РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4243/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 44667/28.03.2018г., предявена от Н.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г. Ф., с адрес: ***.
Ищцата
Н.В.П.
твърди, че на 17.09.2017 г., около 17.40 часа, на път II-13, км. 50+500, с
посока на движение от с. Борован към гр. Бяла Слатина, А.Н.С., при управление
на л.а. „Опел Астра“, нерегистриран по надлежния ред, с поставени чужди
регистрационни табели с № *******, нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил с несъобразена скорост, предприел неправилна маневра
изпреварване, при която навлязъл в насрещното платно за движение и за да
избегне удара с насрещно движещ се автомобил навлязъл в банкета вдясно на пътното
платно, но изгубил управление над автомобила и катастрофирал в крайпътна
канавка, при което автомобилът се обърнал и се установил по капак в нива.
Ищцата твърди, че при настъпване на
процесното ПТП е пътувала в автомобила на предната дясна седалка.
По
случая било образувано ДП № ЗМ 594/2017 г. по описа на РУП – Бяла Слатина,
пр.пр. № 1239/2017 г. по описа на РП – Бяла Слатина за престъпление по чл. 343,
ал. 3 от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищцата
твърди, че в резултат на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
получила следните увреждания: компресионна фрактура на тялото на 5-ти и 6-ти
торакален прешлен; фрактура на левия хоризонтален израстък на 2-ри, 3-ти, 5-ти,
6-ти и 7-ми торкален прешлен на 4-ти торакален прешлен - фрактура на хоризонталните
израстъци двустранно; черепно-мозъчна
травма с контузия на мозъка и изпадане в пълно безсъзнателно състояние до
степен комоционна кома за продължителен период от време; билатерална фрактура на лявата
лопатка; фрактура на 5-то, 7-мо и 8-мо ребро вдясно и 6-то
ребро вляво; пневмоторакс вляво в гръдния кош; множество охлузвания и
кръвонасядания по цялото тяло; След претърпяното ПТП, ищцата била
хоспитализирана, като претърпяла оперативна намеса.
Вследствие
на получените увреждания, ищцата търпяла силни по интензитет физически болки и
страдания. Било затруднено придвижването ѝ, което състояние продължило и
след изписването ѝ от болницата. Изпитвала силни болки в областта на
главата и ребрата. В резултат на мозъчното сътресение получила загуба на съзнание,
главоболие и световъртеж. Претърпените увреждания довели до значителни битови
неудобства. Тя имала нужда от помощ от свои близки в обслужването ѝ. Това
от своя страна довело до чувства на зависимост.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 100 000 лева – главница,
представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Ф. е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че към исковата молба
не са представени доказателства, установяващи твърдения от ищцата механизъм,
обстоятелства и причини за произшествието. Твърди, че представения констативен
протокол представлявал диспозитивен документ, тъй като не материализирал
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред
длъжностното лице и в този смисъл не притежавал материална доказателствена
сила.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
била без поставен предпазен колан и се е съгласила да пътува в лек автомобил,
знаейки, че водачът му е под въздействието на алкохол.
Ответникът
заявява, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и счита, че не отговаря на получените увреждания и на съдебната
практика.
Третото
лице помагач на страната на ответника – А.Н.С., не изразява становище по
исковете.
На
07.06.2019 г., ищецът е представил писмена защита, в която е изложил
съображения в подкрепа на основателността на претенцията.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ (доколкото липсват твърдения, които да обусловят квалификация
по б. „б“).
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният Ф. изплаща на
увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички
кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние,
вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да
е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 17.09.2017 г. (датата на
процесното ПТП), за лек автомобил “Опел Астра“, нерегистриран, с поставени
чужди регистрационни табели с № *******, управляван от А.Н.С., не е имало
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респ. гражданската
отговорност на А.Н.С., при управление на този
автомобил, не е била застрахована.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 17.09.2017 г., около 17.40 ч., на път II-13, км. 50+500, А.Н.С.,
при управление на лек автомобил „Опел Астра“, нерегистриран, с поставени чужди
регистрационни табели с № *******, изгубил управление над автомобила и реализирал
пътно-транспортно произшествие, при което е пострадала ищцата Н.В.П..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на А.Н.С. в него се установява от
представения по делото Констативен протокол, съставен от разследващ полицай при
ОД на МВР – Враца, РУ – Бяла Слатина. В
Констативния протокол е посочено, че на 17.09.2017 г., около 17.40 ч., в гр. Бяла Слатина, Обл. Враца, на път II-13, км. 50+500,
от с. Борован в посока гр. Бяла Слатина,
лек автомобил „Опел Астра“ „катастрофира, като излиза
вдясно по посока на движението си и се преобръща в крайпътна канавка“. Посочено
е още, че лек автомобил „Опел Астра“ е бил с поставени чужди регистрационни табели с № *******, че е бил управляван от неправоспособния водач А.Н.С., с ЕГН: **********,
който е изпробван за наличие на алкохол
с техническо средство Дрегер Алкотест,
който е отчел 1.90 промила. Била е взета кръв за лабораторен анализ. В
протокола е посочено, че е пострадала пътничката Н.В.П., която е била
транспортирана за лечение в МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца.
Видно
от Протокол № 177 от 25.09.2017 г. на ОД на МВР-Враца, в предоставената за
изследване кръв, взета от лицето А.Н.С., с ЕГН: **********, е констатирано
наличие на етилов алкохол 5.70 промила.
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения Протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен на 17.09.2017 г. Протоколът за оглед на ПТП е съставен в съответствие
с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № ЗМ-594/2017 г. по описа на РУ
– Бяла Слатина, пр.пр. № 1239/2017 г. по описа на РП-Бяла Слатина.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Р.Д.Ц.. За процесното ПТП, свидетелят разказва, че е
пътувал в посока от гр. Бяла Слатина към с. Борован. Времето било светло и
слънчево. Пътният участък бил абсолютно прав, с отлична видимост, с две ленти,
по една в посока. Срещу себе си, свидетелят видял силно лъкатушеща червена кола
„Опел Астра“. Свидетелят заявява, че не може да прецени колко бързо се е
движела тази кола, предполага, че е било с около 70 – 80 км.ч. Колата била
„видимо изпусната от контрол“, правела „нещо като дрифт“ срещу свидетеля, доста
„зиг-зага“ направила. Свидетелят наблюдавал около 10 секунди как лъкатуши, като
му се сторило, че през това време, водачът на автомобила ускорява. През тези
секунди нямало друг автомобил там, като преди това Опелът не бил изпреварвал и
друг автомобил. Свидетелят сочи, че тази кола почти е щяла да го удари челно,
заради което, управляваният от свидетеля лек автомобил напуснал пътното платно
от неговата дясна страна, в банкета. В
последния момент, л.а. „Опел Астра“ се отклонил. В огледалото свидетелят видял,
че има пушек, поради което и предположил, че автомобилът е отишъл в стърнището.
Свидетелят спрял, събрали се и други хора. Свидетелят видял колата, коята била напуснала пътното платно от
нейната дясна посока, била се
преобърнала през тавана си и се завъртяла обратно на нейното движение, към Борован. В
колата имало мъж и жена. Жената била в съзнание, мъжът - не.
По делото е прието заключението
по автотехническата експертиза (АТЕ), извършената
от вещото лице инж. А.П.А.. Вещото лице,
след като се е запознало със събраните по делото писмени и гласни доказателства
е приело, че процесното ПТП е било реализирано при следния механизъм:
На
17.09.2017 г., около 17.40 часа, по път ІІ-13, в посока от с. Борован към гр.
Бяла Слатина, област Враца, на км.50+500, се е движил л.а. „Опел Астра“, с peг.
№ *******, управляван от неправоспособният А.Н.С., със скорост около 108 км./ч. и
алкохол в кръвта 1,9 промила. Видимостта
е била добра, времето – облачно, при дневна светлина. Участъкът от пътя е бил
прав, без данни за неравности.
В
определен момент, водачът на л.а. „Опел
Астра“ е завил рязко, като е възможно да е заобиколил неравност, е което е
предизвикал неустойчиво движение. След това, той е продължил да върти волана
по-рязко, криволичел е по пътя и когато автомобилът се е насочил надясно,
водачът е задействал спирачките, е което се е лишил окончателно от възможността
да възстанови нормалното движение на автомобила. Автомобилът, в процес на
спиране, се е движил диагонално надясно, достигнал е и е преминал през десния
банкет и е навлязъл в терена вдясно от пътя - изорана нива, където е започнал
да се преобръща през лявата си страна изминавайки около 26 метра е направил цял
оборот и се е установил върху колелата си. Скоростта на л.а. „Опел Астра“,
преди загубата на контрол над управлението му, е била 108 км./ч.
Видно
от АТЕ, причините за настъпване на произшествието са от субективен характер - недостатъчен
опит на водача за действия в критична ситуация в комбинация с алкохолно
въздействие.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург. Въз основа на представената
медицинска документация, ВЛ е приело, че вследствие на процесного ПТП, ищцата
по делото Н.В.П., е получила следните травматични увреждания:
· Черепно-мозъчна
травма (ЧМТ) състояща се от следните компоненти:
- Сътресение на мозъка;
- Разкъсно-контузна
рана в лява теменно-тилна област на главата; Множество охлузвания по лицето, гърба,
горната част на корема; голям оток в дясната скулна област на лицето;
· Гръбначна
травма, състояща се от следните наранявания:
-
Компресионно счупване на тялото на Тн2 (пети гръден прешлен) със счупване на
напречните (трансверзални) израстъци двустранно;
-
Счупване на напречния (трансверзален) израстък на Тн6 (шести) гръден прешлен в
ляво;
- Без
клинични данни за травматична увреда на гръбначния мозък на нивото на счупването;
· Малки
травматични контузиони огнища в белия дроб (по компютъртопографски данни от
болничния престой в гр. Враца): В десен бял дроб 6-ти сегмент в ляво
дорзо-базално в 10-ти сегмент промени по типа на хиповентилация; Малък
пневмоторакс в ляво; Без клинични данни за дихателна недостатъчност;
Сътресението на мозъка, протекло
със степенна промяна в яснотата на съзнанието след инцидента (зашеметяване,
объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние
(кома) е реализирало медико-биологичния критерий разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Останалите компоненти от ЧМТ са довели на ищцата
болки и страдания.
Гръбначната травма е причинила на
ищцата трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни
– в случая за 6 месеца (сама по себе си).
Малките травматични контузионни огнища в белия дроб
и малкия пневмоторакс са реализирали медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно неопасно
за живота.
След
инцидента, ищцата е била транспортирана от екип на СМП до МБАЛ „Христо Ботев“ –
гр. Враца, където е приета в Хирургичното отделение. Неврологичният статус е
бил в границите на нормата. След направените изследвания и консултации е била
насочена към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за оперативно лечение на счупването.
От
19.09.2017 г., лечението е продължило в Детското отделение на Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Проведено е било комплексно болнично
лечение, нови изследвания и консултации. На 04.10.2017 г., ищцата е била оперирана с цел: възстановяване на
спиналната стабилност, запазване и подобряване на неврологичната функция,
предпазване на гръбначния мозък от допълнителни (вторични) увреди, облекчаване
на болковия синдром. Била е извършена транспедикуларна стабилизация на
Тн3-Тн4-Тн6-Тн7. Следоперативният период е протекъл гладко. Изписана е на
13.10.2017 г.
Вещото
лице е посочило, че от травматичния инцидент са изминали една година и шест месеца
(заключението по СМЕ е представено в СГС на 01.03.2019 г.). Възстановителният
период за претърпените от ищцата травматични увреждания е приключил. Според ВЛ,
„сегашното“ състояние на ищцата е стабилизирано, тъй като по делото няма
приложена медицинска документация за настъпили усложнения от претърпените
телесни увреждания.
Относно прогнозата за здравословното състояние на ищцата, ВЛ е
отговорило, че при сътресение на мозъка, което е функционално-динамично
нарушение на мозъчната функция, при правилно проведено лечение и режим, и при
нормално протичане на оздравителния процес, възстановителния период е в рамките
на 3-5 седмици. При
него няма патологични промени в мозъчния паренхим, неврологичния статус е в
норма. Лечението обичайно приключва успешно, усложнения не се
очакват.Дългосрочната прогноза е благоприятна.
Гръбначната травма е протекла без поява на отпаднала неврологична
симптоматика. Счупванията
на прешлена и неговите израстъци са зараснали за период от една година.
Възможно е при студено и влажно време Н.П. да има болеви усещания в областта на
фрактурите, за което ще приема обезболяващи медикаменти.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Г.М..
Свидетелката разбрала за катастрофата, в която пострадала ищцата, още в същия
ден, в която се случила. Посетила ищцата след като била изписана от болницата.
Свидетелката сочи, че ищцата не била добре, гърбът й бил „счупен“, имала
„някакви железа“, както и наранявания. Не можела да става, да се движи сама, а
само с чужда помощ. Свидетелката и други момичета посещавали често ищцата, тъй
като майка й се разболяла и постъпила в болница. Ищцата не можела са де грижи
сама за себе си до Нова година. „Сега“ вече видимо била добре (разпитът е
проведен на 20.05.2019 г.), но при промяна на времето, ищцата казвала, че
изпитва болки в гърба и таза.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на
ответника, в тази връзка, са неоснователни.
Водачът
А.Н.С. е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението. Тук следва да се посочи, че нарушението по
чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на
водача на режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи
контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има
тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини,
извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при управление,
разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат
на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този
смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение
35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на
ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г.
по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО. Следователно
виновен за процесното ПТП е водачът А.Н.С..
Поради
изложеното, съдът приема, че събраните по делото доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, Гаранционният Ф., дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява Н.В.П..
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
доказаните уврежданията, възрастта на ищеца
към датата на ПТП, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял ищеца, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2017 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Н.В.П., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 40 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай,
ответникът твърди, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е била
без поставен предпазен колан и се е съгласила да пътува в лек автомобил,
знаейки, че водачът му е под въздействието на алкохол.
Както
беше посочено, видно от Протокол № 177 от 25.09.2017 г. на ОД на МВР-Враца, в
предоставената за изследване кръв, взета от лицето А.Н.С., с ЕГН: **********, е
констатирано наличие на етилов алкохол
5.70 промила.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от
ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014
г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен. В мотивите на ТР е посочено, че страната която се позовава на
съпричиняването (в случая ответника), следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за
узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство,
в което е пътувал, е употребил алкохол.
Следователно единствено констатацията, че водачът на моторното превозно
средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя
автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По
делото не са събрани доказателства, че на ищцата е било известно, че
автомобилът е бил управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, респ. възможността за
узнаване при проявена дължима грижа за това. Възражението за съпричиняване
следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин и не може да почива на
предположение. След като липсват доказателства за установяване на посочените
факти, това възражение е неоснователно.
Видно
от заключението по АТЕ, автомобилите „Опел Астра“ са заводски оборудвани с триточкови предпазни
колани на предните седалки.
Видно от СМЕ, предназначението
на триточковия предпазен колан е при челен удар да задържи ялото на водача или
пътниците към седалката от политане напред и удар в арматурното табло, челното
стъкло и други части от интериора.
Вещото лице е
приело следния механизъм на получените от ищцата увреждания: черепно-мозъчната
травма е получена по контактен механизъм – удари на главата от твърди, издадени
части от интериора на купето. Компресионното счупване на тялото на пети гръден
прешлен със счупване на двата напречни (трансверзални) израстъка е било
реализирано чрез натиск по оста на главата със силна флексия и ротация на
тялото в гръдния отдел на гръбначния стълб. ВЛ е посочило, че в приложената
медицинска документация не са описани увреждания, които могат да се приемат за
специфични, получени от поставен или непоставен предпазен колан.
Механизмът на
получаване на уврежданията, както и множествеността на меко-тъканните
наранявания – двустранно на главата, по корема и гърба, са дали основание на
вещото лице да приеме, че най-вероятно ищцата е пътувала без поставен предпазен
колан – тялото й се движело свободно под действие на инерционните сили в
купето.
Видно от СМЕ,
обаче, предпазният колан е ефективен при
челен удар и скорости от порядъка до
60 км/ч. При преобръщане на автомобила, телата на пасажерите са подложени
на действието на множество различни по своята сила, посока и продължителност на
действие травмиращи сили, поради което и е много
трудно да се прогнозира кои от уврежданията биха могли да бъдат по-леки или
да бъдат предотвратени.
Както беше
посочено, възражението за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин. При настъпване на процесното ПТП, ищцата най-вероятно е била
без поставен предпазен колан, но при установените в случая факти (движение на
автомобила със скорост около 108
км./ч. и преобръщането му извън пътното платно), и с
оглед заключението по СМЕ, не може да се приеме със сигурност, че и при
поставен предпазен колан, уврежданията на ищцата щяха да бъдат предотвратени
или щяха да бъдат по-леки. Следователно, възражението на
ответника в тази връзка е неоснователно, поради което и
определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът
е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът
следва да се отхвърли.
Сумата
е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 28.03.2018 г. до окончателното плащане.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. М.Д., сумата от 1412 лева (3530 лв. х
0.40).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
180 лева от общо направените
разноски в размер на 300 лева (300 лв. х 0.60), вкл. депозити за свидетел и
експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 180 лева (300 х 0.60) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1820 лева, които
включват: 1600 лева – държавна такса и 220 лева – депозит за вещи лица и
свидетел (550 лв. х 0.40), от внасянето на които съдът, на основание чл. 83,
ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на Н.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 40000
лева - главница, представляваща обезщетение
за претърпените от Н.В.П. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.09.2017 г., на път II-13,
км. 50+500, по вина на А.Н.С.,
управлявало лек автомобил “Опел Астра“, нерегистриран и без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
произшествието, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от
100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да
заплати на адвокат М.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, сумата от 1412 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на Г. Ф., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 180
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 180 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1820 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на А.Н.С., с ЕГН: **********,
адрес: *** - трето лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: