Решение по дело №32/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260012
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20205640700032
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

260012/22.06.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело номер 32 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.

Образувано е по жалба от З.С.М. против заповед № 621/06.04.2020 г. на кмета на Община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. В. Т. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.377, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с площ 601 кв.м., при граници и съседи: 77195.701.378, 77195.701.9, 77195.701.375, 77195.701.376, 77195.701.379.

Жалбоподателят твърди, че заповедта била незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона и необоснованост. Поддържа, че той бил собственик на гореописания имот. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени атакувания акт като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата - кметът на Община Хасково и заинтересованата страна М.Л.К. я оспорват.

Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по жалбата.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт 138, том 4, д. № 1059/1979 г. на съдия при РС-Хасково С. Т. Г. е признат за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м., в местността „Дерекьой топра“, Хасковско землище, при граници: Г. Т. Г., Т. Т. Г. и от две страни път.

Видно от удостоверение за наследници изх. № СЛУЖЕБНО-260/28.04.2020 г. от община Хасково, наследници по закон на С. Т. Г. са З.С.М., Р.С.К. и Д.С.И..

Със Заповед № 621/06.04.2020 г. на кмета на Община Хасково, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 51451 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4203/26.02.2020 г., е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на А. В. Т. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.377, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с площ 601 кв.м., при граници и съседи: 77195.701.378, 77195.701.9, 77195.701.375, 77195.701.376, 77195.701.379.

Със съобщение изх. № 94-00-11/12.05.2020 г. на Община Хасково са уведомени З.С.М., Р.С.К. и Д.С.И. за тази заповед, като от представеното известие за доставяне се установява, че то е било получено от жалбоподателя на 14.05.2020 г.

По делото е представена и цитираната в атакувания акт заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район „Кенана“ в землището на град Хасково.

Установява се, че същата е била обнародвана в Държавен вестник бр. 55/12.07.2019 г., като по отношение на процесния поземлен имот не е била обжалвана и е влязла в сила на 26.07.2019 г.

Видно от удостоверение за наследници изх. № СЛУЖЕБНО-261/28.04.2020 г. от община Хасково, наследници по закон на А. В. Т. са В.Г.С., А.В.Д., М.В.К. и М.Л.К..

            По делото са представени още извлечение от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване“, в който е включен и процесния имот, както и решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на 29.02.2000 г., с което  е одобрен околовръстният полигон на земите по ал. 2, § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание "Кекличево стопанство", и по ал. 3 § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се включват зоните – "Кенана", "Куба", "Орфей", "Изгрев" и "Каменец".

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирана лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт. На следващо място, жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината.

След като в настоящия случай обжалваният административен акт е именно за възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, то следва, че той изхожда от материално и териториално компетентния орган.

Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при оформянето на административен акт, в т.ч. и тези по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ – номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4203/26.02.2020 г.

Възражението на жалбоподателя за необоснованост на административния акт не може да бъде споделено, тъй като правните и фактическия основания, служещи за причина за издаването му, са изрично посочени в него. От  съдържанието му е видно, че основание за издаването на заповед № 621/06.04.2020 г. е наличието на влязъл в сила ПНИ досежно процесния имот, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Тук е уместно да се отбележи, че доколкото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 46 от 04.01.2008 г. по адм. д. № 9333 по описа за 2007 г. на ВАС, IV отд., Решение № 17039 от 22.12.2011 г. по адм. д. № 11334 по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., Решение № 17183 от 27.12.2011 г. по адм. д. № 11210 по описа за 2010 г. на ВАС, IV отд., Решение № 3090 от 01.03.2012 г. по адм. д. № 7585 по описа за 2011 г. на ВАС, IV отд. и др.

След като жалбоподателят не е оспорил ПНИ, с който процесният имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на А. В. Т., в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на Община Хасково е бил длъжен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на влезлия в сила план.

Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й.

Видно от доказателствената съвкупност по делото и най-вече от данните от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване“ с процесната заповед правилно и без каквито и да е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорената заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.

            Относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се има предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е недопустим за разрешаване в настоящото производство и подлежи на разглеждане по реда на исковото производство.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид конкретиката на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, против заповед № 621/06.04.2020 г. на кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА З.С.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Община Хасково, адрес: гр. ********************, сумата 100,00 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

                                                                                           /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.