№ 397
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20201100509700 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 14.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
решение от 20.07.2020г., постановено по гр.д. № 28839/2019г. по описа на
СРС, ГО, 40 състав, са отхвърлени предявените от Е.С. Й., ВЛ. СП. Й., Н. СТ.
С., Й. ВЛ. Д., Ц.. Н. Н., Б. Н. ИВ. и Ц.. СТ. Д. срещу Столична община,
“С.***” ООД и А.В.. Л. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на следния недвижим имот: имот № 892, част от имот № 82 /по
данни от стар кадастър от 1956г./, попадащ в к.л. № Г-11-6-В, кв. 54, м. “Зона
за отдих” по плана на с. Панчарево, с площ от 1 900 кв.м., при граници:
Панчаревско езеро, УПИ III – за ресторантски комплекс, улица и ПИ 2721, а
по кадастрална карта ПИ с идентификатор 55419.6705.892, при съседи: имот с
идентификатор 55419.6705.2721 и имот с идентификатор 55419.6705.2722, на
основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от В.Й.
Петров, починал на 10.01.1986г. и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху имота.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
1
от ищцата Й. ВЛ. Д., към която всички останали ищци са се присъединили с
молба от 28.01.2021г. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на
първоинстанционното решение. Конкретно се поддържа, че към настоящия
момент по отношение на процесния имот не е завършена реституционната
процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, поради
което все още не е възникнал годен обект на правото на собственост. С оглед
изложеното е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и
прекратяване на производството по делото.
Насрещната страна Столична община оспорва жалбата. Счита
постановеното решение за правилно и обосновано. Излага, че по делото не е
установено да е налице приключила процедура за земеделска реституция по
реда на ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, както и че не било
установено наследодателят на ищците да е придобил собствеността върху
него въз основа на давностно владение в периода от 1922г. до 1956г.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемото дружество “С.***” ООД оспорва подадената жалба като
неоснователна. Счита постановеното от СРС за допустимо, тъй като ищците
са заявили като правопораждащ претенцията юридически факт единствено
законово наследствено правоприемство и давност, а не проведено
реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ. По тези съображения е
направено искане за потвърждаване на обжалваното решението.
Въззиваемият А.В.. Л. не е заявил становище по въззивната жалба. В
хода на въззивното производство А.Л. е починал и с определение от
04.12.2020г. съдът е конституирал по реда на чл. 227 от ГПК като въззиваеми
по делото неговите наследници по закон - М. А. Л. и К. А. Л..
Новоконституираните страни са изразили становище за недопустимост на
предявения иск срещу тях, тъй като притежаваното от А.Л. вещно право на
ползване върху процесния имот се е погасило със смъртта му.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
2
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При съобразяване на посочените правомощия, настоящият съдебен
състав счита, че първоинстанционното решениe е недопустимо поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С.В. Й.
/починал в хода на исковото производство и заместен по реда на чл. 227 от
ГПК от неговите наследници по закон - Е.С. Й. и ВЛ. СП. Й./, Н. СТ. С., Ц..
СТ. Д., Й. ВЛ. Д., Ц.. Н. Н. и Б. Н. ИВ., с която са предявени активно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС. След
многократни указания за уточняване на фактическите обстоятелства на
заявената претенция и конкретизиране на правопораждащия юридически факт
/на основанието на иска/ е видно, че ищците твърдят да са собственици на
процесния имот въз основа на законово наследствено правоприемство и
реституция по ЗСПЗЗ. Сочат, че техният общ наследодател В.Й. Петров е
придобил имота въз основа на давностно владение, осъществено от неговия
пряк наследодателя – Й.П.К.. След придобиване на имота от Й. К. въз основа
на непрекъснато 20-годишно владение, неговите наследници извършили
доброволна делба на 24.10.1940г. Въз основа на същата В.П. се легитимира
като изключителен собственик на ливада в м. “Букова кория”, описана под №
24 в договора за доброволна делба. Позовават се и на вписванията в данъчния
регистър от 1949г., съгласно който В.П. е записан като собственик на имот,
представляващ ливада в м. Пърдището с площ от 2 дка, както и че
наименованието на местността Пърдището е идентично с наименованието на
местността Букова кория. В исковата и уточнителните молби се твърди, че
правото на възстановяване на собствеността върху този земеделски имот е
признато с решение по гр.д. № 10981/2001г. по описа на СРС, ГО, 46 състав,
въз основа на което било издадено решение № 1606/17.05.2002г. на ПК
Община Панчарево. Сочи се също, че с решение на комисия при СО район
Панчарево от 31.01.2006г., утвърдено от кмета на СО район Панчарево, е
определено, че процесният имот е застроен в цялост. Това решение било
отменено с влязло в сила на 26.01.2010г. съдебно решение, постановено по
адм. дело № 02161/2006г. по описа на СГС, с което процесният имот № 892,
част от имот № 82 от стар кадастър от 1956г., който попада в к.л. № Г-11-6-В,
кв. 54, м. Зона за отдих по плана на гр. София, с. Панчарево, е определен като
3
незастроен. В съдебното решение е посочено, че за имота е издадена скица №
273 на СО, район Панчарево, която представлява неразделна част от
решението. Ищците твърдят, че са правили многократно постъпки за издаване
на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като с протокол
№ 6/27.11.2013г. на комисия на СО, район Панчарево, е постановен отказ за
издаване на удостоверение. Този отказ е бил обжалван и с решение от
02.12.2016г., постановено по гр.д. № 7312/2014г. по описа на СРС, жалбата на
ищците била отхвърлена. Във въззивното производство ищците са уточнили
допълнително, че на 21.03.2019г. отново са подали молба в СО, район
Панчарево за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, която
процедура не е била приключила към датата на подаване на молбата –
28.01.2021г. До приключване на съдебното дирене във въззивното
производство ищците не са навели твърдения, съответно – не са представили
доказателства, че исканото удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ са
издадени.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, тъй като е
приел, че ищците не са представили доказателства да е приключила
процедурата за земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, а именно –
положително решение, придружено със скица, с което се възстановява
собствеността им върху конкретен индивидуално определен имот.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е
недопустимо и подлежи на обезсилване предвид следните съображения:
По делото не е спорно обстоятелството, че процесният недвижим имот е
имал земеделски характер /ливада/ и е бил собственост на наследодателя на
ищците преди образуването на трудовокооперативните и държавни
земеделски стопанства, а към настоящия момент е включен в урбанизирана
територия /населено място/.
Правото на собственост върху земеделските земи по чл. 10 ЗСПЗЗ не се
възстановява по силата на закона, а след провеждането на административно
производство по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Това производство води до придобиване
на собственост върху възстановявани земи само ако са били налице
предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен
акт /решение на Поземлена комисия, Общинска служба по земеделие и гори,
сега Общинска служба по земеделие/ за възстановяването на собствеността.
4
Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно
действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската
земя/, така и по отношение на субекта. Решението действа за в бъдеще и е
актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява
собствеността – т.е., то е годно основание за придобиване на собствеността
върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС. Значението на
придобивно основание имат само две категории решения на органа по
поземлената собственост, а именно: 1/ решението, с което се възстановява
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални
граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ и 2/
решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост
върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне
– така задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 по
гр. дело № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ППЗСПЗЗ собствеността върху
земеделски земи, които попадат в границите на урбанизираните територии, се
възстановява с решение на Общинската служба по земеделие въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Целта на тези
документи е да се установи дали имотът е застроен изцяло или частично със
сгради и/или съоръжения, съставляващи пречки по смисъла на чл. 10, ал. 7 и
чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването им, респ. има ли незастроена част,
която да се възстанови. Законът е възложил издаването на тези документи на
техническата служба на общината. Решението на техническата служба, с
което се определя застроената/незастроената част от имота, предмет на
искане за реституция, се одобрява със заповед на кмета на общината, която
подлежи на обжалване по реда на АПК от претендиращите възстановяване на
правото на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това,
съгласно чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ – т.е. производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ
се явява преюдициално по отношение на произнасянето от Общинската
служба по земеделие по искането за възстановяване на собствеността – така
Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 8/2010 г.,
Решение № 254 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1134/2009 г., II г. о., ГК,
Решение № 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 806/2010 г., I г. о., ГК,
Решение № 26 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. дело № 12/2011 г., I г. о., ГК.
5
След влизане в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ въпросът за
наличието на строителство, съставляващо пречка за реституция по смисъла на
чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. на незастроената част, подлежаща на
възстановяване, съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, не може да бъде пререшаван
както в административното производство пред Общинската служба за
земеделие по възстановяване на собствеността /влязлото в сила решение или
заместващото я съдебно съдебно решение са задължителни за нея/, така и в
производството по спор за собственост, в който постановеното от органа по
поземлената собственост решение съобразно с издадените въз основа на
влязлото в сила решение по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, са твърдян от ищеца източник на права.
Съгласно чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ (в редакция, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997
г.) за имотите в урбанизираните територии, Общинската служба по земеделие
/ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост въз
основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ,
които съдържат данни дали имота е нанесен в кадастралния план,
респективно в кадастралната карта, ако такава е одобрена, с кой номер, на кой
е записан, има ли учредено право на строеж към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв е размера на
свободната и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване имот
не е заснет в кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр.
122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план,
който да отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на
имотите по действащият кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и
на одобрената кадастрална карта, където има такава. Определянето им става
въз основа на съдебни решения и скици, неразделни части към тях,
кадастрални и комасационни планове, застроителни планове и въз основа на
аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди
образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на
бившите имоти. След измененията на чл. 13а ППЗСПЗЗ от 2003 г., тези
планове се изработват по правилата в ЗКИР и допуснатите непълноти и
грешки в тях е предвидено и уредено да се отстраняват само по
административен ред.
Както бе посочено за имотите в границите на урбанизираните
6
територии, възстановените имоти се индивидуализират с удостоверението и
скицата, издадени на основание чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, съответно въз
основа на одобрения помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. /решение № 254 от
26.05.2010г. по гр.д. № 1134 от 2009г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 206 от
18.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 2103/2016г., I ГО, решение № 595/05.07.2010г.
по гр.д.№ 1333/2009г. І ГО/. И в този случай обаче общинската служба по
земеделие издава решение, съгласно чл. 18ж и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Следователно, за да се приеме, че процедурата по възстановяване на
собствеността на имоти в урбанизираните територии по реда на чл. 14, ал. 1,
т. 1 от ЗСПЗЗ е завършена, е необходимо да е налице удостоверение и скица
по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. В случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ
индивидуализацията на имота в урбанизирана територия, която в останалите
случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена
собственост, се извършва още при осъществяване на административната
процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от
ППЗСПЗЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с
постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в
стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица и
без да е от значение това дали имотът е нанесен в новата кадастрална карта
по реда на ЗКИР, или не. Конститутивното действие на решението на ОСЗ за
възстановяване на собствеността върху имот в стари реални граници настъпва
само тогава, когато от самото решение или от приложената към него скица по
чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ (а когато имотът е в урбанизирана територия - скицата
по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ) може да се определи кой е възстановеният имот
с неговото местоположение и граници.
При служебна проверка на допустимостта на обжалваното съдебно
решение, съдът намира, че същото е недопустимо и следва да бъде
обезсилено поради следното:
За да бъде уважен положителен установителен или ревандикационен
иск за собственост, основан на земеделска реституция, ищецът трябва да се
легитимира като собственик към момента на приключване на съдебното
дирене в последната инстанция по същество. При незавършена процедура по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ липсва правен интерес от
търсената защита с иска за собственост по чл.124, ал.1 ГПК или 108 ЗС,
7
защото ищците не могат да се легитимират като собственици.
Производството по такива искове е недопустимо и следва да се прекрати,
вместо да се постановява решение по съществото на спора, което би
формирало сила на пресъдено нещо. Решението постановено по недопустим
иск е недопустимо и подлежи на обезсилване. В този смисъл е постановено
решение № 399/12 г. по гр.д. № 987/ 2011 г. на ВКС, І ГО и решение № 144 от
15.01.2021г., постановено по гр.д. № 3694/2019г. по описа на ВКС, І ГО, в
които се приема, че при незавършена процедура по възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ ищците са в състояние на легитимно правно
очакване, но все още не биха могли да се легитимират като собственици на
заявен за възстановявяне имот.
При съобразяване на изложеното се налага извод, че в конкретния
случай е налице хипотеза на незавършен фактически състав на
реституционната процедура по ЗСПЗЗ. В полза на ищците е издадено
решение на ПК Община Панчарево с № 1606.2 от 17.05.2002г., с което се
признава правото на собственост върху имота – ливада от 2 дка, находяща се
в землището на с. Панчарево, м. Пърдището. Това решение обаче има
предварителен характер, доколкото се установи по делото, че имотът се
намира в урбанизирана територия и за възстановяването му по реда на чл. 14,
ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ се изисква издаването на удостоверение и скица по чл. 13,
ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ като следващ етап от производството след
определянето на застроената/незастроената част от имота по реда на чл. 11,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Едва след издаването на удостоверението и скицата по чл.
13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие
следва да се произнесе с окончателно решение по чл. 18 з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
До този момент ищците са в състояние на легитимно правно очакване
предвид постановеното решение на съда по предявения иск по чл. 11, ал. 2 от
ЗСПЗЗ и по жалбата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, но все още не могат да се
легитимират като собственици на признатия им за възстановяване имот.
Ищците твърдят, че към настоящия момент такова удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ не са издадени /а доказателства за противното
не са ангажирани/, независимо от подадената от тях молба на 21.03.2019г.,
поради което следва да се приеме, че реституционната процедура не е
завършена. По делото са налице данни, че издадената скица по чл. 13, ал. 6 от
ППЗСПЗЗ за процесния имот с № 273 от 2005г., е отменена с писмо на ГИС
8
София от 08.05.2007г. поради неправилно идентифициране на имота. Освен
това с окончателно решение от 12.06.2017г., постановено по адм. дело №
1350/2017г. по описа на АССГ, е отменено решение по гр.д. № 7312/2014г. по
описа на СРС, ГО, 33 състав, с което е отхвърлена жалбата на Й. ВЛ. Д. срещу
отказ на кмета на СО, район Панчарево за издаване на удостоверение и скица
по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ за процесния имот и делото е върнато на
СРС за ново разглеждане. Ищците не са ангажирали доказателства за изхода
на спора по жалбата след връщането на делото за ново разглеждане от СРС,
но твърдят, че именно въз основа на съдебно решение са подали на
21.03.2019г. нова молба до СО, район Панчарево за издаване на
удостоверение и скица, по която липсва произнасяне на сезирания орган.
Твърдения за противното и конкретно твърдения, че по молбата от 2019г. е
постановен влязъл в сила отказ на административния орган, не са наведени от
ответниците.
С оглед изложеното следва да се приеме, че СРС е разгледал
процесуално недопустим иск, поради което постановеното решение подлежи
на обезсилване. Съобразно нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 1-во от ГПК след
обезсилване на решението производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна “С.***” ООД следва да присъдят на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК сторените по делото във въззивното производство разноски в
размер на 1 440 лева за адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционното решение подлежи на обезсилване и в частта, в
която са присъдени в полза на ответниците съдебни разноски, тъй като
отговорността за разноските е разпределена по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съобразно изхода от материално-правния спор предвид неоснователността на
предявения иск. Своевременно претендираните от ответниците съдебни
разноски за първоинстанционното производство се дължат на друго
основание, а именно с оглед правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Ето защо с
настоящото решение в полза на Столична община следва да се присъдят
направените в производството пред СРС разноски в размер на 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на „С.***“ ООД – съдебни
разноски в размер на 2 880 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
9
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 11360 от 14.01.2020г., поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с решение от 20.07.2020г., постановено по гр.д. №
28839/2019г. по описа на СРС, ГО, 40 състав и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Е.С. Й., ЕГН
********** и ВЛ. СП. Й., ЕГН ********** /конституирани по реда на чл. 227
от ГПК в правата на починалия в хода на висящото производство
първоначален ищец С.В. Й., ЕГН ********** поради настъпило законово
наследствено правоприемство/, Н. СТ. С., ЕГН **********, Ц.. СТ. Д., ЕГН
**********, Й. ВЛ. Д., ЕГН **********, Ц.. Н. Н., ЕГН ********** и Б. Н.
ИВ., ЕГН ********** активно и пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС, предявени срещу Столична община, „С.***“
ООД, с ЕИК *******, М. А. Л., ЕГН ********** и К. А. Л., ЕГН **********
/последните две физически лица конституирани по реда на чл. 227 от ГПК в
правата на починалия в хода на висящото производство първоначален
ответник А.В.. Л., ЕГН ********** поради настъпило законово наследствено
правоприемство/ за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците
притежават правото на собственост въз основа на законово наследствено
правоприемство и реституция по реда на ЗСПЗЗ върху следния недвижим
имот: имот № 892, част от имот № 82 /по данни от стар кадастър от 1956г./,
попадащ в к.л. № Г-11-6-В, кв. 54, м. “Зона за отдих” по плана на гр. София, с.
Панчарево, с площ от 1 900 кв.м., при граници: Панчаревско езеро, УПИ III –
за ресторантски комплекс, улица и ПИ 2721, а по кадастрална карта ПИ с
идентификатор 55419.6705.892, при съседи: имот с идентификатор
55419.6705.2721 и имот с идентификатор 55419.6705.2722 и за осъждане на
ответниците да предадат владението на описания недвижим имот.
ОСЪЖДА Е.С. Й., ЕГН ********** и ВЛ. СП. Й., ЕГН **********
/конституирани по реда на чл. 227 от ГПК в правата на починалия в хода на
висящото производство първоначален ищец С.В. Й., ЕГН ********** поради
настъпило законово наследствено правоприемство/ и двамата с адрес с.
Панчарево, община Столична, ул. „Васил ********, Н. СТ. С., ЕГН
**********, с адрес с. Панчарево, община Столична, ул. „*******, Ц.. СТ. Д.,
10
ЕГН **********, с адрес с. Панчарево, община Столична, ул. „*******, Й.
ВЛ. Д., ЕГН **********, с адрес с. Панчарево, община Столична, ул.
„*******, Ц.. Н. Н., ЕГН **********, с адрес с. Панчарево, община
Столична, ул. ******* и Б. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес с. Панчарево,
община Столична, ул. ******* да заплатят на Столична община, гр. София,
ул. „******* на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 300 /триста/ лева –
съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е.С. Й., ЕГН ********** и ВЛ. СП. Й., ЕГН **********
/конституирани по реда на чл. 227 от ГПК в правата на починалия в хода на
висящото производство първоначален ищец С.В. Й., ЕГН ********** поради
настъпило законово наследствено правоприемство/ и двамата с адрес с.
Панчарево, община Столична, ул. „Васил ********, Н. СТ. С., ЕГН
**********, с адрес с. Панчарево, община Столична, ул. „*******, Ц.. СТ. Д.,
ЕГН **********, с адрес с. Панчарево, община Столична, ул. „*******, Й.
ВЛ. Д., ЕГН **********, с адрес с. Панчарево, община Столична, ул.
„*******, Ц.. Н. Н., ЕГН **********, с адрес с. Панчарево, община
Столична, ул. ******* и Б. Н. ИВ., ЕГН **********, с адрес с. Панчарево,
община Столична, ул. ******* да заплатят на „С.***“ ООД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, жк „*******“, ул. *******А, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 2 880 /две хиляди осемстотин и
осемдесет/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство,
както и да заплатят на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от
1 440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11