседание ищецът не се явява.Постъпила е молба от него в
която по същество моли предяваните искове да бъдат уважени.
В съдебно заседание особеният представител на ответницата не се явява.
От адвоката е постъпила молба, с която моли исковете да бъдат уважени до
чистата стойност на кредита предвид заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Между
страните по делото е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS – *****/ 31.05.2019г. по силата на който ищецът
отпуснал на ответника кредит възлизащ на паричната сума от 3200.00лв.
Следвало е кредита да бъде изплатен на 36 равни месечни вноски, всяка в
размер на 162.67лв. ответникът не е погасил нито една месечна вноска.
Срокът на договорът към настоящият момент е изтекъл. На 20.11.2020г.
кредиторът е завел заповедна процедура по чл.410 от ГПК пред Районен съд –
И., като е било образувано ч.гр.дело № 729/ 2020г. по описа на съда, в което
съдът е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 20.11.2020г. за следните суми : сумата
3235.84лв. представляваща главница, мораторна лихва за периода от
05.08.2019г. до 12.10.2020г. в размер на 238.24лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и разноски – 101.46лв.
включващи заплатена държавна такса по заповедната процедура и
юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че длъжникът не
е бил открит на известните адреси в страна и уведомяването му е станало по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кридиторът е било указано предявяване в срок
на иск за установяване на вземанията. Това „***“ С.А. чрез „***“ С.А., клон
България е направило в настоящото производство. В исковата процедура е
представена покана до длъжника с която е уведомена за настъпилата
2
предсрочна изискуемост. Липсват доказателства, че представеният документ
е достигнал до адресата и А.М. е била надлежно уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава
следното заключение : 1. Процесният кредит бил усвоен от ответницата на
дата 03.06.2019г., като по сметка на ответницата М. е преведан сума в размер
на 3088.00лв., тъй като от общата сума на кредита 3200.00лв. е приспадната
сума в размер на 112.00лв. такса ангажимент. 2.Към момента на завеждане на
заповедната процедура дължимите по кредита суми били както следва :
главница в размер на 3235.84лв., възнаградителна лихва за периода от
05.07.2019г. до 12.10.2020г. – сума в размер на 1958.43лв. и мораторна лихва
за периода от 05.08.2019г. до 12.10.2020г. сума в размер на 238.24лв. 3.Към
момента на изготвяне на заключението задълженията по кредита са следните :
главница в размер на 3235.84лв. и мораторна лихва за периода от 05.08.2019г.
до 26.04.2022г. сума в размер на 784.69лв. 4. Мораторната лихва дължима за
периода от 05.08.2019г. до 12.10.2020г. била в размер на 280.44лв.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че печатният текст в Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS – *****/ 31.05.2019г. между ищеца и ответника е на кирилица,
серифен вид, формат „Garamond”, с размер Р11 и не отговарял по размер на
изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предяваният иск по чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, тъй като в процеса от ищеца-кредитор не
бяха представени надлежни доказателства че обявената предсрочна
изискуемост на кредита е била надлежно съобщена на длъжника. Представено
е писмо до А.М., в което е описано уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост, но в процеса от кредитора не бяха ангажирани доказателства, че
тази изискуемост е достигнала до знанието на длъжника. Липсват данни за
получаване от лицето на представената по делото „Последна покана” на л.28
от делото. При ненадлежно обявена предсрочна изискуемост съгласно
съдебната практика установителният иск се явява неоснователен и недоказан
и подлежи на отхвърляне.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 20.11.2020г. по ч.гр.дело № 729/ 2020г. по описа на РС - И. следва да
бъде обезсилена.
Основателен, обаче, се явява осъдителният иск по чл.79 от ЗЗД
предявен в условията на евентуалност. Същият следва да бъде уважен до
чистата стойност на кредита предоставен на А.М. предвид заключението на
съдебно-техническата експертиза, която сочи че по размер формата на
договара сключен между страните не отговаря на изискванията по чл.10, ал.1
от Закона за потребителския кредит.
Тази резпоредба регламентира, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. От своя страна нормата на чл.22 от
Закона за потребителският кредит сочи, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
3
договорът за потребителски кредит е недействителен, а при това
обстоятелство съгласно чл.23 от същия закон потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С – 535/ 2020г., по което
съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е дал отговор на
въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от Директива №
2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/
102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за
кредит – неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя
(чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на застраховката
(чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са представени в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят
на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен
начин. Посочил е, че целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои
аспекти на правната уредба на държавите членки отнасящи се до договорите
за потребителски кредит. Член 22 параграф 1 от същата Директива уточнява,
че до колкото тя съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не
могат да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от
предвидените в посочената директива. Макар Директива 2008/ 48 да
хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-
нататъшна хармонизация държивите членки следва да гарантират наличието
на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите, като
същевременно се уварят, че посочените мерки не влизат в противоречие с
хармонизираните от тази директива области. По-нататък Съдът на ЕС
пояснява, че представената преди или по време на сключването на договора
информация относно условията на договора и последиците от сключването
му е от основно значение за потребителите. Що се отнася до условията на
които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде представена на
потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от директива 2008/ 48
предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или
друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от
тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията, която трябва
да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се
уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребитилят да може да
се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. Доколкото в
Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника
при сключване на договор за потребителски кредит, държавите членки
остават по принцип компатентни да установят правила както и относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването и от страна на търговците, при условие че тези
правила допринасят за представянето на посочената в чл.10 параграф две от
Директивата информация по ясен и кратък начин. В заключение Съдът на ЕС
приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че информацията ще бъде
представена прозрачно и четливо, както ище възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към
4
момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да
бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна уредба се
ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на
допълнителна информация извън хармонизирано установената в член десет
параграф две от Директива 2008/ 48. Поради това член 10 параграф две и член
двадесет и две параграф едно от Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи
на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Горното тълкуване е
задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се приложи в
настоящият случай. На осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита на осн. чл.55 ЗЗД. В случая А.М. дължи връщане на сумата, която
реално е получила по своята сметка и посочена от вещото лице - 3088.00лв.,
която следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, тъй като тя се дължи като последица от уважаване на главният иск за
главницата.
Съобразно уважената част от исковата претенция по чл.79 от ЗЗД на
ищцовото дружество се следват разноски в настоящото исково производства
в общ размер на : 541.00лв.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.422 от ГПК от „***” С.А.,
представлявано от Л.Д чрез „***” С.А., клон България, град С.,
представлявано от законен представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н. АНГ. М.
против АС. С. М. ЕГН - ********** от село Б., община И., област Р.,
ул.”****” № 18 да бъде прието за установено по отношение на ответницата,
че същата им дължи сумата 3235.84лв. – главница и 238.24лв. – мораторна
лихва за периода от 05.08.2019г. до 12.10.2020г. по сключен между страните
Договор за кредит PLUS-*****/31.05.2019г., по който на ответницата е бил
отпуснат заем в размер на 3200.00лв., за срок от 36 месеца КАТО
НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.дело № 729/ 2020г. по описа на РС – И.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по силата на
която било разпоредено длъжника АС. С. М., ЕГН - ********** от село Б.,
община И., област Р., ул.”****” № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „***” С.А.,
представлявано от Л.Д чрез „***” С.А., клон България, град С.,
представлявано от законен представител Димитър Тодоров Д., чрез
юрисконсулт Цветомира Христова Седянкова сумата 3235.84лв.
представляваща главница, мораторна лихва за периода от 05.08.2019г. до
12.10.2020г. в размер на 238.24лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020г. до окончателното изплащане
5
на сумата, както и за разноски сумата 101.46лв. включващи заплатена
държавна такса по заповедната процедура и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от заявланието.
ОСЪЖДА на осн. чл.79 от ЗЗД АС. С. М. ЕГН - ********** от село Б.,
община И., област Р., ул.”****” № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „***” С.А.,
представлявано от Л.Д чрез „***” С.А., клон България, град С.,
представлявано от законен представител Димитър Тодоров Д., чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. сумата 3088.00 /три хиляди осемдесет и осем лева/
представляваща изплатена на ответницата главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – *****/ 31.05.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК АС. С. М. ЕГН - ********** от
село Б., община И., област Р., ул.”****” № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „***” С.А.,
представлявано от Л.Д чрез „***” С.А., клон България, град С.,
представлявано от законен представител Димитър Тодоров Д., чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. за разноски по делото сумата 541.00 /петстотин
четиридесет и един лева/ съобразно уважената част от исковата претенция
включваща част от заплатена държавна такса, част от юрисконсултско
възнаграждение и част от два депозита за извършени експертизи в
производството.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по ч.гр.дело № 729/ 2020г. по описа на Районен съд – И..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6