РЕШЕНИЕ
№ 2118
Бургас, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ |
При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20237040702455 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Д. И., ЛНЧ:**********, роден на [дата]., от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник - адвокат И. К. от АК Бургас.
Ответник по жалбата е полицейски инспектор в РУМВР Несебър. Ответникът не взема участие в производството, редовно уведомен.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000425/11.12.2023г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Несебър. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 11.12.2023г. около 13 часа в [населено място], к.к. Слънчев бряг, по главна алея, пред сградата на РУМВР Несебър, в посока от [населено място] към [населено място], като водач на МПС лек автомобил Роувър рег. № LWLH93, германска регистрация, при извършена проверка от контролните органи, отказал извършване на проверка за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. При проверката е издаден талон за медицинско изследване. При тези обстоятелства ответникът издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.Б ЗДП – прекратяване на регистрацията на управляваното МПС за срок от шест месеца, считано от 11.12.2023г.
В жалбата се прави едно основно оплакване – не е бил осигурен преводач на проверяваното лице, което го е поставило в невъзможност да разбере смисъла на извършваните служебни действия. Жалбоподателят твърди, че е желаел да съдейства при проверката, включително и да даде необходимите проби, но не е разбрал какво се иска от него. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в установения от закона срок от лице, което е неин адресат и има интерес от оспорването, поради което е допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Приложените по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Представена е заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000425/11.12.2023г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Несебър. В заповедта е посочено, че по случая е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1032093/11.12.2023г. В приложения акт е отразена фактическа обстановка, идентична с тази по заповедта, а именно, че на 11.12.2023г. около 13 часа в [населено място], к.к. Слънчев бряг, по главна алея, пред сградата на РУМВР Несебър, в посока от [населено място] към [населено място], като водач на МПС лек автомобил Роувър рег. № LWLH93, германска регистрация, при извършена проверка от контролните органи, отказал извършване на проверка за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. При проверката е издаден талон за медицинско изследване. Така установените факти не се оспорват от жалбоподателя.
Оплакванията са съсредоточени върху това, че при извършването на проверката дейностите на администрацията орган са били осъществени на неразбираем за адресата език. По-конкретно се твърди, че жалбоподателят не знае български и не му е било предложено участие на преводач. Последните обстоятелства съдът приема за установени. Жалбоподателят е чужд гражданин, както и управляваният от него автомобил е бил с чужда регистрация. При тези обстоятелства е следвало контролните органи да проверят дали проверяваното лице разбира български език и да документират това. По преписката липсват доказателства контролните органи да са извършили такава проверка, което е в тежест на ответната страна.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед № 251з-5636/10.10.2023г. на директора на О. М. - Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от ОДМВР Бургас за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Съдържа и изискуемите реквизити. Не са налице основания за оспорване му по чл.146 т.2 от АПК.
Заповедта е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, а направените в тази насока оплаквания на жалбоподателя са основателни.
Както бе посочено по-горе данните по преписката и по делото сочат, че жалбоподателят Д. И. е чужд гражданин и не владее български език. Независимо от това производството е било проведено спрямо него без преводач. Нарушено е изискването по чл.14 ал.2 от АПК, съгласно което лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач. Неспазването на това изискване се разглежда от съда като съществено процесуално нарушение, тъй като води до невъзможност лицето, спрямо което е започнало административно производство по прилагане на принудителни административни мерки да се защити. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Заповедта е незаконосъобразна, поради което следва на основание чл.172 ал.2 АПК да се отмени.
По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от А. О. Бургас следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д. И., ЛНЧ:**********, роден на [дата]., от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000425/11.12.2023г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Несебър.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Д. И. 1010лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |