№ 14257
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110112115 по описа за 2025 година
Ищецът „Д. з.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско на
МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3 455.94 лв. за щети на
застрахованото МПС „Опел Астра Ночбак“ с рег. № ........., резултат от ПТП, настъпило на
06.04.2023 г. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „8-ма“, причинено по вина на
водача на МПС „Шкода“ с рег. № .........., чиято гражданска отговорност била застрахована
при ответното дружество „Д. з.“ ЕАД. Твърди, че водачът на МПС „Шкода“, ударил спрелия
пред негоq поради образувало се задръстване, лек автомобил „Опел Астра Ночбак“. Ищецът
предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение и
ликвидационните разноски от 15 лв., но плащане постъпило само за сумата от 2 403 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв. частична претенция от 1
067.94 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
обичайни разноски за вреди на посоченото МПС, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба, мораторна лихва в размер на 19.82 лв., частична претенция от 211.61 лв.
за периода от 18.09.2023 г. до 26.02.2025 г., и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по размер. Не оспорва наличието на сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице и че за МПС „Шкода“ с рег. № .......... е
имало сключена застраховка ГО при него към датата на процесното събитие. Не оспорва
противоправното поведение на застрахования при него водач, настъпването и механизма на
ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило, както и че е извършено плащане от ищеца.
Поддържа, че извънсъдебно изплатеното обезщетение от ответника е достатъчно за
обезщетяване на вредите от процесното ПТП. Излага доводи, че увреденият автомобил е бил
в експлоатация повече от 3 години, което не налагало отремонтирането му в официален
1
сервиз и претендираната цена за ремонт не съответства на пазарните цени. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 04.06.2025 г. е допуснато изменение на исковете чрез
увеличаване на размера им, като същите се считат предявени както следва: искът по чл. 411
КЗ - 1 067.94 лв., искът по чл. 86 ЗЗД – 211.61 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на главната претенция предполага наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка
с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: че на 06.04.2023 г. в гр. София, на бул.
„Ботевградско шосе“ и ул. „8-ма“, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Шкода“ с
рег. № .........., който ударил спрелия пред него поради образувало се задръстване лек
автомобил „Опел Астра Ночбак“; че за водача на МПС „Шкода“ с рег. № .......... е имало
сключена застраховка ГО при ответното дружество към датата на процесното събитие; че за
МПС „Опел Астра Ночбак“ с рег. № ......... е имало сключена застраховка „Каско на МПС“
при ищцовото дружество към датата на процесното събитие; че ищецът е платил
застрахователно обезщетение в размер на 3 455.94 лв. за щети на застрахованото МПС
„Опел Астра Ночбак“, а отнветникът – 2403 лв. по регреса.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил „Опел Кросланд Х“, с рег. № СВ 1224 НА,
изчислена по цени на фирмен сервиз към датата на ПТП, е 3455.94 лв. с ДДС, а стойността
за възстановяване на посочения автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 3196.45 лв. Към датата на ПТП автомобилът е бил на 3 години, 11 месеца и 7 дни
след пускане в експлоатация. Според удостоверение, издадено от „Дженеръс Ауто“ ЕАД,
официален сервиз за Опел в България, автомобил „Опел Астра Ночбак“ с рег. № ......... е с
първа регистрация на 30.04.2019 г. и гаранционен срок удължен до 150000 км.пробег или до
30.04.2024 г., като към 6.4.2023 г. е бил в гаранционен срок. Видно от извадката от
информационната система на застрахователя, към 30.5.25 г. пробегът на автомобила е
2
100304 км. Следователно, към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът е бил в гаранция. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен срок и е бил отремонтиран в
официален сервиз на марката, тогава обезщетението се определя на база стойността на
ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз фактури. Това е така, защото в рамките
на гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. В разглеждания случай се
установи, че процесният автомобил е бил в гаранционен срок към датата на увреждането и е
бил отремонтиран в оторизиран сервиз. Тъй като делинквентът, респ. застрахователят на
неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в
положение отпреди реализирания деликт, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, заплатени в оторизирания сервиз. Ето защо с платената от ищеца сума за ремонт се
съизмерява регресното му право, ведно с ликвидационните разноски от 15 лв. – общо
3470.94 лв. При приспадане на платените от ответника 2403 лв., дължими остават
претендираните от ищеца 1067.94 лв. Искът е изцяло основателен, като следва да се присъди
и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал. 2/. В случая видно от приложената по делото покана и входящ номер,
претенцията е била предявена пред ответника на 16.8.2023 г., като той не е изискал
допълнителни доказателства и забавата е настъпила с изтичане на 30 дни от получаването, т.
е. от 18.9.23 г. Считано от тогава до 26.02.2025 г. обезщетението за забава възлиза на
претендираните 211.61 лв. Искът следва да се уважи в цялост.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е изцяло основателна и следва да му се присъдят направените разноски за
държавна такса 100 лв., депозит вещо лице 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА "Д. з." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ НА "Д. З." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, .........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1067.94 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка "Каско на МПС" за щети на МПС в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2023 г.
в гр. София по вина на водача на МПС „Шкода“ с рег. № .........., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 27.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 211.61 лв., представляваща лихва за забава от 18.09.2023
г. до 26.02.2025 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4