РЕШЕНИЕ
№ 72
Гр.Варна, 04.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд град
Варна, гражданско отделение, на шестнадесети май 2018 г., в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ:
Петя Петрова
М. Маринова
Секретар: Виолета
Тодорова
Прокурор:…
Като разгледа
докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 186 по описа на Апелативен
съд – Варна за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 186/2018 г. по
описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на
„Провадинвест“ ООД, подадена чрез адв. И.З., против решение № 154 от 01.02.2018
г., постановено по гр.д. № 1450/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е отхвърлен предявеният от „Провадинвест“ ООД срещу „Дружба-4“
ООД иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
94 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения
му недвижим имот представляващ ПИ № 354 по КП на гр.Игнатиево, идентичен на
реална част /източната/
с площ от 63 дка от ПИ № 235, находящ се в землището на гр.Игнатиево, Община
Аксаково, местност „Узун мера“ целият с площ от 176,254 дка при граници: ПИ №
333, ПИ № 165, ПИ № 23013 и ПИ № 23014 заета от оранжериен комплекс състоящ се
от 87 броя оранжерии за периода от 22.07.2006г. до 22.07.2008г., с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2011г. до
окончателното изплащане и жалбоподателят е осъден да плати на насрещната страна
разноските по делото.
Въззивникът
е настоявал, че обжалваното решение е неправилно
като постановено при
допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон
и е необосновано по
подробно изложени в жалбата съображения. Молил е за неговата отмяна, за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият
„Дружба-4“ ООД, чрез адв. Б.Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробни съображения за правилността на обжалваното
решение е молил за неговото потвърждаване и присъждане на разноските.
Съдът на осн. чл. 269
от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо, а по
правилността му, с оглед наведените оплаквания и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било
образувано по искова молба на „Провадинвест“ ООД, с която срещу „Дружба-4“ ООД е
предявен осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 94000 лева,
представляваща обезщетение в размер на пазарния наем за неоснователно ползване
на собствения на ищеца недвижим имот представляващ ПИ № 354 по КП на
гр.Игнатиево, идентичен на реална част /източната/
с площ от 63 дка от ПИ № 235, находящ се в землището на гр.Игнатиево, Община
Аксаково, местност „Узун мера“ целият с площ от 176,254 дка при граници: ПИ №
333, ПИ № 165, ПИ № 23013 и ПИ № 23014 заета от оранжериен комплекс състоящ се
от 87 броя оранжерии за периода от 22.07.2006 г. до 22.07.2008 г., с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2011 г. до
окончателното изплащане. Ищецът е поддържал, че с влязлото в сила решение по
воденото между страните гражданско дело № 8044/2003 г. на ВРС по чл. 108 от ЗС е признат за собственик на
имота (без оранжериите), който се ползва без основание от ответника и последният
е осъден да му го предаде, като въводът във владение е осъществен на 30.09.2008
г.
Ответникът
е оспорил иска по съображения за липсата на елементите на фактическия състав по
чл. 59 от ЗЗД. Оспорил е правото на собственост на ищеца по отношение на земята,
под която е разположен оранжерийният комплекс, включително и по аргумент от
уважения отрицателен установителен иск на кооперациите срещу ищеца по воденото
между тях гр.д. № 7213/2008г. по описа на ВРС. Настоявал е, че
упражнява правото на управление върху процесните 87 броя полиетиленови
оранжерии и съоръженията към тях (осветление, ограда, паркинг, помпена станция,
обслужващи улици, капково напояване, сондажен кладенец, външен път, ел.табела,
помпа, фургон, филтърен блок, резервоар за вода) заемащи източната част от ПИ №
235 в местнст „Узун мера“ в землището на Игнатиево с площ от 63 дка от името на
своите учредители – ЗКПУ „Тракия-94, Игнатиево, ЗК „Труд“, Игнатиево, ЗК
„Тракия“, с.Тополи, ЗКПУ „Зорница“ с.Зорница, КПУ „Съединение-95“, Аксаково, ЗК
„Въглен“ с.Въглен, собственици на оранжерийния комплекс, придобили правата чрез
внасяне на дялови вноски от член-кооператорите в качеството им на правоимащи
лица след прекратяване на КЗС „Агрофирма Дружба“. На това основание счита, че
не се е обогатил с процесната сума за сметка на ищеца. Настоявал е и че липсва
и обедняване на ищеца за
негова сметка, защото още към момента на придобиване на земята, върху нея е бил
разположен трайно прикрепения към земята оранжериен комплекс на кооперациите,
които имат правото да го ползват, поради което ищецът е длъжен да го търпи и не
би могъл да ползва земята и сам да извлича доходи от отдаването й под наем.
С влязлото в законна сила решение постановено на
24.06.2008 г. по в.гр.д.
№ 1297/2006г. по описа на ВОС, по повод инстанционен контрол на решение на ВРС
по гр.д. № 8044/2003 г., със сила на пресъдено нещо между страните по делото е
прието, че „Провадинвест“ ООД е собственик на основание
покупко-продажба,
обективирана в нот.акт № 73, том 1, нот.дело № 466/2003 г. на процесния имот
представляващ реална част с площ от 63
дка от недвижим имот, находящ се в землището на с.Игнатиево,
община гр. Аксаково, Варненска област, местност «Узун мера», представляващ ПИ №
235 целият с площ от 176,254 дка и граници: ПИ №333, ПИ №165, ПИ №23013 и ПИ
№23014, като процесната реална част представлява източната част на имота заета
от оранжериите, отразени на скицата на л.83 от гр.дело № 8044/2003г. на ВРС,
ХІІ, и настоящият ответник „Дружба-4“
ООД е осъден да предаде на владението върху
този имот, отделно от оранжериите, на основание чл.108 от ЗС. Въводът
в имота е осъществен от съдебния изпълнител на 30.09.2008 г., като при него в имота
са намерени трети лица-наематели на оранжериите, които не са предявили
самостоятелни права противопоставими на взискателя. От приложените по делото
скици, се установява, че след 2009 г. процесният имот, зает от оранжериите,
попада изцяло в ПИ 354, а само сондажния кладенец в ПИ 353. След процесния
период, с нот.акт № 162, том 1, рег. № 3436, дело № 152/2009г., на 26.06.2009г.
«Провадинвест» ООД е продал на М. Б. Б. ПИ № 354 с площ от 58 788 кв.м. с начин
на трайно ползване – оранжерия, като е уточнено, че имотът е образуван от
разделянето на имот № 235.
Прието е за безспорно установено между страните по
настоящото дело, че за релевантния за делото период 22.07.2006
г. до 22.07.2008 г., имотът е ползван от ответника чрез разположения върху него
оранжериен комплекс. Собственици на последния, видно от констативен нотариален
акт № 69, том 2, рег. № 2221, дело № 248/2004г. на нотариус С. с район на
действие ВРС, са Земеделска кооперация за производство и услуги «Тракия-94»,
Земеделска кооперация «Труд», Кооперация за производство и услуги
«Съединение-95», Земеделска кооперация «Тракия», Земеделска кооперация за
производство и услуги «Зорница» и Земеделска кооперация «Въглен». Последните са
признати за собственици на 87 броя полиетиленови оранжерии, районно осветление,
ограда, помпена станция, обслужващи улици, капково напояване, сондажен
кладенец, паркинг, външен път, два броя ел.табла, помпа, фургон, филтърен блок,
резервоар за вода, всички съоръжения изградени в имот № 235 находящ се в землището на
с.Игнатиево целият с площ от 176,253 дка, а самите оранжерии заемащи 63 дка от имота разположени в източната му част
при квоти 12% ид.части за ЗКПУ „Тракия-94“, 24% ид.части за ЗК „труд“, 18%
ид.части за ПКУ „Съединение-95“, 11% ид.части за ЗК „Тракия“, 8,1% ид.части за
ЗКПУ „Зорница“ и 10,99% ид.части за ЗК „Въглен“, въз основа на разпределение на
имуществото на КЗС „Дружба“ с.Аксаково и внасянето му от правоимащите по реда
на чл.27 от ЗСПЗЗ като дялови вноски в посочените кооперации.
В
отношенията между настоящия ищец и кооперациите КПУ “Съединение-95”,
гр.Аксаково, ЗК ”Въглен”, с.Въглен; ЗКПУ “Тракия-94”, с.Игнатиево, ЗК “Труд”,
с. Игнатиево, ЗК “Тракия”, с.Тополи и ЗКПУ ”Зорница”, с.Зорница със сила на
пресъдено нещо е установена собствеността на последните върху оранжерийния
комплек - с решение, постановено по в.гр.д. № 6/2008г. по описа на ВОС е отхвърлен предявеният от
„Провадинвест“ ООД отрицателен установителен иск за собственост по отношение на
находящите се в процесния имот идентичен с източната част на имот № 235 в
землището на с. Игнатиево, Община Аксаково, м.”Узун мера”, с площ от 63 дка оранжерийни
съоръжения, включващи 87 броя
оранжерии, помпа с електродвигател, два броя ел. табла, резервоар за вода,
сондажен кладенец, ограда, обслужващи улици, и паркинг. Доколкото оранжерийният
комплекс включва компоненти, които по естеството си не могат да бъдат
премествани в пространството, т.е. прикрепени са трайно към земята и като
такива се считат за недвижими вещи по смисъла на чл.110, ал.1 ЗС, то и целият
комплекс не е преместваем обект, като част от тези обекти представляват по
съществото си поземлени имоти по см. на пар.5, т.2 от ДР на ЗУТ (улици, паркинг)
и са част от земната повърхност, а други обекти (помпена станция и резервоар)
разкриват белезите на съоръжения и също не могат да бъдат отделени от земята. В
този смисъл кооперациите се легитимират като собственици на единен
производствен комплекс, включващ поземлени имоти, трайно прикрепени към земята,
технически съоръжения и движими вещи. Този комплекс в неговата цялост
представлява по съществото си недвижимост, и именно поради това в полза на неговите
приобретатели е издаден констативен нотариален акт за собственост по реда на
чл. 483, ал.1 от ГПК (отм.). На осн. чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.45/95
г.) лицата, придобили собствеността върху сгради от имуществото на
организациите по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗ, могат да ползват и незастроената част
от земята около тях в нормативно определените размери, както и да придобият
собствеността върху нея и върху застроената част. На това основание и
кооперациите се легитимират като правоимащи по отношение на правото на
изкупуване на земята –държавна собственост, която има обслужващо обекта
значение. Производственият комплекс, придобит от кооперациите, е по своята
съвкупност недвижим имот, представляващ „строеж“ по смисъла на пар.1 от ДР на
ПРЗТСУ (отм.), поради което правото на изкупуване на земята е възникнало още с
придобиване на обектите от кооперациите през 1996 г. при първоначалната
редакция на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.45/95 г.). С влизане в сила на
тази разпоредба на 19.05.1995 г., за държавата е възникнало задължението да не
се разпорежда със земя, заета от обекти на организациите по пар.12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ до приключване на предвидената в пар.13 ПЗР на ЗСПЗЗ процедура по
разпределяне имуществото на тези организации между правоимащите. Именно, със съображения
за несъобразяване с чл. чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ на заповедта на Министъра на
земеделието и хранителната промишленост № 210/29.05.1995 г., с която е
разпоредено да се образува ЕООД с държавно имущество „Екофрут“ с.Игнатиево,
което да поеме активите и пасивите на държавното участие на бившата ЗК
„Хидропонен оранжериен комплекс“ с Игнатиево, измежду които и процесната земя, както
и на издадения АЧДС № 2935/06.03.2000 г., като и на самия приватизационен
договор, с който държавата се е
разпоредила с притежаваното от нея държавно имущество с 80% от активите, измежду
които и процесния имот, в полза на „Екофрут“ ООД и от там и за
непротивопоставимост на кооперациите на тези сделки, както и на последващите
сделки, с които праводателите на настоящия ищец Койнови са придобили от
„Екофрут“ ООД, както и с които са продали на „Провадинвест“ ООД процесната
земя, в мотивите на влязлото в сила решение № 842 от 22.06.2016 г. по в.гр.д. №
535/2016 г. на ВОС постановено по реда на инстанционния контрол по отрицателен
установителен иск на кооперациите – собственици на оранжерийния комплекс срещу
„Провадинвест“ ООД и последващия приобретател М. Б., е прието за установено, че
„Провадинвест“ ООД и Мара Балтаджиева не са собственици на реална част с площ
от около 1 дка от имот пл. № 353, целият с площ от 64,293 дка и на имот
пл. № 354 с площ 58,788 дка,
находящи се в м-ст "Узун мера" в землището на с. Игнатиево, образуван след разделянето на ПИ
235 по плана на местност «Узун мера», върху който е разположено оранжерийното
съоръжение.
Т.е.
от събраните писмени доказателства по настоящото дело, включително и с тези от
приобщените дела се установява, че разположените върху процесния имот оранжерии
като част от цялостен оранжериен комплекс не съставляват движими вещи, поради
което и оплакванията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
За
осъществяване на съвместното стопанисване на оранжерийния комплекс
собствениците - посочените кооперации са учредили през 2002 г. ответното
дружество „Дружба-4“ ООД. Ответникът ползва земята на ищеца, върху която е
разположен оранжерийният комплекс състоящ се от 87 броя полиетиленови оранжерии
и прилежащите им съоръжения, именно осъществявайки възложена му от неговите
учредители, собственици на този комплекс (кооперациите с права по чл. 27, ал.6
от ЗСПЗЗ), дейност по стопанисването му, включително и като отдава оранжериите под наем.
За доказване размера на обезщетението за
неоснователно обогатяване по делото е прието заключение на вещо лице Данговски, според което пазарният наем за
ползването на процесния имот с площ от 63 дка чрез отдаването под наем за
поставяне на оранжерии за периода от 22.07.2006г. до 22.07.2008г. е в размер на
93 240 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването.
За
да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е налице
обогатяване на едно лице за сметка на друго; - обедняването на другото лице; -
липсата на основание за обогатяването; - отсъствие на друга правна възможност
да бъдат защитени интересите на обеднелия;
В
случая е установено със сила на пресъдено нещо по водения между страните спор
за собственост по чл. 108 от ЗС, че ищецът е собственик на процесния имот
(земята без оранжерийния комплекс), както и че през периода 22.07.2006 г. до 22.07.2008 г. ответникът
е ползвал земята, осъществявайки възложените му от собствениците на
разположения върху него оранжериен комплекс функции по стопанисването му, включително
и отдавайки оранжериите под наем, в качеството им на държател. Установено е
също така, с влязлото в сила решение по спора за собствеността на оранжерийния
комплекс, воден между ищеца и кооперациите, че кооперациите са негови
собственици, както и от събраните писмени доказателства, че този оранжериен
комплекс е единен и непреместваем, че собствениците му (кооперациите) имат
право да го държат върху земята и да се ползват от нея съгласно чл. 27, ал.6 от
ЗСПЗЗ и по чл. 64 от ЗС, както и по спора за собствеността на земята, воден
между ищеца и кооперациите и че правата на настоящия ищец върху земята са им
непротивопоставими.
Ищецът,
макар и собственик на земята, е закупил същата обременена с правата на
собствениците на оранжерийния комплекс върху нея, поради което и той е длъжен
да ги търпи. Собствениците на оранжериите, като част от този комплекс имат
право да ги държат върху земята и да се ползват от нея за нуждите на тези
обекти, като това право има и придобилият от тях държането на оранжерийния
комплекс ответник. Именно, защото цялата процесна земя е заета от оранжерийния
комплекс на кооперациите, стопанисван от ответника по делото, ищецът не може да
извлича ползи от нея, включително и чрез отдаването й под наем. Той не е
обеднял с лишаването му от ползването на земята за сметка на обогатяването на
ответника, поради което и този елемент от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД
не е налице. Предвид изложеното, искът по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. Неоснователни са и всички оплаквания на въззивника в
жалбата му. Решението на окръжният съд, като постановяващо идентичен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от спора, на въззивника не се дължат разноски, а насрещната страна,
чрез адв. Жаджолян в съдебно заседание е заявила, че не претендира такива и не
представя доказателства.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 01.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1450/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: