№ 1313
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000501207 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 985 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 10480/2023 г.
от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата на Република
България да заплати на О. П. У., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 2 от ЗОДОВ сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу него наказателно
производство /ДП № 20002/2020 г. по описа на СБОП – София-град/ за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и
престъпление по чл. 159г., пр. 3 от НК от НК, което е прекратено с
постановление на прокурор при Специализираната прокуратура, като е
отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от
30 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати:
- деловодни разноски на О. П. У., ЕГН **********, в размер на сумата от
10 лева;
- адвокатско възнаграждание на адв. М. Б. Н. – Т., на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 152.50 лева;
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца О. П. У.,
ЕГН **********, чрез процесалния представител в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1 500 лева до размер
на сумата от 25 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да определи обезщетение за неимуществени вреди,
съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните
обстоятелства по делото, като осъди ответника да заплати допълнително
обезщетение, в размер на сумата от 23 500 лева.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Насрещната страна - Прокуратурата на Р. България не е подала отговор,
но в съдебното заседание, чрез явилия се прокурор от Апелативна
прокуратура София оспорва основателността на въззивната жалба и моли да
се потвърди решението в атакуваната част.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – О. П. У., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
25.03.2020 г. е образувано досъдебно производство № 20002/2020 г. по описа
на СБОП – София-град за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от
НК за това, че от неустановена дата през 2018 г. в гр. София организирана
престъпна група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица е
вършела съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1,
2
пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел.
Престъпната дейност е била извършвана в заведение в гр. София и
момичета, които били склонявани да проституират го били разпознали като
собственик на заведението и лице, което ги е запознало с условията на тяхната
работа.
Ищецът твърди още, че:
- на 01.11.2020 г., за времето от 03:30 часа до 03:45 часа е извършено
претъсване и изземване в неговия имот, като са иззети договор за наем от
28.12.2017 г. на „Кафе аперитив ВИП Клуб“ с адрес гр. София и един мобилен
телефон, ведно със SIM карта;
- със заповед по ЗМВР е задържан за срок от 24 часа
- на 01.11.2020 г. в 16:50 часа прокурор при Специализиранат
прокуратура го е привлякъл в процесуалното качество на обвиняем по
досъдебно производство № 20002/2020 г. по описа на СБОП – София-град за
това, че: 1) за времето от неустановена дата през месец януари 2018 г. до
01.11.2020 г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение на повече от три лица – девет лица, с цел да
вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а – чл. 159г
от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, като групата е създадена с користна цел; 2) на неустановена дата през
месец август 2020 г. в гр. София, в изпълнение на решение на описаната
организирана престъпна група, набрал отделно лице – Н. В. Я., с цел да бъде
използвано за развратни действия – предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, и чрез даване на облаги – част от платената от
клиентите сума за сексуални услуги, като деянието е извършено спрямо лице,
ненавършило 18 години – престъпление по чл. 159г., пр. 3 вр. чл. 159а., ал. 2, т.
1 и т. 6 вр. ал. 3;
- след разпита с постановление е взета мярка „задържане под стража“ за
срок от 72 часа с искане за вземане от съда на постоянна мярка;
- СпНС с определение от 03.11.2020 г. по ч.н.д. № 3255/2020 г. е
отхвърлил искането на прокурора за вземане на мярка на неотклонение;
- определението е протестирано и отменено с определение, постановено
3
по в.ч.н.д. № 535/2020 г. от АСпНС, който му е взел мярка „парична гаранция“
в размер на сумата от 50 000 лева;
- на 17.11.2020 г. гаранцията е внесена;
- с постановление от 15.03.2021 г. на прокурор при Специализираната
прокуратура по досъдебно производство № 20002/2020 г. по описа на СБОП –
София-град е прекратил наказателното производство по отношение на него по
причина, че не е доказана неговата престъпна дейност, отменил е взетата
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 000 лева и на
07.04.2021 г. е разрешено връщането на иззетия мобилен телефон със SIM
карта;
- воденото против него наказателно преследване е причинило
емоционални страдания – безпокойство, срам, унижение, уронило е неговото
добро име в обществото, довело е до притеснение и страх от осъждане,
обострило е хроничните му заболявания;
Ищецът с предявения иск поискал ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, както и да да
заплати направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 20/, с който оспорил основателността на предявения иск и поискал
да се отхвърли с доводи, че ищецът не е претърпял вреди от воденото срещу
него наказателно преследване.
При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
4
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.03.2020 г.
е образувано досъдебно производство № 20002/2020 г. по описа на СБОП –
София-град за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК, за
това, че от неустановена дата през 2018 г. в гр. София организирана престъпна
група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица е вършела
съгласувано в страната престъпления по чл. 159а., ал. 2, т. 6 вр. ал. 1, пр. 1, пр.
2 и пр. 4 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години, като групата е създадена с користна цел.
Престъпната дейност е била извършвана в заведение в гр. София,
ползвано от търговско дружество, а последното е държало заведението по
силата на договор за наем, по който ищецът е представлявал собственика.
В хода на разследването е била събрана информация за съпричастността
на ищеца към тази дейност, което дало основание с определение от 13.10.2020
г., постановено по ч.н.д. № 2913/2020 г. и ч.н.д. № 2919/2020 г. на СпНС да
даде разрешения за извършаване на обиск на ищеца и на претъстване и
изземване в неговия дом, находящ се в гр. ***, кв. „***“ ул. „***“ № *.
На 01.11.2020 г., за времето от 03:30 часа до 03:45 часа е извършено
претъсване и изземване в имота на ишщеца, като са иззети договор за наем от
28.12.2017 г. на „Кафе аперитив ВИП Клуб“ с адрес гр. София и един мобилен
телефон, ведно със SIM карта.
Ищецът със заповед по ЗМВР е задържан за срок от 24 часа.
На 01.11.2020 г. в 16:50 часа прокурор при Специализираната
прокуратура е привлякъл ищеца в процесуалното качество на обвиняем
досъдебно производство № 20002/2020 г. по описа на СБОП – София-град за:
- престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК за това, че за времето от
неустановена дата през месец януари 2018 г. до 01.11.2020 г. в гр. София е
5
участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение
на повече от три лица – девет лица, с цел да вършат съгласувано в страната и
чужбина престъпления по чл. 159а – чл. 159г от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел;
- престъпление по чл. 159г., пр. 3 вр. чл. 159а., ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. ал. 3 от
НК за това, че на неустановена дата през месец август 2020 г. в гр. София, в
изпълнение на решение на описаната организирана престъпна група, набрал
отделно лице – Н. В. Я., с цел да бъде използвано за развратни действия –
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, и чрез
даване на облаги – част от платената от клиентите сума за сексуални услуги,
като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години;
Прокурорът след разпита с постановление е взел по отношение на
ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа с
искане за вземане от съда на постоянна мярка.
С определение от 03.11.2020 г., постановено по ч.н.д. № 3255/2020 г. от
СпНС е отхвърлил искането на прокурора за вземане на каквато и да е мярка
на неотклонение.
Определението е протестирано и отменено с определение, постановено
по в.ч.н.д. № 535/2020 г. от АСпНС, който взел по отношение на ищеца мярка
за неотклонение „парична гаранция“, в размер на сумата от 50 000 лева.
На 17.11.2020 г. гаранцията е внесена.
В хода на разследването пострадалите са дали нови показания, относно
извършените разпознавания на ищеца, които са мотивирали наблюдаващия
прокурор при Спеациализиранватна прокуратура с постановление от
15.03.2021 г. да прекрати наказателното производство по отношение на ищеца
и да освободи паричната гаранция.
6
На 07.04.2021 г. е разрешил връщането на ищеца на иззетия мобилен
телефон със SIM карта.
По делото е приложено свидетелство за съдимост, което установява, че с
присъда, влязла в сила на 04.01.1980 г. на ищеца е било наложено наказание
лишаване от свобода за престъпление против паричната и крединста система,
за което е реабилитиран.
С втора присъда, влязла в сила на 23.02.1984 г. ищеца е бил е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК, за което
е амнистиран.
По делото е приложено решение на ТЕЛК от 12.12.2016 г., с което на
ищеца е определена трайна неработоспособност от 74% за срок от три години
за заболяване – есенциална хипертония.
Експертното решение предхожда по време наказателното преследване и
няма данни да има следващо решение на ТЕЛК.
Към настоящто дело е приложено наказателното производство.
В т. 4, на л. 65 има сведение, изходящо от НОИ с дата 29.06.2020 г.,
коуто установява, че за ищеца О. П. У. няма данни за уведомления по чл. 62,
ал. 3 от КТ от Регистъра на трудовите договори.
В досъдебното производство има данни, че ищецът е управител на две
търговски дружества.
Събрани са гласни доказателства за претърпените неимуществени вреди
от ищеца вследствие на наказателното преследване.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до размера на обезщетението
за претърпените от него неимуществени вреди.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК и престъпление по чл. 159г., пр. 3 вр. чл.
159а., ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. ал. 3 от НК, всяко едно от които е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено се наказание лишаване от
свобода повече от пет години.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило 4
месеца и петнадест дни.
По делото има доказателства, че по отношение на ищеца, в
процесуалното качество на обвиняем е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от три дни, а след това парична гаранция.
Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило
само в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал
функциите по ръководство и решаване.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
8
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те
са:
- възрастта на ищеца към датата на приличането му като обвиняем,
неговото общественото положение и образование /средно/;
- на ищеца са били повдигнати обвинения за две престъпления, всяко
едно от които е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване – четири месеца и
петнадесет дни, в който срок по отношение на ищеца са били извършвани
процесуални и процесуално-следствени действия;
- по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ за срок от три дни, а след това до приключване на наказателното
преследване мярка „парична гаранция“;
- по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение на прокурора
или на съда“;
- наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване;
- претърпените неимуществени вреди от ищеца са обичайните за
незаконно преследване за тежко умишлено престъпление и не са довели до
трайни и необратими последици за неговото физическо и психическо здраве,
различни от установените с експертно решение на ТЕЛК, което предхожда с
годони наказателното преследване;
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното наказателно преследване,
възлиза на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, който размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен до размер
на сумата от 1 500 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
30 000 лв.
9
Ищецът не е предявил акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
С оглед на изложеното неоснователна е подадена от ищеца въззивна
жалба, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, за разликата над сумата от 1 500 лева до размер на сумата от 25 000
лева;
- да се потвърди решението в частта за разноските;
Решението на първоинстанционния съд съд в частта, в която ответникът
е осъден да заплати на ищеца обезщетение зда неимуществени вреди, до
размер на сумзата от 1 500 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд съд в частта, в която е отхвърлен
иска, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата
над сумата от 25 000 лева до пълнвия предявен размер на иска от 30 000 лева
не е обжлавано от ищеца и е влязол в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът не дължи на ищеца разноски, аккто
и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител.
В наказателното производство има доказателства, че ищецът е
собстевник и управилетл на две търговски дуржества, поради което не попада
в кръга на лицата, очертани в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 985 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 10480/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от О. П. У., ЕГН **********, против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, имащ за
предмет обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от воденото
срещу него наказателно производство ДП № 20002/2020 г. по описа на СБОП –
София-град за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с
ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 159г., пр. 3 от НК от НК, което е
прекратено с постановление на прокурор в Специализираната прокуратура, за
разликата над сумата от 1 500 лева до размер на сумата от 25 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 985 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 10480/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 985 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 10480/2023 г. от
Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата от 1 500
лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Решение № 985 от 22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 10480/2023 г. от
Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска, имащ за
опредмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата
от 25 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева не е обжалвано от
ищеца ие влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11