Р Е Ш Е Н И Е № 239
гр. Варна, 17.01.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17092 по описа за 2013, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано е по молба на В.М.Г., ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Т.И. Г., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** срещу И.Т.Г., ЕГН ********** ***, с която са отправени искания за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие.
Молителката излага в молбата, че с ответника са сключили граждански брак на 19.06.2004г., по време на който им се е родило детето Т.. Молителката излага, че след като е съобщила на ответника желанието си да се разведат, последният е започнал да упражнява над нея и детето психически и физически тормоз. Преди десетина дни, прибирайки се от работа установила, че липсват повечето от личните й вещи и документи, за което е подала жалба във ІІ-ро РУП на МВР. Излага, че оттогава ответникът ги държи будни с детето по цяла вечер, блъска вратите, дърпа завивката, обижда ги, а на детето говори колко „лоша е мама”, „как мама е виновна, че няма да има семейство”, че „мама е лъжкиня”, „дядо му М. е лош, алкохолик и ще влезе в затвора, а баба му е проститутка в чужбина, баба Яга” и други подобни. Детето започнало да плаче и да повтаря „искам да бъдем семейство”, на сън също говорило „семейство” и започнало да се напишква.
На 12.11.2013г. около 22,30ч. по време на поредния скандал И. ударил молителката по лицето с мобилния си телефон, скубал я и се опитал да я наръга с ключа на колата в областта на корема. Вследствие на физическата саморазправа молителката получила кръвонасядане по горната устна и драскотина по кожата на дясната коремна половина. След случая молителката и детето напуснали семейното жилище, находящо се в гр.Варна, местност *********. Молителката е била притеснена за психичното здраве на детето, поради което го е завела на преглед при клиничен психолог. Заключението на специалиста е, че поведението на бащата внася безпокойство и страхове у детето, както и чувство на изоставеност. След този случай молителката отново е подала жалба във II-ро РУП на МВР Варна и е подала искова молба за развод.
На 18.11.2013г. майката и детето били в детския кът на „Пикадили", когато И. дошъл, взел детето и го завел във II-ро РУП на МВР.
На 20.11.2013г. сутринта ответникът взел служебния таблет на съпругата си и го стъпкал и изхвърлил от терасата на жилището им. Когато молителката се прибрала след работа, съпругът й казал, че я гони от семейното жилище и да приготвя багажа на детето, за да го заведе при родители си във Велики Преслав. Молителката взела детето и се опитала да избягат с автомобила й, но не успяла защото при маневрирането ударила ответника, който взел детето и тръгнал към Спешния кабинет. През цялото време стискал детето, което започнало да плаче и да вика, че го боли. Молителката успяла да вземе детето, но ответникът ги догонил и ги блъснал, след което молителката и детето паднали. Молителката получила посиняване на колената, охлузвания и натъртвания, опитала се да види как е детето, но ответникът го взел. След това са се прибрали в къщи, където ги чакали родителите на ответника, които, заедно с ответника, изгонили молителката от жилището и не й позволили да вземе детето. Молителката излага, че поведението на И. е държи в непрекъснато напрежение и живее в страх. Отправените искания да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие над молителите; да се отстрани от съвместно обитаваното семейно жилище, находящо се в гр.Варна,местност ********* за срок от 18 месеца; да му се забрани да приближава молителите, както и семейното жилище, местоработата на молителката – офисите на „Астра Зеника” ЕООД и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца и да се определи временно местоживеенето на детето при молителката за срок от 18 месеца. Отправено е искане и за издаване на заповед за незабавна защита.
В съдебно заседание, проведено на 17.12.2013г., страните са изслушани от съда, като дават противоречиви сведения за случилото се на 12 и 20 ноември 2013г. Според молителката първият акт на домашно насилие е когато след поредния скандал по повод нейното желание да прекратят брака, ответникът, в присъствието на детето, я ударил с мобилния си телефон по устата, при което е започнало да тече кръв.
Ответникът оспорва наведените твърдения за извършено домашно насилие над молителите. Излага, че на 12 ноември вечерта съпругата му е започнала да го обижда в присъствието на детето, като го наричала „изрод”, ударила го, след което се обадила в полицията. Ответникът излага, че молителката взела детето и се криела от него, не отговаряла на обажданията му, поради което той подал жалби до ВРП и ДСП. На 18 ноември разбрал, че съпругата му и детето са в „Пикадили парк”, взел детето и отишъл в полицията да каже, че е намерил детето. Твърди, че на 20 ноември сутринта В. отново провокира скандал като го блъснала, започнала да крещи, след което излязла на терасата и хвърлила служебния си таблет. Ответникът се обадил на тел. 112 и ІІ-ро РПУ на МВР като съобщил за проявената агресия от жена му. Вечерта на същия ответникът и детето тръгнали да вечерят извън дома. Молителката се опитала да вземе детето и да избяга с нейния автомобил, но ответникът взел детето, поставил го в своя автомобил и се върнал за багажа на детето. Отворил задната врата на автомобила, за да вземе куфара и тогава В. потеглила с газ, като го ударила със задния ляв калника и минала през крака му със задна лява гума. Детето била свидетел на случилото и започнало да плаче. След това отишли в Спешния център на Окръжна болница, където В. провела няколко телефонни разговори. След извършените прегледи, на път към ренгена, молителката успяла да вземе детето от ответника, възползвайки се, че той говори по телефона и започнала да бяга по страничен коридор, извеждащ от сградата към МЦ „Хелиос”. Ответникът бил трудно подвижен, поради болките в крака и молителката успяла да избяга през изхода. Когато отворил вратата видял, че съпругата му е паднала на земята и детето е под нея. Ответникът взел детето, което плачело от болка. Тогава В. започнала да го удря, хапи и рита. След минута дошли приятели на съпругата му, Пламен Петров и Веска, а след това охраната на болницата и полиция. В. била изключително агресивна, твърдяла, че ответникът я блъснал. На мястото присъствал случаен очевидец и ответникът взел имената и телефонния му номер.
Съдът, след като взе предвид представените по делото писмени доказателства, съобрази твърденията на молителката и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена декларация, в която молителката декларира упражнено
от ответника спрямо нея и детето Т. психическо и физическо насилие, осъществено
на 12 и 20 ноември 2013г.
От удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане е
видно, че В. и И. Герчеви
са съпрузи от 19.06.2004г. и на 16.12.2008г. се е родило детето им Т..
От съдебно медицинско удостоверение № 91/2013г. се установява, че на
14.11.2013г. в 9,00ч. в МБАЛ „Св. Марина” гр. Варна е извършен преглед от д-р
Емилия Каишева на В.М.Г., при който са установени кръвонасядане на горната устна и драскотина по кожата на
дясната коремна половина.
От съдебно медицинско удостоверение № 92/2013г. се установява, че на
21.11.2013г. в 9,00ч. в МБАЛ „Св. Марина” гр. Варна е извършен преглед от д-р
Емилия Каишева на В.М.Г., при който са установени кръвонасядания по гърдите, десните бедро и подбедрица, двете колена, ожулвания по левите длан и
пръсти.
По делото са приобщени като доказателства и сведения от В.Г. и И.Г. по
преписка № 16522/20.11.2013г. на ІІ-ро РПУ Варна.
По делото е депозиран и социален доклад, в чието заключение е посочено,
че спрямо детето Т. не е извършвано физическо насилие от баща му и становището
е да не се уважават исканите ограничителни мерки, касаещи детето.
От съдебно медицинско удостоверение № 1292/2013г. се установява, че на
21.11.2013г. в МБАЛ „Св. Ана” гр. Варна е извършен преглед от д-р Сийка Койчева
Михова на И.Т.Г., при който са установени контузия на дясното ходило,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области.
От заварен препис на жалба от И.Г. до ВРП и Агенция „Закрила на детето” с
вх. № 97-И-10/19.11.2013г. е видно, че същата е депозирана по повод
неизвестността къде се намират съпругата и детето на жалбоподателя.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
3910/20.11.2013г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на
водените от страните свидетели – П.М.П И В.С.М. Д.С.Т., без родствено връзка
със страните, както и служители на ІІ-ро РПУ на МВР
Варна – М.С.М. И Я.П.М., чиито показания съдът ще обсъди в мотивите на
решението.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано
лице, в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустима и съдът дължи произнасяне по нея.
За уважаване на подадената молба по реда на ЗЗДН е необходимо да се установи осъществявано от ответника действие, въздигнато от законодателя като противоправно и квалифицирано от съда като акт на домашно насилие. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, молителят следва да докаже, че твърденият акт действително се е осъществил от сочения извършител и по съответното време. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящия случай. От съвкупната преценка на събрания доказателствен материал безспорно се установява, че на 12.11.2013г. между страните е избухнал семеен скандал, за който са уведомени органите на полицията. Свидетелят на ответника – Велина Марковска потвърждава, че на посочената дата е била очевидец на това как И. и В. се карат пред блока, в който живеят и в присъствието на полицаи. И двамата полицейски служители, отзовали се на сигнала, излагат, че са повикани във връзка със семеен скандал и на мястото са намерели мъж и жена, които са продължавали да се карат. И двамата са категорични, че по жената не е имало следи от физически наранявания. Тези показания силно разколебават доказателствената сила на представената декларация, както и на медицинското удостоверение № 91/2013г., в което се твърди, че е издадено след извършен преглед на 14.11.2013г. Интересен е факта, че двете медицински удостоверения са с последователни номера, а прегледите са осъществени съответно на 14.11.2013г. и на 21.11.2013г. Фактът, че страните са се карали е безспорен, но той не е достатъчен да докаже, че ответникът е упражнил психическо насилие над молителката. Очевидно е, че и двете страни са в обтегнати взаимоотношения по повод предстоящия развод и са предприели поведение, с което създават напрегната среда един за друг, вида и интензитета на което обаче не може да бъде окачествено като насилие. Като продължение на горното следва да се приеме и случилото се на 20.11.2013г., когато отново между страните е избухнал поредния скандал, довел до физическо нараняване на ответника, вероятно неумишлено. Физическо насилие от страна на ответника по отношение на молителите отново се доказа. Показанията на св. Пламен Петров не са в състояния да обосноват подобен извод, доколкото същият е пристигнал на мястото непосредствено след падането на В.. Пряк очевидец на случилото се е св. Димо Тенев, от чиито показания се установи, че В. е излязла, бягайки от спешното отделение, с детето в ръце, спънала се и е паднала на земята. Свидетелят се притекъл на помощ, когато от вратата излязъл бавно мъж, който се представил като съпруг на жената. Мъжът взел детото, а жената започнала да удря и обижда съпруга си. Обстоятелството, че свидетелят не посочи точно пола на детето не е от степен да дискредитира показанията му. Случилото се е в края на месец ноември, което предполага, че детето е било облечено с топли дрехи, които могат да заблудят един възрастен мъж. Проведеното насрещно доказване обори изложеното от молителката в представената декларация и обуславя извод за неоснователност на предявената молба за защита. Не се установи на посочените дати спрямо молителката или малолетното дете да са извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие. Случилото се може да се определи като семейни скандали, провокирани от нагнетените отношения между съпрузи. Вярно е, че смисълът и духът на закона е да оказва защита на по-слабия и беззащитен член на семейството, за когото липсва друго бързо и ефикасно средство за запазване на здравето и живота му, но не да се превръща в средство за разрешаване на междуличностните отношения на страните, какъвто е настоящия случай.
С оглед
горното съдът намира подадената молба за неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.11,
ал.3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС
държавна такса в размер на 25 лв.
Предвид направеното искане и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК молителката следва да заплати на ответника
направените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.М.Г., ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Т.И. Г., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** за постановяване на мерки за защита срещу домашното насилие срещу И.Т.Г., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати на И.Т.Г., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седмодневен срок, считано от връчването му на страните.
Районен съдия: