Мотиви по НОХД № 1302 по описа
за 2020г. на Районен съд Русе
Подсъдимият Д.П.Й. *** е предаден на съд с
обвинение за това, че: 1.На
10.03.2019г. в гр. Русе, се заканил с убийство по отношение на М.Д.Д. *** с
думите „Ти си вече с единия крак в гроба. Вече си с единия крак при майка си,
даже си и с двата крака при нея“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му-Престъпление по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК.
2.През периода
от 07.03.2019г. до 08.07.2019г. в гр. Русе, системно - на седем пъти, следял
другиго - М.Д.Д.,*** като я преследвал, показвал й, че е наблюдавана от него,
навлизал в нежелана комуникация и това би могло да възбуди основателен страх за
живата и здравето й и извършеното не съставлява по-тежко престъпление - Престъпление
по чл.144а, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и пледира индивидуализация на наказанията
при условията на чл.54 НК.
Предлага за всяко едно от престъпленията да бъде наложено наказание Лишаване от
свобода за срок, ориентиран към средата на предвидените размери, ефективното
изпълнение на които да бъде отложено за максимален изпитателен срок. Прокурорът
посочва, че са налице предпоставките на чл. 23 от НК за определяне на едно общо
наказание.
Пострадалото от престъплението лице – М.Д.Д.,***
– надлежно запозната с призоваването с правото да предяви граждански иск за
причинените неимуществени вреди и да участва в производството като граждански
ищец и частен обвинител, в разпоредително с.з. се явява с повереник – адв. С.В.
*** и реализира правата си по НПК в
качеството на частен
обвинител. Не представят допълнителни доказателства. Поддържат тезата на
прокурора за доказаност на обвинението по двете престъпления и искат налагане на
наказания Лишаване от свобода за максимален срок, които да бъдат изтърпяни ефективно.
Подсъдимият
– редовно призован, се явява в разпоредително с.з., заедно с упълномощен от
него защитник – адв.И.И. ***. В хода на делото, поради различия по въпроса за
водене на защитната линия подсъдимият се отказа от защитата на адв.И. и моли да
му бъде назначен сл.защитник. На основание чл.94, ал.1, т. 9 от НПК съдът
назначи на подсъдимия определения от АК Русе сл. защитник – адв.Ст.Б.. Подсъдимият
дава обяснения, отговаря неконкретизирано на поставените въпроси. Поддържа
пледираната теза от неговия защитник за недоказаност на обвинението. Твърди, че
с поведението си пострадалата го провокирала, както и че самият той е пострадал
от физическата саморазправа с него от нейни близки. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Д. П.Й., с ЕГН ********** е роден на ***г***,
български гражданин, осъждан с висше образование, неженен, с предишни месторабота и длъжност - пощенски
раздавач в „Български пощи" ЕАД гр.Русе , към момента безработен, с
настоящ адрес *** .
Св.М.Д.Д.
работела на висока позиция в структурата на „Аквасорс“ – дружество, което
извършва каталожна търговия с хранителни добавки. През 2014г. св.Д. и подсъдимият Д.П.Й. *** по
повод работата на св.Д.. Между двамата първоначално се зародило приятелство,
което с времето прераснало в кратка интимна връзка, която подновявали през
няколко месеци. Първоначално подсъдимият бил внимателен, мил и добър, но с
течение на времето ставал избухлив, раздразнителен, с променлив характер. Започнал
да проявява агресия, което наложило пострадалата да потърси съдействие от
полицията. Въпреки нежеланието на пострадалата
да контактува с подсъдимия, той продължавал да я търси и на публични
места да бъде груб с нея, да отправя заплахи и обиди по неин адрес и по адрес
на нейни близки. В продължение на една година пострадалата Д. нямала никакви
близки контакти и взаимоотношения с подсъдимия, но той не я оставял на
спокойствие и продължавал да упражнява над нея психически, физически и
емоционален тормоз. По време на връзката си подсъдимият и св.Д. обсъждали
вариант за закупуване на жилище. Тогава по предложение на св.Д. обсъждали и
въпроса да бъде продадено наследствено жилище на подсъдимия и след добавяне на
сума към продажната цена да бъде закупен нов апартамент. Заради тези разговори
подсъдимият останал с убеждение, че св.Д. има интерес към неговия имот и иска да
го придобие по нечестен път. След влошаване на отношенията между двамата
подсъдимият проявавал публично грубо
отношение към св.Д.. Тъй като проведените разговори и молби с него не довели до
резултат, тя сигнализирала органите на полицията и подавала сигнали на ЕЕН 112,
което отново не възпряло подсъдимия. На 16.02.2018г. подсъдимият нанесъл средна
телесна повреда на пострадалата Д., като й избил два предни зъби, за което било
образувано Досъдебно производство №1062/2018г. наблюдавано от Районна
прокуратура-Русе. По частни тъжби на св.М.Д. срещу обв.Д.Й. били заведени НЧХД
№1773/2018г. по описа на РС-Русе, приключило с влязла в сила на 15.04.2018г.
присъда за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, извършено
през периода 15-16.05.2018г. и НЧХД №2112/2018г. по описа на РС-Русе,
приключило с влязла в сила на 02.07.2018г, присъда за престъпление по чл. 147,
ал.1 от НК, извършено през периода 06.06.2018г., като й двата съдебни акта са
потвърдени от въззивна инстанция. По двете присъди, на основание чл. 78а от НК
подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност и му били наложени
наказания Глоби в размер от 1000лв. Въпреки проведените срещу него наказателни
производства и наложени наказания подсъдимият Й. продължил системно да следи
пострадалата Д.. Случвало се да я преследва, показвал й, че я наблюдава,
навлизал в нежелана комуникация. С това поведение той притеснявал пострадалата,
която, предвид физическата агресия упражнена от него върху нея се страхувала за
живота и здравето си.
Системното
следене, наблюдаване и преследване обхваща и е обективирано в поредните случаи.
Първият случай е на 07.03.2019г. През
деня св.Д. била с нейна приятелка – св. П.В.. Пострадалата имала работа в офис
на „ОББ“, който се намирал на главната
пешеходна улица в гр.Русе, срещу ресторант „Хасиенда“. Бил много хубав пролетен
ден. Двете приятелки вървели първо през Парка
на младежта, а после продължили по ул. „Александровска“. Подсъдимият ги срещнал
и започнал да ни следи в близост до сградата на Инспекция по труда. Специално им
подал знак, че ги е видял и ги следи. Объръщал се към тях, правил мимики, неприлично се смеел. Пострадалата
се притеснила. Двете приятелки продължили по съседна успоредна улица покрай
новата поща. Подсъдимият ги причакал в края на улицата и влязъл в едно питейно
заведение. Притеснена от поведението му св.Д. бързала да стигне до банката, за
да е сигурна, че там има охрана, която ще и съдейства. Двете със св. П.В. влязли
в първия магазин на ул. „Александровска“ с идеята подсъдимият да замине
нанякъде, но той влезъл след тях в магазина, където имало много жени.
Подсъдимият започанал разговор с продавачката. Тогава двете свидетелки излезли
от магазина и тръгнали в посока към банката. Той ги последил, вървейки на
отсрещния тротоар, откъдето продължавал да подвиква, неясно какво точно казва.
Двете жени влезли в офиса на ОББ, където се забавили. През прозореца св.П.В.
видяла, че подсъдимият си заминал Тогава те излезли и спокойно се прибирали към
домовете си по същия маршрут. Когато пресичали кръговото кръстовище до
паметника на „Альоша“, те го видели седнал на една пейка. Св. Д. дръпнала св.В.
и двете отишли на пиацата за такситата. Качили се в едно такси, а подсъдимият махал
с ръце и говорил след тях нещо неразбрано.
По
повод показанията на св.П.В. по водените от пострадалата дела, подсъдимият при среща в парка я беше
заплашил с изнасилване и убийство, ако продължава да свидетелства в полза на
пострадалата.
На
24.05.2019 г. пострадалата Д. имала
среща в 19 часа. Вървяла в отсечката след парка по ул. „Александровска“.
Подсъдимият бил с негов приятел – св. Б.В.. Носел понички, с които предлагал на св.В. да го
почерпи, но той отказал. Видял, че св.Д. е след тях. Започнал разговор с нея, подвиквал
и, предлагал и да я почерпи, започнал да говори за делата, които водят. В
проведения между тях разговор всеки един от тях твърдял, че той ще спечели
водените между тях дела. Св. Д. се притеснила от случилото се, тъй като вече
била пострадала след физическата разправа с нея. Не искала тези техни отношения
да бъдат достояние на много хора и за тези свои
отрицателни емоции споделила само с близки приятелки– св. П.В. и И.С..
На
12.06.2019 г. св. Д. и св.М.Т. се разхождали по алеите в парка и си говорили.
Когато стигнали до чешмичката на до т.нар. ваза, св.Д. видяла подсъдимия че
излиза от заведението „Вазата“. Тъй като св.М.Т. не
знаела за проблемите на пострадалата с подсъдимия, св.Д. я избутала, за да си
тръгнат по-бързо. Прекъснала разговора и казала на св.Т. да тръгва. Св. Д. била
много притеснена, тъй като подсъдимият тръгнал след нея. Направил няколко
крачки, но после спрял. Когато се прибрала в дома си св.Д. се обадила на св.Т.
за да й се извини и понеже се опасявала подсъдимият да не я последва и да я
притесни, Действията му възбудили страх у пострадалата за живота и здравето й,
предвид всички предишни неприятни преживявания с него.
На
06.07.2019 г. св. Д. се прибирала по обяд от пазар от центъра, като вървяла по
велоалеята в парка. Подсъдимият се намирал в двора на механотехникума. Започнал
да крещи към нея с обичайните нецензурни думи: „М., дърта курво, няма да ми
вземеш апартамента, няма да лежа в затвора заради тебе, нищо не можеш да ми
вземеш“. На улицата се намирали много хора. След тези думи св.Д. почувствала,
че психически не се чувства добре, почувствала се вцепенена, от притеснение й
било трудно да върви, но въпреки това продължила напред, тъй като имала среща със
св.Я.Г., с която работила от дълги години. Тя знаела за отношението на
подсъдимия спрямо пострадалата Д. и по различно време многократно била свидетел
на неприятното му поведението към нея, когато в присъствието на множество хора
я обижда и злепоставя. В настоящия случай също множество хора били свидетели на
обидите, отправени към св.Д.. Това
притеснило подсъдимия и той тръгнал в обратна посока. Св.Я.Г. преминала с
автомобила си в близост, видяла случващото се и продължила напред към дома на
св.Д.. Там двете се срещнали и тя лично видяла в какво стресирано състояние се
намира св.Д. и колко е уплашена от случилото се.
Вечерта
на 07.07.2019 г. св.Д. се намирала в дома си. Около 23ч. излязла на балкона, чула, че нещо изшумолило.
Подсъдимият се намирал в градинката пред църквата „Успение Богородично“. След
като я видял започнал отново да крещи
обичайните цинични думи : М., дърта курво, няма да ми вземеш апартамента. В
нощната тишина думите му се чували в целия квартал.Това предизвикало у пострадалата
вцепенение от страх. Свидетели на случилото се станали св.И.С. и св. Р.К. –
съседи на св.Д.. Те ясно чули изречените обиди и заплахи от подсъдимия,
скандалния му тон и поведение спрямо св.Д.. Тъй като това не се случвало за
първи път, те знаели за подсъдимия и неговите отношения със св.Д.. Познавали
подсъдимия по физиономия от времето, когато идвал в дома на св.Д.. Описаните
действия възбудили страх у пострадалата за живота и здравето
На
08.07.2019г. около 13.45 часа, когато приключила заниманията си по йога в
комплекс „Евас" в центъра на гр.Русе, св.Д. излязла със св.Р.Г., като
двете отишли във „Фреш Бар“ на ул."Борисова“. Докато правила своя избор в
бара пострадалата усетила присъствие зад гърба си, което я притеснило и я
накарало да се обърне и да погледне. Тогава видяла обв.Д.Й. точно зад гърба си,
като същият започнал да и говори с ехидна усмивка. После излязъл отпред пред
заведението, където я изчакал. Св. Р.Г. останала със св.Д. в заведението.
След този случай св.Д. заминала в гр.София. Прибирала
се в гр.Русе инкогнито, като гледала никой да не знае за завръщането й. Искала
да предотврати евентуална среща с него, изпитвала голям страх от среща с
подсъдимия след всички случаи на преследване, негативно и унизително отношение
и физическа саморазправа с нея.
След
подадена жалба до РП Русе по случая било образувано ДП № 275 / 2019г. по описа
на ОДМВР Русе .
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства:
събраните по ДП № 2375 /2019г. по описа на ОДМВР Русе писмени доказателствени
средства: протоколи за разпит на свидетели, протокол за разпит на обвиняем,
справки за съдимост, заключенията на вещите лица по назначените съдебно
техническа експертиза и комбинирана съдебно психиатрична – психологична
експертиза, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК. В съдебна фаза на процеса се събраха основно
гласни доказателства, чрез проведените разпити на свидетелите, посочени в
обвинителния акт и разпитвани в ДП и свидетелите, водени от защитата. Почти
всички свидетели са разпитани два пъти в съдебна фаза на процеса. Това се
наложи поради направения отвод от съдебна заседателка, която мотивира отвода си с изпитване на чувство на
страх от подсъдимия и отправени от него към
нея заплашителни реплики. При разглеждане на делото от нов състав показанията
на разпитаните свидетели в съдебна фаза бяха зачетени на основание чл.281,
ал.1,т.1 от НПК, а показанията на свидетелите, дадени в досъдебна фаза на
процеса се зачетоха на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1 от НПК, тъй като с
течение на времето голяма част от подробностите по отделните случаи не се
помнеха и не можеха да бъдат възпроизведени от свидетелите. При съпоставка на
зачетените показания и показанията в съдебно заседание не се установиха
противоречия. Събраните гласни доказателства могат да се обособят в три групи, според отношението
им към предмета на доказване. В първата
група са показанията на свидетелите, от които категорично и безспорно се
доказва частично обвинението в престъпление чл.144а, ал.1 от НК. Втората група
са свидетелските показания, от които се опровергава обвинението в престъпление по
чл. чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и
частично обвинението по чл.144а, ал.1 от НК. Третата група свидетелски
показания са изцяло неотносими към предмета на доказване по двете обвинения.
В
първата група попадат свидетелските показания на разпитаните в с.з. свидетели М.Д.,
св.П.В., св.Б.В., св.М.Т., св.Я.Г., св.И.С.
и св. Р.К.. С показанията на тези свидетели се установява, че подсъдимият и св.Д.
са имали връзка, след приключване на която подсъдимият при удобен случай, когато е срещал св.Д. е
демонстрирал спрямо нея поведение, с което е нарушавал личното и пространство,
нейното спокойно придвижване по улиците, навлизал е в нежелана комуникация с
нея, като арогантното му поведение, граничещо с агресивност е възбуждало у нея
основателен страх за нейната сигурност, живот и здраве. По смисъла на чл.144а,
ап.2 от НК „следене" е всяко поведение със заплашителен характер срещу
конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице,
показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с
него чрез всички възможни средства за комуникация. От събраните по делото доказателства
се установява, че подсъдимият Й. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.144а от НК чрез системно преследване, демонстрация, че е
наблюдавана от него и интензивно навлизане в нежелана комуникация с нея. С
показанията на посочените горе свидетели се установяват елементите от
обективната страна на престъплението по чл. 144а, ал.1 от НК. Безспорно
установено е, че на 07.03.2019г. св.Д. е
била проследена по време на пешеходната разходка по една от главните улици в
гр. Русе, където се разхождала заедно с нейна приятелка – св. П.В.. Показанията
на двете свидетелки са логически издържани, взаимно се допълват, не си
противоречат. Въпреки възраженията на
защитата, че св. В. е свързана служебно с пострадалата Д., съдът изцяло
кредитира нейните показания, които изцяло се подкрепят от другите събрани
доказателства, а именно видеозаписите от охранителните камери по ул.
“Александровска“, чиито изображения са възпроизведени на хартиен носител в
изготвената съдебно техническа експертиза. Осъщественото от подсъдимия изпълнително деяние на престъплението следене
на 06.07.20219г. се доказва от показанията на св. Я.Г.. Видимо притеснена от
подсъдимия и с нежелание да говори за поведението му, поради страх от негативни
последици за нея, св. Я.Г. описателно пресъздава два случая, при които е била
свидетел на престъпното поведение на подсъдимия. Изцяло се потвърждават от св.Г.
описаните действия на подсъдимия в
обвинителния акт от случая на 06.07.20219г., когато публично, на улицата, в
непосредствена близост до механотехникума в гр.Русе подсъдимият е викал с обидни и нецензурни думи
към пострадалата Д.. Показанията на свидетелката са идентични при всички
проведени разпити, въпреки притеснението й, по основните съставомерни елементи
няма никакво противоречие, поради което за съда няма съмнение, че те отговарят
на обективната истина. Безспорно по този начин е осъществено изпълнителното
деяние на престъплението по чл.144а, ал.1 от НК – навлизане в нежелана
комуникация, всяване на основателен страх за здравето на пострадалата. Св.Г.
описва още няколко случая, които не попадат в обхвата на обвинението, но те са
свидетелство, че системното навлизане в нежелана комуникация , отправяне на
обиди и злепоставящо поведение са
обичайни за подсъдимия, който при среща с пострадалата - случайна или
преднамерена, демонстрира негативно и притеснително отношение към нея, което с основание поражда у нея страх.
Следващият
категорично доказан случай, обуславящ системността на действията на подсъдимия
е случаят, за който свидетелства св. И.С., когато пред дома на пострадалата
подсъдимият е крещял нейното име заедно
с цинични думи и заплахи. Докато за останалите описани случаи може да се
приеме, че срещите между подсъдими и пострадалата са случайни, за описания
случай от св.С. са категорично налице
данни за умишлени и преднамерени действия от страна на подсъдимия.
Инкриминираното място, където е осъществено изпълнителното деяние – пред блока,
в който живее пострадалата, е
доказателство, че той умишлено е търсил повод за среща с нея, за навлизане в
нежелана комуникация, за злепоставянето и пред съседите й. Съдът безрезервно кредитира показанията на св.И.С., които изцяло
се потвърждават от показанията на друг разпитан свидетел – съсед на
пострадалата – св.Р.К.. Свидетелят категорично потвърждава, че не един път е
чувал виковете на подсъдимия, отправени към пострадалата, включително и късно
вечер, през лятото, когато прозорците на живущите в блока са отворени и ясно се
чуват отправените обиди, викове и нецензурни думи. Посочените горе свидетели нямат
съмнения и са категорични, че автор на отделните деяния е подсъдимият, когото лично
познават от предишни наблюдения и срещи с него.
Следващият
случай на следене се потвърждава от показанията на св.Р.Г.. Макар и не така
конкретизирани от показанията на свидетелката действията на подсъдимия са
изцяло съставомерни, с оглед цялостното му установено поведение спрямо
пострадалата. Отново е демонстрирано от него навлизане в нежелана комуникация с
нея, въпреки многократно изразеното нежелание от св.Д. за общуване с него.
Основно
доказателство за престъпното поведение на подсъдимия са показанията на св.М.Д.,
която е пострадала от действията му. Във всички проведени разпити св.Д.
описателно и изчерпателно разказва за негативните преживявания, с които е
свързано нежеланото от нея общуване с подсъдимия. За съда няма съмнение, че
като пострадала от действията му и най-вече след последвалата физическа агресия,
в резултат на която Д. е претърпяла телесна повреда, Д. изпитва страх и
преживява с уплаха и негативни очаквания всяка среща с подсъдимия. Предвид тази
предварителна психологическа нагласа при всяка среща с него пострадалата да
изпитва стрес, независимо от това налице ли са реални основания, съдът
внимателно обсъди и анализира нейните показания, като в основата на
постановената осъдителна присъда поставя само тези, които се подкрепят категорично
от останалите събрани доказателства. При така посоченото, съдът намира, че за описаните
в обвинителния акт деяния на подсъдимия на 10.03.2019г., на 24.05.2019г. и на 12.06.2019г.
не са налице достатъчно доказателства, с които да се обоснове обвинението в
тази част. Поради липса на достатъчно
доказателства съдът намира, че действията на подсъдимия не осъществяват
изпълнителното деяние на престъпните състави на чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК,
както и на чл. 144а, ал.1 от НК. Относно обвинението в закана за убийство
налице са само твърденията на пострадалата, че към нея са отправени от
подсъдимия вербални закани да бъде изпратена в гроба. Дори да се приеме, че
такива думи са отправени, съдът намира, че същите са изречени формално, без да
е налице действително и реално намерение на подсъдимия да осъществи убийството
на пострадалата. За съда няма съмнение, че св.Д. е изпитала страх, предвид
предисторията на техните отношения, но за съда този страх е предизвикан именно
от това, че подсъдимият е проявявал и друг път както вербална, така и физическа
агресия спрямо нея. Въпреки това, съдът намира, че интензитета на отправената
закана не е така висок, за да обоснове основателен страх именно от
осъществяване на убийство. По изложените
съображения съдът оправда подсъдимия на основание чл. 304 от НПК за повдигнатото
обвинение за закана за убийство по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. По същите
мотиви съдът частично оправда подсъдимия и за двете деяния /на 24.05.2019г. и
на 12.06.2019г./, включени в системността от престъпни деяния от състава на чл.144а,
ал.1 от НК. Доказателствата, в които намира опора този извод са показанията на
св.М.Т. и св.Б.В.. Двамата свидетели не отричат че са присъствали на случайна
среща между подсъдимия и св.Д., но от външна страна не са установили престъпни действия
на подсъдимия, с които да притеснява св.Д., да демонстрира арогантно погазване
на правото на свободен личен живот и съзнателно, преднамерено с поведението си
да цели възбуждане на страх, безпокойство
и напрежение.
Съдът
предостави възможност на подсъдимия да даде обяснения, отчитайки, че това
процесуално действие е не само средство за защита, но и способ са събиране на
доказателства. По делото подсъдимият дава обяснения, които са свързани основно
с описание на отношенията, които са имали с пострадалата, като основната
версия, която изтъква е, че пострадалата е имала намерение икономически да се
облагодетелства от връзката им, като го е мотивирала да и подари негов
наследствен апартамент. Подробности, свързани с тази сделка сочат в показанията
си и двете водени от защитата свидетели – майката и бабата на подсъдимия. Изясняването
на тези обстоятелства е извън предмета на доказване по делото, поради
което като неотносими съдът не следва да
ги коментира. В своите показания подсъдимият категорично отрича де е преследвал
пострадалата. Обяснява срещите им по улиците като напълно случайни, тъй като
естеството на предходната му работа – пощенски служител, предполагал да се
движи пеша по улиците по работа и по тази причина да се засичат със св.Д.. По
време на срещите им отрича да е имал поведение, с което да притеснява или да
поражда страх у пострадалата. Съдът възприема тези твърдения на подсъдимия
основно като защитна теза, а не като отговарящи на обективната истина, тъй като
за конкретните случаи, за които е признат за виновен по делото се събраха
категорични доказателства, които оборват истинността на обясненията му.
Отделно от това,
в ДП са изискани и приложени препис от трудов договор и длъжностна характеристика
на подсъдимия. От тях се установява, че от 13.12.2018г. Д.П.Й. е назначен на
длъжността пощенски раздавач в „Български пощи" ЕАД гр.Русе, Офис Русе-Ц,
седми раздавателен участък, в който не се включват Парка на младежта, ул. „Александровска“
и ул.Б."***, т.е. местата, където са осъществявани доказаните изпълнителни
деяния от системно извършваните престъпни действия.
За изясняване на делото от обективна страна в
ДП са изискани и предоставени по реда на чл.159а от ЗЕС трафични данни, като е
изготвена таблица на комуникацията между телефонен номер 359886 430340, ползван
от св.Д. и телефонен номер +359*********, ползван от обв.Й.. Анализа на
предоставената информация потвърждаващ
интензитета на навлизането в нежелана комуникация с пострадалото лице.
За установяване на престъплението от
субективна страна по делото е назначената комплексна психиатрична и
психологична експертиза. Заключеието на експертите е, че не са налице данни за
патопсихологични отклонения в процеса на мислене на Д.П.Й.. Същият не се води
на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе и не са открити данни да е провеждал стационарни
психиатрични лечения. Налице е дисхармонична личностова структура и склонност
за импулсивни, своенравни действия с бърз интензитет на негативните емоционални
преживявания при скъсен самоконтрол, като остава недооценъчен към последиците
от своето поведение. Липсват данни за зависимости към упойващи вещества или
хроничен алкохолизъм. Според експертното заключение към периода на
инкриминираното деяние 07.03.2019г. - 08.07.2019г. той не е бил с нарушени
годности и е могъл да разбира свойството и значението на своите действия, да
предвижда последиците от тях и да ръководи постъпките си.
При
така събраните доказателства, обсъдени всяко едно отделно и всички в тяхната
съвкупност и след правния анализ на описаната фактическа обстановка и
доказателствата по нея съдът установи, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия за извършено от него престъпление
против личността на М.Д. по чл.144а, ал.1 от НК е безспорно и категорично
доказано.
От
обективна страна са налице всички съставомерни елементи на престъплението,
които са описани по-горе. Налице е системно следене на пострадалата Д., което
предвид цялостно изяснената фактическа обстановка, свързана с отношенията между
нея и подсъдимия, би могло и на практика е възбудило у нея основателен страх за
живота и здравето й. Поради доказания системен характер на следенето и упражненото над нея негативно психологическо
въздействие/повече от три пъти/, извършвано на публични и обществени места Д. е
изпитвала основателен страх, безспокойство, напрежение и чувство за грозяща
опасност от една страна, а от друга страна неудобство от унизителното отношение
и поведение на подсъдимия спрямо нея. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно,
при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от действията
си - това, че психологически въздейства негативно на св.Д.. Той е
съзнавал общественоопасния характер на
деянието си – неговата противоправност и е искал настъпването на тези последици
– всяване на чувство на несигурност и постоянна заплаха у пострадалата, страх
да се придвижва сама из града, неудобство пред другите хора от грозното
отношение и злепоставящото я поведение на подсъдимия. В този смисъл, съдът
намира, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано, поради което го призна за
виновен в извършването на престъпление по чл. 144а, ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, след извършване на цялостна проверка на
събраните по делото доказателства, съдът при спазване изискванията на чл.54,
ал.1 НК, не установи смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
вината обстоятелство са двете наложени административни наказания – глоба по
реда на чл.78а от НК за друг вид престъпления спрямо личността на пострадалата Д..
Нормата на чл. 144а, ал.1 от НК предвижда за това престъпление да се наложи наказание
Лишаване от свобода до една година или пробация. С оглед съдебното минало на
подсъдимия, вида и размера на предвидените наказания са налице част от предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на Глава осма, Раздел
четвърти от НК. Наличието на посочените
две наложени наказания по реда на чл.78а от НК, решенията по които са влезли в
сила преди довършване на настоящото престъпление по чл. 144а, ал.1 от НК е
пречка отново да се обсъжда налагане на наказание по този ред. При така изложеното съдът намира, че не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи
приложението на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което наказанието на подсъдимия
следва да се определи в границите, предвидени от закона. С оглед личността на
подсъдимия – млад мъж, в трудоспособна възраст, който освен престъпното
поведение спрямо пострадалата, осъществено основно по емоционални мотиви, не е
имал други регистрирани противоправни прояви, спрямо него следва да се наложи
по-лекото по вид предвидено наказание
Пробация. Съдът прие, че за реализиране целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК- за осъществяване на
индивидуалната и генерална превенция и възпиране подсъдимия да извършва нови
престъпления, следва да му бъде наложено
наказание Пробация, като спрямо него следва да се приложат следните пробационни
мерки : 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1/една/ година,
с периодичност два пъти седмично. 2.Задължителни срещи с пробационен служител
за срок от 1/една/ година. 3.Безвъзмезден труд в полза на обществото – 150часа
за 1/една/ календарна година. Продължителността на пробационните мерки с размер
към средата, съдът обвърза с броя на отделните деяния в системно извършваното
престъпление.
Съдът осъди подсъдимия, на
основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените разноски в ДП – 954,14лв в полза на държавата по сметката на ОД МВР гр.
Русе, разноски за съдебна фаза на процеса в размер на 112лв, в полза на
съдебната власт, по сметката на РС Русе, както и да заплати направените
разноски на частния обвинител М.Д. – 1950лв за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава :