Р Е Ш Е Н И
Е
№ 77
гр. Габрово,13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА
при участието
на секретаря В.Килифарева, като разгледа гр.д. №42 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на С.П.П., ЕГН
***, с адрес *** чрез пълномощника адв. Б.Г. – ГАК , със съдебен адрес ***,
срещу „Меркурий П и П“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово,ул. „Орловска“ №60.
В исковата молба и след уточнението й ищецът
твърди, че по ч.гр.д. № 185/2018г. на ГРС е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в негова полза против ответника за сумата от 50 474,38
лв. Основанието за присъждането й е неплатено трудово възнаграждение на ищеца
за периода м.декември 2016г. м. ноември 2017г. включително. Твърди се, че ищецът
е изпълнителен директор на ответното дружество, като бил в това качество и към
момента. Договорът му за управление бил сключен още през 2007г. и не бил
прекъсван до сега, като в различни периоди от време са били сключвани анекси за
промяна в някои от клаузите му, най-вече за повишаване на възнаграждението. За
процесния период работните заплати на ищеца са били начислени, но не и
изплатени.В направеното от ищеца уточнение на иска е посочил, че процесния
договор е трудов, а не граждански, тъй като било договорено трудово
възнаграждение, изплащано ежемесечно, съгласно графика за изплащане на
заплати.Освен това било уговорено, това възнаграждение да е за сметка разходите
за заплати, а осигуряването се извършвало съобразно нормативната уредба.Бил
договорен и платен годишен отпуск, което било по-характерно за трудов договор, отколкото за договора за
управление.
Ответникът Меркурий П и П“АД- Габрово, чрез
пълномощника адв. М. -ГАК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че в заповедното производство
ищецът е заявил, че претендираната от него сума в размер на 57705,18 лв.
представлява дължимо от ответника брутно трудово възнаграждение за заплати и
ДМС за периода м. декември 2016г.-м.ноември 2017г. включително. Твърди, че за
да се дължи трудово възнаграждение, то е необходимо да е налице валиден трудов
договор по смисъла на КТ, което в случая липсвало за посочения от ищеца период.
Ищецът приложил към исковата молба договор за възлагане на управление, сключен
на осн. чл.244 КТ и чл. 30 от Устава на дружеството, който не бил вписан в ТР и
твърди, че такъв договор не бил подписван между ищеца и дружеството и за
процесния период такъв валидно действащ договор за възлагане на управлението
нямало. Твърди, че приложеното от ищеца Допълнително споразумение към заповед №
С -04/06.11.2017г., макар в него да не е
посочено към кой трудов договор е неразделна част, е недействително, доколкото
липсва действителен трудов договор между страните. Счита, че ако допълнителното
споразумение не се отнася към трудов договор, а както било описано към така
наречената Заповед от 06.11.2017г., то
отново липсата на валиден трудов договор води но недействителност на
същото.
По отношение искането за присъждане на
неизплатени работни заплати, за които са представени справки, то твърди, че
същите са съставени с оглед целите на процеса и след завеждането му, а
същевременно твърди, че не отразяват действително вземане на ищеца по трудов
договор, доколкото такъв не бил налице.Взема становище за неоснователност на
иска, доколкото претенцията в заповедното производство е за дължимост на
трудово възнаграждение и предвид това, че основанието в исковото производство е
променено.
С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства намира следното:
Не е спорно по делото, а и от извършената справка в ТР се установява,
че ищецът С.П. и третото лице Б.П. са изпълнителни директори на ответното
дружество, като го представляват заедно и поотделно.
От приложеното ч.гр.д. № 185/2018г. се установява, че със заявление
подадено по реда на чл. 417 ГПК ищецът С.П.П. е поискал издаване на заповед за
незабавно изпълнение против ответника“ Меркурий ПиП“АД за сумата от 50 474,38
лв., възоснова на документ –споразумение от 18.12.2017г. с падеж 12.01.2018г. с
нотариална заверка, като в т.9 на заявлението изрично е записано, че паричното вземане е от трудови
възнаграждения.
Съдът е издал Заповед № 782/08.02.2018г. и е уважил искането изцяло,
като е посочил, че сумата от 50 474,38 лв. – главница, представлява
вземане за трудово възнаграждение и ДМС
за периода м. декември 2016г.- м.
ноември 2017г., удостоверено с документ по чл. 417 ГПК- споразумение от
18.12.1017г. с нотариално заверени подписи, ведно със законната лихва, считано
от 25.01.2018г. и до окончателното й изплащане.В законния срок против
издадената заповед е постъпило възражение и на ищаца-заявител е указано да
предяви иск за установяване на вземането предмет на заповедта. В срок е
предявен настоящият иск, с петитум- да
бъде установено, че ответникът дължи на ищеца посочената сума от 50 474,38
лв..
От приложеното в заповедното производство писмено доказателство –
нотариално заверено споразумение от 18.12.2017г. се установява, че с него С.П.
в качеството му на Изп. Директор на „Меркурий П и П“ АД се е задължил да
изплати на физическото лице С.П. в срок до 12.01.2018г. сумата от
50 474,38 лв. –дължимо му се трудово възнаграждение и ДМС за периода
01.11.2016г.-30.11.2017г.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, че е
налично допълнително споразумение от
06.11.2017г. към Заповед С-04/06.11.2017г., което С.П. в качеството му на
изпълнителен директор на ответното дружество е сключил със себе си в качеството
на работник .В същото е посочено, че „Меркурий П и П“ АД и
С.П. са се споразумели основното трудово възнаграждение да е в размер на 48113,19 лв.- допълнителни
възнаграждения с постоянен характер и 6.0%-за продължителна работа. Представена
е и Заповед № С-04/06.11.2017г., подписана от С.П. в качеството му на
изпълнителен директор, с която е разпоредено : - „във връзка с успешното
консултиране, относно безпроблемното разделяне на дружеството и положени
допълнителни часове високо квалифициран труд“ ...“ да се изплати под формата на
допълнително материално стимулиране за месец Октомври 2017г. сумата от 50 000 лв. на Изпълнителния
директор С.П.П.“.
Към исковата молба е приложен договор за възлагане на управление на
изпълнителен член от съвета на директорите в акционерно дружество с
едностепенна система на управление от 19.11.2007г. подписан от ищеца С.П. от
една страна, като представляващ ответното дружество- за „Председател на СД“ и
от друга като „доверител“ , изготвен на осн. чл. 244,ал.4 и ал.7 от ТЗ и чл.
30,ал.1 от Устава на дружеството. От същия се установява, че на довереникът е
възложено управлението и представителството на ответното дружество в
съответствие с действащата нормативна уредба, решенията на ОС и на СД, в
рамките на предоставените му пълномощия, съгласно Устава на
дружеството.Договорът не е обвързан със срок. Уредени са правата и задълженията
на страните по него, като е уговорено и
ежемесечно възнаграждение в размер на 520 лв., платимо по графика за
плащане на заплатите в дружеството, договорени са платен отпуск/без посочен
размер/ , тантиеми, посочен е и начина на осигуряване, както и условията за
прекратяване на договора.
Приложена е и справка за начислени работни заплати на С.П. за периода
м.07.2017г. до м.12.2017г., в която са отразени отработените дни за съответния
месец и е начислена брутна работна
заплата, различна по размер от тази посочена в договора. Справката е подписана
отново от ищеца, в качеството му на Изп.директор. Представени са и други
справки, без подпис, за които се твърди, че са извадки от счетоводната програма
при ответника и касаещи начислени на ищеца възнаграждения.
Ответника е представил справка от НАП за регистрираните действащи
трудови договори в ответното дружество за процесния период, от които се
установява, че ищецът няма регистриран трудов договор.Представени са и справки
за осигурителния доход по декларации за 2015г. и 2016г за ищеца С.П., от които
се установява декларирания от него доход за социално осигуряване .Представен е
и протокол за прихващане на насрещни задължения от 16.02.2017г. между „Меркурий
П и П“-АД и „Меркурий Производство и пакетаж“ АД за прихващане на определени суми по счетоводни
справки.Платежни нареждания за превод на
суми към НАП В.Търново, както и копие от Ревизионен акт на НАП В.Търново №
Р-04000716006549-091-001/30.10.2017г., копие от жалба против същия.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал СИЕ,
изготвена от в.л. В.А., представила по делото заключение, което е прието без
възражения и съдът намира за обосновано.
В заключението вещото лице е посочило, че за процесния период в ответното
дружество за ищеца не е начислявано трудово възнаграждение и не е изплащано
такова. Няма регистриран трудов договор с ищеца, както при ответника, така и в
НАП,като въпреки това, за ищеца С.П. в процесния период в НАП са налични данни
за осигурителен доход и са начислявани осигуровки и данък въру сумата от 872
лв. с изключение на м. октомври 2016г., когато сумата е 2600 лв. и за м.
октомври 2017г., в който е посочена сума от 48 113.18 лв.Декларираните
данни в НАП са с 2 броя КЕП подадени от ищеца С.П.. В съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че макар ищеца да е осигуряван, това не означава, че е получил
заплата.
За изясняване делото от фактическа страна бе допусната и разпитана една
свидетелка К.П., съпруга на ищеца и член на СД
на ответното дружество, в което работи по трудов договор като финансов
контрол. Свидетелката твърди, че за ищеца са начислявани заплати и осигуровки,
но възнагражденията не му били изплащани. Установява, че ответното дружество
било учредено от две фамилии, като уговорката между тях била ежемесечно да
получават прилично възнаграждение, а когато било възможно да получават и ДМС. С
годините са получавани ДМС, като се подписвали протоколи между П. и П.. Когато
дружеството било преобразувано в АД през 2006г., тази възможност била договорена.
Твърди, че ДМС се начислявало в края на годината при добри финансови резултати
и след плащане на всички видове данъци. ДМС било част от печалбата и било
практика в дружеството да се изплаща за
добра работа на изпълнителните директори. Твърди, че С.П. като ИД в периода
2016г.-2017г. положил много труд и усилия във връзка с намиране на начини за
изплащане задълженията на дружеството към НОИ и НАП, които били в голям размер.
Също така в този период бил съставен от НАП ревизионен акт за голяма сума. Тогава
ищеца положил огромни усилия, събрал документи от контрагенти на дружеството и
на първа инстанция този ревизионен акт бил отменен в голяма степен. Сега
производството по обжалване продължавало на следващата инстанция.В устава било
заложено, че членовете на СД не получават възнаграждение.
При така събраните доказателства, съдът намира следното:
С определение от10.12.2019г./л.130-131 от д./, съдът е приел, че предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 280 ЗЗД – претендираното вземане произтича
от договор за управление – договор за мандат.
В исковата молба ищецът е твърдял, че между него и ответното дружество
е сключен трудов договор, по силата на който е следвало да му бъде изплатено трудово възнаграждение.
Анализирайки представеният към исковата молба договор за възлагане на
управлението, съдът прие, че в случая се касае до претендирано вземане по
договор за управление, защото трудовият договор представлява постигнато между
страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна-работник или
служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването от другата
страна-работодател, като изпълнява определена работа и се подчинява на
установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се
задължава да създаде необходимите
условия за използване на работната сила
и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение.В
случаите, при които страните са договорили довереникът да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия/чл. 280 ЗЗД/, уговорени при
условията на чл. 9 ЗЗД се касае до договор за поръчка, какъвто е и договора за
възлагане на управлението. Различни са вътрешните отношения между страните по
трудовия договор и гражданските договори/вкл.договора за поръчка/. При трудовия
договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в
положение на йерархическа зависимост спрямо него, докато при гражданския
договор/за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът
е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от
него доставянето на резултата. Поръчващият и доверителят не се интересуват от
организацията на труда, а изпълнителят и довереникът сами организират трудовата
си дейност и постигат дължимия резултат. Налице са и други разлики между двата
договора, като място на изпълнение на договора, разпределянето на риска и др.
Тълкувайки действителната воля на
страните посочени в приложеният към исковата молба Договор за възлагане на
управлението от 19.11.2007г. , по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът счита, че този
договор не съдържа част от основните характеристики на трудовия договор, а по
същество представлява договор за поръчка. В тази връзка са без значение
възраженията, че договора не е бил регистриран по валидните правила в НАП. Без
значение за настоящия спор е и възражението, че договора за възлагане на
управлението от 19.11.2007г. , не е бил вписан в ТР. Вписването няма действие
между страните и може да установи достоверната дата на сключването му, но не касае
вътрешните отношения между ищеца, като
довереник и член на СД и дружеството като доверител.
Същевременно, съдът намира, че
Договора за възлагане на управление от 19.11.2007г. сключен от една страна от
„Меркурий П и П“ – АД- Габрово и ищеца С.П.П. от друга е недействителен, като
сключен в нарушение разпоредбата на чл.
244, ал.4 и чл. 7 от ТЗ, във вр. с чл. 38 ЗЗД. Видно от представеният с
исковата молба заверен препис на този договор, че ищецът С.П. е подписал същия
в качеството си на Председател на СД на „Меркурий П и П“ АД – доверител и от
друга страна лично, в качеството си на довереник/ в договора е посочено
доверител/, т.е. налице е хипотезата на договаряне сам със себе си. Съобразно
разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал писмено съгласието си за това.
Такова ограничение е залегналото и в чл.
244, ал.4 от ТЗ. В случая ищецът не твърди и не установява СД да му е дал
правомощия да договаря сам със себе си, като с договор за управление, от името
на дружеството, възложи на себе си управлението на ответното дружество. По
делото не е представено решение на СД на ответното дружество по чл. 244, ал.4 ТЗ, нито доказателство, че С.П. като
председател на СД е упълномощен да сключи договорите за управление с избраните
от СД изпълнителни директори. Тъй като
по делото не е установено С.П. да е бил надлежно упълномощен от СД на ответното дружество да
сключи със себе си договора за управление на ответното дружество, от
19.11.2007г., този договор е недействителен, като сключен в нарушение на чл. 38 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал.4 ТЗ. Тъй като договора, на който ищеца основава
претенцията си за неизплатени работни заплати/ възнаграждение/ е недействителен
изцяло, то липсва и основание за дължимост на претендираните суми. От
представените към исковата молба-допълнително споразумение към заповед №
С-04/06.11.2017г. от 06.11.2017г. и
самата заповед се установява,че те отново са подписани от името на ответното
дружество от ищеца С.П. в качеството му на изпълнителен директор и с тях му се определят за получаване суми
за“успешно консултиране, относно безпроблемно разделяне на дружеството и
положени допълнителни часове висококвалифициран труд“. Тъй като основанието за
плащане на сумите посочено в заповедта е оспорено от ответника, а по делото не
бяха представени конкретни доказателства, които да установяват посочените в
заповедта действия, то не се установи дължимостта на посочените в тази заповед
суми. Освен това двата документа са вътрешно противоречиви. С допълнителното
споразумение е договорено основно трудово възнаграждение на С.П. в качеството му на работник в размер
на 48 113,19 лв., за м. октомври 2017г., и е уточнено, че това е
допълнително възнаграждение с постоянен характер, а в самата заповед, към която
е записано, че се издава допълнителното
споразумение е посочено, че сумата от 50 000 лв. за м. октомври 2017г. е
допълнително материално стимулиране на ищеца С.П., в качеството на ИД.
Като взе предвид, че в заповедното
производство ищецът С П. е поискал издаване на заповед по чл. 417 ГПК възоснова
на нотариално заверено споразумение, а в това споразумение ответното дружество
е поело задължение за плащане на процесните суми на ищеца и е подписано от
ищеца като ИД на ответното дружество и от друга страна в лично качество, без да
има надлежно дадено разрешение за това по реда по чл. 38, ал.1 ЗЗД, то намира,
че тази сделката е недействителна между страните.
Тъй като не бе установено ответникът
да дължи на ищеца посочените в исковата молба суми за заплати и ДМС в размер на
50 474,38 лв., то предявеният иск по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен и недоказан.
По разноските
На
основание чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на
ответника направените от него разноски за вещо лице в размер на 150 лв.,
съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК .
В производството по чл. 422 ГПК, съдът е длъжен да се
произнесе по разноските направени в заповедното производство. Като констатира,
че ищецът С.П. не е заплатил държавна такса в заповедното производство, то
съдът намира, че с оглед основанието на предявения иск, държавна такса се дължи и ищецът следва да
бъде осъден да я заплати. На основание изложеното, ищецът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ГРС държавна такса в размер на 1009,49лв. разноски в
заповедното производство за д.т. на осн. чл. 78,ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.280 от ЗЗД предявен от С.П.П., ЕГН ***, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Б.Г. –
ГАК , със съдебен адрес ***, срещу „Меркурий П и П“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово,ул. „Орловска“ №60, с искане да се признае за установено, че„Меркурий П и П“, ЕИК *********, дължи на С.П.П., ЕГН *** за сумата от 50 474,38 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода м.12.2016г.-м.11.2017г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78,ал.3 ГПК С.П.П., ЕГН
***, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Б.Г. – ГАК , със съдебен адрес ***, да
заплати на „Меркурий П и П“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,ул. „Орловска“ №60
сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78,ал.6 ГПК С.П.П., ЕГН
***, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Б.Г. – ГАК , със съдебен адрес ***, да
заплати да заплати по сметка на Габровски районен съд сумата от 1009,49лв/
хиляда и девет лева и четиридесет и девет ст./ държавна такса в заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: