Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 1931 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от 08.01.2021 г.
на длъжника Б.Н.Б., чрез адв. А.Ч.срещу разпореждане от 22.12.2020 г.,
постановено от ЧСИ М.Ц., с рег. № 578 на КЧСИ, по изп. дело № 2020**********,
с което е оставено без разглеждане искането на Б.Н.Б. за намаляване на
адвокатско възнаграждение, оставено е без уважаване искането на Б.Н.Б. за
намаляване на определения размер на пропорционална такса и е оставено без
уважението искането на Б.Н.Б., за вдигане на наложените запори върху банкови
сметки на длъжника.
В жалбата се поддържа, че въпреки
подаденото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на посочения в
поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар, съдебният изпълнител не
го е уважил в обжалваното разпореждане. Излага се, че таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 891,60 лв. с включен ДДС е прекомерна и следва да бъде
намалена. Жалбоподателят сочи, че е поискал съдебният изпълнител да се съобрази
с обстоятелството, че в рамките на съдебното производство е освободен от съда
от заплащане на държавна такса, което счита, че следва да бъде направено и в
изпълнителното производство. Поддържа се, че запорът на банкови сметки в
посочените институции следва да бъде отменен, защото жалбоподателят Б.Н.Б. не
разполага със средства в тях, а получава само и единствено пенсия, която е
несеквестируем доход. Сочи, че е помолил насроченият опис да бъде отменен,
защото датата е невъзможна, тъй като е отдавна отминала.
Взискателите по изпълнителното дело Е.Л.Я.и
Т.М.Я.не са взели становище.
В представените по реда на чл. 436,
ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Ц., поддържа,
че жалбата е неоснователна, като излага подробни съображения относно
твърденията в частната жалба.
Жалбата е допустима (ТР
3/2015 г.), а разгледана по същество е неоснователна, поради следните
съображения:
Изпълнително дело № 20208400400578 на ЧСИ М.Ц., е образувано по молба на взискателите Е.Л.Я.и Т.М.Я., въз
основа на три броя изпълнителни листа от 18.02.2019 г., издадени по гр.д. №
4624/2015 г. по описа на СГС, I ГО – 6 състав,
с които Б.Н.Б. е осъден да заплати на взискателите сумата
от 2500 лв. – разноски пред ВКС, сумата от 5030 лв. – разноски за АС и сумата
1500 лв., разноски за СГС, или общо сумата от 9030 лв.
С обжалваното разпореждане от 22.12.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на Б.Н.Б. за намаляване на определения размер на
пропорционална такса и за вдигане на наложените запори върху банкови сметки на
длъжника, както и без разглеждане на искането за намаляване на адвокатско възнаграждение.
Видно от молбата за образуване на
изпълнителното дело и съобщения, изпращани по делото за размера на дължимите
суми, възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело не се претендира от
страна на взискателите, поради което в обжалваното разпореждане правилно
съдебният изпълнител е оставил без разглеждане искането по чл. 78, ал. 5 ГПК,
за намаляване поради прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е определена нормативно и не е предвидена възможност за намаляването й,
поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочената разпоредба касае
единствено възможност за намаляване поради прекомерност на възнаграждението за
адвокат. Доколкото в обжалваното разпореждане няма произнасяне по искането на
длъжника Б.Н.Б. за освобождаване от разноски в изпълнителното производство, съдът
не може да обсъжда този въпрос, още повече че същият е от компетентността на
съдебния изпълнител и не е в предвидените в чл. 435 ГПК действия, които могат
да бъдат обжалвани от длъжника. Определената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
съобразена с разпоредбите на нормативния акт (размерът
и е съобразен с т. 26, б „в“ от ТТРЗЧСИ)
и
не може да бъде намалявана по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото в случая
горецитираната разпоредба не е приложима.
Видно от изпратените по изпълнителното
дело запорни съобщения, наложеният запор от ЧСИ за дължимите суми е до размера
на предвидените в чл. 446 ГПК размери на получавания доход, който е
несеквестируем, което изрично е вписано в съобщенията. Следователно не е налице насочване на
действия срещу имущество на длъжника по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК,
и обжалваното разпореждане и в тази част е законосъобразно.
Въз основа на изложеното частната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба от 08.01.2021 г. Б.Н.Б., чрез адв. А.Ч.срещу разпореждане от 22.12.2020 г., постановено от ЧСИ М.Ц., с рег. № 578 на КЧСИ, по изп. дело № 20208400400578, с което е оставено без разглеждане искането на
Б.Н.Б. за намаляване на адвокатско възнаграждение, оставено е без уважаване
искането на Б.Н.Б. за намаляване на определения размер на пропорционална такса
и е оставено без уважението искането на Б.Н.Б., за вдигане на наложените запори
върху банкови сметки на длъжника.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.