№ 130
гр. гр.Несебър , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200335 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ИВ. В. Р. с ЕГН **********, с адрес:
*********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3030750 на ОДМВР
Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен поради нарушения
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното
наказание е несправедливо. Жалбоподателят твърди, че е назначен като временен синдик на
“****” АД, ЕИК ******* в несъстоятелност, чийто законен представител е изпълнителният
директор А.Г.Д.. Неправилно Електронният фиш е издаден на временния синдик.
Жалбоподателят твърди, че е назначен за постоянен синдик на дружеството с решение на
съда от 19.10.2018г. и че е имал това качество до 05.03.2019г. С решение на Варненския
окръжен съд от 04.12.2020г. “****” АД е заличено от Търговския регистър. Жалбоподателят
твърди още, че автомобилът, с който е извършено нарушението, не се е намирал в негово
държане, а след като е установил, че това дружество притежава автомобила и същия не е
открит, на 14.01.2019г. като временен синдик е подал сигнал за издирване на МПС-о.
Получава се така, че вместо да издирят това МПС и в чие владение то се намира, е наказан
временния синдик, който е подал сигнала за издирването му. Моли Електронният фиш да
бъде отменен.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С отделна
молба заявява че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на
Електронния фиш.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и също не
изпраща представител.
От фактическа страна:
На 31.05.2018г. за времето от 10:40 часа до 12:00 часа К.А.Д. на длъжност “младши
автоконтрольор” е изпълнявал служебните си задължения като е работил с мобилна система
за видеоконтрол TER1-M № 4835, идент. № 542. Автоматизираното техническо средство е
било поставено в служебен автомобил с рег.№ *****, позициониран на 205,5-и км. на
Главен път І-9, и с него са били заснемани автомобилите, движещи се в посока към град
Бургас, в който участък – контролираната посока – ограничението на скоростта е било до 60
км./ч., обозначено с пътен знак В-26. В 11:07 часа на 31.05.2018г. в посочения пътен участък
и със същата посока на движение се е движел автомобил “Лексус РХ 300” с рег.№ *****.
Засечената от автоматизираното техническо устройство скорост на автомобила е била 80
км./ч. В резултат на констатираното административно нарушение, изразяващо се в
превишаване на скоростта с 20 км./ч. над разрешената в участъка, автоматизираното
техническо средство е заснело клип № 1128, при което са направени четири снимки: първата
отразява с половин секундно предварение на автомобила, втората снимка е направена в
момента на заснемане на скоростта на движение на автомобила поради превишаването над
разрешената, от който момент и по която причина системата освен, че е започнала да
записва, е започнала и да запаметява, третата снимка е една секунда след като вече е
установена превишената скорост на автомобила, а четвъртата снимка, имаща за цел да
заснеме и запамети държавния контролен номер на автомобила, е направена 1,6 секунди
след засичане скоростта на автомобила. На тази четвърта снимка ясно и отчетливо се вижда
номера на автомобила, заснет по това време с отчетената превишена скорост, и че това е
рег.№ *****. Освен това на никоя от четирите снимки не е заснет друг автомобил, който
преминава през участъка в същата посока на движение така, че да не оставя съмнение за кой
точно автомобил се отнася засечената превишена скорост. По този начин системата за
видеонаблюдение е така настроена, че да разпознава автоматично номерата на
автомобилите, има функцията да изписва конкретния номер на засечения автомобил и да го
запаметява.
За използването на мобилното автоматизирано техническо средство или система е
съставен протокол от 31.05.2018г. на ОДМВР – Бургас, РУ Несебър съгласно Приложение 1
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
2
За извършеното нарушение е бил съставен Електронен фиш серия К № 3030750, с
който за наказуема е била приета скорост от 77 км./ч. В него като собственик, на когото е
регистрирано МПС, е посочен жалбоподателя ИВ. В. Р.. Същият е бил назначен за временен
синдик на “****” АД, ЕИК ******* – в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: г********, представлявано от А.Д., по силата на Решение № 77/07.02.2018г. по
търг. дело № 1502/2015г. по описа на Варненския окръжен съд. В това му качество се е
снабдил с Удостоверение от ОДМВР Варна, Сектор “Пътна полиция”, според което към
19.04.2018г. на дружеството са регистрирани общо 27 моторни превозни средства, между
които и лек автомобил “Лексус РХ 300” с рег.№ *****, като дружеството е придобило
собствеността на 15.06.2009г. Впоследствие този, наред с други 16 автомобили, собственост
на “*****” АД, ИВ. В. Р. е поискал от ОДМВР Варна да бъдат обявени за издирване и след
откриването им да му бъдат предадени.
С Решение № 3689/19.10.2018г., постановено по търг. дело № 1502/2015г. по описа
на Варненския окръжен съд, ИВ. В. Р. е бил назначен за постоянен синдик на “****” ЕООД
в несъстоятелност. Това качество той е имал до 05.03.2019г., когато е бил назначен друг
постоянен синдик на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, което дружество
впоследствие е било заличено в Търговския регистър, считано от вписването на това
обстоятелство – 22.12.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Вмененото на ИВ. В. Р. административно нарушение е за превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата при управление на моторно превозно
средство, установено извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по
смисъла на разпредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Обжалваният електронен фиш е
издаден от мобилна система за видеоконтрол. В горецитираната наредба (обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015г.) са разписани ясни правила във връзка с използването на мобилни технически
средства, като е предвидено изрично и попълването на протокол с ясно посочване на
мястото на контрол, на което се извършва заснемането, което в случая е стрено.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че с автомобила е осъществен от обективна и субективна страна съставът на
нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 31.05.2018г. в
11:07 часа по Главен път І-9 на 205,5-и км., с посока към град Бургас, с наказуема скорост 77
км./ч (при отчитане на възможностите за допустимата грешка от техническото устройство),
при разрешена скорост извън населено място в конкретния пътен участък от 60 км./ч,
съобразно поставения в участъка пътен знак. Нарушението е било констатирано с мобилна
система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от 17.10.2017г. за
последваща проверка след ремонт на мобилната система за видеоконтрол.
3
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното нарушение
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Спорният по делото въпрс е именно този, кой е собственика на автомобила към
31.05.2018г. На първо място, към 19.04.2018г. собственик на лекия автомобил е бил „******
АД, и въпреки, че именно от страна на жалбоподателя са представени доказателства за това
обстоятелство, административно наказващият орган, на когото е доказателствената тежест,
не е ангажирал доказателства, включително и пред съда, че собствеността върху автомобила
е преминала в полза на ИВ. В. Р. и той е бил такъв към 31.05.2018г. Вместо това
наказващият орган си е позволил да посочи в Електронния фиш, че именно ИВ. В. Р. е
собственик, въпреки, че в регистъра на Автоматизираната информационна система на КАТ
той не фигурира като такъв. Според настоящия състав причините за посочване в
Електронния фиш на това невярно обстоятелство са най-малко две. От една страна
наказващият орган не може да определи върху кого е преминала собствеността върху
автомобила след заличаването от търговския регистър на „****“ АД, което дружество
дотогава е бил негов собственик, или кой е бил законен представител на това дружество
след обявяването му в несъстоятелност, и кой може да се разпорежда с имуществото му
(след като в Електронния фиш „****“ АД не е посочен като собственик на автомобила,
съответно не е посочено, че ИВ. В. Р. е имал качеството на законен представител на това
дружество). Вместо това той е избрал да посочи като собственик ИВ. В. Р. за да прехвърли
на него доказателствената тежест да установява кой е управлявал автомобила, който
автомобил не се е намирал на разположение на жалбоподателя, съответно за него е било
невъзможно да декларира обстоятелството чл.189, ал.5 от ЗДвП. Така единственото
обстоятелство, което за наказващия орган има значение в случая, е да има наказан за
извършеното нарушение, без оглед на това кой е собственика или лицето, което е
управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението, като допуска
наказание да бъдае наложено на трето лице, каквото в случая се явява жалбоподателя.
Такъв един подход не може да бъде възприет не само, че не е съобразен с целта на
закона, но създава опасен прецедент от страна на наказващите органи както за деклариране
в официални документи на неверни обстоятелства, което пък се дължи на неспособността
им да установят и впишат в съответните регистри действителните собственици на МПС-а,
основанието и начина на придобиването, така и за заобикаляне или погазване на
императивни законови разпоредби – на чл.188, ал.1 и ал.2, чл.189, ал.4, ал.6, т.1, ал.7 от
ЗДвП и други.
Като незаконосъобразен, съответно и такъв с невярно съдържание, Електронният
фиш подлежи на отмяна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.189,
ал.4 от ЗДвП, Несебърският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА Серия К № 3030750 на
ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182 ,ал.2, т.2 от ЗДвП, на
ИВ. В. Р. с ЕГН **********, с адрес: *********, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5