Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 03.07.20* г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на
тридесети
май две
хиляди и осемнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цалова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 539 по описа за 20* г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищцата основава исковите си претенции на твърдения, че
познава ответника около три години и че е имала интимна връзка с него. Посочва,
че същият е извършил спрямо нея противоправни деяния, за които е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 2245/2016г. на ВТРС. Твърди, че с всяко от
отделните престъпния деяния, за които е признат за виновен, ответникът й е
причинил неимуществени вреди. В тази връзка посочва, че на 17.04.2014г. в
апартамента й същият я принудил да продължи интимните си отношения с него,
докато си намери друга жена, като употребила за това сила – дърпал я, блъскал я
и й скубал косата, вследствие на което преживяла силни болки и страдания от нанесените
удари, унижение от състоянието на безпомощност, постоянен страх, че всеки един
момент може да бъде заставена да обслужва сексуално ответника, както и
нарушение на съня. Счита, че за репариране на тези неимуществени вреди й се
следва обезщетение в размер на 2000 лв. На следващо място ищцата сочи, че в
периода от 30.06.2014г. до края на лятото на 2014г. ответникът я принуждавал
чрез използване на сила и заплахи да отиде да живее с него в жилището му, като
в подкрепа на заплахите си унищожил нейни лични вещи, обадил се на работодателя
й да бъде уволнена, блъскал я и я обиждал на работното място пред колегите й.
Твърди, че това поведение на ответника не само й причинило нови болки и
страдания, но засилило чувството й на страх и унижение, и я принудило да
промени обичания си житейски ритъм – затворила се в себе си, ходела само на
работа и обратно вкъщи, било й забрано да се вижда с приятелки и да излиза без
знанието му. Смята, че справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди
възлиза на 2000 лв. Ищцата твърди, че на 21.03.2015г. ответникът отново я
принуждавал да направи нещо противно на волята й – да отиде да живее при него
като употребил за това сила – дърпал я, блъскал я и я обиждал, стиснал й здраво
ръката и заплашил да я счупи, което станало в присъствието на дъщеря й. Сочи,
че нейният отказ озлобил ответника, който започнал да я блъска в стената, удрял
я, хвърлял и чупел предмети. Твърди, че в резултат на действията на ответника
била с насинени ръце и тяло и претърпяла болки и страдания, както и че получила
нервен срив от възникналия страх не само за нея, но и за дъщеря й. Оценява
търпените от нея вреди на 3000 лв. Ищцата излага, че на 24.05.2015г.
ответникът, след като му отказала да я придружи, й попречил да отиде на бала на
дъщеря й, за което използвал заплахи и физическо присъствие пред вратата на
апартамента й, както и излизване на олио през прага на вратата. Посочва, че
пропускането на празника на дъщеря й, поради действията на ответника, я
разстроило безкрайно, почувствала се беззащитна и слаба, изпаднала в депресия
от натрупалите се от предишните случаи негативни изживявания. Смята, че
причинените й неимуществени вреди възлизат на 3000 лв. Ищцата сочи, че на
08.06.2015г. ответникът отново употребил сила срещу нея като я съборил на земята,
влачил я по пода, накъсал дрехите й, ударил й шамар, блъснал я на леглото,
дърпал я за косата и я заплашил с убийство, за да тръгне веднага с него да
живее в жилището му. Твърди, че по този начин ответникът й причинил телесни
увреждания – кръвонасядания по главата, лицето, крайниците, вследствие на които
преживяла болка, стрес, безпомощност и унижение, появило се чувство на
тревожност и изпаднала в депресия. Смята, че дължимото й обезщетение за
търпените от нея вреди следва да е в размер на 3000 лв. За следващото деяние на
ответника, изразяващо се в нанасяне на удари в лицето и тялото й и заплашване с
побой, извършено на 11.04.2016г. на работното й място, за да оттегли жалбата си
до полицията и да отиде да живее с него, ищцата смята, че следва да получи обезщетение
в размер на 1000 лв., за търпените от нея силни болки и страдания, както и
психически стрес. Ищцата излага твърдения, че три дни след този случай, на
14.04.2016г., ответникът я принуждавал да имат интимни отношения като я
заплашил с побой, което й причинило страдания и стрес, за чиято обезвреда търси
сумата от 1500 лв. Посочва, че поредното деяние на ответника е извършено на
25.04.2016г., когато чрез употреба на сила – дърпане и влачене я принуждавал да
се качи в автомобила му и да отиде на вечеря в дома му, в резултат на което
изпитала силни болки, страдание, унижение и стрес, за чието репариране иска
сумата от 2000 лв. Твърди, че на 05.05.2016г. на работното й място ответникът я
принуждавал да оттегли жалба си до полицията и да заживее с него, като я
заплашил с побой, което деяние за пореден път й причинило болки, стрес и
унижение, за чиято обезвреда търси сумата от 2500 лв. Излага, че на
09.05.2016г. ответникът я е завел в апартамента си и след употреба на сила и
заплашване първо извършил с нея действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, а след това я изнасилил, което й причинило болки,
страх, унижение, безпомощност и отвращение. Смята, че справедливото обезщетение
за първото деяние е 5000 лв., а за второто 10 000 лв. Ищцата твърди, че
търпените от нея вреди във всеки един от описаните случаи са пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника, поради което иска същият
да бъде осъден да й заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва
върху тях от датата на всеки деликт, както и да й заплати сумата от 2500 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение за осъществената й правна защита и съдействие в наказателното
производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът заема
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва
ищцата да е търпяла претендираните от нея вреди, да е психически разстроена, да
е изпаднала в депресия, да не може да води нормален и пълноценен живот, а в
условията на евентуалност оспорва като завишен претендирания размер на
обезщетенията за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, като е предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Липсва спор по
делото, че страните са се запознали през 2013г. и че са поддържали няколко
месечна интимна връзка. С присъда № 1 от 03.01.2017г. постановена по НОХД №
2245/2016г. на ВТРС ответникът е признат за виновен в това, че в периода
17.04.2014 год. до 05.05.2016 год. в гр. В. Търново, при условията на
продължавано престъпление, направил опит да принуди ищцата да извърши нещо
противно на волята си, като употребил за това сила и заплашване, както следва:
на 17.04.2014 г. в апартамента на ищцата на ул. "***" № * - да
продължи интимните си отношения с него докато си намери друга жена, като
употребил за това сила - дърпал я, блъскал и й скубал косата; в периода от
30.06.2014 г. до края на лятото на
Видно от
материалите по НОХД № 2245/2016г. на ВТРС ищцата е била конституирана като
частен обвинител по делото и е представлявана от повереник /адв. Д. Б./. От
сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 21.12.2016г.,
приложен с исковата молба, се установява, че уговорения размер на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 2500 лв., която сума е
платена в брой, според отразеното в този договор.
От амбулаторни
листи № 5*0/10.11.2014г. и № 15/05.01.2015г. е видно, че ищцата е посетила
лични си лекар, тъй като се оплаквала от виене на свят, стягане в сърдечната
област, главоболие. Поставена й е диагноза болест на Маниер и е насочена към
консултация с невролог.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно – психологическа експертиза се установява, че процесните
деяния са оставили трайно негативни последици върху емоционалното и
психическото състояние на ищцата. В тази връзка е констатирано наличие на
висока степен на ситуативна тревожност, изразяваща се в липса на душевен покой,
безпокойство, напрегнатост, нервност, липса на вътрешна удовлетвореност, на
чувство на радост и задоволство. Отчетено е високо равнище на личностна
тревожност, изразяващо се в раздразнителност, честа смяна на настроението,
липса на увереност и удовлетвореност от себе си, на спокойствие, на щастие,
усещане за беззащитност, за безпомощност, за обреченост и безнадеждност, чувство
на страх, на срам, на мъка и тъга, на отказ от любими неща и хобита, към
отдръпване от любими дейности, от контакти, сдържаност и потискане на емоциите.
Според вещото лице настъпилите промени в психоемоционалната сфера на ищцата се
изразяват в емоционална натовареност – чувства на яд, гняв, страх и др.
подобни, в нарушение на съня, липса на апетит, загуба на равновесие, в промени
в поведението /напрегнатост, раздразнителност, избихливост и т.н./, в
затормозяване в когнитивната сфера, в загуба на родителски позиции и авторитет,
в загуба на приятелства, в загуба на желание за обвързаност и интимност, в
загуба на доверие в хората, в загуба на смисъл за живот и на идентичност, в
намалена способност да се радва и в повишени нива на личностна тревожност. Според
вещото лице изброените промени се характеризират с висока интензивност и
постоянство за периода на процесните деяния, но и към настоящия момент тяхната
сила и трайност се е запазила. В съдебно заседание вещото лице допълва, че
психичната травма на ищцата ще остане за цял живот и едва ли ще успее да се
върне в състоянието си преди събитията. Посочва, че при нея симптомите
отшумяват бавно и че тя подтиска емоциите си като вид защитен механизъм, за да
може да се справи с травмата.
От показанията на свид. ***– дъщеря на ищцата се
установява, че на 24.05.2015г. е имала абитуриентски бал и че майка й трябвало
да дойде на изпращането й пред сградата на Община В. Търново. В телефонен
разговор между двете ищцата споделила на свидетелката, че не може да дойде, тъй
като ответникът е долу пред жилищния блок и я заплашил, че няма да я пусне, ако
не отиде с него пред Общината. В последващ разговор същия ден ищцата съобщила
на свидетелката, че ответникът е залял прага на жилището й с олио. Свидетелката
не знае дали ответникът е заплашвал майка й с някакви думи, но в крайна сметка
тя не отишла да я изпрати. Посочва, че поради това ищцата изпаднала в дълбока депресия
и й станало много гадно, че изпуснала бала на дъщеря си. Свидетелската дава
показания за случка през март 2015г., когато ответникът пресрещнал ищцата,
започнал да я дърпа и да й крещи, за да я накара да тръгне с него. Ищцата се
изплашила адски много и не знаела какво да направи. Ответникът я последвал до
квартирата й, където продължил да я обижда, което още повече я стресирало. Свидетелската
излага, че преди запознанството си с ответника, ищцата била нормална, социална,
жизнерадостна, излизала с приятелки, разхождала се, четяла. Вследствие на
проблемите с него, тя се затворила вкъщи, нямала контакти с други хора, живеела
в страх, станала пълна развалина. Била уплашена и притеснена ответникът да не я
причака и изскочи от някъде. Когато говорела със свидетелката гласът й
треперел, приключвала набързо разговорите и не искала да споделя за състоянието
си. Въпреки осъждането на ответника, ищцата изпива още страх и ако до нея спре
автомобил се стряска.
От показанията на свид. ***се установява, че веднъж
били с колата на ответника, когато видели ищцата да върви по улицата. Било след
като тя вече била подала жалби в полицията срещу него. Ответникът спрял
автомобила и отишъл при ищцата, като й предложил да в закара до тях. Тя му
отказала и ответникът повишил тон и започнал да жестикулира. Свидетелят се
намесил и прибрал ответника в колата.
От показанията на разпитаните свидетели ***, майка на
ответника, не се установяват праворелевантни факти относими към конкретния
правен спор, поради което съдът не взема предвид същите при формиране на
фактическите си констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до
доказване на противното. Източник на вредоносния резултат е осъщественото от
деликвента противоправното поведение, което се характеризира с време и място на
извършване, както и с единство на решението, въз основа на което то се
предприема. За разликата от наказателното право, където изрично е уреден института
на продължаваното престъпление като една от формите на усложнена престъпна
дейност, в гражданското право такава уредба на продължаван деликт липсва. Това
означава, че включените в състава на продължаваното престъпление отделните деяния,
доколкото са извършени по различно време и на различно място и въз основа на
различно волево решение, представляват самостоятелни увреждащи действия и за всяко
от тях се дължи отделно обезщетение на пострадалия. От друга страна, ако наказателната
оценка на едно поведение на деликвента, осъществено по едно и също време и при
еднаква обстановка, води до извод за извършване на две или повече престъпления,
от гледна точка на гражданското право това не означава, че сме изправени пред
повече от едно увреждащо действие, което да води до дължимост на повече от едно
обезщетение. В тази връзка съдът намира, че е сезиран с множество /10 на брой/
обективно кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, както и иск за присъждане на имуществени
вреди, съставляващи платеното от ищцата адвокатско възнаграждение в хода на
наказателното производство. Всяко от отделните деяния включени в състава на
продължаваното престъпление по чл. 143 ал. 1 вр. чл. * ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК представлява самостоятелно увреждащо действие, за което се дължи отделно
обезщетение. Доколкото престъпните деяния по чл. 150 ал. 1 и чл. 152 ал. 1 т. 2 НК са осъществени по едно и също време и при една и съща обстановка е налице
едно вредоносно поведение, за което се дължи едно обезщетение.
Уважаването на предявените искове за присъждане на
обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди е предпоставено от
пълното и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – деяние /действие или бездействие/,
противоправност, вредоносен резултат, причинна връзка между него и
противоправното поведение и вина. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, когато разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното в мотивите на
присъдата относно посочените в чл. 300 ГПК правнорелевантни факти, с оглед на
единството между диспозитивна част и мотиви на присъдата, също е задължително
за граждански съд, разглеждащ последиците от деянието.
В конкретния случай, цитираното правило на закона,
задължава настоящият състав на ВТРС да приеме за установено, въз основа на
влязлата в сила присъда № 1 от 03.01.2017г. постановена по НОХД № 2245/2016г.
на ВТРС, че в процесния период ответникът се е опитал да принуди ищцата да
направи нещо противно на волята си /да отиде за живее с него, да продължат
интимните си отношения, да оттегли жалбата си до полицията, да се качи в
автомобила му/, като на 17.04.2014г. - употребил за това сила - дърпал я,
блъскал я и й скубал косата, в периода от 30.06.2014 год. до края на лятото на
2014 год. - употребил за това заплаха – че ще унищожи взетите от дома й дрехи, на
21.03.2015г. – употребил за това сила - дърпане на улица "***" и в
апартамента на М. ***, на 08.06.2015 г. – употребил за това сила – съборил я на
земята, влачил я по пода, накъсал й дрехите, ударил й шамар, блъснал на
леглото, дърпал я за косата и я заплашил с убийство, на 11.04.2016 г. -
употребил за това сила - нанасяне на удари по лицето и тялото й и я заплашил с
побой, на 14.04.2016г. – чрез заплашване с побой, на 25.04.2016г. – употребил
за това сила – дърпане и влачене; на 05.05.2016г. – чрез заплашване с побой. Влязлата
в сила присъда задължава съдът да приеме и още, че на 09.05.2016г. ответникът
първо е извършил блудствени действия спрямо ищцата /***/, а след това я
изнасилил като използвал за това заплахи и сила ***/. Тези действия за признати
от наказателния закон за престъпления, поради което са противоправни, а
осъждането на ответника за тях сочи на виновното им извършване от негова
страна. По изложените съображения следва да се приемат за доказани обективните
характеристики на отделните вредоносни деяния на ответника, които по аргумент
от разпореденото с чл. 300 ГПК, не подлежат на пререшаване в настоящото
производство.
Всяко от приетите за осъществени престъпни деяния по
естеството си е такова, че неминуемо е причинило на ищцата неимуществени вреди,
които всякога са свързани с негативно засягане на физическо здраве и психическа
сфера на пострадалото лице и търпените в резултат на това болки и страдания,
създаващи физически, емоционален и социален дискомфорт за определен период от
време. Всяко от осемте деяния включени в състава на продължаваното престъпление
принуда останало недовършено във фазата на опита е такова, че представлява
форма на неправомерно въздействие върху личността на пострадалата, свързано с
реално засягане на телесния й интегритет или с обективиране на намерение за извършването
на такова, а понякога и двете. Принуждаването на ищцата да направи нещо
противно на волята си, чрез употребата на сила в случаите на 17.04.2014г.,
21.03.2015г., 08.06.2015г., 11.04.2016г., 25.04.2016г. безсъмнено й е причинило
физическа болка и страдание, страх, усещане за беззащитност и за безпомощност,
а отправените заплахи за нанасяне на побой, убийство, унищожаване на вещи,
осъществени на 30.06.2014г., 14.04.2016г. и 05.05.2016г. са довели до
притеснения и тревожност, неудобство и напрегнатост. Осъществените на
09.05.2016г. спрямо ищцата блудствено действие и последвалото след това
изнасилване са й причинили не само физически болки и страдания, но и чувство на
страх, на срам, както и усещане за беззащитност, за безпомощност, за обреченост
и безнадеждност. Осъществените спрямо ищцата непозволени увреждания са довели
до ограничаване на контактите й с други хора и до самоограничаване в известна
степен на свободното й предвижване. Ищцата се затворила в себе си и трудно
контактувала дори с най – близките си хора. Настъпването на описаните морални
вреди се доказва както от заключението на съдебно – психологичната експертиза,
което като обективно и компетентно дадено, съдът кредитира изцяло, така и от
показанията на свид. ***и отчасти на свид. ***Негативното засягане на
неимуществената сфера на ищцата е в причинна връзка с осъществените от
ответника противоправни деяния, тъй като вредите не биха настъпили, ако деликвента
не бе извършил всяко едно от увреждащите действия. В случая установените по
делото вреди за ищцата са пряка последица от непозволените деяния, а не са
резултат на случайни или изобщо несвързани с тях обстоятелства.
По изложените съображения съдът намира за доказани
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД
за всяко едно от деянията, за които има влязла в сила присъда на наказателния
съд, което поражда правото на пострадалата да получи следващото й се
обезщетение. При деликтната отговорност обезщетението е парично и размера му се
определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според дадени задължителни
указания с т. 11 на ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването, степента на
влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, както при
увреждането, така и впоследствие. В случая следва да бъде отчетена и
спецификата на казуса /множество извършени във времето противоправни деяния/,
което неминуемо рефлектира върху тежестта на всяко следващо увреждащо действие,
а оттам и върху справедливия размер на дължимото за него обезщетение.
При съобразяване на посочените критерии, събраните по
делото доказателства, житейската логика и опитните правила съдът намира, че справедливия
размер на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на
извършеното на 17.04.2014г. деяние от ответника, изразяващо се в принуждаване
на ищцата да продължи интимните си отношения с него, докато си намери друга
жена, за което е употребил сила – дърпане, блъскане и скубане на косата,
възлиза на 2000 лв. Начина на извършване на противоправното деяние /няколко и
различни по вид физически посегателства/, характера на увреждането /причинени
болки и страдания без разстройство на здравето/ и обстоятелството към какво
поведение противно на волята на ищцата е насочена принудата – продължаване на
интимните отношения с ответника сочат, че пострадалата е претърпяла физическа
болка и страдания, страх и притеснения, несигурност за живота и здравето си за
репарирането на които ответникът следва да заплати горепосочената сума. Причинената
на ищцата психическа травма от извършеното от ответника противоправно деяние в
периода от 30.06.2014г. до края на лятото на
По изложените по – горе съображения осъществените от
ответника на 09.05.2016г. блудствено действие спрямо ищцата и последвалото съвкупление
с нея против волята й, макар и да покриват състава на две отделни престъпления
против личността, на плоскостта на гражданското право се разглеждат като едно
деликветно поведение, за което следва да се определи едно обезщетение,
доколкото са извършени по едно и също време и при една и съща обстановка. Извършените
от ответника блудствено действие и изнасилване на ищцата са засегнали половата
й неприкосновеност и неминуемо са източник на болки и страдания, на значителен
психически стрес, редица отрицателни емоции като срам, усещане за беззащитност,
за безпомощност, за обреченост и за безнадеждност. Начина на извършване на увреждащите
действия, включително чрез употреба на сила и заплашване, продължителността и
интензитета на психическите и морални страдания, както към момента на деликта,
така и към момента на приключване на устните състезания /заключение на СПЕ и
показания на свид. ***/ налагат обоснования извод, че справедливия размер на
обезщетението за поправяне на тези вреди е 15 000 лв.
При определяне на конкретния размер на всяко едно от
горепосочените обезщетения съдът съобрази още, че всяко от отделните
противоправни деяния е допринесло за проявлението на множеството негативни
промени в психоемоционалната сфера на ищцата, установени със заключението на
изслушаната съдебно – психологическа експертиза и показанията на свид. ***. Установените
у ищцата емоционална натовареност, повишени нива на личностна тревожност,
нарушение на съня, затормозяване в когнитивната сфера, загуба на родителски
позиции и авторитет, загуба на приятелства, загуба на желание за обвързаност и
интимност, загуба на доверие в хората, загуба на смисъл за живот и др. се
характеризират с висока интензивност и постоянство не само в периода на
извършване на процесните деяния, но и към настоящия момент. Въпреки изминалото
време силата и трайността им не е намаляла и според вещото лице по – вероятно е
ищцата да не успее да възстанови състоянието си преди събитията, като
психичната й травма ще остане за цял живот. Всичко това дава основание на съда
да уважи предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на признатите за престъпления деяния на
ответника в пълен размер. На основание чл. 84 ал. 3 ЗЗД и с оглед отправеното с
исковата молба искане за това определените от съда обезщетения за всяко едно от
отделните деяния следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателно изплащане на сумите. При непозволеното увреждане
се касае за компенсаторни, а не мораторни лихви, които се дължат от датата на
събитието, като искането за такава лихва не представлява самостоятелна искова
претенция. Изчисляването на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес
към момента на плащане на главното задължение.
Твърдяното от ищцата противоправно поведение на
ответника от 24.05.2015г. не е част от деянията, за които същият е осъден с
влязлата в сила присъда по НОХД № 2245/2016г. на ВТРС, поради което за него е
неприложимо правилото на чл. 300 ГПК. В тежест на ищцата е да докаже
осъществяването на същото с всички допустими от закона доказателства и
доказателствени средства. За доказването му са събрани единствено гласни
доказателства чрез разпита на свид. ***, която е дъщеря на ищцата и по правило
явяваща се заинтересована от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК. От тези
показания не може да се установи изобщо, че ответникът е бил пред жилищния блок
на ищцата на въпросната дата и че я е заплашвал по начин, че да й попречи да
отиде на бала на дъщеря си. Свид. ***не е възприела пряко описаните от нея
събития, а препредава съобщеното от ищцата. Не се установи ищцата да е
направила опит да напусне жилището си, за да отиде при дъщеря си, но поради
поведението на ответника да не е успяла да стори това. Не се установи как точно
ответникът е препятствал пострадалата да напусне жилището си. Дори да се приеме
за доказано твърдяното заливане с олио по прага на вратата й, това
обстоятелство само по себе си не може да мотивира настоящият състав да приеме,
че това действие е имало посочената от ищцата цел – да й попречи да отиде на
бала на дъщеря си. Поради недоказване на основния елемент от фактическия състав
на деликтната отговорност, а именно осъществено от деликвента виновно и
противоправно деяние, съдът намира, че исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., причинени в резултат
на твърдяното деяние на ответника от 24.05.2015г. следва да се отхвърли.
На отхвърляне подлежи и претенцията на ищцата за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лв.,
представляващи заплатеното от нея възнаграждение за осъщественото от повереника
й представителство наказателното производство пред първата инстанция. По делото
няма спор, че ищцата е конституирана като частен обвинител в хода на НОХД №
2245/2016г. на ВТРС и че е упражнявала правата си чрез повереник, с който е
сключила договор за правна защита и съдействие от 21.12.2016г., в който е
отразено заплащането на сумата от 2500 лв. Спорен е въпроса дали заплатеното
адвокатско възнаграждение може да се разглежда като имуществена вреда
претърпяна вследствие на процесния деликт и поради това подлежаща на
репариране. Поначало, съгласно чл. 45 ЗЗД, обезвредата на пострадалия обхваща
всички предвидими и непредвидими, последвали от деянието преки имуществени и
неимуществени вреди. Заплатеният хонорар обаче не е пряка, а косвена щета,
понесена от ищцата в наказателния процес, поради което не подлежи на
възстановяване в настоящото гражданско производство. Предмет на последното са
множество деяния /опит за принуда, блудство и изнасилване/ осъществени от
ответника над увреденото лице, но заплащането на адвокатско възнаграждение
произтича пряко от друг факт – участието на ищцата като частен обвинител в
наказателния процес т.е. налице са различни правопораждащи факти и макар между
тях да има връзка, тя не е изискуемата от материалния закон – пряка причинно -
следствена връзка. Отделно от това в наказателното производство е предвиден ред
за заплащането на тези разноски. В чл. *9 ал. 3 НПК е предвидено, че при
признаване на подсъдимия за виновен, съдът го осъжда да заплати сторените от частния
обвинител разноски, при направено за това искане. Следователно за ищцата е
съществувала призната от закона възможност да възстанови сторените от нея
разноски в рамките на производството, в което са направени. Дори да нямаме
произнасяне по този въпрос с присъдата, според предвиденото в чл. 306 ал. 1 т.
4 НПК тези разноски могат да бъдат присъдени от наказателния съд и с нарочно
определение. Само, когато в наказателното производство няма предвиден ред за възстановяване
на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение, напр. при оправдан
подсъдим, същите може да се претендират по граждански ред във вид на
имуществена вреда. Извън всичко това недоказано остана и извършването на тези
разноски т.е. заплащането им към датата на произнасяне на първоинстанционната
присъда. Релевантно за ангажиране на деликтната отговорност на ответника е
намаляване на имуществото на пострадалата към момента на приключване на
наказателния процес. Посоченият по – горе договор за правна защита и съдействие
не е представен по наказателното дело, а едва с настоящата искова молба, поради
което няма достоверна дата, преди 12.07.2017г.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 ГПК всяка от страните има правно на разноски съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част от исковете. Предвид на това в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2133, 33 лв. На
същата не се следва възстановяване на внесената държавна такса от 120 лв., тъй
като тази искова претенция е отхвърлена. В полза на ответникът следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 242, 73 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78 ал. 6 ГПК същия
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху уважения размер на исковете от 1280 лв., както и *7 лв. – депозит
за възнаграждение на вещото лице, изготвило изслушаната по делото съдебно –
психологическа експертиза.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.С.Т., ЕГН: ********** с постоянен
адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.М., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***, по
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършеното на 17.04.2014г. деяние,
изразяващо се в принуждаване на ищцата да продължи интимните си отношения с
ответника, докато си намери друга жена, за което е употребил сила – дърпане,
блъскане и скубане на косата, ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното й изплащане, СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършеното в
периода от 30.06.2014г. до края на лятото на
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.М., ЕГН: **********
с постоянен адрес:*** против Х.С.Т., ЕГН: ********** с постоянен адрес:*** обективно
съединени искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение по НОХД № 2245/2016г. на ВТРС, както и
за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на извършеното на 24.05.2015г. деяние, изразяващо
се създаване на пречки за ищцата да посети абитуриентския бал на дъщеря си,
КАТО неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х.С.Т., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна
такса върху уважения размер на исковете от 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/,
както и сумата от *7 лв. /сто осемдесет и седем лева/ – депозит за
възнаграждение на вещото лице, изготвило изслушаната по делото съдебно –
психологическа експертиза.
ОСЪЖДА Х.С.Т., ЕГН: ********** с
постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.М., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***
СУМАТА от 2133, 33 лв. /две хиляди сто тридесет и три лева и 33 стотинки/ - разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.В.М., ЕГН: ********** с
постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Т., ЕГН: ********** с постоянен адрес:***
СУМАТА от 242, 73 лв. /двеста четиридесет и два лева и 73 стотинки/ - разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: